Капана.БГ

Капана.БГ

„Не може да хейтите Хейтър номер 1 под тепетата!”. “Да си простак е флаш моб в наше време”. “Модерен Славчо, ама не от Учидонл, а от Филибе”. Това са част от коментарите под  статията ни “Най-гневният пловдивчанин – AngryAngel създаде пловдивския Филип Марлоу”: https://podtepeto.com/aktualno/nai-gnevniyat-plovdivchanin-angryangel-suzdade-plovdivskiya-filip-marlou/?fbclid=IwAR2HM_Xe_AoDgZaJvn3-FZMDSubwk1tDvMRWQmi0c-xByqzJuF3pV13l8JM

За хейтърите на Хейтр номер 1 под тепетата имам спийч:

Енгри е лоша компания, биха казали дружинните ви ръководителки, защото много му знае балалайката и не си затваря устата.

 

Да, Енгри е лоша компания! Това ще ви каже фешън гурото ви. Айнджъл не си епилирВа краката /за гърдите не знам, а и да знаех не бих го написала, защото жена му още не му вярва, че е известен/ и не си оформя веждите и брада в бербер шоп в Капана.

Не прие крафт бира /само пред аудитория/,  което значи, че е звезда и си пази  имиджа на де моде пич. А звездите не са стока, викаше баба ми.Права е баба!

Енгри е стока, ама и книгата му е.

И всички са прави

Ако не са, ще станат…  защото нищо не е свършило, ако краят не е щастлив.

 

А книжната кариера на Енгри сегта започва, както и запознанството ви с Хрецел Вазов…

Само за този коментар съм но комент – “Имаше една група Bad Company”.

Хейтете това

https://www.youtube.com/watch?v=SuSuRk5DMJU

Bad Company – Simple Man.

 

Ето пък какво написа самият Ангел Кочев при излизането на първата му книга:

Искам да помоля големите книжарници да не слагат на лавиците си бебчето ми до comfort literature за психо-Монтесори майки от типа на Елиф Шафак, където един от разказвачите е смокиново дърво – уот дъ фак? – първо, заради естествената ми неприязън към властни, успешни жени, които искат да минават за по-интелигентни от мен, и най-вероятно са, и второ, щото моят герой, ако види смокиново дърво, дето му говори, ще го отсече, ще го залее с бира и ще го запали и ще танцува джига около него… аре да не смесваме жанровете, а…?

Сложете ме до Мураками, Стайнбек и Селинджър… ако ще е дама – минимум Труман Капоти…

А сега ето какво каза Ангел Кочев- AngryAngel пред Под тепето, малко след излизане на дебютното му криминале „Лоша компания”.

„ Ангел Кочев и AngryAngel реално е един и същи човек, но пише за различна аудитория. Писането на AngryAngel във Фейслук и позитивните отзиви под постовете доведе до книгата. Хората ме окуражаваха и затова си мислех, че мога да го направя. В началото идеята бе да напиша пълнокръвен роман. Но това е хард уърк. Много трудна работа. Тези фрагменти във Фейсбук, които всеки ден можеш да продуцираш, на мен много лесно ми идват, те буквално са поток на мисълта. Но романът е трудна работа. Затова първо написах едната новела, но от редакторска гледна точка беше много кратка за издаване. Затова написах като продължение втора новела. Може би в един следващ етап ще има и роман. „Лоша компания” е доста грубовато, нерафинирано повествование. Езикът не е AngryAngel. Тя не е в стила на AngryAngel, не е заводски хумор. Книгата е опит за художествена литература в жанра на Чандлър. На ръба на цензурата е. Опитал съм се с езика на добрия вкус да придам малко по-мрачни краски, доста тежки на моменти”, обясни за дебютната си книга Ангел Кочев.

 

Признава, че в началото го е било страх да иде при издател, за да не бъде отхвърлен.

„Затова реших да си наема редактор с идеята после да си я издам сам, да си е моя книгата, да си я държа в къщи. Попаднах на Або, който се оказа професионален редактор от голямо издателство- Рива. И ми вика: „Пич, това е много готино, ще говоря с колегите на редакторски съвет да видим дали не можем да го публикуваме”. И те го харесаха. Прецених, че е по-добре да се доверя на издателска къща, за да не съм поредният графоман, който си пише и издава нещо сам. Когато има издателство зад теб си е един вид одобрение от истаблишмънта”, намига Кочев.

Питаме го за главния герой Херцел Вазов- пловдивският Филип Марлоу.

„Има хляб в него да се развие. Той е доста интересен като личност, от типа самотен частен детектив. Е, има доста клишета в книгата. Името Херцел Вазов и инспирирано от една табелка на улица в нашия квартал, кръстена на доктор, който се казва Херцел. Много ми хареса това име и го откраднах. А Вазов го добавих, за да е по-чуваемо”, обяснява Енгрито.

Подчертава, че в книгата има референции към детство му през осемдесетте години на соц периода.

 

„ Хората си мислят, че съм червен, а аз не съм. Просто имам носталгия по детството”, допълва Ангел Кочев.

Както очакват мнозина, името на книгата е инспирирано от култовата рок банда Bad company. В музиката има много референции към музиката, която Кочев харесва. А Bad company, съвсем естествено, е една от тачените банди за рок енд рол душата на писателя.

Кой всъщност е Кочев? AngryAngel ли е? Готиният съпруг или якият учител? Или пък гневният хейтър? Писателят или блогърът? Тези въпроси си задават множеството фенове на автора. „Жена ми е много притеснена. Вика си „Ся, тоя пич нещо се чална!”. Водим деца на училище, фемили хава, и аз й викам, че трябва изглеждам екзотично, да съм оригинален. И тя се притеснява. И още не вярва, че съм известен”, смее се AngryAngel.

„ Всъщност, в „Лоша компания” е животът на Ангел Кочев, който той винаги е искал да живее. Но пие ракия в седем и слага децата в осем. Това е животът, който заслужава”, допълва сериозен.

На какво се гневи най-силно? На много заобикалящи ни идиотии, естествено.

 

„ AngryAngel? Това е аутлет за гнева. Аз съм доста гневен човек. Мисля си, че затова се поучава- защото хората наистина го усещат. Някои неща сериозно ме ядосват. Но те не са битови неща. Много ме дразни гайдарят на Главната. Хората това не могат да го разберат, но ние работим там отгоре, преподаваме, а той свири две песни по цял ден. Колкото до Монтесори хейта- това е една метафора. Не Монтесори е проблемът. Но все пак не харесвам Монтесори. Всъщност сферата на образованието много оправиха. Не е зле така да оправят и другите сфери. Кадърни са хората, имат много добри условия в училищата и се развиват. Дълбоко не съм съгласен с царящата политкоректност. Аз нямам нищо против хомосексуалистите. Дори не ми пречи, че се демонстрира. Един от любимите ми филми например е „Планината Броубек”. Дразни ме най-вече преструвката. Когато човек е нечестен, подражава, опитва се да изпълнява определени обществени критерии. Това ме дразни. От там идва това „джибой”- човек, на който му е много важно да демонстрира някои определени неща. Най-силно ме разгневява лошотията на хората, простотията. Разгневяваме ме откровената кражба от обществените средства. Или начинът, по който изглежда едно детско спешно отделение. Разгневяваме това, че никой не дава пет кинта за важните неща в живота”, изброява Ангел Кочев.

След което подчертава, че го балансира блогът, семейството, децата. И рок музиката.

„ Тежко е, защото имам около себе си много хора от Смолян например. И като искам да напиша, че някой е дошъл от Смолян и си гледа животни в двора, тези хора около мен се обиждат. Докато го преодолееш това, че хората трябва израснат това, че явно аз се шегувам, е трудно. Добрата новина, че никой не се е обидил, поне външно. А например имам приятел, който е директор в Либхер, а жена му е от Смолян. От друга страна имаме голям бизнес в Тракия, а колегите на работа докато се легитимирам като човек, който хората харесват, а не искат да убият, се притесняваха Свикнаха хората с този образ, той реален, част от мен е. Това ми помага да релаксирам”, разказва за трудностите на това да нареждаш здраво във Фейсбук Ангел Кочев.

„ Не е тайна, че в последните десет години не съм гласувал. За което много хора ме упрекват, защото критикувам всички. Но не мога да се пречупя, адски са ми неприятни. В голямата си част всички политически партии са ми свръх неприятни. Няма как да се пречупя да гласувам. Сега наистина много ме ядосаха със Слави Трифонов в парламента. Това може да ме накара да гласувам на през есента. Това, че Слави Трифонов е в парламента е много обидно за всички”, заявява Ангел Кочев- AngryAngel.

Очакваме да видим докъде ще отведе писателя Ангел Кочев героят му Херцел Вазов. Дотогава ще се наслаждаваме на чувството за хумор, иронията и самоиронията му на блогъра AngryAngel. Но и ще посетим премиерата на „Лоша компания” 28 септември  от 19.00 часа в клуб „Петното на Роршарх“. Защото е адски готин и го чувстваме като част от семейството на Под тепето и Котка и Мишка.

500 километра ще измине пеш артистът Цветан Кръстев в подножието на Бунарджика през следващите няколко дни. Целта на гостуващият в Пловдив по резидентната програма на общината творец да отъпче зелена площ в знака на безкрайността, а пърформансът му се казва „Дзен алея или 33 м от безкрайността“.

„Надявам се тази безкрайност да не бъде скъсана след като отъпча пътеката и да имам последователи, за да стане трайна. Разчитам и на подкрепа по време на отъпкването на зелената площ- надявам се повече хора да се включат”, каза вчера варненският художник на среща с журналисти.

Брояч ще отчита обиколките в знака на безкрайността на Цветан Кръстев, докато той изминава тези 500 километра. Информационна табела ще оказва, че всеки може да се включи в акцията. Зелената площ ще е съвсем близо до бул. „Руски”. Разстоянието на самия знак ще е 33 метра, а отъпкването ще продължи няколко дни.  

Освен това той ще засади дръвче в близост до Алеята на космонавтите на върха на хълма, като ще го маркира с метална табела с надпис „Посадено от мечтаещ да бъде космонавт”.

„Няколко поколения момчета мечтаеха като пораснат да станат космонавти, а момичетата мечтаеха да станат балерини. Днес младежите мечтаят да станат ММА бойци, а момичетата- чалга певици”, отбеляза тъжно Цветан Кръстев.

В галерия „Капана“ творецът представи работата си от 1985 г. досега, както нова серия от десет кратки видеа, вдъхновени от Пловдив.

С много чувство за хумор и очарование от града авторът обяви бъдещ гастрол на Черно море на Античния театър, проследи сезонната миграция на златните рибки в Цар Симеоновата градина и предложи няколко алтернативни идеи за разхлаждане на Пловдив през лятото. Една от тях е премахване на паметника на Альоша и поставяне на вятърен генератор, който да разхлажда в жегата под тепетата. „Не го предлагайте на Общинския съвет”, съветва във видеото зрителите Кръстев.

С видеата предлага още организиране на референдум за сиеста в Пловдив, възстановяване на Марково тепе с посланието от всеки мол да направим хълм.
Цветан Кръстев е първият резидент в пилотното издание на най-новата инициатива на Община Пловдив в подкрепа на свободните артисти и секторите на културата и туризма.


Австрийски музикални седмици ще представят една изключително интересна програма в рамките на юбилейното си 25-то издание.  На 21 септември 2021, 19:00 часа, в Галерия „Димитър Георгиев“, Пловдив ще гостува „Трио Лобковиц Виена“. Очаровани от богатството на тембрите и вдъхновени от репертоара за този не съвсем традиционен формат за трио - флейта, виола и пиано - Вали Хазе (флейта), Сребра Гелева (пиано) и Роберт Бауерщатер (виола) основават през 2021 г. Трио Лобковиц Виена. Идеята за името на триото идва от творбата „Серенада за пиано форте, флейта и виола“, композирана от Йозеф Рьослер, капелмайстор на княз Лобковиц във Виена през 18 век. В допълнение към други авторски композиции за тази музикална формация концертните програми на Трио Лобковиц Виена са обогатени с дуетни и солови произведения от различни музикални епохи (от K. Ф. E. Бах до M. Дюрюфле).

Тримата музиканти живеят във Виена и работят в две от най-известните музикални институции в града, в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и във Виенската филхармония.

На 29 септември 2021, 19:00 часа, в Галерия „Димитър Георгиев“, Пловдив е следващият забележителен концерт - Дуо Максим Цеков (цигулка) и Софи Друмл (пиано).

Максим Цеков е роден през 2000 г. и получава първите си уроци по цигулка от Дина Шнайдерман на 5 годишна възраст. След това е ученик на Иван Димитров (Виенски симфоничен оркестър) в продължение на много години, а през 2015 г. е приет в Университета за музика и сценични изкуства Виена. Той посещава майсторски класове при Бенямин Шмид, Николай Шепс-Знайдер, Щефан Пикард, Таня Бекер-Бендер и Инголф Турбан. През 2019 г. е активен участник в майсторския клас на Герхард Шулц в известната Академия Кронберг. Като солист и камерен музикант той изнася концерти в известни международни концертни зали и фестивали като Musikverein и Konzerthaus Виена, Theater an der Wien, международния фестивал за камерна музика Allegro Vivo. Максим Цеков е победител в Международния конкурс за цигулка Kloster Schöntal 2019, където получава и специалната награда Бах. Носител на награди от Международния музикален конкурс CIMA, австрийския федерален конкурс „Prima La Musica“ и известния младежки конкурс „Musica Juventutis“.

Като победител в Международния конкурс за цигулка „Алберто Лиси 2020“, Максим Цеков свири на цигулка от Жан-Батист Вийом от 1829 г., предоставена му от Асоциацията Rencontre Musicale Camerata Lysy.

„Mittelbayerische Zeitung“ представя младата цигуларка и пианистка Софи Друмл като „изключителен талант, който впечатлява публиката със своите технически и творчески умения.“ „Kleine Zeitung“ пише: „... изключително  талантливата цигуларка Софи Друмл от Виена, която е само на 21 години, впечатли публиката с невероятна тонална чистота, огромно богатство от тембри, удивителна зрялост и завладяваща виртуозност“ …„Поредният концерт на 21-годишната Софи Друмл - този път тя се отличи не като цигуларка, а като пианистка в солови произведения на Моцарт и Шопен - беше изпратен с нестихващи овации! "

Лауреат на многобройни конкурси Софи Друмл се изявява като солист на четири континента. Учи пиано с Кристофер Хинтерхубер във Виенския музикален университет и с Жак Рувие в Моцартеум Залцбург и цигулка с Бенямин Шмид. От 14 годишна възраст работи с Паул Гулда, което има съществено значение за нейното творческо развитие. Концертмайстор  на Международен институт за оркестър Attergau 2019 на Виенската филхармония. Световно турне с TwoSet Violin и Hilary Hahn – досега техните видеоклипове имат над 10 000 000 гледания. През октомври 2020 г. дебютира в Голямата зала на Wiener Musikverein.

Софи Друмл свири с цигулка Жан-Батист Вийом, Париж 1858, Applebaum, предоставена ѝ от Австрийската национална банка.

Събитията се осъществяват с подкрепата на община Пловдив и са част от Културния календар на града за 2021 година.

Проявите ще се проведат при строго спазване на противоепидемичните мерки, препоръчани от Министерството на здравеопазването: настаняване на зрителите през един стол, спазване на физическа дистанция от 1,5 м, задължително носене на маски и дезинфекция на ръцете при влизане в обекта.

Каква е връзката между „Последният император” на Бертолучи и Празници на Стария град? Любопитен въпрос с еднозначен отговор -  връзката е Боряна Върбанова или още Цяо Хун - името, което й дават китайските роднини и в превод означава „Малка дъга”. Тя е художник и арт консултант на филмови продукции и пазител на родовата памет на прочутите си родители Сун и Марин Върбанови. Тя прие поканата на екипа на ОИ „Старинен Пловдив” и ще присъства на 18.09. от 11:00 ч. в Къщата на Никола Недкович на откриването на изложбата с творби на космополитния творец - новатор и неин баща проф. Марин Върбанов.  Той е първият български артист, получаващ специално образование в Китай и един от първите наши сънародници, установили се в страната на коприната и чая след културната революция. Тези и още интересни факти ще научат посетителите на изложбата, защото освен  творби на Марин Върбанов, към изложбата специално изработени табла  „разказват” за живота и творческата му кариера -  достойни за кинолента.  

През целия ден, в зоната наречена „клюкарника”, ще имате шанса да видите и документалния филм от поредицата „Децата на Другата България”: историята на известния български художник Марин Върбанов и неговите наследници, любезно предоставен ни от авторския екип - Георги Тошев, Аглика Делайе и Ема Константинова.

„Боряна Върбанова живее между Пекин и Париж. Тя е изключително известна  в арт средите, за нея родовата памет и връзката й с България са силно закодирани. С чест и вълнение приемаме факта, че ще бъде наш гост!” -  споделят от екипа на института.

Тазгодишното издание на Празници на Стария Град преминава под мотото Код Памет. Като пазител на културното наследство, екипът на института поставя акцент върху живота и творчеството на една личност, която е оставила следи на три континента, превърнала се е в символ на авангардния подход в изкуството.

 „Силно вярваме, че тази експозиция ще привлече любознателни посетители, които ще научат за този забележителен български творец! Запазете в своя „Уикенд в Пловдив” среща с майстора на текстила Марин Върбанов - 18.09. в 11:00 ч . в Къща Недкович!”- канят от екипа на института.

Експозицията може да бъде видяна до 30.09.2021 г.

В галерия Sarieva бе открита изложбата “В защита на твърдия материал” с куратор Веселина Сариева. Събитието постави начало на мащабния проект Future Unforgattble и представи обновеното пространство на една от първите галерии за съвременно изкуство в България, която вече носи името Sarieva.

След “В защита на твърдия материал”, Future Unforgettable ще излезе от пространството на Sarieva и до края на 2021 г. ще се развие чрез партньорски организации и в интернет с основни изложби, сателитни изложбени жестове, документална видео серия, програма от прожекции, срещи с художници, пространствени ситуации и интервенции, отворени разговори, изложбени турове и разговори, турове в колекции, публикации на тематични тестове, препоръчителна библиотека.

Първата изложба от проекта - “В защита на твърдия материал” - обхваща последните 45 години в българското съвременно изкуство като представя творби, създадени между 1973 година и 2019 година на авторите Рада Букова, Лъчезар Бояджиев, д-р Гатев, Правдолюб Иванов, Владимир Иванов, Мария Налбантова, Стефан Николаев, Радостин Седевчев, Недко Солаков, Камен Стоянов, RASSIM®, Иван Мудов с 0GMS. Творбите са притежане на частни колекции от Пловдив, София, Париж, Брюксел.

Изложбата свързва във визуална среда характерни за българското изкуство теми, представени в работите на авторите и чрез техните художествени практики: политическа опозиция, институционални дефицити, институционална критика, индивидуализъм, връзката име-институция, тяло-институция, инструментализация, експанзия на тялото, тялото като инструмент и политическо, опозициите “вътре-вън”, “общност”-“личност”, напрежението и чупливостта на границите и не на последно място - трудът.

“В защита на твърдия материал” представя не само физическата и концепуална трансформация на галерия Sarieva, но и своя авторския проект на Веселина Сариева Future Unforgettable (Бъдеще незабравимо).

Future Unforgettable е мултижанров проект в сферата на визуалните изкуства, който поетапно създава среда. Тематичният му профил е многообхватен: през кураторски анализ и селекция се представят теми като съвременно българско изкуство от 80-те години до днес, колекционирането на изкуство, картографирането на актуални места за изкуство в България, съвременни институционални практики, хипотези за миналото и бъдещето.

Първите колаборации на галерия Sarieva в рамките на Future Unforgettable са със софийските галерии Аросита и ONE, където до края на септември ще бъдат представени творбата на Сашо Стоицов - “Саксофонист в банята” (1973) и творба на Расим от цикъла “Корекции, 1996-98” (2015).

Да отскочиш до Марс, за да нарисуваш камъните на червената планета. Това направи художникът Иван Шишков-Шишо, който откри изложба „Паркове на Марс” навръх 70-годишнината си снощи в „Червеното пони”. Десетки приятели, колеги и почитатели на четката му го поздравиха лично за юбилея в знаковата галерия в Стария град- къщата на Начо Културата. И откриха, че камъните на Марс всъщност не е задължително да са червени, нито пък да са камъни. И че червената планета всъщност е изключително колоритна, жива и привлекателна.

„ Шишо е единственият човек, който събра смелост да нарисува камъните на Марс. Но и ги оцвети така, че да изглеждат прекрасно. Да има още много пътешествия, които след това да показва в изложби”, обърна се и към рожденика, и към гостите на събитието Рени Николова. Тя посочи и още топлия от печата каталог на Иван Шишков, който обхваща пет цикъла, завършили с изложби, с текстове на Румен Леонидов. Той дойде на събитието специално от София, за да прочете онова, което е написал за изложбата „Парковете на Марс”.

„ След 30 години, пак на този ден, да бъдем тук. Стягайте се”, обърна се към гостите Румен Леонидов.

„ Шишо имаше една молба да напиша нещо за каталога му, което ме върна към живота на писането. Защото една година нищо не ми се пишеше, не ми се живееше, такава депресия, в каквато никога не съм изпадал в живота си, дори в най-тежките години на социализма”, каза Румен Леонидов.

И прочете написаното за последната изложба на приятеля си Иван Шишков:

Когато тялото не може да пътува, духът лети и сe лeкува…

Тази изложба е зачената по време на новата световна война, в която цялото градско население бе под домашен арест с право на индивидуално свиждане… По признанието на самия Иван Шишков невъзможността да се озарява извън родната ни природа и другите земни красоти, го е изстреляла извън Земята, извън нашата планета.
Този полет на духа не е странен за Шишо. Душата му на вечен пейзажоплавател и бродник из магичността ни е известна от предишните прекрасни изложби. Но сега той надмина себе си и заби тежката си котва в повърхността на марсианските хроники.
Маестрото от силно впечатлителен художник, омайващ се от непознати за българския трудовак континентални кътчета, тук се самоназначил за космически заселник. Блестяща авангардна идея, осъществена по класическите принципи на предишните му художествени зрелища.
Но този път разликите са не само колоритно очевадни, но и различни смислови, ментални и многопластови като нови внушения.
Замислете се защо това огнено сборище на визии от Червената планета е именувана „Парковете на Марс“? Не е ли по-логичното полетата или градините, дори пустините на Марс? Както знаем, от марсиянците  е останало само камъняк, сиви до смърт кратери, безлюдност, безцветие, безнадежност.
Тази гледка е убийствена и точно тя е извадила Шишков от домашните пантофи и е полетял духом към мъртвилото на марсовата гравитация.
Жизнената и неизтребима енергия на този живописец го е тласнала към оцветяването, разцветяването и очовечаването на покойната планета.
Това е хем индивидуален протест срещу нелоялната война против земляните, хем е опит за преселение със средствата на фантазията и философията, хем физическа намеса в космическия порядък.
Шишо не е фантаст, но според него, Парковете на Марс трябва да ни подскажат за наличието на невидими същности, които въпреки кретенските за нас кратери и прахотии, има къде свободно да се разхождат, облитат, разлистват и размножават. Докато в малката като човешка длан родина зелените паркове бяха зорлем обезлюдени, забранени за разходки, а за присядане на скамейките бяха раздавани тлъсти глоби.
Шишо е наситил с живот нови въздушни територии на своя талант. Това изригване е колкото предизвикано, толкова и естествено, защото е поредното му търсене и поредното му самооткритие.
Шишовата същност е разкрепостена, лайартна, непослушна, съпротивителна. Той не се слага на битието, а има дързостта а му предлага помощ. 
Вгледайте в тези картини и ще осъзнаете, че почеркът му е различим, но усещането за неповторимост е друго – още по-магично, още по-цветно влюбено, още по-смислено в общия план и във фрагментите.
Завиждам на Шишо, завиждам на всички същества, които убиват само при самозащита, и му благодаря за защитата на живота ни, не само на нашия, на неговите друзя и френдове, но и опита му да спаси по свой начин цялото неблагодарно човечество.
И този сполучлив опит заслужава не сама аплодисменти и бисиране, но и разграбване на картините му и разпръскване им по домовете ни. Те ще са нашите малки телескопи, с които денем и нощем можем да търсим онази звезда, която Шишков преоткри за нас, арестуваните от вируса на световното безвремие.
Бъди честит, все така читав и честен към себе си, приятелю, светът едва ли ние ще оправим, но ние променихме този свят! Амин.

Четвъртък, 16 Септември 2021 15:57

Meszecsinka с концерт в Пловдив

Една от най-успешните унгарски групи - Meszecsinka (Месечинка), основана от българина Емил Билярски (клавирни, китара) и Аннамария Ола (вокал, флейта), ще направи концерт за пловдивската си публика за първи път от 2 години насам.

Концертът ще се състои на 17 септември от 19.00 часа в Bee Bop Cafe и ще бъде съвместен с българската група ТДК.

Meszecsinka е международен проект, базиран в Будапеща със силно контрастно и психеделично звучене и композиции и обработки на унгарски, испански, руски, цигански и български народни песни.

Самодивският глас и магнетично присъствие на Аннамария Ола повежда публиката на пътешествие в света на сънищата в последния им запис Stand Into The Deep (2019). Темата за смъртта като ново раждане за живота е част и от последния сингъл с видеоклип от него - магическата Looking At My Death (“Гледам смъртта си”), който можете да гледате тук:

Албумът идва след супер успешния Awake In A Dream, отличен с престижната награда „Фонограм” (унгарското Grammy) за най-добър етно албум на 2018-а. Подобно на предшественика си, Stand Into The Deep се радва на добър прием: пресата го определи като шедьовър, а публиката също е във възторг и записът логично намери място в Топ 10 на двете основни световни класации за уърлд музика - Worldmusic Charts Europe и Transglobal Worldmusic Charts. Международният успех на групата доведе до договор с немския музикален лейбъл Nordic Notes, с разпространение в цял свят и силна подкрепа от радиостанции в Америка, Германия, Австралия, Италия, Люксембург, Гърция, Словакия и др.

Въпреки трудностите, създадени от пандемията, през изминалата година Месечинка беше търсена на световната сцена, включително като хедлайнер на литовския фестивал MJR (Live - тук).
Meszecsinka са: Аннамари Ола (вокал, саз), Емил Билярски (клавишни, китара), Саболч Такач (бас) и Давид Кроликовски (барабани, перкусии).

Емил паралелно с Месечинка продължава и своя солов проект с песни на български. Преди няколко години издаде албум, който получи позитивна критика и в международната преса, оттогава редовно публикува нови песни, които можете да чуете на Samosam.bandcamp.com и клипове, които можете да видите на неговия YouTube канал.

Страница 1 от 1960

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…