Капана.БГ

Капана.БГ

Тази вечер в 18.30 часа ще бъде открита традиционната изложба „15х5“ на Дружеството на пловдивските художници. Експозицията е подредена в Дома на културата „Борис Христов“, фоайе, ет.2.

В изданието през 2019 г., с куратор Христо Жеков, участват 15 художници, с различни концептуални и естетически виждания, специфични със своите стилови търсения и авторска индивидуалност в областта на изкуството. Всеки от 15-те участва с 5 свои творби, каквато е концепцията на експозицията от години.

Авторите, които участват в тазгодишното издание са Александър Гьошев, Ангел Китипов, Антоан Стойков, Антония Фингарова, Атанас Карадечев, Борис Богданов, Дан Григ,  Жорж Сопаджиев, Иван Чакъров, Михаил Маламски, Никола Апостолов, Петър Чучулигов, Стоян Заваринов, Тома Ненов и Христо Жеков.

Изложбата включва картини живопис и графика, скулптура и фотография и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив, като част от Календара на културните събития на града за 2019 година.

Пловдивският католически храм Свети Лудвиг пази паметта на Княгиня Мария Луиза и редица епископи

Източник: Lost in Plovdiv

Пловдивските храмове имат богата и вековна история. Една от сградите, които впечатлява най-много, е католическата катедрала „Свети Лудвиг“. Тя е една от основните църкви в България и е наречена на името на краля на Франция, провъзгласен за светец поради изключителния си добродетелен и религиозен живот.

В „Свети Лудвиг“ пазят паметта на един от първите католически епископи, пристигнали в Пловдив. Андреа Канова се появява под тепетата през 1843 година. Тогава в Пловдив вече е имало изградена католическа църква и вероятно манастир. Тя изгаря през 1856 година, след което се издига нова сграда с помощта на Канова. Катедралата е построена по проект на римския архитект Алфонсо, който е един от най-добрите познавачи на готическия стил и архитектура. Основите й се поставят през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин, а е осветена на 25 март 1861 г., когато е и окончателно завършена. Камбанарията ѝ, известна като Кула Леонтиана, е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Тя е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII.

Самият Андреа Канова издейства строителството и на множество католически храмове из цялата околност. Той е от ордена на капуцините, клон на известния Францискански орден.  Работи активно за образователни и културни цели – открива няколко училища, а в Католическата църква има изграден и орган, на който редовно се изнасят концерти.

Канова умира през 1866 година и е погребан в самата катедрала „Свети Лудвиг“. Любопитни са надписите в църквата на неговото надгробие, които са написани на български език, но на латиница – „Narodat go plaka umrel v Plovdiv 10 augusta 1866”. В близост до него е положен и неговият наследник Франческо Рейнауди. Той успява да спаси много българи след Априлското въстание, а по време на краткото съществуване на Източна Румелия е депутат по право в Областното събрание. Техният наследник Роберто Менини също е погребан в „Свети Лудвиг“.

Чирпанското земетресение (1928) силно поврежда църковната сграда. През 1931 г. тя е поразена и от стихиен пожар, който унищожава органа, главния олтар и дърворезбения таван на средния кораб. След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от архитект Камен Петков, който я проектира в ансамбъл с митрополията, енорийската канцелария и първоначалното училище „Свети Андрей“. Обновената църква е открита от Анджело Ронкали, който е нунций на Ватикана в България по това време, а през 1958 година става папа Йоан XXIII.

Изключително емоционален за българската история е и гробът на Княгиня Мария Луиза – съпруга на княз Фердинанд и майка на цар Борис III. Тя почива през 1899 година, а надгробието ѝ с нейна скулптура е в десния кораб на църквата, в близост до олтара.

През 1995 г. храмът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата и до днес остава най-голямата католическа катедрала в страната с капацитет от 600 души.

Разходка с Lost in Plovdiv из местата , където производителите и търговците продават своята стока в определен ден от седмицата или постоянно

Не е чак толкова далече времето, когато в Града под тепетата нямаше големи вериги супермаркети, а интернетът беше рядкост в  българските домове. Тогава пазарните дни са се ползвали с изключителна важност, не само за да заредят домакинствата с нужните продукти, но и като повод да се научат всички новости около съседите. В Пловдив все още има обособени няколко места, където производителите и търговците продават своята стока в определен ден от седмицата или постоянно. Там може да попаднете на плодове и зеленчуци, както отгледани в лични стопанства и от възрастни хора,  така и предлагани от прекупвачи от борсите около града. Пазарлъкът е напълно възможен, а ако попаднете на словоохотливи продавачи, подробно ще ви разяснят произхода на стоката.

Четвъртък пазар

Това е най-старото тържище в Града под тепетата и има сведения, че е на повече от 350 години. Всъщност, историята на пловдивските пазари и в частност на легендарното за града и региона тържище, датира много отпреди това. Те са описани още през 13 в. по време на кръстоносните походи. Най-точни данни обаче съществуват едва при османските и европейски пътешественици от 16, 17 и 18 век.

За Четвъртък Пазар се знае, че до юли 1893 той е заемал пространството около моста над река Марица. След това по решение на Общинския съвет бива изместен на сегашния площад Съединение. През април 1955 г. е наречен „Пловдивски кооперативен пазар“. Масите му са 1400 на брой и е имало още между 150 – 175 павилиона и дървени къщички. На самото тържище имало и няколко кръчми, където често освен за да се нахранят, пловдивчани се събирали и за  да бистрят политиката.

На 18 август 1984 г. е взето решение пазарът да бъде преместен и на неговото място да се вдигне паметника на Съединението.

На 26 септември 1986 г. Четвъртък пазар започва да работи на днешното си място върху площ от 3342 кв. м.

Понеделник пазар

Няма сигурни сведения откога точно е пазарът, но се знае, че през 1950 г. неговото начало е било още на площада при разкопките на Източната порта. Там, в началото на улицата, е имало бариера, която да спира навлизането на каруци в понеделник – пазарния ден. В района му е изградена първата бензиностанция през 1942 г. На площада се намира и паметникът на Йоаким Груев.

Гроздов пазар

Днес това е името на квартал в район Централен на град Пловдив, но в миналото на това място е имало стар турски чифлик и пазар, откъдето произхожда наименованието. По време на социализма площадът носи името „Вела Благоева“. В местното съзнание мястото обаче винаги  си остава „Гроздовия“. А грозде там са продавали, когато бул. „Руски“ е бил околовръстно шосе на Пловдив. Площадът е бил автогара и тълпите от хора, преминаващи оттам, са подтикнали търговците да формират плодовото тържище. През 1950-те и 1960-те години в квартала е централната автогара на града. През 1970-те години на Гроздовия пазар е работила кръчма „Тихия кът“, събирала интелектуалния елит на Пловдив.

Събота пазар

Така се нарича районът след линиите на Сточна гара в квартал Южен. Преди години тук са се събирали доста търговци с пресни плодове и зеленчуци от стопанствата си, но в момента тържището доста се разпокъса. Сега сергиите могат да се намерят както на покритото пространство пред поликлиниката, така и на новото обособено място пред големите хипермаркети до полицейското управление.

Житен пазар

Житният пазар в Пловдив се е намирал в подножието на Стария град на кръстовището до баня „Старинна“. След започване на прокопаването на тунела през 1950-те и формиране на новия булевард, житният пазар е преместен на изток, където днес е площада. Той носи името си от първоначалното предназначение на това площадно пространство, където се е провеждал ежеседмичен пазар на зърнени храни в края на 19в и началото на 20в.

Преди 1989 г. площадът е носел името Степан Шахбазян, но днес сред пловдивчани е по-известен с това си наименование.

Фермерски пазар

Фермерският пазар в Пловдив е градско събитие, което се провежда за първи път преди почти седем години.  Днес това е мястото, откъдето може да си набавиш пресни био плодове и зеленчуци, фермерско сирене и кашкавал, хляб с квас, домашни сладка и лютеница, чай и подправки, домашни сладки и веган кухня. Сред производителите, които вече са увеличили своя брой почти четири пъти, може да попаднете както на познати лица, така и на съвсем нови стопанства. Отскоро Фермерски пазар – Пловдив се завърна на първоначалната си локация във вече обновения мол Plovdiv Plaza и ще се провежда от 16 юни всяка неделя на ниво 1 в централния атриум от 10 до 14 часа.

Във вътрешността на отделните квартали в Пловдив също може да попаднете на обособени пазарни пространства, но за съжаление те остават все по-малко за сметка на предлагането в големите вериги. Днес вече шопингът може да стане дори по Интернет, а всички клюки се научават в социалните мрежи.

Понеделник, 04 Ноември 2019 11:24

Галактиките се събраха в галерия SARIEV

Изложбеното пространство представя 58 оригинални рисунки на Текла Алексиева за корици на култови книги

Веселина Сариева: Тази изложба отваря въпроса дали е възможно приложното изкуство да е мястото, в което артистични позиции са се укривали в едно време, в което изкуството е било контролирано

Иво Дернев

Галерия SARIEV  успя да събере Галактиките на едно място и да ги представи на публика снощи, на откриването на изложбата на енигматичната Текла Алексиева. В малкото изложбено пространство на улица „Отец Паисий” са представени 36 оригинални рисунки на авторката за корици на култови книги от Библиотека „Галактика”, 18 рисунки от поредиците „Еко” и библиотека „България” и други.

Разглеждането на експозиция „Галактиките на Текла” е като сладка разходка в миналото, сериозен размисъл върху настоящето, но и намигване към бъдещето. Тъй като кориците, създадени от Текла Алексиева в периода 1979-1989 година, сякаш са рисувани днес и отключват въпроси по твърде актуални теми за съвремието, толкова години по-късно. Откриването на изложбата съвпадна 75-я рожден ден на Текла Алексиева, която, известна със скромността си, не присъства на събитието в галерия SARIEV. С него се честват и 40 години от създаването на Библиотека „Галактика”, чийто издания читателите дирят и днес по антиквариати и сред букинисти. Част от представените в галерията творби са в колекцията на Веселина Сариева, а други са предоставени от Текла Алексиева.

„С Текла се познаваме от 2016г., когато се формира нашето приятелство. В последствие аз придобих някои от тези корици, които виждате тук. За мен личността й беше една енигма, загадка. Тя е изключително интересен автор, завършил монументална живопис. Но през 1979г. получава покана да направи първите няколко корици на Библиотека „Галактика”, която тогава стартира като програма във варненското издателство „Георги Бакалов”. Десет години прави тези корици, но прави още живопис, гоблени, анимационни филми и проекти за марки.  За да бъде опозната като автор, трябва да бъде опознато цялото й творчество и аз много се надявам тази изложба да отвори един дебат за нея. И в последствие да бъде представена една по-сериозна изложба, представяща творчеството й в цялост. Сега в нашата малка галерия сме изложили общо 58 оригинала. Имаме и филм с авторката. Отваряме врата към нея и я приканваме да се назове художник. Тя по някакъв начин, като много несуетен човек, трудно се идентифицира като художник. Особено бидейки автор, който по времето на комунизма не е бил приеман от художествената сцена и е изолиран в приложното. Така че тази изложба отваря и един въпрос към това дали е възможно приложното изкуство да е мястото, в което артистични позиции са се укривали в едно време, в което изкуството е било контролирано. И особено творби на жени”, каза на откриването Веселина Сариева.

Тя подчерта, че работите на Текла Алексиева представят една връзка между технологията и човека, природата и човека, глобалното и локалното. Все теми, които ни вълнуват и днес, задавайки си въпроса какви са измеренията в света, в който живеем.

„Тази изложба е и моето обещание към създателя на Библиотека „Галактика” Милан Асадуров. Смелостта да избереш да издаваш тази прогресивна западна литература, която по никакъв начин не се е мислело, че може да присъства в България, е впечатляваща. Той е намерил доста креативен начин да я направи актуална и видима. Освен това я е направил мобилна, в джобен формат. Милан Асадуров е прогресивен смел човек, който почина тази година и за съжаление не може да бъде тук. Но съм убедена, че ни гледа отнякъде. Интересното е, че двамата с Текла са работили десет години, но се срещат за първи път през живота си едва в началото на миналата година. Те са двамата души, на които дължим днес тази наша лична история с Библиотека Галактика”, допълни Веселина Сариева.

„Щастлива съм, че познавам тази изключителна жена Текла Алексиева. Този изключително интересен и смел творец, защитаваща собствената си женска и творческа позиция. Това е една изложба за прекрасния спомен и за мечтата. Това е изложба за мечтатели”, заключи на свой ред Катрин Сариева.

Изложбата „Галактиките на Текла осветява една малка част от творчеството на Текла Алексиева и има задачата да постави въпрос за уникалното място на авторката в изкуството преди 1989 година, да покаже условността на понятието “приложно изкуство” и свободата на изразяване, което именно то чрез подценената си роля от системата е давало на авторите в условията на една контролирана художествена среда преди падането на Желязната завеса. Изложбата “Галактиките на Текла” в галерия SARIEV е същевременно и втората въобще самостоятелна изложба на авторката Текла Алексиева.

Текла Вилхелм Алексиева e родена на 2 ноември 1944 г. в София. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“, София, катедра Монументално-декоративна живопис, при проф. Гочо Богданов. Работи в областта на живописта, гоблена, монументалната стенопис и илюстрацията, прави марки, гоблени, анимационни филми. Създадените от нея живописни творби са малко на брой, но днес са се превърнали в иконични и са притежание на СГХГ и други колекции. От 1974 г. участва в редица общи художествени изложби в България и в чужбина, в които проявява ярко развитие и афинитет към градската тема и нейното модерно, фотореалистично пресътворяване.
Става известна с оригиналните корици, които създава между 1979 и 1989 г. за книгите от поредицата за научнофантастична литература Библиотека „Галактика“ на варненското издателство „Георги Бакалов“. Освен с поредицата си корици към Библиотека „Галактика“, Текла Алексиева е допринесла за фантастиката в България с участието си в инициативи на Клубовете по фантастика и прогностика в България и Клуба на художниците-фантасти в България „Васил Иванов“ – изложби на фантастичното изкуство.
През 80-те Текла Алексиева илюстрира и кориците на поредиците „Еко“ и библиотека „България“, работи още върху оформлението на учебници, експерименталния буквар от 1980 г., книгата на издателство „Кибеа“ „Духовни водачи на България“ (съвместно с художника Боян Филчев и Христо Хаджитанев), календари и др. През 1996 г. Текла Алексиева осъществява проект за пощенска марка с образа на Баба Марта, което според критиката е първият опит да бъде предаден нейният митологичен, а не фолклорен лик.
Носител е на награди от изложби на илюстрациите в България, а през 1985 г. по БНТ е излъчен филм за нея със сценарист и водещ Стефан Тихчев.
Макар да има невероятна популярност и присъствие в медийната среда в България и редица фенове, Текла Алексиева няма самостоятелни изложби в представителни галерии и музеи в България и чужбина до 2019 година. През 2016 година тя прави изложба в пространството на приятели Арти Джамбуре в София. Изложбата „Галактиките на Текла” в Галерия SARIEV, Пловдив през 2019 година е първото аналитично представяне на нейното творчество.
Член е на Съюза на българските художници.

Режисьорът гостува в Пловдив

Големият български режисьор Стефан Командарев, който ще представи предпремиерно филма си "В кръГ" в Luky – Дом на киното, на 02.11. (събота) от 20:15 часа. Пловдивчани ще имат изключителната възможност да се срещат и да вземат автограф от него.

 „В кръг“ е вторият филм от планираната трилогия след реализацията на „Посоки“. Той разказва историите на три двойки патрулиращи полицаи в нощна София. Във филма ще видим Ирини Жамбонас, Павел Поппандов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Васил Василев–Зуека, Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев–Геро, Николай Урумов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян и др. Режисьор е Стефан Командарев, оператор Веселин Христов.

След като взе две от най-престижните награди на кинофестивала в Сараево („Сърцето на Сараево“ за най-добра актриса за Ирини Жамбонас и наградата Cineuropa за изключително постижение в европейската аудиовизуална култура), тази вечер „В кръг“ взе нови три награди, този път от фестивала „Златна Роза“ във Варна. Специалната награда на град Варна, отново висока оценка за Ирини Жамбонас, която получи Награда за най-добра женска роля и Награда на публиката. Така само след участието си на два фестивала, „В кръг“ има впечатляващите 5 награди!

 

Заключителната вечер на Plovdiv Jazz Fest е посветена изцяло на българския джаз. Тя ще започне с концерта "Виждам птица да лети", иницииран от Пловдив Джаз Фест и озаглавен от Антони Дончев. Събитието е замислено като своеобразен трибют към големия пианист и композитор Румен Тосков-Рупето – едно най-важните и обичани имена в българския джаз. Сред участниците в него ще бъдат пианистът Антони ДОНЧЕВ, баскитаристът и контрабасист Веселин Веселинов-Еко, тромпетистът Росен Захариев, виолистът Валентин Геров и барабанистът Мартин Хафизи.

Официалната програма ще закрие известният контрабасист Петър Славов-младши. Единствено в рамките на Пловдив Джаз Фест, той ще представи своя първи самостоятелен албум - Little Stories.
Петър Славов е считан за един от най-успешните български музиканти. Петър Славов е работил с някои от най-значимите имена в музиката като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Алфредо Родригес, Чучо Валдес и много други. Свирил е на най-престижните сцени и фестивали в над 40 държави на 5 континента. От 2006 г. джаз музикантът, композитор и преподавател живее в Ню Йорк.

Той е член на класическия квартет на носителя на „Грами“ Джо Ловано, както и на неговата банда Us Five, която през 2012 г. получава награда за най-добра малка група от Асоциацията на джаз журналистите в Америка.

Славов е свирил още в Global Gumbo Project на легендарния продуцент и композитор Куинси Джонс. Той е сред музикантите в албума на кубинския пианист Алфредо Родригес, номиниран за „Грами“ през 2014 г. и продуциран от Куинси Джонс.

Петото издание на Пловдив Джаз Фест е и акцент от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC.
Организатор на Пловдив Джаз Фест е Блу Ем.

Билетите са продажба в мрежата на Eventim.bg.

 

The river of Blues е блус бенд, който връща класическия блус на българската сцена. Създадена в град Пловдив, бандата следва традициите на блуса от началото на 20 век.

Групата пресъздава духа на делтата от Мисисипи и ритъма от Чикаго Бас - Марин Абрашев Барабани - Тони Арнаудов Китара - Слави Андреев Китара - Боби Хармоника - Пламен Колев Вокал - Анди Райчев.

Те ще бъдат във Vintage House на 2 ноември (събота). Започва точно в 21:30. Вход 10 лева.

Страница 11 от 1647

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…