Капана.БГ

Капана.БГ

 

Потопът ни разделя, губя го в суматохата. Следващите дни минават като сън – и грохотът, и оттеглянето на водите, и връщането ни в Територията. Нощем огънят пак ни събира. Гледам лицата на хората. Господи, колко къса е човешката памет! Колко потопа е забравила, колко още ще забрави.

 

 

 

На първи септември на пазара излиза новият роман на Недялко Славов „И станах река“, съобщиха от ИК "Хермес".

 

Недялко Славов е български поет, писател и драматург. В творбите си той не търси удобното укритие на историческия сюжет. Не отказва да вижда човека като проекция на Бога. Не отмества очи от стоическия опит на съвременника да оцелява срещу тиранията на идеологиите.

 

Благодарение на всичко това днес се нарежда сред най-успешните съвременни български писатели. Известни негови творби са романите „Фаустино“, „432 херца“, „Портрет на поета като млад“, „Вертиго“, „Камбаната“ и „Пиафе“.

 

Славов е автор и на поетичните сборници „Сърдечни сезони“, „Оптимистична поема“ и „Мраморни години“, на пиесите „Аляска“ и „Борса за трупове“, на сборника „Филипополски разкази“.

Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки.
Носител е на националните литературни награди „Хр. Г. Данов“ (2011 и 2016), „Хеликон“ (2015 и 2016), „Цветето на Хеликон“, „Иван Николов“ и др.

 

Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече от всякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов.

 

Всяка негова дума е символ, изречението образува контекст, а стилът му като свещена змия се увива около гърлото, докато не остане глътка въздух, незаслужена.

 

 

Отзиви за „И станах река“

 

 

И станах река“ не е книга за забавление. А за смисъл. Защото съвсем скоро Бог ще въздъхне и ще дойде пролет, в която ще сме винаги деца и вечно влюбени. Напук на безсмислието.

 

Димитър Стоянович

 

 

„И станах река“ е роман за светлата проекция на човека и за неговата сянка. За смисъла и безсмислието на човешкия живот на фона на вечната природа – майка.

 

Стойо Вартоломеев

 

 

Химн на светлината, какъвто българската литература не познава. Възхитителна възхвала на живота.

 

Александър Секулов

 

Откъс от „И станах река“

 

Три денонощия правех само това – крачех, без да спра, без да седна, без да се храня, без да мисля…

 

Крачех.

 

Странно! Не бях разделил и троха с гълъбите, а не заслабвах. И въпреки крайната цел, не отпадах от живота. Да, наистина не отпадах – ни телом, ни духом. На шест пъти пресякох Бавната река, а на седмия се спрях на Пешеходния мост. Погледнах надолу и тогава се случи То!

 

Ч у д о т о!

 

В тоя миг можех да се закълна в три неща:

 

1/ че в черепа ми изщраква спусък,

 

2/ че съм получил видение,

 

3/ че съм политнал извън реалността…

 

Но това бяха все доводи на сетивата. Нищо повече! Защото  т о в а  бе  друго! В  т о я  миг бях изключил мисловния си процес и на автопилот, с автоматично съзнание, без да ползвам сетивата, плъзнах поглед по реката. Незрящ, отместих очи към един ствол, после към папурите, после към върбите… и чак тогава, пак прогледнал за материалния свят, видях свода на моста. И Чудото п р и к л ю ч и! Пак бях зрящ, сетивен, мислещ, върнат на реалното Битие. И пак – самоосъзнала се – материята се вакуумира в ума ми.

 

Но всичко това – и за автоматизма на съзнанието, и за самоосъзналата се материя – щях да го чуя в друг, по-мъдър ден от моя живот. Щеше да ми го обясни Учителя, но в друго време, там, долу на брега. Сега, в тоя миг, бях още безпросветен, малък бях още, невинен. Бях още дете в безкрайния непонятен свят – просто един бивш уличен джебчия, брат на гълъбите, раснал по сиропиталища, улици и площади. Това бях.

 

Тогава на парапета кацна бял гълъб. И изведнъж – свише – ме връхлетя решението!

 

Да! Щях да дочакам своя край тук, под моста.

 

И ключът за мансардата полетя в реката.

 

 

***

 

 

Така, седнал на брега, будувах три дни и три нощи. Вдишвах, издишвах, гледах реката, а на четвъртото утро реката спря. Истина казвам, спря! Колкото да си въздъхне и о, чудо! – щом въздъхна, пое обратно към извора си. Тогава хълмчето до мен се раздвижи – от него се надигна един зарит в пясъка скитник. Мъжът бе гол и обрасъл с лиха тревица.

 

– И ти ли си от тях…? – попита и ми посочи свода на моста – там, сред речните отблясъци, със спрей бе изписано нещо на чужд език.

 

– Какво? – сепнах се.

 

Оня не ме погледна – само натъртено, сякаш че ми превежда, засрича написаното:

 

– …gens… sans… sense*.

 

Повдигнах рамене, а той изсумтя „Ясно!“, махна с ръка и се зарови в пясъка. И като се сля с околната среда, притихна.

 

Изправих се и обходих да огледам – имаше още три туфи като неговата. Побутнах ги с крак, но не усетих живот. После се върнах и седнах на мястото си. Бе още топло. Тогава погледнах реката и въздъхнах. Тя също въздъхна, обърна води и пак пое към устието си.

 

 

***

 

 

Скитникът спеше, трупаше безсъзнание.

 

Аз будувах, трупах вечност.

 

Той лежеше бездиханно – четвърти ден, пета нощ. Туфата му мъхесто обрасна.

 

Аз живеех в своята си приказка – четвърти ден, пета нощ. Не спях, не се хранех, не отслабвах.

 

 

***

 

Спал съм така цяла седмица. Трупал съм безсъзнание. И навярно съм се усмихвал в съня. А щом се събудих, вече знаех – и да искам, и да не искам, не можех да умра. Бях победил най-свирепия Враг – Времето!

 

Организмът ми бе станал перпетуум мобиле.

 

Бях станал безсмъртен.

 

 

 

*Хора без смисъл (фр.). – Б. а.

 

 

През август на "Тя в Пловдив" ви срещаме с Мария Сонриса - content writer, любителка на пътешествията и новите преживявания, целият свят е нейният дом.

Йоана Иванова

 

 

Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?

„Днес ще бъде ЕПИЧЕН ден!“

С какво се занимаваш професионално?

Копирайтинг и писане на текстово съдържание.

 
 
А в свободното си време?

Приключенията са моята страст. Обичам да скитам сред природата, да изкачвам върхове, както и да опознавам непознати места, градове и култури. Предпочитам да пътувам сама, като за последните 2 години съм посетила 38 държави. Любимата ми част от пътуванията е, че се срещам с интересни и вдъхновяващи хора от целия свят.

Защо в Пловдив?

Това е градът, който винаги ще има специално място в сърцето ми. На където и да ме отнесе вятъра, накрая винаги се връщам вкъщи.

Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?

Хората изпитват трудност да ме приемат на сериозно, защото трудно оставам на едно място и се развивам като фрийлансър и дигитален номад. Очаква се, че жена на моята възраст (28) трябва да е “зряла”, семейно ориентирана и със стабилна работа, а моите приоритети са други. Искам да създавам и да преоткривам, да пътешествам и опознавам света.

Разкажи ни за един от проектите, върху които работиш в момента.

В момента стартирам собствена маркетингова агенция в България, за да продължа професионалното си развитие на едно по-високо ниво.

 
 
Какво те вдъхновява?

Вдъхновявам се от природата и добрите хора.

Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?

Винаги вярвам на своята интуиция.

Как завършваш един ползотворен ден?

С тренировка, хубава храна и приятна вечерна разходка.

снимки личен архив Мария Сонриса

* "Тя в Пловдив" представя активните жени на Пловдив и дава възможност на момичета и жени с различни истории и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали.

 

Очакваме ви на "Тя в Пловдив" на 27-ти август (четвъртък), от 19:00ч в Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop - ул. Бетовен 2.

 

Събитието се организира на доброволчески принцип от Елена Лулчева, Вероника Йовчева и Йоана Иванова.

 

*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова'с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!

 

Следи информация за всички събития в инстаграм и фейсбук.

 

Четири школа от Пловдивско участват в проекта

Екипите на ОУ „Екзарх Антим I“, ПГ по транспорт „Гоце Делчев“ в гр. Пловдив и училищата в с. Караджово и с. Христо Даново ще се включат в първия випуск на новата програма „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“. Програмата е двугодишна и ще подкрепя училищата да разработват и прилагат устойчиви и ефективни практики за преподаване и управление на училището, които допринасят за успеха на всеки ученик.

За програмата са одобрени 26 училища от цялата страна, като четири от тях са от област Пловдив.

Всичко по темата може да прочетете в Под тепето.

 

 

 

Стилистът Антония Йорданова и дизайнерът Николай Пачев са в журито на престижния международен конкурс на Answear  

 

Международен конкурс предизвиква въображението на най-добрите млади български фотографи и стилисти. В престижното състезание, организирано от модната платформа Answear, могат да се включат всички, които мислят извън матрицата, имат силно изявено чувството за естетика и умеят да изразяват себе си през обектива.

 

Креативната надпревара стартира на 24 август, а от участниците в нея се очаква да създадат оригинални продуктови кадри на бижутата Swarovski и да уловят по неподражаем начин красотата на кристалите. Творбите им ще бъдат оценени от експертно жури, в което влизат доказани имена от фотографията и света на модата.

 

Финалистите ще бъдат селектирани от стилиста и арт-директор Антония Йорданова, дизайнера, преподавател в катедра “Мода” в НБУ и дългогодишен байер Николай Пачев и фотографа Даниела Йорданова. Партньор на конкурса е Photosynthesis.

 

Победителите ще бъдат обявени на 19 ноември, а всеки от тях ще получи атрактивни награди. Петимата финалисти ще си тръгнат със сет бижута Swarovski, създадени по случай 125-ия рожден ден на бранда. Класиралите се на 2-ро и 3-то място ще бъдат поощрени с 200 лева в продукти по избор от Answear.bg и сет бижута от Swarovski.

 

Призът за големия победител е камера Polaroid One Step 2 Holiday от Photosynthesis, 1000 лева в продукти по избор от Answear.bg и сет бижута от Swarovski. Кадрите на младия фотограф, поставен под №1, ще бъдат публикувани в списание Go Guide.  

 

Повече за сроковете и условията на конкурса вижте тук .

 

 

Пловдивчанинът Георги Симеонов сменя визия и краде жената и колата на Даниел Петканов

Две години след супер-впечатляващото си участие в Евровизия, заедно с Equinox, един от най-обичаните участници в култовото шоу на Нова телевизия „Като две капки вода”, Георги Симеонов – JJ, ще зарадва феновете си с нов музикален проект. Песента „Fly” финалистът написва дни след като наложената от COVID-19 изолация блокира целия свят. Веднага щом правителствените решения допускат отхлабване на мерките JJ се заема с редовните си фитнес занимания и, докато загрява на пътеката, го връхлита музикално вдъхновение. Талантливият певец не губи миг и записва песента на телефона си, докато все още е в кардио режим. Минути по-късно, още в съблекалнята, написва текста и до следобедните часове на същия ден песента вече е има демо вариант. С инструментала се заема неговият ученик Даниел Ширков, а седмица по-късно JJ влиза в студио за записи. 10 дни след това започва организацията на снимките за видеото. Спонтанно изпълнителят решава да смени тотално и визията си. Специално за видеореализацията на Fly променя цвета на косата си и от гарвановочерна тя става руса. 

 Това е един от моментите, в които вдъхновението завихря енергията и така се появява „Fly“. Избрах заглавието „Fly“, уповавайки се на нуждата на всеки един от нас да се откъсне от проблемите, загубата на вяра и надежда, породени от ситуацията, в която попаднахме всички ние. Бяхме много потиснати и обезверени и исках да покажа, че всеки може да полети и да не мисли за нищо. Ето защо във „Fly“ текстът ни води високо, близо до звездите.” – споделя Георги Симеонов.

Режисьор на клипа към песента „Fly“ е Николай Нанков, а зад камерата застава Николай Скерлев. Специалното място в клипа е отредено за Александра Петканова, която JJ открадва от съпруга й. Историята не свършва дотук. Освен съпругата Георги Симеонов присвоява и мощния джип на Дани Петканов. Разбира се всичко това е част от сценария, в който за първи път JJ влиза в роля и решава да не пее в самия клип.

Видеото е заснето в центъра на София, който отдавна не е бил локация за снимки на музикален видеоклип. Вдъхновението на екипа е провокирано от дългите дни на изолация, в които разходките в града бяха забранени. Идеята на JJ е да покаже, че столицата продължава да е много красива и притегателно място за много от завърналите се у дома българи, които оценяват красотата на България и родните си градове. Площадът пред храм-паметник „Свети Александър Невски”, езерото Ариана и живописните улици на София се превръщат в естествен декор на видеото, в което Александра Петканова е модел, който JJ, в ролята на естет-фотограф, преследва в търсене на перфектния кадър.

Елегантният стайлинг на видеото е дело на Добромир Киряков и Beyond Atelier, а Стоян Кунев и Гери Пащрапанска са майсторите погрижили се, съответно, за косите и грима на Александра Петканова и Георги Сименов – JJ.

“Fly” можете да видите в You Tube канала на Георги Симеонов - JJ.

 

 

Личното послание на продуцента на фестивала „Сцена на кръстопът“ Ирен Чанкова за тазгодишното издание на форума

 

 

 "Приятели, верни фестивални фенове, уважаема публика,

 

На прага сме на 24-то издание на любимия Фестивал. В една неописуема година  „Сцена на кръстопът“ ще зарадва вас, приятелите и верни фестивални фенове, с едно по-различно по формат и съдържание издание. Ние, като организатори, вложихме много усилия и старание, за да може в първата година, в която създателят и арт директор на форума проф. Стефан Данаилов  за първи път няма да е с нас физически, да кажем с високо вдигнати глави, че ТЕАТЪРА ГОРДОСТТА е наше верую. Да накараме и вас да знаете и да вярвате, че Фестивалът е жив, че Фестивал ще има!

 

Фестивалните празници започват традиционно на 11 септември. В 19 часа в двора на Драматичен театър-Пловдив ще открием барелефа на проф. Стефан Данаилов, сътворен от скулптура Димитър Рашков по идея на главния спонсор на Фестивала инж. Димитър Георгиев. Малко по-късно в лятно кино „Орфей“ режисьорът Георги Тошев ще ни разкаже във филм един МОНОЛОГ на Ламбо.

 

 От следващия ден актрисата Силвия Лулчева, студентка на професора, ще ни разкрие защо винаги трябва да търсим СМЕХЪТ НА СЪЛЗАТА в една тридневна театрална работилница. Желаещите за участие могат да се запишат на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. На свечеряване в култовата галерия U PARK театралният сценограф Татяна Димова ще противопостави ЧЕХОВ СРЕЩУ ЧЕХОВ в своята изложба керамика, а в голямата зала на театъра по-късно Съюзът на артистите в България ще представи любими 100 ЛИЦА НА ТЕАТЪРА. И така фестивалният празник се развихря…

 

В двора на театъра Росица Обрешкова ще ни разкаже за своето СТРАШНОСМЕШНО НЕОБЩУВАНЕ с любими хора, а в галерия Червеното пони в Стария град  младите актьори Юли Стоянов, Мартин Димитров и Владимир Матеев ще прочетат пиесата на  Оля Стоянова АЛПИНИСТИ. Васил Балев присъства във фестивалната програма със  своята пиеса СВЛАЧИЩЕ, която ще ни представят актьорите Александра Василева и Цветан Алексиев в двора на Драмата. Георги Тошев отново ще се представи пред взискателната пловдивска публика, за да ни разкаже за НАУМ ШОПОВ: ЛИЧЕН РАЗГОВОР. БЕЛЕЖКИ ОТ ЕДИН ЖИВОТ.        Музиката в театъра ще бъде основна тема на тридневната театрална работилница на композитора Асен Аврамов, където ще се опитаме да  разберем как се превръщат ДУМИ В ДЕЙСТВИЕ. Желаещите за участие могат да се запишат на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 

Оставаме на музикална вълна и фестивалната атмосфера се нажежава, когато Стефан Вълдобрев представи своята КНИГА ЗА ПЕСНИТЕ заедно със специалните си гости Мая Бежанска, Рут Колева и Керана.

 

Пиесата ЗВЕЗДАТА НА ПЛАНК  на Радослав Чичев ще изгрее в галерия Червеното пони, разгадана от актьорите Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, Алексей Кожухаров и Венелин Методиев. В прекрасната атмосфера на галерия Червеното пони Йордан Георгиев с приятели и съмишленици ще дискутират за ТЕАТЪР В НЕРВНА КРИЗА.

 

В този формат Фестивалът няма да прилича на себе си. Но всички участници по един или друг начин ще засвидетелстват почит и уважение към проф. Стефан Данаилов – вдъхновител на това ярко дълголетно събитие в културния живот на нашия град.

 

И така неусетно ще отлетят фестивалните дни. За нас като благодарна публика, както и за актьорите от последния му клас ще остане да поднесем своите бурни АПЛОДИСМЕНТИ ЗА СТЕФАН ДАНАИЛОВ. Един авторски спектакъл на дългогодишния му асистент д-р Сава Драгунчев, събрал в себе си любов и емоция, преживяване и усещане за театър.

 

Тук е мястото и времето да благодарим за неизменната подкрепа на Община Пловдив и Министерство на културата, на Драматичен театър-Пловдив за гостоприемството и отзивчивостта. В тази трудна за всички ни година се покланяме дълбоко и на верните ни спомоществователи, които отново подкрепиха приключението „Сцена на кръстопът“ – фирма Роза импекс – главен спонсор на Фестивала, КЦМ 2000 ГРУП, МАИ ГРУП, Атаро клима, Ондулин. Благодарим на печатница ТАФ Принт и нашия дизайнер инж. Галя Димитрова за съпричастността и дългогодишното сътрудничество.

 

Фестивалният дух отново ще витае в топлите пловдивски есенни дни. Ще се докоснем отново до театралното изкуство и затаили дъх ще останем в очакване на следващото 25-о, четвъртвековно фестивално издание!

 

Да живее Фестивалът!" - Ирен Чанкова – фестивален продуцент

 

 

 

Световноизвестното сопрано изпя песента “България”, създадена от нейната майка 

 

“Благодаря, Соня”, “Още, още”, скандираше в продължение на 25 минути публиката на Античния театър в Пловдив снощи за концерта на Соня Йончева.

 

Българи от различни краища на света , почитатели от Америка, Германия, Франция , Италия бяха дошли на спектакъла “Завръщане”.

 

Сред публиката бяха кмета на Пловдив Здравко Димитров , областен управител Дани Каназирева, Малина Едрева председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие, Богомил Грозев, директор на Общински институт „Старинен пловдив”, Борис Петранов директор на БКИ Берлин, Златина Делирадева главен диригент на хор „Детска китка” и други.

 

В първата част на концерта Йончева представи арии от „Аида”, „Трубадур”, „Мадам Бътерфлай”, „Русалка”, „Кармен”, „Селска чест”  с оркестъра на пловдивската опера, дирижиран от маестро Найден Тодоров.

 

Соня представи на публиката младият бас Божидар Божкилов, който бе бурно аплодиран за арията на крал Филип от  четвърто действие на операта „Дон Карлос”.

 

Във втората част Йончева и маестро Найден Тодоров заложиха на по-лека програма. Във връзка с годишнината на американския композитор Ленард Бърнстейн Соня и брат й Марин Йончев изпълниха прочутия дует “Мария” от “Уестсайдска история”. 

 

Изненадата на вечерта бяха две български песни, които оперната прима изпълни в нови аранжименти.

 

Първата е хитът от 50-те години на Мими Николова от филма “Любимец 13” на композитора Петър Ступел в аранжимент на Румен Бояджиев - син.

 

С бурни аплодисменти бе посрещната и песента “България”, създадена от майката на Соня Йончева - Теменуга. За изпълнението Соня покани на сцената брат си Марин и баса Божидар Божкилов, а след края му представи на  публиката и своята майка. С това Соня изрази огромната си любов и признателност за всичко, което тя е направила за тях.  „България в сърцето вечно ще ни води”, бе рефренът, който остави своя отпечатък от песента.

 

На сцената на Античния театър излезе и проф. Мичо Димитров, който е първа цигулка в оркестъра на Пловдивската опера. Великолепният цигулар изпълни „Севдана” от родения преди повече от век Георги Златев –Черкин.

 

Концерта завърши с два биса и вълнуваща среща на Соня с Кирил Ампов, който преди 20 г. пръв й дава шанс да покаже таланта си пред широката публика.

 

 

“Има личности в моя живот, които са важни. Г-н Ампов е от тях. Не забравям жеста на протегната ръка. Искам да помагам на талантливи български певци. И вече го правя!”, каза Йончева.

 

След концерта Соня замина за Италия, където тази вечер е първата й репетиция с Пласидо Доминго за Галата на 29 август в легендарната Арена ди Верона.

 

Страница 13 от 1756

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…