Капана.БГ

Капана.БГ

Тази седмица Киномания стартира и в Пловдив. От 15-ти до 28-ми ноември 2019 г. в „LUCKY Дом на киното“ ще се проведе 14-тото издание на КИНОМАНИЯ в Пловдив. Световната кинопанорама е едно от най-значимите и популярни филмови събития в България, а изданието в Пловдив ще продължи 14 дни и ще включва 28 заглавия.

Фестивалът ще открие филма на Мариус Куркински “Засукан свят” с участието на самия Мариус, Камен Донев, Ана Пападопулу,  Димитър Рачков и още известни български имена. Водещ на откриването ще бъде Драгомир Симеонов.

Пловдивчани ще могат да видят по време на кинопанорамата и най-новите филми на обичани режисьори като Уди Алън (“Един дъждовен ден в Ню Йорк”), Педро Алмодовар (“Болка и величие”) и Андрей Кончаловски (“Грехът на Микеланджело”).

Рубриката “Фестивал на френския филм” ще направи панорама на съвременното кино с нови и малко по-стари заглавия. Клетниците 2019” на Ладж Ли е заснет в самия квартал Монфермей, като използва доста непрофесионални актьори. Филмът е пример за киното на новото поколение френски кинематографисти: режисьори, които са смели и различни, и искат да променят традиционните очаквания към френското кино.

“Най-хубавите години от един живот” с Анук Еме, Жан-Луи Трентинян и Моника Белучи ще продължи историята на един мъж и една жена, които са се познавали отдавна, а тяхната поразителна и неочаквана любовна история бе разказана в онзи велик филм отпреди 53 години, променил разбирането ни за любовта.

След отличения си със „Златна палма” “Джебчии”, Хирокадзу Корееда отново изследва семейните заблуди, този път в Париж в новия си филм “Истината”. Първият филм на Корееда извън родната му Япония му дава шанс да събере две легенди на френското кино – Катрин Деньов и Жулиет Бинош, които, заедно с Итън Хоук, водят чудесния актьорски ансамбъл из сюжет, който е колкото напълно френски, толкова и типичен за стила на режисьора.

В своята сложно замислена комедия “Славни времена” Никола Бедо умно се надсмива над актуалните ни технологични обсесии и отдава почит на първичното ни желание да изживеем отново най-славните си години. Филмът смесва исторически епохи, докато проследява емоционалното пробуждане на харизматичен възрастен мъж (в ролята Даниел Отьой).

Билети може да закупите на касата на касата на LUCKY Дом на киното (Понеделник - Петък: 16 - 21 часа, Събота - Неделя: 10:30 - 21 часа) и онлайн на boxoffice.bg.

Цена на билетите: 8 лв; студенти, ученици и пенсионер - 6лв. Карта за 5 прожекции: 35 лв. Цена на билетите за детските филми: 5/7лв.

Събитието е част от културнаия календар на града и се провежда с подкрепата на Община Пловдив.

Международната среща по туризъм е традиционен формат, заел през годините своето подобаващо място в събитийния календар на Община Пловдив.  И през настоящата, знакова за града ни, 2019 година в Пловдив ще си дадат среща международни и български експерти от туристическия бранш, представители на медии и общини, които ще споделят своите идеи и нови проекти и ще презентират иновативни тенденции в сферата на туристическия сектор.

Поредното,11-то издание на форума ще се проведе в периода 13 - 16 ноември 2019 г., с фокус върху „Епископската базилика и мозаечното наследство на Филипопол “, в чест на включването им в индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти.

 

Общият брой на участниците е 76 от общо 14 държави - Турция, Германия, Украйна, Кипър, Италия, Англия, Мароко, Македония, Хърватия, Словакия, Румъния, Швеция, Нигерия и България.

 

Община Пловдив ежегодно провокира интереса на чуждестранните участници посредством добрите възможности, които предоставя за осъществяване на делови контакти по време на форума, както и фактът, че на едно място се събират представители на всички заинтересовани страни от туристическия бранш.

 

Тазгодишното издание на професионалния форум ще изненада гостите с богата и наситена съпътстваща програма, която представя новостите от туристическия потенциал на Пловдив.

 

Официалното откриването на XI-то издание на Международна среща по туризъм е на 14 ноември, четвъртък, от 09:00 часа в конферентна зала „Пълдин“ на парк-хотел „Санкт Петербург“.

Вторник, 12 Ноември 2019 10:04

„18% сиво“ в кината от януари

След успешния „Тилт“ Виктор Чучков – син е готов с филм по книгата на Захари Карабашлиев

„18% сиво“ е вторият пълнометражен филм на режисьора Виктор Чучков - син. След първата им успешна съвместна работа по филма „Тилт“, продуцентът Борислав Чучков прочита едноименния роман на Захари Карабашлиев и откупува правата за филмиране. Сценария заживява свой живот, следва адаптиране на книгата и прехвърляне на действието от Америка (в романа) в Европа.

Филмът е заснет във  Варна, Лондон, Брайтън, Дувър, Tielt -Winge (Белгия),  Ваймар, Лайпциг и Берлин, защото преди всичко историята е пътешествие на много нива.

В главните роли са актьорът и певец  Рушен Видинлиев, „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов, „Цветът на хамелеона“ на Емил Христов  и Доля Гавански актриса и автор, позната от „Пътуването“ на Майкъл Уинтерботом, глобалния феномен играта Overwatch на Blizzard.

Впечатляващо е и участието на утвърдени европейски актьори,  визуалната работа на оператора Ненад Бороевич,  интернационалния творчески и  снимачен екип реализирал филма - от седем държави - България, Великобритания, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия и Унгария.

18% сиво - интимен, див, забавен, тъжен е филм за съвременния човек, борещ се да намери своето място в света. Това е филм за любов, мечти, загуба, оцеляване и надежди, и пак за любов. От къде сме и какво не ни стига тук?  Какво ни кара да се преместваме на друго място и какво търсим? История за всеки човек. Как градим отношенията ни между мъж и жена при нови условия, и в променен свят. Тези теми не само силно докосват над два милиона български семейства, които имат близки и роднини извън страната ни, но по принцип и чувствителността на съвременния човек който се търси, в свят на несигурност. Едновременно с това филмът е актуален поглед върху противоречива Европа,“ споделя режисьорът Виктор Чучков – син.

За филма:

Следвайки своята мечта,  влюбените Захари и Стела се преместват от Варна в Лондон. Но оцеляването в новата страна не е толкова лесно, и когато жена му го напуска, Захари се отправя на лудо пътешествие от Лондон до Берлин, по време на което среща поредица от необикновени  хора. Това е пътуване, което разкрива истината за неговата изгубена любов, и в крайна сметка го довежда до  неудобни открития за самия него.

„18% СИВО“ 

(България, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия)

Продуцент: Чучков Брадърс

Копродуценти: Ostlicht Filmproduktion, Sektor Film, Cinnamon Films, Raised by Wolves

Филмът е реализиран с подкрепата на Националния Филмов Център, Българската Национална Телевизия, MDM Mitteldeutsce Medienforderung , Филмова Агенция на Северна Македония , Община Варна, Сръбски Филмов Център, Tax Shelter of the Belgian Government via Belga Films Fund, Програма Медия на Европейския съюз

 

Галерия L’union за първи път ни среща изкуството на художничката Йоанна Дановска. В пространството на улица „Отец Паисий“ са подредени серия натюрморти и керамични скулптури, вдъхновени от старинни предмети – кукли, свещници, черепи на животни, купувани от различни антиквариати в Париж, Варна, София и Дюселдорф, и предмети от ателието на художничката – четки и палитри. За художничката пътуващата изложба е временно завръщане към Родината, след повече от 20 години работа в чужбина.

Йоанна Дановска: „От много години живея в Германия и много се радвам, че сега имам изложба в „Люнион“ в Пловдив. Това е градът на майка ми. Покрай тази изложба идвам често и така опознавам града по-добре. Изложбата се нарича пътуваща, защото преди 2 години представих свои неща в  София, тук могат да се видят малка част от тях. Исках да рисувам нови картини за Пловдив. Имам много акварели, впечатлена от Пловдив, правени са с мисълта за майка ми, за този град, за хубавото време, за плодородието, красотата, цветовете. В „Люнион“ представям 6 картини, които все още не са виждани никъде и 4 други, които избрах от пътуващата изложба. Показвам и пет керамики. За мен керамиката е обект, който носи цветове по себе си, тоест керамика, която не е глазирана не ме заговаря толкова. Нова техника използвам с натоварване на боя, която трябва да изсъхва доста месеци. Една голяма серия имам, свързана  със сърцето на художника. Това е сърце, като от единия отвор излиза една четка“.

В изложбата виждаме картини с детски кукли, които имат специално място в творчеството на художничката. Ето защо:

Йоанна Дановска: „Като дете имах кукла и майка ми ми е разказвала как съм ѝ режела пръстите, косата, явно съм ги малтретирала куклите и може би по тоя начин се опитвам да се извиня (смее се). Колекционирам кукли, за да ги рисувам, пазарувам ги от Париж, Варна, Бургас, София, къде ли не. За мен са ценни, защото са много интересни образи“.

Въпреки че Йоанна Дановска рядко успява да има свободно време, за да разгледа повече от Пловдив, вече е успяла да го заобича по свой си специален начин. Живее дълги години в Германия, но е щастлива с корените си от България. „В Пловдив ми е толкова добре. Невероятен град е. Има носталгия и се чувствам чудесно тук, но се радвам когато се върна в Германия, защото семейството ми е там. Аз напуснах България, която бях на 24 и всъщност съм живяла повече там, отколкото в тук. Радвам се, че нося тази славянска специфичност, която си личи и в моите картини“.

Изложбата с творби на Йоана Дановска може да се разгледа до 20.11.19 г. в галерия L’union.

Йоанна Дановска е родена през ноември 1965 г. в София, България. Завършва Художествената гимназия, а после и Националната Художествена Академия у нас със специалност текстил. От 1990 до 1998 г. учи в Художествената академия в Дюселдорф при проф. А. Р. Пенк (един от най-известните пиктографи в света, популярен със своите примитивистки образи на човешки фигури и тотемни скулптори). От 1992 г. е негов майстор-ученик и в творчеството й прозира влиянието на неговия нео-експресионистичен стил. Картини на Иоанна Дановска са били излагани в галерии и музеи в Дюселдорф, Есен, Дортмунд, Бон и Вупертал, Германия.

Има поне два начина да стигнете до Асеновата крепост, която се извисява над Асеновград. Сега няма да разказваме за нея, защото много е казано и писано. Искаме да ви подскажем пътечка в планината за разходка, която особено пролет и есен е изключително благодатна откъм гледки и ухания. Дори да не ви е целта да посетите крепостта, разходката си заслужава. Ако харесвате да сте сред природата.

Започваме с по-приятния за обичащите ходенето в гората маршрут. Пътеката започва от Бачковския метох или по-точно от средновековната църква с каменни стени „Свети Георги Метошки“. Може да стигнете и с навигация, но когото и да питате, когато влезете в града, ще ви упъти, защото се стига лесно и всеки знае къде е „Метоха“. Ако идвате от Пловдив тръгвате по пътя за Бачково и след като минете второто кръгово от влизането ви в града, то тогава е моментът да попитате къде е „Метоха“. Някога преди много години там, освен църква е имало и страноприемница, изградена по времето на Григорий Бакуриани (един от основателите на Бачковския манастир). Когато стигнете „Метоха“ минавате зад църквата и тръгвате по първата пътека, която е успоредно на шосето, над него. Тя е кратка – отиване и връщане за около час, ако ходите много бавно. Но си заслужава, защото разкрива великолепни гледки към Асеновата крепост, планината, реката. Колкото и снимки да покажем, на живо е прелестно. Пътеката минава покрай параклиса „Свети Илия“. Вероятно ще забележите, че почти на всеки хълм край Асеновград има параклис. От този параклис се разкрива невероятна панорама, която особено наесен е толкова пъстра, цветна, пухкава, живописна. От него тръгва стръмна пътечка надолу към пътя за крепостта. Но тук предложението е да продължите напред, след малко ще стигнете до кръстопът. Надолу (вляво) пътеката води до асфалтовия път към Асеновата крепост. Остават ви три завоя до там. Ако продължите надясно, ще излезете също на асфалт, но вече малко над крепостта. Този път води до друг параклис „Св. Димитър“, като за да го достигнете е нужно след няколко завоя пак да тръгнете по една пътечка в гората. За този маршрут ще разкажем друг път. А иначе в тази посока са селата Лясково и Яврово.
Пътеката е лека, в началото има по-интензивно изкачване за около 10 минути и след това е равна. Събота и неделя по нея минават доста туристи.

Другият маршрут до Асеновата крепост е известен. Въпросът е там, че повечето гости на града предпочитат да го преминат с автомобила си. Така пропускат да се разходят два километра в едната посока. Колата може да се паркира в началото на пътя. Просто пробвайте да отидете пеша, може и да ви хареса. Има много завои нагоре към крепостта, пейки, разклонения или пътечки към параклиси и реката, страхотни гледки, които просто не заслужават да минеш покрай тях за секунди. Ходенето не е тежко, въпреки лекия наклон. С много бавно придвижване и време за въздишане по красотите наоколо в двете посоки отнема около час и половина. Този избор (разходка по асфалта) има основно два проблема. Да, заслужава си раздвижването, както и гледките. Но пътят събота и неделя е изключително натоварен в активния туристически сезон. Няма обособено място за пешеходци. Местните сме свикнали с това. Но понякога водачите на автомобили не са, затова се движете отляво на пътя, за да се виждате добре. Отделно, разхождайки се, особено събота-неделя, автомобилите понякога са един след друг. Ароматът не е особено приятен. Тъкмо си започнал да поемаш по-дълбоко въздух и да се наслаждаваш на природата и … малко порция дизел, още една, две, малко бензин сега …. И така. Това е все едно да тичаш на Гребната и до теб да минават автомобили като на оживена улица. За щастие, през седмицата този проблем не е толкова голям и се диша спокойно по пътя. Колкото повече хора започнат да ходят пеша до крепостта, толкова по-добре. Разбира се, има случаи, в които това вероятно не е вариант, но тук нямаме тези случаи предвид.

И двете разходки си заслужават. Но, ако искате да се почувствате в планината и нямате кой знае колко много време за това, то първата пътечка буквално дава възможност на две минути от града да се шмугнете сред дърветата и да прекарате тихо време нависоко, сред шумоленето на листата, птичи песни и едни други ухания.

Понякога по тази пътечка се появява сърна, много рядко. А сега поздрави ви праща една сойка, която позираше умело и фино за снимката.


„The Sahadeva Ensemble“ обещават да подарят на българската публика незабравими концерти

Един от големите световни саксофонисти Премик Ръсел Табс ще свири безплатно в Пловвив. Американският музикант, част от „The Sahadeva Ensemble“, е включен в енциклопедичната книга „История на 40-те най-големи солови изпълнения на саксофон 1955 – 2005”.

Премик е една от звездите, на които публиката ще има възможност да се наслади по време на безплатния концерт на „The Sahadeva Ensemble“ в Пловдив. Над 40 джаз, класически и уърлд музиканти от целия свят ще изпълнят музиката на маестро Шри Чинмой (1931-2007), един от най-всестранните и продуктивни творци на нашето време. Страната ни е част от балканското турне на ансамбъла, воден блестящо от Сахадева Торпи – талантлив пианист от Лондон, Великобритания. Участват музиканти и певци от Австрия, Великобритания, Русия, САЩ, Канада, Нова Зеландия и други. Двестагодишно виолончело, саксофон, цигулка и роял изпълняват динамични и богати аранжименти с класически и джаз вариации по музиката на индийския композитор Шри Чинмой. Ще звучи и неговата поезия.

Премик е бил саксофонист на Лейди Гага, Елтън Джон, Стинг, Брус Спрингстийн, Дебора Хари и Шърли Басей. През май 2008 г Премик е поканен да участва в благотворителния концерт на Стинг за девствените гори в Карнеги Хол. Следва европейско турне с руската рок легенда Борис Гребеншчиков, започнало с концерт в Роял Албърт Хол и продължило в Дъблин, Киев, Милано, Москва и Санкт Петербург с финал във Виена.

Очаква се и този декември Премик да излезе на сцената със Стинг в станалия традиционен благотворителен концерт за девствените гори. Той е бил саксофонист на рок легендата Карлос Сантана, като го е придружавал в неговите световни турнета. Участвал е при записването на албуми на Сантана, направил е и аранжиментите на някои от композициите в тях.

С Уитни Хюстън Премик записва “How Will I Know” (един сингъл от албума “Whitney Houston”), както и песента “Love is A Contact Sport” от албума “Whitney”. Известният саксофонист е работил и с големия Нарада Майкъл Уолдън – продуцент на Уитни Хюстън и Марая Кери, Били Джоел, Джеймс Тейлър, Хърби Ханкок, Джон Маклафлин, Рави Шанкар, Орнет Колмън, Жан-Люк Понти и други. Премик е еднакво изкусен в поп, Ар енд Би, джаз, уърлд и екпериментални жанрове.

„The Sahadeva Ensemble“ канят българската публика да стане част от незаменимото с нищо очарование на живото изпълнение. Ансамбълът ще гостува на 17 ноември от 18:30 часа в зрителната зала на Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

 

Преди 35 години на 7 ноември 1984 г., при поредното си участие в Европейския турнира за КНК (Купа на носителите на национални купи) и три години след паметната победа над Барселона Испания, тимът на „Ботев“ Пловдив отново смайва футболния свят и изиграва паметен мач, в който сразява световния колос „Байерн“ с 2:0.

Пред препълнения стадион „9-ти септември“, (днес „Пловдив“) „жълто-черните“ изнасят футболна лекция на именития си съперник, която ще остане завинаги в историята на българския футбол, като една от най-славните победи на международната сцена. Самият двубой се превръща в апотеоз на елегантния футбол. Освободени от напрежение и уверени в качествата си, пловдивчани правят срещу биткаджиите от Мюнхен истински спектакъл. На присъствалите на този мач ще остане спомена от удоволствието, че са наблюдавали един забавляващ се „Ботев“ срещу един гипсиран от объркване световен футболен гранд.

 

Опасностите пред вратаря Пфаф се редуват през 2-3 минути, а нападателите на Ботев проиграват невероятни положения за гол. При 1:0 трибуните пощуряват и това още повече окриля „канарчетата“ да играят с удоволствие без да се притесняват от крайния изход. Средната линия на пловдивчани Симов-Георгиев-Зехтински е виртуозна, пасове с пета, извеждания по конец, финтове и скрити топки „в уличка“ превръщат мача в зрелище и унижават с ехидността си многократния шампион на Германия и Европа. Играта на Ботев е удоволствие за окото, а над всички е капитанът Петър Зехтински, без грешка през целия мач, раздаващ пасове като вълшебник и не случайно след двубоя легендата на Байерн Клаус Аугенталер сваля капитанската си лента и му я връчва като жест на признателност.

При 2:0 стадионът изпада в делириум (чува се дори оттатък Четвъртък пазара) и вярата в успеха става по-силна от всякога, но трети, решителен гол не пада! Атаките не спират, нижат се опасности пред Пфаф, топката удря гредите или минава на сантиметри от тях, пропускат се невероятни положения за гол. Футболистите, които изнасят този спектакъл са: Димитър Вичев, Янко Динев, Запрян Раков, Благоя Блангев, Славчо Хорозов (58 – Димитър Младенов), Васил Симов, Трифон Пачев (64 – Марин Бакалов), Георги Георгиев, Костадин Костадинов, Петър Зехтински, Атанас Пашев. От състава липсва Антим Пехливанов (голмайсторът на отбора). В германския отбор личат имената на националите Жан-Мари Пфаф (Белгия), Клаус Аугенталер, Норберт Едер, Бернд Дюрнбергер, Сьорен Лерби (Дания), Михаел Румениге, Дитер Хьонес.


Осъзнавайки, че само късметът е спасил подопечните му от разгром в Пловдив, треньорът на гостите Удо Латек наказва футболистите си с наказателни обиколки на терена, а вратарят Пфаф получава от наставника си бутилка шампанско за това, че е спасил отбора си от погром.
Ули Хьонес (спортен директор в Байерн): „Трябва да благодарим на Жан-Мари (Пфаф). Нашият вратар ни спаси, а противниците ни имаха толкова възможности да ни отстранят от турнира. Хареса ми вашият играч с номер 11 (Пашев)“.


Пауло Казарин, главен съдия: „Не трябва да давам оценки, но Ботев са много, много добър и коректен отбор“.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Страница 5 от 1647

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…