Капана.БГ

Капана.БГ

С впечатляващата лента редовият български полицай вижда живота си на екран

Положението на обществото е малко като алцхаймер, казва режисьорът

„Кофти са много неща, които са около нас и опитвам с филмите да ги показвам, белким нещо стане по-добро”

„Господ ни е дал всичко възможно в България и от нещата, които всеки един от нас прави, зависи тя да стане едно по-добро място”

Иво Дернев

Режисьорът Стефан Командарев бе специален гост на предпремиерната прожекция на новия си филм „В кръг” в Пловдив. Лентата се прие повече от добре от публиката. Киноманите я определиха като нов ярък проблясък в българското кино и поредна много силна работа на Командарев.

„В кръг” е реалистична социална дисекция на обществото и ежедневието ни, прокарана с готино чувство за хумор и много кинаджийски през историите на три двойки патрулиращи полицаи от столичните районни управления в рамките на една работна вечер. След броени дни филмът ще бъде прожектиран пред 400 служители на МВР в кино Люмиер в София, като на събитието се очаква да присъства и министърът на вътрешните работи. Как приемат полицаите видяното на екрана се е разбрало още в предпремиерните прожекции на „В кръг” из България.

„До момента са го гледали немалко полицаи. Реакциите навсякъде са едни и същи. Те казаха „Това е животът ни, едно към едно”. Включително имахме малка предпремиерна прожекция в Стара Загора. Имаше две момчета на по двадесет и няколко години- патрулиращи полицаи. Те казаха, че за първи път виждат абсолютно живота си на екран. Опитали сме се да бъдем максимално честни. От самото начало много ни помогнаха синдикалната федерация на служителите в МВР. Казахме им, че нямаме намерение да правим рекламен филм за служителите в МВР, а че искаме да покажем реалността, че ще има например и корумпирани полицаи, а те се съгласиха. Мисля, че нито сме отишли в идеализация, нито сме отишли в очерняне. Не очаквам голям риск при прожекцията в София, при всички случаи ще бъде вълнуващо”, разказа Стефан Командарев пред пловдивската публика веднага след представянето на „В кръг”.

Той и екипът му бяха решили да направят този филм за патрулиращите нощно време в София полицаи веднага след премиерата на „Посоки”, който разказваше истории от дежурствата на няколко таксиметрови шофьори. Този път се свързали със синдиката на служителите на МВР и благодарение на тях провели 60-70 срещи с полицаи.

„Срещи, в които просто си приказвахме, те ни разказваха истории, за да навлезем в дълбокото. Събрахме огромна база данни от истински истории. И в един момент толкова много материал се натрупа, че не беше чак толкова трудно. Седнахме, написахме 7-8 варианта на сценария. Работихме с европейска програма за писане на сценарии, с консултанти по драматургия. На всеки етап давахме да четат сценария на полицаи и на хора от синдиката на МВР. Събирахме обратна връзка, тъй като целта беше да седи истински и автентично, а не да е изсмукана от пръстите историята. И в крайна сметка след 7-8 варианта го заковахме сценария. От там насетне започнахме месеци репетиции с актьорите. В рамките на тях ние винаги анализираме сценария, пренаписваме епизоди, пренаписваме диалог с актьорите и те стават като съавтори на самия сценарий. Самите те се срещнаха с доста полицаи, говориха с тях, обсъждаха и в крайна сметка и с тяхна помощ се случи това, което видяхте. Това си беше един дълъг процес. Епизодите са стъпили на истински истории, но от там насетне филмът е художествена измислица. Ние не правим документален филм, но има много реализъм”, обясни Стефан Командарев.

Както в „Посоки”, така и „В кръг” отличителни са дългите кадри и операторската работа „на ръка”.

„Снимането с толкова дълги кадри първо е предизвикателство за актьорите. На тях започна да им харесва, защото е друг тип игра и те трябва наистина да са концентрирани по време на целия кадър, за да го направят максимално истински, защото няма възможност след това на монтажа нещо да замажем. На мен ми харесва това, че те са истински. Харесва ми и този документален стил- по-реалистично седи. И не на последно място – имаше значение и това, че докато „Посоки” беше нискобюджетен, „В кръг”беше нещо между нискобюджетен и без бюджетен филм. И всъщност то няма друг начин да се заснеме. Целият филм е заснет за 12 нощи. Естествено, зад тези 12 нощи седят месеци наред репетиции, включително едно цялостно пробно заснемане на филма с обикновен фотоапарат, без осветление и звук, но с актьорите на истинските локации. Което ни помогна много, за да може когато започнат 12-те нощи наистина да сме много подготвени и да успеем да се справим, защото нямаше друг вариант”, не скри режисьорът.

Подчерта, че дори ветеранът в каста- Павел Попандов свикнал с този начин на снимане, тъй като в началото го приемал за странен. Командарев няма да забрави първата снимачна нощ с него, когато Попандов се оглеждал продължително и попитал „Все пак къде е асистент-операторът?”. След което разбрал, че той се крие в багажника.

„ Ние бяхме много добре подготвени за снимките. Когато е така си много по-спокоен, защото имаш базата, имаш на какво да стъпиш. А когато си спокоен, когато не си напрегнат, когато не си притеснен, тогава много по-лесно стават импровизациите”, допълни Стефан Командарев.

Той се спря и на един от най-тежките епизоди от лентата- кадрите в дом за възрастни хора, в който старците са завързани за леглата си, за да не развалят спокойствието на персонала през нощта. Оказа се, че в тези кадри се крие лична история.

„Преди няколко години баща ми почина.Последните му няколко години бяха много трудни, защото той разви много тежък алцхаймер. Тогава мои приятели ми казаха, че вече имало хубави домове и в София. Реших да огледам. Обиколих повечето такива домове, в това число и частните. А те, частните, се оказаха най-ужасните в интерес на истината. Е, тази гледка я видях. Видях връзването с марлите по леглата. Реших, че няма да пусна баща ми на такова място. И колкото и да ми беше трудно започнах да плащам на жена, която да живее с него 24 часа и да се грижи за него. Така че му запазихме достойнството и той до последно си беше в къщи. Но уви това е в най-застаряващата нация в Европа сме, с изключително много самотни възрастни хора. Като пътувах към Пловдив имаше рекламни билбордове на такива частни домове”, отбеляза тъжно режисьорът.

Друг епизод от филма също разказва реална и ужасна история- мародерите на гробища из родните траурни паркове. Във „В кръг” това бяха ромите Роки, Рамбо и Силвестър, които бяха спипани от едната патрулираща полицейска двойка- Иван Бърнев и Асен Блатечки, да къртят метални букви от надгробни плочи.

„За мен беше откритие, когато правихме филма „ От признателните потомци” това, че гробовете на най-големите български интелектуалци в Централни гробища бяха абсолютно ограбени и поругани, с изтръгнати метални букви. Тогава нашият герой от лентата- пенсионерът Георги Шопов го следвахме една година, за да покажем опитите му да спаси нещата и той успя в рамките на филма да спаси два важни гроба. Естествено това ни повлия, за да влезе и в този филм. И да, това е част от диагнозата- начинът, по който се отнасяме към нашите потомци е показателен за това какви са ни ценностите в момента. И като общество накъде сме тръгнали. Защото тук говорим за базови морални ценности като добро и зло, отношение към предците и народните будители. Положението на обществото е малко като алцхаймер”, сложи диагнозата Стефан Командарев.

И не стри, че в началото на 90-те се чудил много дали да остане в България, защото имал възможност да живее във Франция. Но взел решението да остане тук, за което не съжалява.

„ Тук са ми децата, обичам си това тук. Затова ми е кофти са много неща, които са около нас и опитвам с филмите да ги показвам, белким нещо стане по-добро.  Ако се върна 20 години назад, тогава бях много по-голям оптимист за всичко, което се случва тук. Сега не съм чак толкова. Да видим след 20 години. В момента, от тая позиция се надявам нещата да се променят, децата ми да останат тук или да отидат да учат някъде, пък след това да се върнат. Господ ни е дал всичко възможно в България и от нещата, които всеки един от нас прави, зависи тя да стане едно по-добро място. Не да сме на първо място във всички негативни класации, както е в момента, включително в класацията за най-нещастната нация в света”, пожела си Стефан Командарев.

Той се обърна към публиката с молба за подкрепа, за да споделят за видяното на приятели и колеги. Филмът тръгва от осми ноември в цяла България.

„В кръг” е нещо, което сме направили с малко пари, но пък с много приятелство и желание. За нас е много важно да стигне до колкото се може повече зрители. А няма по-силна реклама от споделянето. Бъдете и вие наши съратници. Така както актьорите във „В кръг” са мои съмишленици и съратници. Повечето от тях вече отдавна са в графа приятели. Един от тях е Ованес Торосян, който имаше едно много голямо предимство за този филм пред всички други- тежи точно 49 килограма”, усмихна се режисьорът.

В лентата участва с епизодична роля и синът на Командарев- Петьо.

„В „Посоки” игра дъщеря ми. Тогава у дома тази тема беше доста актуална- защо сестра ми беше, аз не съм. Сега възстановихме семейния мир. А и в крайна сметка тези филми ги правя и заради двете ми деца”, каза на финал режисьорът.

„В кръг“ е вторият филм от планираната трилогия след реализацията на „Посоки“. Той разказва историите на три двойки патрулиращи полицаи в нощна София. Във филма ще видим Ирини Жамбонас, Павел Поппандов, Асен Блатечки, Иван Бърнев, Васил Василев–Зуека, Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев, Герасим Георгиев–Геро, Николай Урумов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян и др. Режисьор е Стефан Командарев, оператор Веселин Христов.

След като взе две от най-престижните награди на кинофестивала в Сараево („Сърцето на Сараево“ за най-добра актриса за Ирини Жамбонас и наградата Cineuropa за изключително постижение в европейската аудиовизуална култура), тази вечер „В кръг“ взе нови три награди, този път от фестивала „Златна Роза“ във Варна. Специалната награда на град Варна, отново висока оценка за Ирини Жамбонас, която получи Награда за най-добра женска роля и Награда на публиката. Така само след участието си на два фестивала, В КРЪГ има впечатляващите 5 награди!

Еспозиция, в която в главната роля е Жената – крехка и нежна, понесла тежестта на планина върху раменете си, ще посрещне членовете на новоизбрания Общински съвет на Пловдив.

Изложбата е назована „Светлосенки“, това е игра на думи с имено на авкора – художника Светлана Желязкова. Тя ще бъде официално открита във вторинк, 05.11.2019г. от 18:30 часа в галерия „Пловдив“, която се намира във фоайето на сградата на Местния парламент, на ул. „Авксентий Велешки“ № 20.

Авторката е завършила магистърска степен по „Сценография на музикално-сценичните жанрове“ в АМТИИ – Пловдив и е заместник-председател на Дружество на пловдивските художници.

Участвала е в национални и международни изложби. В своето творчество тя успява да се заяви като художник, който отстоява себе си и личния си поглед към света. Нейни картини са притежание на частни колекции в Англия, Япония, САЩ, Германия, Русия и др., както и в много градове на нашата страна.

Изложбата потапя зрителя не само в богатството от цветове, но и в контрастно отразените състояния чрез силата на светлосенките, чрез единоборството между мрака и светлината, които преобразяват образите и внушават различни мисли и настроения у наблюдателя. Тя показва ликът на жената, която може да е изпълнена с тревоги и страхове, но е способна да се отърси от тях, да ги преодолее, да извоюва свободата си, да постави ново начало и да се осмели да мечтае.

Експозицията ще продължи до 25.11.2019 г.

Намиране на мистериозна порцеланова кукла скрита в процепи на фасади, шпиониране и преследване, потапяне във виртуална реалност в търсене на рицари, велможи и страховити персонажи, вечерно състезание по калдъръмени улички и нощна окупация на велоалеи. Пловдив отново е домакин на неповторимата емоция, наречена „градски игри“. Тазгодишното издание носи иметоФюжън и ще се проведе от 8-и до 11-и ноември.

В рамките на три дни Фестивалът на градските игри ще разкрие не само за гостите на европейската столица на културата, но и за нейните граждани, малко познати и необичайни кътчета от Стария и Тютюневия град, центъра на града и крайбрежието на река Марица. Желаещите ще имат възможност да се запишат за участие предварително и да изберат една или повече игри, за да влязат в ролята на детективи, търсейки улики за решаването на мистериозни загадки или да се впуснат в спонтанен танц на публично място.

Игрите са подходящи, както за индивидуално участие, така и за отбори на цели семейства и групи приятели. Допълнителни условия за някои от игрите ще са и наличието на велосипед, пригоден за нощно каране, дрехи, готови да бъдат изцапани, телефон с камера и активни мобилни данни. За любителите на настолните игри и добавената реалност е предвидено пространство на закрито, където и в събота, и в неделя ще могат да се потопят във вълнуващия им свят.

Игрите са подбрани сред най-популярните дизайнери от Италия, Полша, Германия, Англия, Русия и България. Всяка игра има собствени правила, начало и упътване, а фестивалният щаб е СКЛАД в Тютюневия град.

Градските игри са интересен и лесен начин за проверка на различни подходи и начини за преформулиране на градска среда, за съвместно живеене, за това да бъдем заедно и да намерим очарованието да сме в различни отбори. „Фюжън“ е копродукция на двете европейски столици на културата за 2019, Матера и Пловдив, и е част от съвместните есенни прояви под общото мото „ПлоТера“. Изданието в италианския град се провежда от 31 октомври и 2 ноември с участието на десетки гости и жители на града и с два екипа от България. Кураторската концепция на фестивала е на поляците от DepartamentGier.

Актуална информация за записване, условия за участие и описание на игрите може да се намери в сайта на Пловдив 2019, специализирания сайт на фестивала FusionFestival.EU, както и във фейсбук.

Опера Пловдив кани на световна премиера на две камерни произведения – „Portrait of Unknown”/“Портрет на Непознатото” на Петър Дундаков и “A Voice, Unheard”/ “Глас, Нечут” на Пол ван Брюхе на 9 ноември (събота) от 19 часа в поредицата Опера Бутик.

 

„Voices Unheard”/ “Гласове Нечути” e концерт със съвременна класическа музика. Концепцията му е изградена върху идеята за сливане на хоризонтите чрез комуникация и свързването на различни гласове в буквален и музикален смисъл.

 

Двама добре познати композитори от две различни страни и културни наследства (Петър Дундаков – България  и Пол ван Брюхе – Нидерландия), две отлични певици (Марийке Костер – Нидерландия и Вера Гиргинова – България), талантливата пианистката Маргарита Илиева и изключителните музиканти на Държавна Опера Пловдив: Кирил Пенчев ще преплетат своите артистични “гласове” и ще звучат заедно в един уникален концерт.

 

Двамата композитори – Дундаков и Брюхе – споделят желанието си чрез своето изкуство не просто да изразят определена музикална естетика, а да общуват чрез музиката си. Смятайки комуникацията (или нейната липса) за един от най-важните аспекти на съвременното общество, те представят своя коментар върху него в своите творби.

 

За този проект Дундаков и Брюхе се колаборират не само на музикално, но и на философско ниво, създавайки културни мостове в търсенето на нови пътища за своето изкуство.

 

Концертът се осъществява с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България

 

Билети се продават на касата на Операта и в мрежата на Ивентим.

Голяма финансова подкрепа получават и три фестивала за класическа и джаз музика

Музиката и танците са най-подкрепените изкуства в бюджета за култура през 2020-а година. Резултатите от комисията, избрала кои събития да подкрепи като част от Културния календар на Пловдив през следващата година бяха публикувани официално днес. Над 30 са подкрепените проекти, като има и няколко резерви, ако някой се откаже.

Най-голяма подкрепа от общинските средства получава тринадесетото издание на One Dance Week – фестивалът е подкрепен с 67 313 лева. Комисията не финансира изцяло изисканата от фондация „Едно за изкуство и култура“ сума, а само част от нея – уточнението в документацията е, че сумата е изчислена като 70% (или максималното разрешено от Наредбата като процент) от усреднената стойност за едно представление.

Любопитно е, че другият престижен и доказан в Пловдив фестивал за съвременен танц и театър – „Черната кутия“ е също сред най-високо подкрепените фестивали. Част от бюджета също е редуциран, но сумата, която се отпуска е в размер на 52 200 лева.

Няколко музикални фестивала също получават субсидия в рамките на тази сума. „Пловдив джаз фест“ е на второ място от всички събития по размер на финансовата помощ – получава 53 770 лева, като с подобни средства се подкрепят „Дни на музиката в Балабановата къща“ – 52 200 лв и „Европейски музикален фестивал – Пловдив“ на „Кантус фирмус“ – с 50 670 лв.

45 000 лева ще получи литературният фестивал „Пловдив чете“. Следващият фестивал по размер на финансирането е „Капана фест“- сезон 2020, който получава 38 000 лева. Суми около 30 000 лева получават още няколко събития от културния календар – кинофестивалът „Златния ритон“, „Седмица на съвременното изкуство“, фестивалът „Пловдив – древен и вечен“, фестивал „Пълдин – етно“ и „Пловдив – СтоЛица на песента“.

Тези и останалите общо над 30 подкрепени фестивала и приблизително толкова организации предстои да подпишат договори с община Пловдив. Ако някой от тях се откаже, на тяхно място може да се включи някой от резервите. Всички резултати са публикувани на сайта на общината.

На 6 ноември 2019 г., сряда, от 18:00 ч. в Малката раннохристиянска базилика в Пловдив се открива изложба икони от Добрина Бадалова.

Авторката представя 45 икони от българските иконографски школи, като сред тях има и няколко авторски. Включени са и непоказвани до сега миниатюри.

Добрина Бадалова е родена през 1971 г. в гр. Габрово. Изучава иконография при проф. Любен Прашков в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

Своята творческа дейност тя започва през 1996г. От 1996 до 2005 г. живее в Братислава, Словакия.

През 2002 получава наградата „Св. Кристиано“ в гр. Баручело, Италия.

Нейни творби са показвани на общи изложби в БКИ в Братислава(1998, 2000), в Романския културен институт в Лондон (2007), в галерия "Траг" в Белград (2012).

Представяла е индивидуални изложби в Братислава (1996, 2002, 2004,2005), галерия „Диело“ (2001), Моймировце (1998), Кошице (2003), Търнава (2004), БКИ дом „Витгенщайн“, Виена (2012), БКИ Будапеща (2015).

Иконите Добрина Бадалова прави по техниката и технологията на старите зографи.

Изложбата ще продължи до 20 ноември.

 

Сдружение „Графично ателие“ ви кани на откриване на изложба - графика  на 5 ноември 2019 г., вторник, от 17.30ч.. в  галерия „Arsenal  of Art“ в кв.Капана. Събитието се осъществява по проект „Графично ателие – 2019“, подкрепен от Община  Пловдив.

Поредното издание на „Графично ателие Пловдив“ отново доказва многообразното третиране на една от най-привлекателните графични техники – литографията и комбинирането ѝ със сродни техники, каквато е ръчният офсет, даващ добра възможност за фотографски изображения.

И тази година високото ниво на участниците е налице. Свои графики ще представят Ангел Гешев, Атанас Хранов, Румен Нечев , Николай Няголов и Янко Ненов.

Перфектността на майстора печатар Спас Халачев, наречен умдрукер е гаранция за технологично високото ниво на графичния отпечатък.

Артистите са обединени от интереса си към графичното изкуство. Техните произведения показват възможностите на различни класически и нетрадиционни печатни техники - от дълбокия печат през литографията, сериграфията и офсета. Новите технологии на съвременната епоха предлагат неограничено поле за експеримент. В изложбата ще бъдат показани литография, офорт, aлография, офсет, и др. Целта е да се покаже резултата от свободното комбиниране на различни печатни техники, което подхранва и обогатява артистичния израз.

Графичният отпечатък има много широка публика и колекционери в цял свят. Сдружение „Графично ателие“ работи за създаването на отворено общество от любители и познавачи, както и за развитието на майсторско ателие за печат, където артистите, търсещи предизвикателствата на графичното изкуство, ще намерят професионално съдействие от високо квалифициран майстор печатар – умдрюкер.

„Графично ателие“ се осъществява с дългогодишната подкрепа на Община Пловдив. Това е неговото 23-то издание.

Страница 10 от 1647

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…