Капана.БГ

Капана.БГ

Сега те са потънали в забвение и само стените им могат да разкажат за хилядите весели мигове, които посетителите са изживявали в тях

Вярно е, че в момента повечето барове и ресторанти са някак пусти и „тъжни“ заради принудителното затваряне, но има едни други, които вече от доста години са затворили врати и за тях е останал само споменът. Дали поради финансови причини, или заради политически интереси, екипът на единствения дигитален гид под тепетата открои 3 пустеещи места, които някои от нас съвсем ясно си спомнят. Сега те са потънали в забвение и само стените им могат да разкажат за хилядите весели мигове, които посетителите са изживявали в тях.

Бюфетът на Бунарджика

Малцина знаят какви са функциите на запуснатата в момента постройка на първата тераса под паметника на Альоша. Единствено малко по-възрастните сред вас може би си спомнят, че тя е била красива сграда, с площадка за маси на открито, на които да изпиеш кафе, безалкохолно или биричка след прехода до върха (или пък да хапнеш нещо дребно- все пак трябват сили и за слизането надолу). Тези, които са го посещавали казват, че ходели там да пият кафе, тъй като в ресторанта долу било по-скъпо.

Бюфетът бил реализиран, след като през 1930-те години са открити красотата и потенциала (като място за отдих) на пловдивските тепета по времето на кмета Божидар Здравков. Тогава започва облагородяването на Бунарджика. Мястото предлага спираща дъха гледка на своите посетители на изток към целия център на града. Сградата впечатлява със своя хоризонтално издължен архитектурен образ - с голямата си козирка, с характерна за модернизма полукръгла извивка (от южната ѝ страна). Прилежащите ѝ тераси са на няколко отделни нива и открит изглед на абсолютно всички клиенти. Дълги години функционира като ресторант докато през 1990-те е преустроен за дискотека, а след това започва да пустее. Сградата е срината преди години, за да освободи място за нов ресторант, чийто проект представлява не особено добра, груба и демонстрираща неразбиране на стилистиката реминисценция на старата сграда. До реализирането му не се стига след гражданска реакция и протести.

Ресторантът в Дома на младоженците

Някои от нас го помнят като бирария Розенхоф, но още с построяването на Дома на младоженците през 60-те години на миналия век помещението е било предвидено и е функционирало като ресторант. През 2018-а общината си го възвръща и обявява търг с намерение то отново да остане ресторант, но дори и след ремонта на ритуалната сграда – продължава тъжно да пустее. Помещението е с площ 220 квадратни метра и се намира на партера. Със сигурност помни смеха на десетки сватбари и е свидетел на не една или две клетви за любов, но днес към него все още няма интерес.

Сладкарница Скалата

От 2018-а година, когато Община Пловдив официално придоби собственост над имота, култовата сладкарница Скалата в подножието на Сахат тепе остана в историята. Тя повече от 20 години се помещаваше в старото бомбоубежище и беше известна с вкусните си мелби и торти сред пловдивчани. Преди три години от управата заявиха, че там повече няма да има заведение, а мястото ще се използва за изграждане на детска площадка или друг обект с обществено значение и ще бъде разчистено. За съжаление, това все още не се е случило и целият периметър тъжно пустее, напомняйки за едни отминали времена на пълни стомаси и спокойно пиене на кафе встрани от глъчта по Главната улица и все пак в центъра на най-стария жив град в Европа.

Източник: Lostinplovdiv.com

Тържественото  отбелязване на 143-та годишнина от Освобождението на Пловдив ще се състои на 16 януари, събота, в 11.00 часа с поклонение пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина.

Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет „Родолюбие“. Слово по повод годишнината ще произнесе д-р Стефан Шивачев, директор на Регионален исторически музей – Пловдив.

Водещ ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев.

На поклонението ще присъстват Кметът на Община Пловдив, Народните представители от град Пловдив в 44-то НС, Областният управител, Председателят на Общинския съвет, генерал-майор Явор Матеев – командир на “Съвместното командване на специалните операции“, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители от Общината, Общественият посредник към Община Пловдив, представители на армията, църквата, политически и обществени организации, граждани, медии при спазване на противоепидемичните мерки- всички присъстващи следва да бъдат с маски и на отстояние един от друг.

„ Ползвах оригиналния гипсов модел на Димчо след смъртта му. Той ми бе предоставен от сина му. Направих каменно копие на кубчето. Това се случи през 1997г.”, разясни Свилен Костадинов. Той допълни, че бронзовия оригинал е бил откраднат далеч преди това. И допълва, че ще е странно, ако каменният куб е изчезнал с демонтирането на Арката, освен ако „ някой не си го е харесал много”, както се изрази.

Свилен Костадинов заявява, че е в готовност да изработи нов куб, ако общината стартира подобна процедура, за да бъде възстановена в цялост скулптурната композиция в Цар-Симеоновата градина. Той е с размери 50/50 см.

„Ако успеем да намерим гипсовия модел, бих работил по него. Веднъж съм го правил, ще го направя пак. Отгоре имаше гравюра с картата на Първото пловдивско изложение, бих могъл да я възстановя. Мога да поема такъв ангажимент. Дори да не намерим гипсовия калъп на Димчо Павлов, може и по снимки да го направим. Нужен е обаче подходящ камък. Кубът, който направих през 1997г., беше от зелено габро. Материалът подхождаше на и средата , и на камъка на пластиката- гранит черноморец. Зеленото габро обаче рядко се намира”, коментира Свилен Костадинов.

 

В същия момент арх. Петко Прокопиев ни изпрати снимки на Арката от 2012г., преди още да е почнал да работи по проекта за реконструкцията на Цар-Симеоновата градина. „Дано общината има волята да възстанови композицията в пълната й цялост”, казва арх. Прокопиев

.

 

 

Ново издание на любимите приказки на братя Грим с разкошни илюстрации на Джон Б. Груел, Р. Емет Оуън, Рай Креймър, Уолтър Крейн и други предлага на децата издателство „Колибри“. Томчето е от 7 януари в книжарниците.

Настоящото издание на „Приказки от Братя Грим“ (превод: Димитър Стоевски, 184 стр., 12 лв.) е предназначено за децата от втори и трети клас като четиво за лятната ваканция. Братя Якоб и Вилхелм Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки. Първата колекция „Детски и семейни приказки“ вижда бял свят през 1812 г., а вторият том - две години по-късно. Без да навлизаме в биографични, исторически или политически подробности, с които изобилстват и животът на братята, и историческата обстановка, в която живеят и творят, заслужава си да кажем, че седемте издания на приказките им носят огромна известност и признание. Единствено Библията и Шекспировите пиеси са продали повече екземпляри в световен мащаб от приказките на братя Грим. Повече от два века те са източник на вдъхновение не само за производителите на филми като Уолт Дисни, а и за милиони деца по цял свят.

Братя Грим са Якоб (1785-1863) и Вилхелм (1786-1859) Грим, родени в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. Там създават общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, за да бъдат събрани преди да изчезнат. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. През 1812 г. публикуват сборника с немски приказки „Детски и семейни приказки“, а две години по-късно и втори том, с което записват имената си в аналите на световната литература.

 

Вторник, 12 Януари 2021 14:40

Режисьорът Асен Шопов: Стига!

„ Стига! Стига с това безобразие, което вършите!”. Това, според режисьора Асен Шопов, казва пиесата „Майстори”, която той поставя за втори път в Пловдив след далечната 1971г. Първото премиерно представление на новото заглавие на пловдивския театър се игра снощи, пред запълнена на 30 процента зала, а тази вечер ще е второто представяне на спектакъла пред публика.

„ Това е пореден опит да се впише произведението в днешния ден. То с единия крак е в 1838г., а с другия крак е днес. Пиесата иска да коментира това, което става на улицата, днес. Дори това, което става в Щатите. Пиесата казва „Стига, майстори, с това безобразие, което вършите, разрушавайки закон и морал. И това стига се отнася за всички нюанси от живота ни днес”, заяви доайенът на българския театър.

Той не скри, че има препратки към съвремието дори в костюмите на актьорите на сцената. Основните цветове в дрехите на главните герои- майсторите Найден и Живко, и тяхната муза Милкана. „ Да, това са два характера, два свята, две политики, ако щете, два полюса, две гледни точки”, разкри скритото послание в костюмите режисьорът.

Неговият днешен прочит на „Майстори” започва отзад напред, с финала на пиесата. „Затова играем тази пиеса. Заявеното на сцената, че днес се случи това и това, е валидно днес. Днес вършим всички тези безобразия. Затова пиесата казва „Майсторе, стига с това”. Това е релевантно за всички аспекти от съвременния живот. Не можем да се отървем от нещо, което носим в себе си като народопсихология. Над 30 години мелим едно и също нещо”, разясни Асен Шопов.

Разшифрова и персонажа на Милкана, като уточнява, че това е сложно присъствие на сцената. В нея живее майсторството на Найден и Живко. Майсторство, което мъжките персонажи убиват в единоборството си.

„Основният ни проблем е способността да убиваме това, което ни вдъхновява. Затова искам да кажа „Стига” на всичко- на това, което става на улицата, на синьото и червеното ако щете. На всичко стига вече”, подчерта Асен Шопов.

„Кой е майстор Живко. Той е Явашев. Той е събирателен образ на нашето поколение, което на юруш напускаше България, за да засели света. Преживях живота си в това да слушам за идеологически вредни неща- махнете това, оставете онова, вкарайте друго. 50 години присъствието ни в театъра бе усилие да се надхитри идеологията. Това е поведението на Живко. А срещу него е олицетворението на децата на бившите на тази власт, която се опитвахме да надхитрим”, обясни Асен Шопов.

„Ние непрекъснато унищожаваме нещо по между си. Виновни сме си сами за всичко. В „Майстори” се казва какво не трябва да се прави, а не какво трябва”, каза още режисьорът.

„Ние, нашето поколение, също казваме „Стига!”. Аз казвам „Стига” на безразсъдието. Първо мисли, а после действай. Не обратното. Трябва да се мисли”, заяви своето „Стига!” Константин Еленков, който играе майстор Найден в спектакъла.

Режисьорът Асен Шопов допълни още, че  „Майстори” може да бъде погледната като битова пиеса, но нейната сила е в това, че ни засяга в библейски план. И уточни, че историята е базирана на реални персонажи и тяхната професионална надпревара, завършила с облог. Става въпрос за двама трявненски майстори, чийто тавани и в момента красят една от къщите в балканското градче. Те са и в основата на сценографията на спектакъла- таванът в нея е съчетание на двете творби на майсторите.  

Гледайте и тази вечер дългоочакваната премиера на спектакъла „Майстори“ по пиесата на Рачо Стоянов, с която Пловдивският драматичен театър дава старт на годината. 

На сцената зрителите ще видят актьорите Мария Сотирова, Константин Еленов,  Явор Бахаров, Симеон Алексиев, Русалина Чапликова, Мария Генчева, Добрин Досев, Николай Станчев, Валери Кьорленски, Стефан Попов, Петър Тосков. 

 Костюмите в спектакъла са дело на Цвета Маринова, а фотограф е Георги Вачев.

Музиката звучи и по време на локдаун

Или как клубът се превърна в онлайн сцена

Иван Неделев: Това време, което ни даде корона кризата, никой не може да си го купи

Във фотопоредица ви представи другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Beebop Café

Десетки камери, вместо пълни чаши. Оператори и озвучители, вместо бармани и сервитьори. Кабели и монитори, вместо бутилки, табли и кранове за бира. Много музика, и преди, и сега. Така изглежда и звучи днес Beebop Café. Неработещият бар е шумно  телевизионно студио, а сцената е онлайн платформа.

За това използва втория локдаун екипът на едно от любимите места на почитателите на клубния живот в града- Beebop Café. Иван Неделев и компания преформатираха музикалния клуб, за да продължат да радват ценителите на качествената музика. Временно, разбира се, до следващото отваряне на заведенията, когато и да е то. Но концепцията за онлайн телевизия ще живее и след това. Защото очевидно светът се е втурнал към мрежата, дори по отношение живата музика.

„ Тази концепция не беше измислена с идеята, че ще се появява ковид. Първият официално сниман концерт бе на 29 февруари. Използвахме и двата локдауна да работим по платформата и останалите инструменти, свързани с нея. Защото например има апликация за разплащане, тъй като идеята е услугата да е платена. Искахме всяка седмица да снимаме концерти и да излъчваме онлайн, но в момента не можем. Но пък разполагаме с архив от месеците пред 2020г., през които бяхме отворени. Имаме двадесетина концерта и три представления. И вече можем да се похвалим с лоялна онлайн публика. Горди сме, че от излъченото до този момент в платформата има концерт, който е гледан на четири континента- този на Дел Падре. Над 1000 души бяха пред мониторите си”, разказва основателят на Beebop Café Иван Неделев.

Още по темата и галерия от фоторепортажа вижте в Под тепето.

 

„ Пир по време на чума е да правиш изкуство в тези времена. Благодаря на актьорите, че изтърпяха всичко това”. Така доайенът на българския театър Асен Шопов се обърна към трупата на пловдивския театър, с която извървя поредното си сценично приключение. На 88 години режисьорът постави пиесата „Майстори” по Рачо Стоянов на пловдивска сцена. Снощи спектакълът се игра за първи път пред публика, а днес е второто премиерно представяне на новото заглавие в афиша на драмата.    

„ От 1954г. Асен Шопов работи в театъра. Благодаря му, че вече 66 години брани тази нива от разни посегателства. Благодаря му, че се грижи за чистотата на истинския български театър”, обърна се към режисьора директорът на пловдивската културна институция Кръстю Кръстев на днешната пресконференция по повод премиерата.

„ Минахме през трънлив път с „Майстори”. Започнахме февруари миналата година, за да завършим процеса днес. Имахме доста перипетии, но в крайна сметка Фортуна повлия и днес сме пред вас”, допълни той.

„ Благодаря за възможността, вниманието и жеста към моята персона. На моите години всяко занимание е своеобразно прощаване със сцената, сбогуване с театъра. Това не може да продължава безкрай”, обърна се на свой ред режисьорът към Кръстю Кръстев.

Асен Шопов подчерта, че е привилегия възможността да работи върху пиеса, която иска да направи, а не да върши нещо дежурно. „Не мога вече да правя нещо само заради самото правене. Пиесата „Майстори” съм я правил много пъти. В този театър съм я поставял през 1971г. Това повторение за мен има смисъл на опит да се реализира произведението плътно, догонвайки всичко пропуснато”, допълни Асен Шопов.

„ Не се занимавах с това дали ми е трудно, а дали е истина това, което правим на сцената. Занимавах се с това да се срещнем с Косьо (майстор Найден в пиесата), да се сблъскаме наистина. Да пишем историята, а не просто да я играем”, каза Мария Сотирова, която зрителите ще видят в ролята на Милкана. „Изчистихме се от всякаква суета”, довери актрисата.

„Текстът е продукт на поведението.  Именно с поведението се занимавах с този процес- какво да излезе на сцената като човешки импулс”,  допълни Константин Еленков партньорката си на сцената.

Страница 5 от 1825

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…