Капана.БГ

Капана.БГ

Правоъгълният храм бил посветен на императорския култ и свързан с открития по-рано надпис

Правоъгълен храм с големи размери е установен под площта на Епископската базилика на Филипополис. В това вече са напълно сигурни проучвателите, начело с археолог Жени Танкова, след финализирането на разкопките на обекта. Сондажните проучвания протекоха успоредно с изграждането на защитната сграда-музей над базиликата и работата по мозайките в раннохристиянската църква.

Съмнения за наличието на такъв храм имаше още преди години, но с разкопките в последните месеци това вече е сигурно. Жани Танкова е сигурна и в свързването на този храм с открития по-рано надпис, с който оцелелите от готското нашествие от 251 година граждани на Филипопол благодарят на императорите Галиен и Валериан.

Повече за надписа и готското нашествие – тук

Езическият храм под Епископската базилика е бил с правоъгълна форма и приблизителни размери 39 х 24 метра. В средата е имало по-малка елипсовидна структура – вероятно басейн или фонтан. Видимо от сондажните проучвания в момента е т.нар. „каменен кожух“, който е създаден около водното огледало, което се интерпретира по този начин, заради използваната за хидрофобна фугировка от вътрешната част.

Освен с двата слоя отлично запазени мозайки, с разкриването на този храм и свързаните с него епиграфски паметници, обектът е уникален за българската археология, убедени са проучвателите. Стелата, която дава шанс на археолозите да интерпретират храма като такъв, посветен на императорския култ, както и друга със списъка на т.нар. „герузия“, вече са експонирани пред входа на бъдещия музей. Сондажните проучвания, от които си личи водното съоръжение, също ще бъдат част от бъдещия музей. Очаква се той да отвори врати в началото на април тази година.

Снежина Петрова и спектакъла „МЕДЕЯ“ получават специална награда, „Одисей“ с номинация за техническо изпълнение

5 номинации за наградите ИКАР получи спектакълът „Слава“ на пловдивският драматичен театър. Той ще се бори в категориите – „Най-добра женска роля“ за Ивана Папазова, „Поддържаща мъжка роля“ – Димитър Банчев, „Поддържаща женска роля“ – Елена Кабасакалова, за „Режисура“ – на Стайко Мурджев, както и за сценографията на Петя Боюкова.

Номинациите бяха обявени днес в НДК и публикувани на сайта на Съюза на артистите.

Другата номинация за пловдивски спектакъл е за „Майсторско техническо осъществяване“ на грандиозния „Одисей“ на Диана Добрева.

Специална награда ще полужи Снежина Петрова за работата си по спектакъла „Медея“, част от програмата на „Пловдив 2019“, игран в геройски условия под дъжда на Античния театър.

Наградите ще бъдат раздадени в края на месец март в София.

снимка: Димитър Фердинандов/Пловдив 2019

Четвъртото издание на Hills of Rock ще се проведе на 24, 25, и 26 юли на Гребния канал в Пловдив. Още 23 артисти ще вземат участие в най-големия фестивал в България.

И тази година Hills of Rock ще подари на феновете уникално фестивално изживяване и голямо разнообразие от интересни изпълнители на три сцени – Main Stage, Music Jam Stage и сцена На тъмно.

Към четвъртото поредно издание ще се включат французите Dagoba, бразилците Nervosa, американците Dark Sky Choir, италианските банди Klogr, 5Rand, Hangarvain и The Modern Age Slavery, британските групи Ravenface и District 13, гърците Power Crue и Baildsa, румънците Basska и българите Hellion Stone, Milena & Band, Jeremy?, Ogi 23, Django Ze, Pizza, Scroletics, Severozapadnyatsite, Dead Man’s Hat, Boomerang и Artificial Comet!

Припомняме, че до 29.02.2020 цената на тридневните билети за Hills of Rock е 120 лв, а на еднодневните – 100 лв.

Снощи в Галерия „Капана“ заместник – кметът на Пловдив по култура, археология и туризъм на Община Пловдив Пламен Панов и Красимир Линков – директор на ГХГ откриха официално изложбата „Избрано от фонда на Община Пловдив. Графика“.

Сред представените автори са Йоан Левиев, Димитър Киров, Кольо Карамфилов, Христо Стойчев, Марин Топалов, Владимир Генадиев, Валери Чакалов, Румен Жеков, Маргарита Джарова, Бисер Дамянов, Иван Нинов, Емил Миразчиев, Моника Роменска, Игор Будников, Магърдич Касапян, Никола Певичаров, Ицко Мазнев, Захари Каменов, Мария Духтева, Любомир Самарджиев, Илия Кочовски, Димо Колибаров, Валентин Узунов, Генчо Накев, Димитър Грозданов, Владимир Чукич, Недко Итинов, Богдан Върбанов, Кольо Мишев, Румен Нечев, Таня Абаджиева, Елена Панайотова, Димитър Келбечев, Стефан Лютаков, Янко Ненов, Калоян Илиев – Кокимото, Петър Кочевски, Димитър Шопов, Димитър Воденичаров, Красимир Добрев, Юлиян Йорданов, Венета Маринова и други утвърдени имена. Включени са и произведения от чуждестранни автори, които са имали изяви в Пловдив.

Колекцията дава възможност да се видят различни класически и нетрадиционни печатни техники – от дълбокия печат през литографията, офорта, сериграфията  и офсета, избрани от авторите да изразят творческия си замисъл.

Новата експозиция от графики и рисунки продължава представянето на творби от фонда на Общината, което започна през 2019 г. с откриването на галерия „Капана“, когато бе показана голяма живописна изложба „Избрано от фонда на община Пловдив“.

 

За представителната експозиция Красимир Линков, заедно с екипа си и със сътрудничеството на дирекция „Култура и културно наследство“ извърши селекция на над 250 творби, живопис и графика на изтъкнати български художници, подбирайки измежду повече от 2700 художествени произведения от богатия фонд на община Пловдив. Картините бяха подготвени за изложбата от екип на Градската галерия.

От тези 250 творби, съобразно възможностите на пространството бяха показани около 110 произведения – живопис. По-късно Община Пловдив дари 28 от картините на Градската художествена галерия, за да обогати своя фонд „Живопис“.

Големият обем от графични творби, за които не остана място в експозицията тогава, даде възможност да се направи втора изложба – само графика. Почитателите на изкуството могат да видят селекция от 116 графични творби и рисунки, придобивани от Общината през последните 30 години. Подборът за настоящата експозиция е отново на изкуствоведа Красимир Линков – директор на галерията.

 

„Впечатлен и щастлив съм. Експозицията „Избрано от фонда на община Пловдив“ представя „истински съкровища на Пловдив“, които Общината е натрупала през годините. Не случайно, наричат Пловдив – „град на художниците“. Тук са представени утвърдени имена от няколко поколения от последните 30 години. Някои от авторите вече не са между нас, но богатството, което са завещали на нашия град ще остане завинаги. Искрено се надявам и занапред да имаме възможността да попълваме този фонд с нови и нови произведения“, каза в приветствието си към гостите заместник-кметът Пламен Панов.

Изложбата  може да се види до 10 март.

След по-малко от два месеца Атанас Самоковеца се отказва от поста, считайки, че тази отговорност не е по силите му

Може би затова потомците са му посветили най-късата уличка в Капана

Таня Грозданова

Само 7 дни, след като драгуните на капитан Бураго влизат в града и Пловдив е освободен, временните руски управници започват да структурира органите на самоуправление. Генерал Вельяаминов организира събрание на градските първенци от всички народности, живеели в града. В един от големите салони на къщата на Георги Клианти на Трихълмието, на 24 януари 1878-а година се събират знатни българи,гърци, евреи и арменци. Общо 37. Според книгата „Ролята на Община Пловдив в развитието на града през периода 1886 -1944 г.“(автор Стефан Шивачев – доктор по история и директор на РИМ-Пловдив) първенците единодушно решават, че е необходим човек, които да е от български произход и да владее трите най-употребявани езика в града- български, гръцки и турски. Предложението е длъжността да поеме Атанас Самоковец, приел фамилията Самоковлиев.

Така бил избран първият кмет на Пловдив след Освобождението.

Той е търговец по професия и има малък административно-управленски опит. Временното руско управление му оказва съдействие за решаване на многобройните задачи, които стоят пред общината, но той преценява, че не може да се справи с тях и в началото на март подава оставка. Представителите на гражданството тогава предлагат поста да заеме друг виден пловдивски гражданин – Костаки Пеев. Той е назначен на 12.03.1878 г.

Според историческите анализатори Самоковеца е „избран“, защото е компромисна фигура. Той се е ползвал с уважение еднакво от турците (бил е член на турската градска управа), от българите и от гърците, владеел е и трите езика.

Той и семейството му живеели на № 4 на улица „Станционна“ (днес „Ив. Вазов“). В книгата си „Познатият непознат Пловдив“ Пенка Калинкова пише, че след това там е била сградата на Италианското училище. Сега има банка.

Атанас Самоковлиев със семейството си във фотоателието на Димитър Кавра. Източник: Национален исторически музей

Атанас Самоковлиев е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски. Роден през 1832 г. в Самоков. Преселва се в Пловдив през 1849 г. Започнал да чиракува на 17-годишна възраст като абаджия, а след това станал майстор. В съдружие с Димитър Каратопраклията (Д. Черноземски) отворил абаджийски дюкян за търговия и работилница. Бързо напреднал и се превърнал и в добър търговец. Става един от  първите настоятели на църквата „Св. Богородица”.  През 70-те години на XIX век е избиран за член на турския градски меджлис (съдилище), както и на българския епархийски съвет. Става член на Временното правителство след провъзгласяването на Съединението, депутат във Велико народно събрание и обикновения парламент. Почива през 1905 г. в Пловдив.

Днес спомен за Атанас Самоковеца е най-късата уличка в квартал Капана, тя носи неговото име.

Нейната дължина е под 30 метра и почни няма какво да задържи погледа ти на нея.

Изключително правилно подреден паваж, две циментови кошчета за боклук и един стълб за осветление. На улицата има кабинет на психотерапевт, единствения билярд клуб в центъра и част от витрината на един от най-старите магазини в квартала.

Стените и са увенчани с графити, което косвено кореспондира с факта, че Самоковеца е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски.

Хора рядко минават.

Снимка на корицата: Карастоянов, Димитър А./Национален исторически музей

ТВ Елдорадо или Иван Кларинетистът и Сватбеният оркестър“ е филм от 2019 г. на финландския музикален артист Ари-Пекка Лейнонен и белгийският визуален творец Берт Джейкъбс

 

Филмът е заснет основно в Пловдив, но включва кадри и от много други точки на България

 

В последния петък на януари (31.01.2020), от 22:00 часа Дом на киното (София) е домакин на интердисиплинарно филмово преживяване – прожекция на експериментално-документалния филм ТВ Елдорадо, последвана от музикален пърформанс на авторския му екип Jacobs & Leinonen.

 

 

Финландският музикален артист Ари-Пекка Лейнонен и белгиецът Берт Джейкъбс, който твори в сферата на визуалните изкуства и разказвачеството (сторителинг) пристигат в града под тепетата още през лятото на 2018 г., като част от участниците в Адата – програмата за творчески резиденции на Фондация „Пловдив 2019“.  През 2019 г., Jacobs & Leinonen са сред онези резидентни артисти, селектирани да се върнат в Пловдив, за да развият и завършат своя художествен проект в програмата на Европейска столица на културата.

 

 

„Фрагментиран“ и „многопластов“ са прилагателни, които пловдивчани често използват, за да опишат града си, но какво е основанието едни новодошли гости да се привържат към тази реалност и да я документират без непременно винаги да я разбират? “ТВ Елдорадо или Иван Клариниста и Сватбения оркестър” съчетава в себе си всичко, което те искат да ни покажат и разкажат за реалността, в която живеем.

 

Филмът е заснет основно в Пловдив, но включва кадри и от много други точки на България. Премиерата му – на 30 август 2019 г. – е осъществена на върха на хълм Бунарджика в Пловдив, като прожекция на открито, съпътствана от изплянвана на живо музика от месни музиканти. Половин година по-късно, авторите му се завръщат отново тук, носейки своите спомени и сънища за България, готови да ги споделят с местната публика в нова форма на музиално-визуално преживяване.

 

 

 

Програма на събитието:
22:00 – 23:15 Прожекция на филма и разговор с гост-артистите, в Дом на киното
след 23:15 Музикален сет на артистите и танци, в Cush.BAR
Подробности тук:
https://www.facebook.com/events/2626877747400910/

 

 

За филмовия проект:

 

ТВ ЕЛДОРАДО (2019)
Белгия, България и Финландия, 2019, 60 мин.

 

Свръхестествени същества, 41 ° C, пот и хипервентилация. Високотехнологичен срив. Невъзможна любовна връзка. Ъптемпо бийтове, барабани и хипнотизиращи мелодии. И катастрофално събитие.

 

“ТВ Елдорадо или Иван Кларинетистът и Сватбеният оркестър“ е филм от 2019 г. на финландския музикален артист Ари-Пекка Лейнонен и белгийският визуален творец Берт Джейкъбс . Историята, развиваща се в България, се върти около група непознати, които се записват в мисия да търсят изгубеното тракийско злато. Скоро след като приключението започва, очаквайте неочакваното.

 

Филмът е базиран на местни митове, факти и много въображение. Шоу с кадри на приятелството и объркване, цитиращи Сократ, Кокто, Шопенхауер и много други чичковци.
С участието на Шевалие Луи дьо Жокур, Санчо Панчо и Гуру, пристрастени към магически ритуали и неочаквано телепортиращи се в паралелни вселени. Ще видим ли отново тези космо-танцьори?

“Тази историята съвсем не е „истинска“ и всичко в нея всъщност е пълна лъжа.“

Сряда, 29 Януари 2020 10:49

Истории под ямурлука

Да влезеш в дружината на Йордан Терзиев – хореограф, коледар, кукер родопчанин и пловдивчанин в последствие

Ани Велкова

Слава да е тебе ,млади наш Боже,

Ние от тука,  Господ тука.

Колко сме речи обрекли,

Толкоз здраве на таз къща!

Дай Боже! Дай Боже! Дай Боже!

 

В месеците на традиционно мъжките зимни празници в града под тепетата истории за българското ми разказа един станеник.. Йордан Терзиев – хореограф, коледар, кукер родопчанин и пловдивчанин в последствие, завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, ръководител на коледарската дружина в Първенец и на самодейния танцов състав ,,Жарава“, той още от малък проговаря на езика на фолклора ни и го пресъздава в един от най-българските и най-красивите събития в близост до града ни. Брат ми играеше народни танци, веднъж отидох заедно с него на репетиции и оттогава не съм спрял да се занимавам с хора, с традиционното  българското, споделя той. В Първенец не само, че от години не е имало такъв обичай, а всъщност никой не помни там някога да е имало коледари. Може и да е имало малки дечица  които са обикаляли, но такива коледарски дружини – не.

Как протича едно коледуване?

Тогава  моята дружина се разделя на две , за да може да обиколим повече къщи. Хората се сърдят, ако не им минем през къщата, а в нашата група, колкото и да сме много, няма как да имаме сили за всичките 3000 къщи. Ставаме към седем и се връщаме в осем. Първо пеем песни, за да извести домакина, че сме дошли, след това за самия него, а после благославя се и пеем песни за останалите членове от семейството.

Кое е специфичното в коледуването?

В една коледарска дружина трябва да има станеник- това в този случай съм аз , тъй като аз сформирах преди години дружината. Събирахме песни, но ни беше трудно, тъй като хората не помнеха. Правехме си сами костюмите с  каквото имаше.

Какво ви дава всичко това?

Емоцията от обичаите и от самите хора. Докато сме коледували сме преживели какви ли не неща. Един дядо, чийто внук е в дружината ни, беше посрещнат от благословията на внука си. Единият плаче от една страна, другият, от другата. Или жената, която ни прекъсна насред благословията и ни помоли да наричаме за зет. ,, Е, ей ме на! „, усмихна се. Ама и нарекохме на жената и на следващата година, като дойдохме, ни се похвали, че и зет и е дошъл в къщата, и внуче. Какво още да иска човек!

А как смятате да развивате тези традиции?

Искаме да направим още една дружина с деца. Ние сме хора както на по 19,20,30 години, и по към 50,60г, но всички усещат една и съща принадлежност към дружината, към традицията, към българското. Преди време влезнах е с песен в учебника за четвърти клас по музика, хора от цяла България идват до Първенец да ни гледат, имаме участници от София, които пътуват до Първенец. Но кукерството, коледуването е част от нас. И ние сме в него.

Разкажи ми и  за кукерите там.

В Първенец няма да видите традиционните кукери от Широка лъка. Там се водят карнавали. В навечерието на Сирни заговезни  на сутринта се става рано да се посрещнат зурните, с които идват кукерите. Самите кукери са си с различни маски, на времето са се наричали станчинари ще ги видите, с красивите има калъчки- това е като нож дълъг, като ятаган, но дървен, стигащ до тавана, украсен с образи на жени. По обичай с фуска се удрят хората по главите.. За здраве, разбира се. С хора от дружината ми също се преобличаме, елате да  видите на първи март в Първенец.

 

Страница 12 от 1700

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…