Капана.БГ

Капана.БГ

Неделя, 04 Август 2019 10:10

Хлебна работилничка за деца

На 4 август заедно ще замесим вкусни хлебчета! Каним малките ни посетители да се включат, за да научат как се приготвя една от основните храни на българската трапеза - хлябът.
Очакваме ви от 11:30 ч. на 4 август, неделя в Plovdiv Plaza мол, организирано съвместно с Хлебна къща.
Участието е напълно безплатно.

 

„30 години Повече“ се нарича експозицията на Випуск 1989 на Художествената гимназия " Цанко Лавренов" в Пловдив. Тя се открива в събота – 3 август.2019-а година от 17:30 ч. в Галерия „Пловдив“, която се намира във фоайето на Общински съвет на ул.Авксентий Велешки“. С изложбата художниците отбелязват 30-годишнината от своето дипломиране и канят всички любители на изкуството.

Събота, 03 Август 2019 07:40

Безплатно училище за родители

На 3 август (събота) ще обсъдим две от най важните теми за очакващите бебе родители - темата за важните изследвани по време на бременност и темата за раждането. Какви са задължителните и препоръчителни прегледи и изследвания, които трябва да си направи бременната. След това ще си изясним и всичко около раждането – кои са първите симптоми, за които да следим, кога да тръгнем към болницата, какво ни очаква в родилното отделение и по какъв начин можем да направим преживяването по-безболезнено. Особено внимание ще обърнем и на секциото - какво се случва преди, по време и след операцията. Наш лектор ще бъде специалиста по акушерство и гинекология д-р Жаклин Апиосян. Ще Ви очакваме от 10:30 в зала "Пълдин" 2 на Парк Хотел Пловдив. Хотелът се намира на адрес - бул. Санкт Петербург № 38 Специално за всички присъстващи сме подготвили томбола с награди. Освен това всички записали се предварително ще получат подаръци от нашите партньори от NUK <3 Можете да заявите вашето присъствие по следните начини: - Да се обадите на тел. 0883100044; - Да пишете на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Изберете една от двете опции! Лекциите от училище за бременни и родители "Мама знае най-добре" са НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНИ. Ако попаднете на различна от тази информация, молим да ни сигнализирате. ОЧАКВАМЕ ВИ!

В Пловдив всички знаят кои са „Замунда банана бенд“. Музикално-сатиричният дует, който съществува от 1993 до 1998 г.  се завръща тази вечер на Лятната сцена в бар Конюшните в Стария град. Шоуто започва в  22,30 часа.

Даже в Уикипедия пише за тях ;)

„ Членове на групата са Жоро Пеев и Раодо Бимбалов в ролите им съответно на чуждестранните студенти Н'Гого и Кобо Кобо от измислената бананова република Замунда, които говорят и пеят за живота в тяхната родина на развален български. Музиката е базирана на инструментали от известни реге, карибски и рок хитове от края на 1980-те и началото на 1990-те години. Текстовете са изцяло авторски и третират по хумористичен начин актуални икономически, политически и битови проблеми от началото на Прехода.

Жоро Пеев и Радо Бимбалов се срещат през 1992 г., когато стартират предаването „Нивото на канала в сантиметри“ по пловдивското радио „Канал Ком“. Идеята за героите от държавата Замунда им хрумва през следващата година и дотолкова се харесва на слушателите, че двамата решават да направят няколко песни на „замундски“, които стават популярни веднага след излъчването си в ефир. До края на годината Пеев и Бимбалов записват още парчета. Така на 30 януари 1994 се появява първият албум на Замунда банана бенд „Нас банана ни храни всички“. По информация на групата на промоцията на албума се събират 8000 души, а на първия ден след това са продадени 12 000 касети само в Пловдив. Окончателният тираж възлиза на 300 000 бройки.

Дискографията на Замунда банана бенд включва 4 студийни албума. От творчеството на „Замунда банана бенд“ в разговорния български език на 1990-те навлизат и дълго се употребяват множество изрази. Такива са например „банана мама, мамуна проклета“, „съм много убав, да“, „рагу и дзъби“ и други.

До 1998 излизат още три албума, след което Радо Бимбалов се оттегля от дуета. Жоро Пеев продължава да движи Замунда банан бенд сам, гостува в песни на попфолк изпълнители, обявява пети албум и няколко пъти се опитва да върне бенда на сцена, но безуспешно.“

Кого включва бандата към днешна дата, ще разберете, ако откликнете на тазвечершната покана:

Цкъпи мамуни, имаме голяма и дзвучна изненада! Бързаме, препускайки в галоп, да ви съупщим , дето на 3 август от ... часа Замунда Банана Бенд ша яхне купоната не къде да е, а в "Конюшните"! Ша разтресем от веслеба всичкото яхър в Стария град до забрава на всякакъф кахър! Опа, без малко да ви кажем да не са впрягате! Напротив - впрягайте са и идвайте на талази! Ша бъде уникатно!
Н'Гуана Уна! Е!

Вход 10 лв.

Заповядайте !

Британският писател от полски произход Джоузеф Конрад се ражда на 3 декември 1857 г. в Бердишов (днешна Украйна) като Йозеф Теодор Конрад Корженовски. Израства в окупираната от Русия Полша. На 17 години напуска училище и става моряк във Френската търговска флота. Замесва се в контрабанда на оръжие и политически заговори. През 1878 г. Конрад постъпва на работа на британски кораб, за да се отърве от военна служба във Франция. Няколко години по-късно той става капитан, а в последствие и британски поданик. Тогава си сменя името на Джоузеф Конрад.

В основата на неговите творби залягат многобройните му пътешествия по цял свят. Автор е на литературни шедьоври като „Сърцето на мрака“ (1899), „Ностромо“ (1904) „В очите на Запада“ (1911) и „Господарят Джим“ (1925), а произведенията му вдъхновяват легендарни холивудски режисьори като Франсис Форд Копола („Апокалипсис сега“), Ридли Скот („Дуелът“), Анджей Вайда („Късче сянка“) и Виктор Флеминг („Господарят Джим“). В основата на неговите творби залягат многобройните му пътешествия по цял свят.

Джоузеф Конрад умира на днешния ден, 3 август, през 1924 година.

Представяме ви го в няколко подбрани цитата:

Човешката душа е способна на всичко, защото в нея се съдържа всичко – цялото минало и настояще.

Целувката е това, което е останало от райския език.

Ако човек не вярва в успеха, той има малък житейски опит.

Да бъде проклет този човек, чието сърце не е научено на надежда, когато е бил млад, да обича – и да използва своетодоверие в живота.

Аз не чета рецензиите за книгите си. Аз ги измервам на дължина.

Всички хора са братя и затова знаят твърде много един за друг.

Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.

Всяка една нация е известна на света преди всичко със своите пороци.

За човека трябва да се съди както по неговите приятели, така и по неговите врагове.

Да си жена е трудно най-вече затова, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже.

Действието е утеха. То е враг на мислите и приятел на илюзиите.

Решената загадка става баналност.

Не обичам да работя – никой не обича – но ми харесва това, което може да се намери в работата – шансът да намеря себе си.

Бог е за мъжете, а религията — за жените.

Клюките са това, което никой не твърди, че харесва, но всеки им се наслаждава.

Може би това е животът… една мечта и един страх.

Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.

Да изясни пътя пред себе си е целта на всяко човешко същество в нашето мрачно и бурно съществуване.

Вярата в свръхестествено зло не е необходима – самите хора са способни на всевъзможни злини.

Думите, както знаем, са големите врагове на реалността.

Морето никога не е било приятелски настроено към човека. В най-добрия случай е било съучастник на неговата неуморност.

Артист е човекът на действието, независимо дали той създава личност, открива способ за нещо или намира изход от заплетена ситуация.

 

 

Имотът на върха на Таксим тепе бил собственост на Христо Г. Данов преди 100 години

Преустройват къщата през соца и настаняват чуждо семейство на единия етаж, финалът е през 90-те, когато нов собственик окрупнява отново имота

Теодор Караколев

Дълга и богата е историята на Стайновата къща на върха на Таксим тепе. Вече сме ви разказвали за нейния автентичен собственик Стоян Стайнов, богат бизнесмен и дарител за изкуство и култура. Проследихме и нейното актуално преустройство, в което таванският етаж беше разширен, пропорции в сградата бяха сменени и някои пространства на шедьовъра от архитект Светослав Грозев – преустроени. Днес ще ви разкажем за историята на нейната собственост от преди век до днес.

Животът на мястото преди Възраждането е обвит в мъгла. Таксим тепе е едно от най-дълго обитаваните в Пловдив места – със сигурност от няколко хилядолетия. Днес в съседство на сегашната Стайнова къща можем да намерим малкият храм „Свети Николай“, построен през 30-те години на XIX век. Той е издигнат от богаташката фамилия Чалъкови, един от чиито наследници е живял в съседство – и днес там има къща музей, наречена Чалъковата къща. От другата страна на Стайновата къща пък е къща-музей Христо Г. Данов. В този дом знаменитият книгоиздател и по-късно кмет на Пловдив живее до края на живота си.

Изглежда той е притежавал доста по-голям от сегашния имот. Стайновата къща е на по-висока скала, съседна на Дановата къща, но е била собственост на сина на Христо Г. Данов – Грую Христов Данов. Той е роден през 1877 година и продължава делото на баща си като книгоиздател и през XX век.

Стоян Стайнов също е част от знаменита фамилия – казанлъшката Стайнови, като огромната рода има много известни и богати бизнесмени. Единият му брат е композиторът Петко Стайнов, който прекарва живота си в София, а другият също става бизнесмен – Захари Стайнов, но той остава в родния Казанлък. Захари учи и архитектура в Дрезден, но в крайна сметка продължава бащиния си бизнес. Стоян Стайнов също – но в Пловдив, като пристига в града на тепетата през 20-те години на XIX век.

До 30-те години е натрупал достатъчно средства и е решил да се установи за постоянно. Така през 1934 година решава да купи имота на върха на Таксим тепе, собственост на книгоиздателя Грую Данов. Запазен е все още нотариалния акт, с който имотът е купен от Стоян Стайнов (така е записан в документа, макар и името му да се среща на места като Стайно). В документа, който екип на „Под тепето“ откри, е запазена и крупната сума, за която имотът от 701 кв. м. е откупен – над 210 000 тогавашни лева.

Почти веднага започва и проектирането и строежа на къщата, която е едно от най-красивите и модерния здания през втората половина на 30-те години в Пловдив. Според документите, открити от архитектите Ивелина Мечкарова и Антон Керезов, изработили детайлен проект за реставрация на къщата през 2014-а година, къщата започва да се строи още през 1934 година, а семейството се настанява там през 1935 година.

Кратка е радостта на семейството. Новата власт, дошла след 9 септември 1944 година отнема имуществото на Стоян Стайнов, който малко по-късно се и самоубива. Овдовялата му съпруга остава да живее в къщата – но не сама. Виолина Янкова обитава втория етаж, а на първия се настанява ново семейство в отчуждения от комунистическата власт имот. По тогавашните закони по-големите къщи са били разделяни, за да се настанят новодошли семейства, като мярка за борба с жилищната криза. Къщата е преустроена, за да може да се влиза отделно в първия и втория етаж.

В архивите се пази и опитът на съпругата на Стайнов да си върне собствеността. Тя води дело през 60-тте, което обаче не е уважено – и половината имот, плюс единият етаж остава собственост на Градския народен съвет. През 80-те настанените на първия етаж семейство Димитрови имат възможност и се възползват от него – като купуват от общината този първи етаж. Така, към падането на социализма, къщата на Стайнов е собственост на три физически или юридически лица – единият етаж и половината имот е на съпругата Виолина, другият етаж е на семейството Димитрови, а другата половина от самия имот е на Община Пловдив.

След промените Виолина продава своята част на сина си – изглежда от нов брак – Лъчезар Янков. По-значителната промяна обаче е в края на 90-те. Първо Лъчезар продава своята част от къщата на Христина Александрова, а същата тази жена купува и другата част от другите собственици – настанените през соца семейство Димитрови. Така към края на 90-те цялата къща и половината имот е собственост на Христина Александрова, а другата половина единствено от имота е на Община Пловдив – което е така до днес.

Нова промяна настъпва през 1999 година. Тогава Христина Александрова продава цялата нейна собственост на Радостин Илиев.

Самият Радостин Илиев стана публично популярен с известното дело „Младо Вино“, в което той, заедно с няколко други души, бяха обвинени в източване на ДДС за над 8 млн. лева. Той бе оправдан на всички инстации. Делото се води в началото на настоящето десетилетие – между 2010 и 2013 година. Интересно е, че само 2 години по-рано е и последната промяна в собствеността на къщата. Отново цялата сграда плюс половината дворно място Радостин Илиев продава на последният и актуален собственик Гинка Велева, показва проучване на „Под тепето“. Според справка в регистъра на „Биволъ“, тя има участие във фирми, които се занимават с подобна на Илиев дейности – спедиция и търговия с вино. Справка в Службата по вписванията показва дълга история на отношения – налагане, както и заличаване на възбрани върху имущество – с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в което тя фигурира като длъжник на много места, заедно с Радостин Илиев.

Няма как да се спекулира относно дейността на настоящите собственици на имота на върха на Таксим тепе. Самата красива сграда беше преустроена с нови елементи, които не отговарят на автентичния ѝ стил, а последният етаж разширен с ново строителство. Новият вид на Стайновата къща не допада на специалистите и любителите на културното наследство. Със сигурност една от фундаменталните разлики с миналото на сградата е, че новите ѝ собственици са непознати за обществеността лица, въпреки позицията на къщата.

Днес не познаваме и не знаем кои са тези хора, докато при нейното построяване целият град и културната общественост са знаели и уважавали Стоян Стайнов – дарител за изкуство, който е подпомагал хора, като Цанко Лавренов, както и неговият предшественик – Грую Данов, един от най-известните книгоиздатели в България и син на Христо Г. Данов, кметът, който се е отказал от заплатата си, за да спести разходи на местната община.

София, Пловдив и Варна са градовете, които ще ни потопят в море от уникални вкусове

Restaurant Week ®  или „Седмица на ресторантите“ е фестивал, който се провежда от 3 години насам и трупа нови почитатели с всяко следващо провеждане. Фокусът му е върху разнообразните ресторанти с качествена кухня, а със седмото поредно издание интересът от столичен прерасна в национален. София, Пловдив и Варна са подбраните дестинации  не само защото са големи градове и туристически центрове, но и защото част от ресторантьорския бизнес там влага душа и сърце, за да върви напред, и да удовлетворява все по-високите изисквания на ценителите на добрия вкус. Трите града ще участват с достойни представители на различни кухни , с разнородни разбирания и отношение към храната, продуктите, питиетата, но обединени от идеята да създадат „най-апетитната” седмица през септември.

Всеки ресторант предлага по две тристепенни менюта, като цената е 30 лв, без включени напитки.  Това е изключително подходящ момент  да посетите любопитни за вас места, които досега сте пропускали. Резервации ще се приемат предварително и онлайн. При подбора на заведенията организаторите се стремят да създадат комбинация, подходяща за  всички – включително вегани, вегетарианци, месоядни, любители на морските дарове, както и да обхванат цялото разнообразие от вкусове, предлагащи се в съответния град.

Селекцията на участниците е изключително прецизна и всички ресторанти са лично проверени от екипа. В София са подбрани както вече доказали се места, така и съвсем нови и интересни такива. За Варна изборът пада върху заведения с внимание към детайла, а за Пловдив – обещанието е за пъстрота и разнообразие, които да прибавят пиперлива нотка към титлата Европейска столица на културата.

Планираните дати са 21-29 септември и за пореден път фестивалът ще бъде подкрепен от Bibendum и MasterCard. Присъединете се към това гурме изживяване и Вие!

За повече информация: www.restaurantweek.bg

 

Страница 10 от 1570

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…