Капана.БГ

Капана.БГ

Недоволството сред пловдивчани беше предимно срещу контролирания достъп до сакралната за Пловдив крепост на върха на хълма

 

Огромен интерес сред хората за идеите на Общината, с които ще кандидатства за финансиране за Небет тепе и Източната порта

Ивайло Дернев

 

Над 3 часа продължи обсъждането на проектите за Небет тепе и Източната порта и съпътстващите – изграждане на Туристическо-информационен център до Източната порта и подходи към Небет тепе. Мегапроектът за културна инфраструктура по програма „Региони в растеж“ на ЕС „По крепостните стени на Филипопол“ беше представен пред над 100 пловдивчани в залата на Общинския съвет. Мненията бяха разнопосочни, като все пак обединяваща нишка беше критиките на пловдивчани към идеята върхът на Небет тепе да бъде ограден и с контролиран достъп, както и подкрепата и аплодисментите за проекта за Източната порта.

 

4-те акцента от проекта бяха представени и обсъдени поотделно. Пръв беше проектът за Небет тепе на арх. Румяна Пройкова. Пред пловдивчани обаче застана Жана Джугаланова, тъй като арх. Пройкова е извън страната. За обсъждане обаче не бяха представени никакви визуализации – поради липса на време и скоростно обявеното обществено обсъждане такива не са били подготвени и са представени стари визуализации на проекта, разработен през 2011-а и доосъвременен през 2016-а година.

 

Джугаланова обясни, че проектът предвижда предимно консервация. На много места от крепостните стени на Небет тепе такава не е извършвана и на места ще се изгради консервационен зид, но минимален – не повече от 20-30 см. Този проект изцяло се базира на реставрация, консервация и експониране на автентични и съхранени до днес части с минимални намеси по археологията, подчерта Жана Джугаланова. Намесите най-вече ще бъдат в сигниране на настилки, които да разкриват какво е имало на дадените места по сакралния за пловдивчани хълм. Максимално ще се запази автентичната субстанция, и няма да се допускат никакви хипотези, уточни Джугаланова.

 

На няколко места се предвиждат съвременни намеси. Защитно покритие от метал и стъкло – заместващо досегашното – ще се изгради над щерната, такова ще има и около тайното стълбище (потерна) и за хранилището. Целта е да има изгледна площадка към града. Голямата кула ще се консервира, като дейности по нея ще има предимно по основите за укрепване, а на върха ще се добавят метални елементи, нужни да щрихират новия консервационен градеж, който няма да бъде повече от 30 см.

 

Сериозни критики предизвика планирането на обслужваща сграда, която да бъде долепена до калкана на къщата на Иван Самоковеца. Самата къща е недвижима културна ценност, а на въпросния калкан има и сграфито от Иван Кирков. Изграждането на нова сграда там не бе прието добре от пловдивчани. Самата идея за тази обслужваща постройка също не се хареса на обществеността – целта е там да има трафопост, който да захранва система „Звук и светлина“. Според посетителите на общественото обсъждане, обектът е достатъчно атрактивен и без такава добавка към него и съответно и постройката е ненужна.

 

Критики бяха отправени и към начина на представяне. Поради липсата на визуализации много от хората останаха ненаясно какво точно се представя и как ще изглежда обектът след дейностите. Въпросите ни станаха повече, отколкото преди представянето, трябва да видим визуално какво ще има, за да коментираме, сега нищо не видяхме, коментира Борислав Инчев от ВМРО.

 

Най-голямо недоволство обаче бе изразено срещу идеята обектът в крайна сметка да бъде ограден и с контролиран достъп. Той трябва да остане свободен за всички , това е сакрално място за града, коментираха дошлите на обсъждането граждани. Главният архитект Димитър Ахрянов подчерта, че това за момента е спорен въпрос и администрацията мисли да върви в друга посока, т.е. към отваряне на целия обект за свободен достъп.

 

За разлика от проекта за Небет тепе, всички бурно аплодираха проекта за реставриране, консервиране и експониране на Източната порта, който беше представен от археоложката Мая Мартинова и архитект Галина Пировска. Идеята за експониране на другия знаков обект е с изцяло, почти на 100% автентични материали, намерени на място. Основен акцент в него ще бъдат 35 ключови пластични елемента от обекта. Проектът предвижда издигане на общо 5 колони с автентични капители и основи, плюс поставяне на автентични фризове. Източната порта ще бъде оградена като самостоятелен археологически обект.

 

Третият сегмент от общия проект е Туристическият информационен център в непосредствена близост до Източната порта. Той бе представен от архитект Ива Стоянова, която разходи гостите на обсъждането из идеята за изграждане на нова сграда със съвременна визия на площ от 162 кв. м. Целта е в близост до археологическия обект да се изгради сграда със статут на временна постройка, която да води диалог между съвремието и миналото. Туристическият информационен център ще включва гише за обслужване на туристи, кафе сладкарница и модул с тоалетни и платформа за временен достъп до Източната порта.

 

По-възрастните колеги на Стоянова не харесаха идеята, като подчертаха, че представената визия се превръща в акцент в проекта и се натрапва, за сметка на основния комплекс- археологическият. По-младите пловдичани обаче подкрепиха идеята за съвременен център, разбраха и оцениха идеята за диалог между съвремието и археологията.

 

На финала идеята си представи и ландшафтен архитект Станимир Шаламанов, който представи проекта за подходите към Небет тепе – източен (зад ресторант Рахат тепе) и северен (откъм Семинарията), като подчерта, че състоянието и на двата е изключително лошо. Този проект включва възстановяване на съборени подпорни стени, пренареждане на настилките, и премахване на самонастанилата се растителност. Проектът включва и засаждане на ново нискохраство и надпочвено озеленяване.

Очаквайте още подробности от обсъждането и представянето на идеите.

Над 100 човека в залата още преди да е започнало обсъждането

 

В Заседателената залата на Общински съвет – Пловдив вече има над 100 човека още преди да е  започнало обществено обсъждане на проекта „По крепостните стени на Филипопол”, с който ще кандидатства за финансиране на стойност близо 10 милиона лева по програмата „Региони в растеж” за културна инфраструктура, предаде репортер на Под тетепо.

 

Арх. Румяна Пройкова е автор на проекта за Небет тепе, с който общината иска да кандидатства за финансиране по ОП „Региони в растеж”. Тя обаче няма да присъства на днешното обществено обсъждане, тъй като се намира в чужбина.

 

Проектът ще бъде представен от арх. Жана Джугаланова – старши експерт в Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) и археолог Мая Мартинова – ръководител на екип, провел археологическото проучване на тепето.

 

 

В залата са много общественици, архитекти, директори на музеи, представители на местната власт, граждани и медии.

 

Процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Развитие на туристически атракции” по приоритетна ос 6 „Регионален туризъм” има за цел да подкрепи недвижими културни ценности със световно и национална значение, които притежават значителен туристически потенциал.

 

Очаквайте подробности.

Пловдивските културни институции изпращат годината с безплатни инициативи

Официалната церемония за връчване на щафетата на следващите ЕСК 2020 е в неделя 12 януари

Пловдив ще предаде символично щафетата на следващите Европейски столици на културата точно година след старта на мащабното събитие. Фондация „Пловдив 2019“ е поканила екип на Опера Пловдив за организатор на официалната церемония, която ще се състои на 12 януари, неделя, в Дом на културата „Борис Христов“ от 19 часа.

„Четирите годишни времена“, четири мултимедии за четирите сезона, през които премина Европейска столица на културата, четирите платформи на програмата „Сливане“, „Трансформиране“, „Възраждане“, „Релаксиране“ ще обединят церемонията.

Протоколната част ще е съпътствана от класическа програма с участието на пловдивски деца – лауреати на музикални конкурси, и камерен оркестър на Опера Пловдив с гост-солист виртуозната Лия Петрова, която свири на уникална италианска цигулка Matteo Goffriller от 1690, предоставена ѝ от Queen Elizabeth Music Chapell.

С помощта на универсалния език на класическата музика ще бъдат предадени ценностите на инициативата към следващите Европейски столици на културата градовете Риека (Хърватия) и Голуей (Ирландия) – 2020 г.

По време на изпълненията пред официалните гости ще бъдат представени ретроспективни кадри от стотиците събития от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Режисьор на спектакъла е Нина Найденова. Поради ограничените места в залата ще има лайв стрийминг през няколко платформи – интернет страницата на Община Пловдив, на Фондация „Пловдив 2019“ и фейсбук страниците им.

Очакват се множество гости от страната и чужбина. Събитието ще бъде съпътствано с фотографска изложба на преподаватели и студенти от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „проф. Асен Диамандиев“ и изложба на ученици от Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, разположени във фоайетата на двата етажа в Дома на културата.

Пловдивските културни институции също са подготвили тематични инициативи, с вход свободен за гражданите и гостите на Пловдив, които ще се случат в дните 10-12 януари 2020 година.

Градска художествена галерия – Пловдив
Хепънинг „Усмихни се, Пловдив“ – в продължение на 3 дни в галерията ще се създаде най-голямата изложба от усмивки, с която Пловдив посреща 2020 година
10, 11 и 12 януари, Зали за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15, 2 етаж

Регионален археологически музей – Пловдив
• Изложба под надслов „Исторически паметници и художествени старини, запазени из пловдивските семейства“. Посетителите ще имат възможност да се запознаят с експонати, свързани с известни дарители на Пловдив
11.01.2020
• Презентация на тема „Археология за всеки – 2019 г. Резултати и очаквания“ – обзорна презентация на проекта „Археология за всеки“, създаден и реализиран специално за Пловдив – европейска столица на културата“
11.01.2020, 10.30 ч.
• Беседа на тема „Дарителството като основа на музейната дейност“.
11.01.2020, 13.00 ч.

Регионален исторически музей – Пловдив
• „Семейна събота в Регионален исторически музей – Пловдив“ с мото на деня „Семейната фотография в миналото и днес. Посетителите ще имат възможност да се запознаят с непоказвани колекции албуми и фотографии от фонда на музея и да се снимат в музейните интериори. Акцентът е върху семейните посещения, като гражданите ще имат достъп до семейни гидове и помощни материали.
11.01.2020, 9.30–17.00ч.
• Концерт на девически хор „Евмолпея“ – хорът ще представи специална програма с песни от десетките гостувания в Белгия, Франция, Швейцария, Италия, Словения, хърватска, Сърбия, Гърция и други европейски държави.
11.01.2020, 17.00 ч., Зала „Съединение“
РИМ-Пловдив ще работи с вход свободен в двете си основни експозиции – „Българско Възраждане“ на ул. „Цанко Лавренов“ 1 в Старинен Пловдив и „Съединение на България“ на пл. „Съединение“ .

Регионален природонаучен музей – Пловдив
Проект „Живата планета“ – двудневни събития за деца със светлинна инсталация, триметров балон и „плуващи“ във въздуха риби
11-12.01.2020 г.
Вход свободен за всички деца

Регионален етнографски музей – Пловдив
Изложба „ПЛОВДИВЪ през обектива на Крум Савов“ – експозицията включва оригинални фотографии от началото на ХХ век, както и движими културни ценности, които допълнително онагледяват посочения исторически период.
Откриване на 10.01.2020 г. – 17.30 ч.

Община Пловдив, в ДК „Борис Христов“
Фотографска изложба на преподаватели и студенти от Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „проф. Асен Диамандиев“ и ученици от Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и Национална гимназия за сценични и екранни изкуства – гр. Пловдив
Откриване на 09.01.2020 г. – 17.30 ч.

ОИ „Старинен Пловдив“
Клавирно матине, с модератор на концерта проф. д-р Ромео Смилков, солисти са:
Д-р Велислава Стоянова, Евридика Вълчева, И Уен / Китай,
Йао Шен/Китай, Лин Фън/ Китай, Джон Томас/САЩ, Мартин Дафинов Китай/България
В програмата творби на: Шопен, Лист, Панчо Владигеров, Сергей Рахманинов, Николай Стойков и Иван Спасов
11.01.2020 (събота) от 11:00 ч. в Балабанова къща

Градска художествена галерия – Пловдив,
Галерия „Капана“
Изложба графики от фонда на Дирекция „Култура и културно наследство“
Откриване на 28.01.2020 г. от 18.00 ч.

На 3 януари 1901 година в София във влашко семейство, преселено в столицата е роден Кирил, Пловдивски митрополит и пръв Патриарх на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския и статут

Константин Марков Константинов, (3 януари 1901 – 7 март 1971 година). Български патриарх от 1953 до 1971 година. Mатриарх Кирил е висш йерей на Българската православна църква, доктор по богословие (1927), историк, академик (1970), Български патриарх от 1953 г. до смъртта.

На 3 януари 1901 година в София във влашко семейство, преселено в столицата е роден Кирил, Пловдивски митрополит и пръв Патриарх на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския и статут.

Светското му име е Константин Марков Константинов. Висш български православен духовник, историк, академик, доктор по богословие и обществен деятел. От 1914 г. до 1918 г. учи в Софийската семинария, а след това следва богословие в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в Белград и в Загреб и завършва висше образование в Черновицкия университет (дн. в Украйна). Защитава докторат през 1927 г. През 1928-1930 г. специализира философия в Берлин при проф. Адолф Харнак. Приема монашество още като студент.

През 1938 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод.

Пловдивски митрополит е от 1938 до 1968 г.

През 1943 г. Председателя на Лекарския съюз в Пловдив и един от най-добрите наши лекари д-р Теофил Груев (общественик, либерал-демократ, антифашист, масон) научава, че всички еврейски семейства са събрани за да бъдат изпратени някъде. Докторът отива на място, но не успява да получи никаква информациая. Тогава решава да събуди своя приятел Владиката Кирил, който му е и пациент и е известен с подкрепата си за евреите. Кирил дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски евреи. Той ги поема под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, ще легне пред влака. Алармира и царя и спират депортацията.

Пловдивските евреи искат Нобелова награда за Българската православна църква

За това си дело през 2002 г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.

Бил е член на Световния съвет на мира от 1950-а година (председател е на Националния комитет за защита на мира в България от основаването му).

На 10 май 1953 г., при възстановяване та Българската патриаршия на Третия църковно-народен събор, е избран за софийски митрополит и първи български патриарх след св. Евтимий Търновски.

Умира на 7 март 1971 г. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир по негово желание преживе.

Източник: Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.

Личности като него се изправят пред света не за да го оставят такъв, какъвто са го заварили, а за да го променят

„Трудно е да се пише за Ботев! Безсънните нощи не стигат на историка да се докосне до неговия живот и дело. Защото Христо Ботев това сме самите ние, душата ни, майчиното ни мляко, земята, по която стъпваме, тази свята българска земя, и небето над нас, синьото и бездънно небе на единствената ни родина, България. Да бъдем като Христо Ботев, това за нас се е превърнало в обществен морал и в лична норма на поведение. Така духът на Ботев се е предавал от човек на човек, от поколение на поколение”. Така започна словото си за делото и живота на Христо Ботев навръх 172-та годишнина от рождението на великия българин гл.ас. д-р Стефан Шивачев – директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.

Ето и останалата част от словото, посветено на поета-революционер:

„Христо Ботев е истински син на своето време. Роден е в град, който се слави, че носи името на войвода. Той е силен духом, с проницателен ум и с поетичен гений. Само свобода е нямал и тази нетърпима липса е унижавала и дори унищожавала неговите човешки духовни богатства. Ето на тази свобода, осъзната като жизнена необходимост, се обрича всецяло Ботев и революцията става негова едничка религия.

Три гения бушуват в личността на Ботев: геният на революционера, геният на публициста и геният на поета. Как са се съчетавали тези три стихии в един живот, тъй кратък, разкъсан от превратности и жестоки противоречия?

Излишно ще бъде да припомням героичната жизнена одисея на Христо Ботев, така добре позната на всеки българин. Роден и израсъл в Калофер, на 20 години той вече е национален поет, който може да оспорва славата на най-великите. На 25 години никой не мисли да го нарича „млад“, защото е главен редактор на вестник, член Българския революционен централен комитет и глава на семейство. А на 27 години той е вече безсмъртен – личност, без която нацията не може. Ботев е финалът на националната революция, нейният най-силен и най-красив акорд.

Луда глава, пройдоха, хъш, нехранимайко, с тези прозвища са го преследвали по улиците и на събранията чорбаджии, бездарни журналисти, набедени писатели и платени патриоти, защото той не се е съобразявал с никакви закони и условности. Но кой дори от неговите приятели се е досещал, че  името му вече е белязано със знака на безсмъртието?

Поетичният гений на Ботев е възхищавал, изумявал и дори заслепявал със своята необикновена яркост не само съвременниците, но и всички следващи поколения. Великият Ботев има своите предшественици в безименните създатели на шедьоврите на българския фолклор. Петстотин години песента е била свободна територия на българите. Сякаш националният ни дух се е трупал столетие преди него, за да прелее, да се събере в душата му и той да стане истинският изразител на този национален дух.

В нашата литература има много велики творци, много безсмъртни таланти, но геният е Христо Ботев. Неговите двадесет стихотворения са цялата истина за нашето Възраждане. Неговата „Молитва“ и неговият „Смешен плач“ са все още единствени. Досега изследователите са издирили „32 мелодии, на които народът пее 15 от двайсетте Ботеви стихотворения“.  Всяка една от неговите песни би могла да се превърне в национален химн. И колко величаво звучи, макар че го е казал простичко и безхитростно:

„НО СТИГА МИ ТАЯ НАГРАДА –

ДА КАЖЕ НЯВГА НАРОДЪТ:

УМРЯ СИРОМАХ ЗА ПРАВДА,

ЗА ПРАВДА И ЗА СВОБОДА…“

Публицистиката заема далеч повече от неговото време и сили. За него това е и професия, и страст, и пряко общуване с революционната борба. В своите статии, коментари, памфлети, фейлетони той съзижда цяло едно мирознание. И днес то изпълва с гордост всяко българско сърце. С тази публицистика  Ботев е не по-малко наш съвременник. Той е изрекъл такива истини, които не само ни учудват и смайват, но ни плашат с дълбочината на проникновението си, с широтата на размаха, с блясъка и смелостта на въображението си.

Привърженик на съюза между балканските народи, той с тревога следи как в някои съседни страни се кроят планове за заграбване на български земи. Когато неговите надежди за подкрепа и помощ отвън почти рухват, когато се убеждава, че дори нашата принадлежност към славянството ще трябва да се заплаща скъпо и прескъпо, Христо Ботев заявява: „Нашият народ притежава доволно нравствени и материални сили, за да излезе сам на политическата сцена на Балканския полуостров и да премери силите си със силите на издихающия турски деспотизъм“.

Но туй, на което Ботев е държал най-много, на което се е посвещавал без остатък – това е безспорно дейността му на професионален революционер. Всичко е подчинено на тази дейност – и личен живот, и творчество. Не случайно в съзнанието на всеки българин Ботев и Левски стоят винаги един до друг.

Дали само стремителният подвиг, направен като че ли ненавреме, броени дни след разгрома на Априлското въстание, го извая в представите ни като митичен герой? Не беше ли неговият подвиг продължение и същност на една велика поезия, на едно изпълнено с прозрение творчество, което също прилича на връх Вола – и поради това, че възпяваше борбата и геройската смърт, и поради това, че беше истински видяно и разбрано чак от следващите поколения.

Ботев е национален културно-героически мит. За всеки българин той някак неусетно се е слял със своите лирически герои в една трепетна цялост. Това всъщност е митът, който за всеки от нас се изразява в страхотната тръпка на стиха

„ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА…“

Ботев не е само велик българин. Той е един от най-великите европейци на новата човешка история. Личности като него се изправят пред света не за да го оставят такъв, какъвто са го заварили, а за да го променят.  Това е достатъчен аргумент за нашата национална кауза да претендира за равнопоставеност в общочовешкия диалог.

Времето не само не засенчва с убийствената си сянка името и делото на Христо Ботев. Народната почит, народната обич и признание се предават от поколение на поколение, и ще ги има, докато има българи в България. Образът на Ботев не може да стои спокойно в позлатени рамки – той е спътник на всеки българин от прохождането до трудните дни на зрелостта.

Днес Ботев ни е необходим повече от всякога. Ние помним неговия завет:

„РАБОТЕТЕ, БРАТЯ, РАБОТЕТЕ!

СЕГА Е ВРЕМЕТО ДА  ПОКАЖЕМ СВОИТЕ СПОСОБНОСТИ И СВОЯТ ПАТРИОТИЗЪМ …“

Вечна ти памет, войводо!“

 

10-те най-четени статии за 2019-а година в единствения дигитален гид в Града под тепетата Lost in Plovdiv

По традиция в първите дни от новата година започваме с разбор на предишната и класация на най-четените статии през 2019-а година. Изглежда, че много от посетителите на единствения дигитален гид се вълнуват от темата за ресторантите и местата за хапване в Града под тепетата, а какво още бе интересно разберете в редовете по-долу.

Започваме отзад напред с 10-а позиция, на която намираме Най-инстаграмското място близо до Пловдив. Изоставеният рудник наистина е невероятна локация за снимки и ако още не сте го посетили, задължително си отделете някой уикенд. Благодарим за кадрите на  младата двойка пловдивски пътешественици Айлин и Марин и очакваме вашите снимки на прекрасния пейзаж.

Още една туристическа дестинация е привлякла вашето внимание и се нарежда на 9-а позиция. Пещерите около Пловдив, които си струва да посетим е кратък гид на най-интересните скални формирования. Те съчетават в себе си красотата и величието на природата и феномените, които тя създава, заедно с мистиката и легендите от националния фолклор, и са чудесен вариант за разходка през почивните дни.

Следва и текстът за брънч местата в Пловдив. Явно любителите на късното похапване са многобройни, но тук предупреждаваме, че статията ще претърпи сериозна редакция още в началото на 2020. Някои от заведенията вече не предлагат тази опция, а други – като любимото Eddy’s café and food, за съжаление не работят. Все пак, не тъжете, защото има нови и интересни места.

На седма позиция е най-обичаната тема за пловдивчани, а именно айлякът през погледа на немския журналист и блогър Robert B Fishmann. В рамките на няколко седмици той се опита да разкрие тайната му, а дали е успял, може да си припомните в откъс от неговата статия.

Бързо стигнахме и до едно заведение, което разкриваме, че ще влезе в актуалния ни подбор за брънч местенца. То е и носителят на приза на Бакхус в категорията Нова вълна: Брънч“ , така че гарантирано няма да се разочаровате. Multi Culti е гастро бар, един от най-популярните формати за заведения в Европа към момента. В него може да опитате най-популярните street food класики от над 10 държави, без да се налагате дори да си купувате винетка и да излизате извън Пловдив, директно в самия център на града. Задължително пробвайте яйцата Бенедикт.

В средата на класацията ни тази година е статията за сравнението на ресторантите в Пловдив според подредбата в популярната платформа TripAdvisor и нашите субективни препоръки. Може би някои ще поспорят дали това са най-предпочитаните места за похапване, но сме винаги отворени за дискусии в коментарите и за изпробване на нови заведения и вкусотии.

Четвъртото мястото е за фоторазходката ни из главния мюсюлмански храм. Джумая Джамия е обявена за национален паметник на културата и е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив. И освен това е запазила предназначението си до ден днешен. Може да я разгледате свободно и без входна такса, като спазвате етичните норми за времето на молитва и с подходящо облекло.

Бронзовият медал е за 3 ресторанта в Кючук Париж, които да не пропускате. Подбрахме за вас някои предпочитани местенца, но винаги сме в търсене на още интересни предложения. Дали сме включили и вашите фаворити?

Втората позиция е за селекцията ни в район Тракия. И там изборът не беше лесен, защото сме убедени, че има още скрити „потайности”, които само кореняците тракийци знаят.

Призът за най-четена статия отива при историята за Мильо и паметника му. Мнозина ежедневно се снимат пред централно разположената статуя, но едва ли всички знаят каква е причината един пловдивски зевзек да бъде увековечен в самия център на Града под тепетата.

Пловдив отбеляза 172-та годишнина от рождението на поета-революционер

 

Досега изследователите са издирили „32 мелодии, на които народът пее 15 от двайсетте Ботеви стихотворения“.  Всяка една от неговите песни би могла да се превърне в национален химн

 

Десетки пловдивчани се поклониха пред паметта на Христо Ботев навръх 172-та годишнина от рождението на поета-революционер днес. Политици, военни, общественици, футболисти и фенове на Ботев си дадоха среща пред паметника на великия българин в Цар-Симеоновата градина, за да честват рождения му ден и да поднесат цвете или венец.

 

Ритуалът бе организиран от Община Пловдив и в него участваха почетни формирования от Пловдивския гарнизон – Военен духов оркестър, представителен взвод и венценосци.

 

Слово за делото и живота на великия българин произнесе директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев, а водещ беше актьорът Ивайло Христов.

 

Страница 8 от 1683

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…