Капана.БГ

Капана.БГ

Инициативата „Учим онл@йн с учител“ продължава с нова серия безплатни видеоуроци за Националното външно оценяване (НВО).
 
От 20 април (вторник) Издателска група „Просвета“ започва да излъчва специални уроци с учител в помощ на учениците в 7. клас, на които предстоят задължителни изпити в края на учебната година.
 
Всички уроци може да се проследят свободно и безплатно на сайта на „Просвета“ (ТУК: www.prosveta.bg/sabitia) и на страницата на издателската група във фейсбук https://www.facebook.com/PROSVETA.BG.

В този клас Националното външно оценяване вече не изпълнява само контролна функция – то служи и за прием в гимназия. Затова е важно детето да се представи добре и да постигне подходящи оценки за влизане в желаното училище.
 
Ситуацията около коронавируса и принудителното дистанционно обучение поставят пред сериозно изпитание учениците – дали и доколко са усвоили учебния материал. За да подпомогне седмокласниците в подготовката им, „Просвета“ ще предложи поредица онлайн уроци по български език и литература и по математика.
 
Видеоуроците ще бъдат водени от учители с богат опит в подготовката на ученици за НВО и в съставянето на изпитни задачи. Те ще се постараят достъпно и ясно да откроят важните акценти в изпитните теми и да помогнат на седмокласниците да овладеят и да упражнят необходимите знания и умения. Освен това ще запознаят учениците със спецификите на предстоящите тестове и ще предложат ценни съвети, което ще им помогне да бъдат по-уверени на изпитите.
 
Уроците ще бъдат излъчвани под мотото „Националното външно оценяване – мисията е възможна“. Те са част от изключително успешната инициатива на издателството „Учим онл@йн с учител“, която стартира след извънредната ваканция през март миналата година.
 
Тази пролет „Просвета“ вече излъчи видеоуроци за НВО в 4. клас, които бяха гледани от хиляди ученици, учители и родители в сайта и във фейсбук страницата на издателската група. Уроците са достъпни и в момента за всеки, който иска да ги гледа отново ТУК.

Понеделник, 19 Април 2021 10:12

379 дни с Милен Цветков

 

Историята на една очаквана любов

 

Тази книга е разказ за Милен. Субективен, личен поглед на жената до него в последните му години тук. Срещнах се с Милена след смъртта на Милен. Тя разказа за тяхната красива история. Милен сподели с мен за Милена два месеца преди да си тръгне. Нарече я „голямата ми любов“. Беше искрен. – Георги Тошев

 

Той беше един от малкото извън „конвейера“ в телевизиите. С времето си беше изградил собствен стил, собствени сетива за работа и с шефовете, и с гостите, и с публиката. И в трите той пак беше себе си - не правеше нещата, както му казваха отгоре или отдолу, или както искаше този отсреща. – Ники Кънчев

 

Той беше журналист, който знаеше за какво наистина става въпрос във всеки един аспект на професията ни. Беше непримирим. Не се кланяше на никого, без значение дали управляващ или не. Никога не клекна за пари. Не се продаде, за да има работно място, заплата и комфорт. – Ани Иванова

 

Първото, което разбираш от общуването си с Милен, е, че е честен, изискващ човек. Той не обичаше изразите „не става“, „не може“, „няма как“. Въобще те за него не съществуваха. Не ги понасяше. Беше прям. – Тара Нури 

 

Телевизията бе негова орисия. От дете. Още откакто баща му една вечер го оставил да гледа „По света и у нас“. Явно така се е случила тази магия между него и новинарството, която така и не го пусна до края. –  Георги Милков 

 

Милена Иванова е родена на 8 май в София. Завършила е езотерична нумерологична психология в Русия и по професия е нумеролог. Десет години специализира в областта на личностното развитие. Работи с много хора в индивидуални и групови сесии. Водещ е на редица нумерологични обучения, курсове и семинари. Участва със собствени нумерологични рубрики в различни медии. Първата й издадена книга, която пише на базата на дългогодишната си практика, е „Номерология на успеха" (2017). Автор е на многобройни статии и дневни нумерологични прогнози за различни издания и сайтове.

 

Можете да разгледате специалната стори-страница за „379 дни с Милен Цветков“ с интересни факти и цитати от книгата тук!

 

 

***

 

Излиза книга за журналиста Милен Цветков.

 

Част от приходите ще бъдат дарени на фонд „За децата на Милен Цветков”

 

 

На 19 април се навършва 1 година, откакто обичаният журналист Милен Цветков загина в нелепа катастрофа в София. Книгата „379 дни с Милен Цветков. Историята на една очаквана любов“ (от Книгомания) излиза в негова памет. Книгата е под редакцията на журналиста Георги Тошев.

 

Милена Иванова е човекът до Милен Цветков в последните няколко години. 379 дни е тяхното съжителство заедно, но историята на любовта им е започнала по-рано, когато Милена Иванова гостува за първи път в студиото на „Часът на Милен Цветков“. И за двамата тази любов е чакана и мечтана, но минава през перипетии.

 

В книгата ще прочетете спомените, които Милен Цветков е разказвал на Милена Иванова за детството си, навиците и принципите в живота си, за работата си в различните телевизии, за колегите, от които е научил много за журналистиката (като Бригита Чолакова), и за други, от които се е разочаровал; за професионализма и колко е важно доверието, за топлата връзка с децата си, за планината, за пътуванията до Гърция.

 

Въпреки че Милена Иванова е нумеролог, 19 април не предвещава, че ще се случи нещо лошо – денят е Великден, Милен Цветков се е чувствал щастлив, успява да чуе за празника по телефона всички, които обича… но повече не се връща при любимата жена.

 

„379 дни с Милен Цветков“ показва обичания журналист такъв, какъвто е – през погледа на Милена Иванова като партньор, както и през погледа на най-добрия приятел от детските години Марио Райчев, и колегите от Нова тв Ани Иванова, Тара Нури и Иво Тодоров, журналистите Георги Милков и Ники Кънчев.

 

От днес книгата се разпространява по книжарниците. Част от приходите ще бъдат дарени на фонд „За децата на Милен Цветков”.

 

***

 

Откъси:

 

 

След теб... остана любовта...!

 

Казват, че времето лекува...

 

Непълно и невярно е това!

 

Не времето лекува, не времето, а любовта. 

 

Любовта лекува всички рани. 

 

Безграничната любов, която прави прехода през времето и кара хората да продължат.

 

На времето му дайте да ликува, то се наслаждава на мига. Създава спомени, бележи ги, а после ги запраща към незнаен път. 

 

Но любовта в сърцето ми остава и броди тя във вечността! 

 

Любовта лекува моите рани, не времето, а любовта! 

 

***

 

На 14 февруари се събудих от нещо, което се бе забило в бузата ми. Пипнах с ръка. Намерих малка кутийка, на която пишеше: „МАЛКИТЕ неща правят голямата ЛЮБОВ". Погледнах към неговата страна в леглото. Милен го нямаше. Беше ми я оставил на възглавницата до главата. Отворих я. Бонбон, поръсен с малки червени сърчица. Зарадвах се.

 

Намерих го в хола да чете книга и да пие кафе на дивана.

 

Беше станал рано.

 

– Честит празник, любов моя! Благодаря ти за изненадата.

 

Седнах до него и го целунах.

 

– И аз имам нещо за теб.

 

 Извадих огромната картичка, която му бях приготвила и скрила зад завесите, защото размерите ѝ бяха такива, че нямаше къде другаде да я сложа, и му я поднесох. Отвори я и прочете: „ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЧЕ!"

 

– И аз те обичам!

 

 

Из глава „Обичам те”

 

 

– Става късно, нали искаше да излизаш.

 

Той отговори, четейки нещо във Фейсбук.

 

– Да, сега тръгвам. Има време до осем, няма да се бавя, до четиресет минути ще се върна.

 

Стана, премести таблета на перваза на прозореца, без да го изключва, там го държеше. Отново се мушна зад телевизора. Най-накрая успя да свърже единия кабел и ми пусна да слушам класическа музика през интернет, докато се прибере и седнем да гледаме филм. Имах още малко да довърша в кухнята. Започ- на да се облича и докато се обуваше в коридора, попита:

 

– Розовата ми риза тук ли е?

 

– Да.

 

– Изпрана ли е?

 

– Да. Вчера я изпрах. Искаш ли да я изгладя?

 

 – Още какви ризи имам тук, че нали си имам две къщи и вече не помня?

 

– И бялата, и бледолилавата са тук.

 

Седеше обут на вратата, търсейки си ключовете, и каза:

 

– Може ли да видя розовата риза, за да ти кажа дали да я гладиш.

 

Занесах я до вратата, той я погледна и каза:

 

– Яката не се е изпрала. Как я пра?

 

– В пералнята.

 

– Виж, любов моя, моите ризи се перат първо на ръка около яката, като женските, защото се цапат много от пудрата.

 

Попита:

 

– Имаме ли препарат?

 

И влезе с обувките в банята. Подадох му препарат, напръска яката и каза:

 

– След три минути я изтъркай с четката и след това я изпери отново.

 

– Ако държиш утре да си с нея, времето навън е топло, ще я простра и ще изсъхне.

 

„Добре. Благодаря ти“ и отиде към вратата. Взе ключовете от колата и тръгна. След което се върна два пъти. Затворих вра- тата, а той звънна след секунди.

 

– Извинявай, забравих си ключовете от къщи. Почна да ги търси по джобовете на якетата си.

 

– Бебче, пак ли започва голямото търсене?

 

Той винаги си търсеше нещо – очила, документи, ключове, портфейл или някакви дребни неща. За другото беше подреден.

 

– Какво да направя, като имам толкова много неща и две къщи.

 

Тръгна отново и малко преди да затворя вратата, се сети, че не си е взел и документите. Върна се. Намери ги. Помоли ме да сменя чаршафите с неговите любими, които купи, защото моите са много светли, а той обича по-топли и тъмни цветове, погледна ме с онзи поглед за сбогуване, който никога няма да забравя, и каза: „Обичам те!“.

 

– Обичам те – и затворих вратата.

 

***

 

 

Седмица след катастрофата започнах да възстановявам вечерта на този ден. Започнах да си връщам паметта. При- помнях си детайлите, какво си казахме на вратата. И се сетих за погледа му. Беше за сбогуване. Душата му ме гледаше през очите му и си вземаше довиждане с мен. Това усетих аз. Душата винаги знае кога е наближило времето да си тръгне. Вече ясно осъзнавам, че той се върна, за да ме погледне още веднъж, за последно. Не един, не три, а два пъти. А все ме питаше „Защо три, любов, защо три?“ Може би, ако се беше върнал един или три пъти, сега щеше да е жив... но вторият път беше за сбогуване, с поглед, който казваше: „Обичам те, моля те, прости ми, че си тръгвам, ти си силна и знам, че ще се справиш“.

 

 Милен искаше да живее. Не се беше отказал, напротив. Сигурна съм, че последните му мисли, докато е пътувал в колата, са били за нас, за децата му и работата му. Много хора сега ме питат: „Какво ли си е мислил последно преди удара?“ Не можем да знаем с точност, но в едно съм сигурна. Напусна ни щастлив. И спокоен. Последният му ден беше един от хубавите в краткия му живот.

 

– Ти си най-хубавото нещо в живота ми освен децата ми. Къде беше преди десет години?

 

– Преди десет години нямаше да се получи. Сега му е било времето.

 

А той повдигна вежди и попита:

 

– Така ли смяташ?

 

– Да. Така смятам.

 

Вече простирах ризата на балкона. Все още времето беше топло, подухваше лек ветрец и си казах:

 

– Чудесно, ще изсъхне за час и след това ще я изгладя.

 

 

 

 

Историята на една очаквана любов

 

Тръгнах да сменям чершафите, но нещо ме спря. Помислих си, че след малко ще ги оправя. Исках да честитя празника на няколко души. Седнах на масата в трапезарията и започнах да избирам телефоните. Проведох няколко разговора в разкази как сме прекарали празника. Седях, смеех се и разговарях, но сърцето ми бе свито. Докато моята приятелка ми обясняваше как е готвила дроб сарма по някаква нова рецепта, която много добре ѝ се получила, защото ѝ споделих, че следващата ми готварска задача от Милен е такава, започнах да си мисля, че трябва да му се обадя, за да купи чипс за филма. Тръгнах да му пиша, но отново нещо ме спря. Казах си: „Няма да ядем чипс днес“.

 

И продължих да бъбря по телефона. Телевизорът беше изключен. Милен беше пуснал музика. Не бях влизала и във Фейсбук от няколко часа. Обади се Мария.

 

– Миленче, Христос Воскресе!

 

– Воистина Воскресе!

 

– Как си, да те чуя.

 

В този момент вайбърът на таблета на Милен започна да дрънчи през секунди. И аз с шеговит тон казах на Мария:

 

– Някой много упорито пише на Милен, – но продължихме да си говорим, докато напрежението в мен сериозно започна да расте и не се сдържах: – Това не е обичайно. Чак пък толкова много хора да му пишат накуп. Нещо става.

 

– Добре, иди и виж, прочети кой му пише.

 

– Не. Това си е неговото лично пространство.

 

Затворихме телефона. Тръгнах към спалнята да сменя чаршафите, а вайбърът продължаваше да дрънчи. Реших да му звънна. Вече усещах, че много се бави, и си помислих, че може да е решил да мине да види Боян. Звъннах. Телефонът прекъсна. Набрах втори път, пак ме изхвърли. Писах на вайбър: „Бебче, обади ми се веднага, притеснявам се. Какво става?“. Отговор не дойде. В този момент вайбърът на таблета му звънна, погледнах – Калина, и вече истински притеснена си позволих да вдигна.

 

– Милена, тати при теб ли е?

 

– Не, Калина. Той излезе преди малко.

 

– Защото някакви хора пишат на мама, че тати е попаднал в катастрофа и е загинал на път за болницата.

 

Усетих как ми прималява. Паниката започна да нахлува. – Не, спокойно, това не е възможно. Това са някакви жълти неща. Кажи ми кой ви пише, какви са тези хора, нека майка ти се свърже с тях и разбере. Калина, проверете и веднага ми се обади, моля те!

 

Взех телефона й, за да имам връзка с нея, в случай че вайбърът се изключи, и като затворих, на екрана започнаха да изскачат десетки съобщения: „Милене, как си, добре ли си, къде си?“, „Милене, моля те, дай обратна връзка“... Много хора му пишеха в този момент. Явно точно бяха съобщили по новините.

 

Четири отлични оценки написаха комисиите на кандидат-студентите на двата предварителни on-line изпита в Университета по хранителни технологии.

 

Двете са по Химия и опазване на околната среда, като едната е пълна шестица, а други две са по Математика. Само един е получил слаба оценка и тя е по Математика.

 

„Любопитното е, че момичето, събрало максималния брой точки на теста по химия, се е явило и на първия предварителен изпит през март, но оценката му тогава е била много добра, каза зам.-ректорът доц. Атанаска Тенева. При втория опит се е представила отлично и се надявам да има сериозни намерения да учи при нас.“

 

Според доц. Тенева има още един интересен момент в днешната сесия – че и на двата изпита е изтеглен вариант N 6.

 

Конкурсът по Математика стартира в 9 ч., а по Химия и опазване на околната среда – в 11 ч. Продължителността е по един час и точно на 60-тата минута кандидатите разбират какви са резултатите им. Правилникът предвижда след приключването те да имат възможността да дискутират представянето си и двама от тях се възползваха от тази възможност и разговаряха с колегите от комисията по математика, посочиха от университета.

 

Предишната кандидатстудентска сесия в УХТ се проведе през март също on-line - тогава нямаше двойки, Математика имаше една пълна шестица, а по Химия – 5 пълни шестици.

 

Третата сесия е на 5 юни, желаещите да участват в нея трябва ще могат да подадат документите си от 31 май до 4 юни.

 

 

С известно закъснение в резултат на предприетите  мерки срещу COVID-19, които наложиха неколкократно отлагане и спазване на локдауна, в събота бе дадено началото на реализацията на проекта за Занаятчийско училище за деца в Старинен Пловдив.

 

Инициативата се радва на огромен интерес от страна на деца, родители и желаещи възрастни. Децата са изключително мотивирани, ентусиазирани и искрено се забавляват, овладявайки тънкостите на занаятите и изработвайки стъпка по стъпка свое собствено занаятчийско произведение, под вещото ръководство на известни в страната и чужбина майстори от Регионалната занаятчийска камара – Пловдив. В това се убеди лично и заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов, който заедно с представители на РЗК посети някои от ателиетата. Занятията се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки.

 

Припомняне, че по проект е предвидено всяко дете да се запознае детайлно с три занаята. Заниманията се провеждат в къщите в Старинен Пловдив – Улица на занаятите (ул. „Стръмна“ № 1, 1А, 3, 5), Бакалова къща (ул. „Д-р Ст. Чомаков” № 9), Галерия „Занаяти“ (ул. „Д-р Вълкович“ № 3). През времето на реализация на проекта,  по 100 деца на месец ще имат възможност да се запознаят с най-вълнуващите тайни на традиционните български занаяти, а в тънкостите им ще ги въвеждат 20 майстори от Регионалната занаятчийска камара. Това са: Васка Велкова – рисуване върху стъкло; Даниела Горалова – изработване на художествена керамика; Пенка Ставрева – кукли; Варта Торосян – пекарство; Славка Балджиева – художествени тъкани (вертикален стан); Жана Иванова - Димитрова  - художествена тъкан, плъсти,  Галина Тодорова – изработване на художествена керамика (писани яйца); Костадин Деведжиев – художествена обработка на дърво и дърворезба; Елена Демирева – художествена обработка на дърво (варак); Веселина Божилова - кукли,  Димитър Мирчев – ремонт старинно оръжие; Тони Пранджева – художествена керамика моделиране, мозайки; Елена Георгиева – иконопис;  София Христозова - Йорданова - худ.керамика, Иван Тонев – гайтанджийство; Жулиета  Георгиева - царевична шума; ; Елена Драмова – художествени тъкани, хоризонтален стан; Христо Войводов – изработване на изделия от кожа; Стоян Стоянов – изработване на накити от мъниста, художествени тъкани; Любен Баков – ретро-фото.

 

Проектът на отдел „Култура, археология и културно наследство” в партньорство с Регионална занаятчийска камара, спечели финансиране от Министерство на културата в размер на 100 000 лева. Той дава възможност изградената база да се използва възможно най-рационално като през месеците юли и август е предвидено в обучението  да се включат и граждани – студенти, български и чуждестранни туристи, жители на града, които искат сами да изработят уникално изделие.

 

Организаторите са изключително удовлетворени от факта, че още преди официалния старт, интересът е голям. Родителите, които имат желание да включат децата си, могат да го направят през училищата, на сайта на Занаятчийската камара и в социалните медии. Там в детайли е обяснено как могат да се запишат. Това трябва да стане с предварителна заявка, защото групите са малки от 4 до 6 деца. Обучението за всяко едно включва 4 астрономически часа или 6 учебни часа. По време на учебния курс няма оценки, но се предвижда всяка образователна програма да приключи  с изложба, представяща работата на децата в Галерия „Занаяти“ и връчване на Сертификати за преминатото обучение.

 

 

 

УЛИЦА НА ЗАНАЯТИТЕ  /ул. „Стръмна” № 1, 1А, 2 и 3/

 

ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЦЕНТЪР ”БАКАЛОВА КЪЩА” /ул. Д-р „Чомаков” № 9/

 

 РЕТРО-ФОТО /ул. „4-ти януари” № 4/

 

ГАЛЕРИЯ „ЗАНАЯТИ” /ул. „ д-р Вълкович” № 3/

 

Родителите, чиито деца желаят да  се обучават в Занаятчийско училище, подават заявление на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  или в офиса на РЗК-Пловдив и подписват  заявление -декларация.

 

Албена Халачева – Сътрудник, 032 627596

 

За записване и информация тел 0879839577

 

 

 

В неделя /18.04/ програмата на Киномания в града под тепетата ще продължи с френския филм “Сбогом, глупаци”, носител на 6 награди Сезар. Прожекцията е от 18:30 часа. Когато 43-годишната фризьорка Сюз Трапе научава, че е сериозно болна, решава да издири детето, което е била принудена да изостави, когато е била едва на 15. Лудешкото й приключение, изпълнено с бюрократични спънки, я среща с Жи Бе – 50-годишен мъж, страдащ от професионално „прегаряне“, както и с г-н Блен – сляп архивар, склонен към прояви на свръхентусиазъм. Това необичайно трио се впуска в неистово издирване из целия град на отдавна изгубеното дете на Сюз.

В понеделник /19.04/ от 18:30 часа програмата на Киномания продължава с документалния филм “Фелини на духовете”. Дълбоко влюбен в живота, Фелини го изживя в търсене на смисъла му. Този документален филм изследва неговата страст към това, което самият той нарича „енигмата, езотеричното, невидения свят” – едно непрестанно търсене на други възможности, измерения, пътувания и въобще всичко, което кара духа и съзнанието да летят. Много гласове ще ни разкажат за магическия свят на Фелини – от гадателката, с която той винаги се е съветвал, през Джудита Машоша, медиумката, близка до проф. Рол, до някои от най-близките съратници и приятели на режисьора. Чрез невероятни архивни материали и международни архиви, откъси от филмите му и интервюта с изследователи на творчеството му, Фелини на духовете е рядък, интимен и духовен портрет на великия режисьор.

Цена на билетите - 8/6 лв, карта от 5 прожекции - 35 лв.

За „Човешкият глас“  - 7/5 лв.

Възстановеният храм на Филипопол беше открит с официална церемония, утре отваря врати за посетители

 Епископската базилика на Филипопол вече е част от световното културно наследство, след като днес беше открита за посетители на официална церемония, излъчена и онлайн.

 

Кметът на Пловдив Здравко Димитров, американският посланик Херо Мустафа, президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър и директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев заедно прерязаха лентата в присъствието на официалните гости и на екипа от археолози, архитекти и изследователи, взели участие в работата по възстановяването на обекта.

Сред официалните присъстващи на церемонията бяха народните представители Иван Тотев и Дани Каназирева, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, общински съветници и заместник-кметове.

„Днес сме тук, в този прекрасен културен институт, където хиляди години преди нас са стъпвали смирено нашите предшественици, гражданите на Филипопол. Базиликата е била изключително красива и представителна сграда. Ние имаме щастието да бъдем днес тук, когато тя възкръсва след дълги години археологически проучвания и реставрация, за да се докоснем отново до нейната красота и величие. Днес е ден за благодарност към всички, които помогнаха и работиха Базиликата да стане част от съвременния Пловдив.  Откриваме един забележителен културен център, който съм убеден, че ще се превърне в новия притегателен център на града ни“. Това заяви в официалното си слово при откриването кметът на Пловдив Здравко Димитров. Той отправи специални благодарности към своя предшественик Иван Тотев и общинските съветници от предишния и настоящия мандат, на екипа от археолози и реставратори – Елена Кесякова, Жени Танкова, Елена Кантарева, на Министерството на културата, на доброволците и за подкрепата на бизнеса.

„Благодаря и на фондация "Америка за България" за подкрепата и партньорството в този нелек път, който извървяхме заедно от 2015 година досега и специално на г-жа Нанси Шилър, за която този проект е лична кауза“, подчерта в речта си кметът.

Като неоспорим успех на проекта той посочи вписването на Базиликата в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти,  което е много висока международна оценка.

"Днес е много важен и специален ден. Искам да благодаря на фондацията „Америка за България“, Община Пловдив, Министерството на културата и всички, които направиха това да стане факт. Дълго години беше положен много труд, за да стигнем до този резултат. Днес е денят, в който ЮНЕСКО отбелязва деня за културните паметници. Ние сме заедно тук, за да покажем каква страхотна култура и колко древна история има България“. С тези думи се обърна при откриването американският посланик Херо Мустафа. Нейно Превъзходителство изрази увереност, че Базиликата ще донесе много исторически, културни и икономически ползи за Пловдив.

Към благодарностите се присъедини президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър: „Без сътрудничеството с Община Пловдив, което започна с кмета Иван Тотев и продължи с кмета Здравко Димитров, тези цветни камъчета можеха все още да са скрити под многовековната пръст. Те и техните екипи нито за миг не отстъпиха от решимостта си да покажат на съгражданите си и света още един къс от уникалната история на България. Участието на Министерството на културата помогна за реализирането на проекта от първите му стъпки до неговото приключване. Посолството на САЩ, под ръководството на посланик Херо Мустафа и предшественика ѝ посланик Ерик Рубин, също не се поколеба в своята подкрепа“. 

Специален поздравителен адрес беше получен днес и от Ирена Тодорова, която е изпълнителен директор на Регионален Център София – ЮНЕСКО. В него се казва Този проект е важен не само за Пловдив и неговия културно-исторически облик, но и за България като цяло. Винаги съм вярвала, че запазването и утвърждаването на културната идентичност на страната ни следва определен път и това е пътят на популяризирането на богатствата ѝ сред младите хора. Считам, че обединяването на  традиционната експозиция с иновативни решения е оптималният начин за достигане на възможно най-широка аудитория“.

След официалната церемония  директорът на ОИ "Старинен Пловдив" Богомил Грозев и реставраторът на мозайките на Базиликата Елена Кантарева проведоха първия тур из Базиликата, в който се включиха кметът Здравко Димитров, Нейно превъзходителство Херо Мустафа, Нанси Шилър и Иван Тотев.

Епископската базилика е била сграда, забележителна по мащаба си, като архитектура и декорация тя се подрежда сред най-представителните раннохристиянски обекти.

Реставрацията и експонацията на мозайките бе осъществена за пет години с финансовата подкрепата на фондация „Америка за България” и Община Пловдив.

Базиликата е открита по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982 – 1986 г.  Общата ѝ дължина е 82,80 м, а ширината - 36 м, което я прави най-голямата базиликална сграда от IV – VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Базиликата е функционирала от средата на ІV в. до края на VІ в., а през Средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол.

Впечатляващата ѝ архитектура представлява три кораба – централен и два странични, абсида, нартекс и атриум. В централния кораб се е издигал мраморен презвитериум. Подовете ѝ са покрити с два слоя многоцветни мозайки с площ над 2000 кв.м.

Базиликата е проучена от екипа на Археологическия музей, воден от Жени Танкова, от Елена Кесякова и реставраторите под ръководството на доц. Елена Кантарева.

Над 150 птици, както и розети, кръстове и меандри, геометрични фигури, украсяват красивите мозайки, които публиката може от утре да види в новия музей.

Вижте цялото откриване и вълнуващия разказ от беседата на реставратора Елена Кантарева и Богомил Грозев: https://fb.watch/4XLGQsaVPJ/

Снимки: 4K Studio

Още по темата:

Епископската базилика прие първите си посетители (ГАЛЕРИЯ)

„Това тук е представителна витрина не само за България, но и за света”

Историята в едно ново измерение отваря врати в Пловдив – ВИДЕО

Инж. Торанага Яма – един от “виновниците” да отркиваме днес новото емблематично място на Пловдив

 

 

Пловдивчани днес ще имат уникалната възможност за среща с екипа на най-новата българска комедия „Голата истина за група Жигули“

15-тото издание на Киномания в града под тепетата е вече факт. Началото му бе поставено снощи с новият филм на Ивайло Христов “Страх”, носител на 4 награди “Златна роза”.

Съботният ден /17.04/ ще премине с още две заглавия от програмата на кинопанорамата. От 18:30 часа е началото на филма на Валери Льомерсие “Селин Дион: Силата на любовта”. Режисьорката ни пренася в Квебек в края на 60-тте години. Силвет и Англомар се радват на 14-ото си дете: Алин. В скромното семейство Дийо царува музиката и с порастването на Алин се разкрива нейното дарование – тя има златен глас. Когато чува този глас, музикалният продуцент Ги-Клод Камар си наумява да направи Алин най-великата певица в света.

От 20:45 часа киноманите могат да продължат филмовия маратон с италианския филм “Най-хубавите години”. Филмът разказва историята на четирима приятели – Джулио, Джема, Паоло и Рикардо, и животът им в продължение на 40 години, от 1980 до днес, от тийнейджърските им години до зрелостта. Техните надежди, разочарования, успехи и провали са преплетени в този майсторски филм за приятелството и любовта.

Пловдивчани днес ще имат уникалната възможност за среща с екипа на най-новата българска комедия „Голата истина за група Жигули“ ден след премиерата на филма в клуб Fargo от 18:30 часа, между прожекциите.

На срещата-разговор ще присъстват режисьорът Виктор Божинов, актьорите Лилия Маравиля, Мая Бежанска и Филип Аврамов /Фицата/, сценаристът Ваня Николова и продуцентът Кръстьо Ламбев.

Цена на билетите - 8/6 лв, карта от 5 прожекции - 35 лв.

Страница 5 от 1876

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…