Капана.БГ

Капана.БГ

Как едно малко пловдивско село се превръща в туристическа атракция

Веселина Михайловска

Тази година ще е белязана за повечето от нас от разходки из България, а когато откриваме истински бижута на неочаквани места, това още повече ни мотивира да използваме всеки удобен уикенд и да пътуваме. За всички, които са в Пловдив и околностите, районът около Хисар и Старосел е до болка познат, но сме убедени, че не са толкова много тези, които са се отбивали в китното селце Старо Железаре. Най-често го подминаваме на път за поредния минерален басейн или винена дегустация, а разходката тук наистина си струва и не отнема много време.

Старо Железаре е мястото, което артистът Венцислав Пирянков и съпругата му Катажина успяват да превърнат в истинска галерия на открито с впечатляващите си рисунки по стени и дувари. Неговите баба и дядо са оттук и доста голяма част от семейната история е била свързана именно със селцето. Затова и решават да го разнообразят с истории и портрети на местните герои. В началото творбите са били разположени основно по улица МОМА, посветена на музея за модерно изкуство в Манхатън, Ню Йорк. Ще я познаете по Мики Маус, който сякаш закачливо указва посоката. Идеята на създателите била редовно да провеждат Фестивал за стенна живопис, с който постепенно да увеличават произведенията . След първата година се включват и ученици от Артистичния университет в Полша, които допринасят за над 40 рисунки по стените на селото. Повечето от тях изобразяват собственика на имота/платното в комбинация с някоя известна личност. 

 Още с влизането от посока Пловдив гарантираме, че ще се чудите на коя страна да се обърнете, за да не изпуснете нищо от колорита на мястото. Интересните персонажи от Старо Железаре са в отлична симбиоза с известни лица от попмузиката, модата, културата, политическия живот. Селото на модерното изкуство крие тайни буквално на всеки ъгъл, така че съветваме да оставите колата на площада и да хванете някоя посока с камера в ръка.

Няма как да бъдем достатъчно изчерпателни и да разкрием всичко в снимки, но само ще споменем, че по стените ще познаете лица като Тръмп, Мерилин Монро, Барак Обама, Джон Ленън, Фреди Меркюри, Йоко Оно, Бойко Борисов, лейди Даяна и кого ли още не.

Не пропускайте да посетите и етнографския комплекс Дом на традициите, който се намира в центъра и представя характерни за този край обреди, костюми и тематични кътове. Работи всеки ден, като обедната почивка е между 12 и 14 часа.

Дори и да се връщате всяка година гарантираме, че ще намерите по нещо ново и неоткрито до момента. Стените често се обновяват и допълват и след първоначалната резервираност на собствениците, сега вече те сами си поръчват сюжети и чакат реда си, за да бъдат увековечени в откритата галерия.

Самата обиколка може да ви отнеме между един и два часа, като графитите са буквално разпръснати на различни части, така че да предизвикат и откривателското у вас. Ние споделяме една малка част с вас, а останалите ще очакваме вие да ни разкриете!

Цялата галерия може да разгледате в Lostinplovdiv.com

 

 

Във време, когато достъпът до култура е затруднен, а артистите буквално са принудени да спрат работа, община Пловдив и отдел „Култура, археология и културно наследство“ предоставят подкрепа и възможност на творците да реализират проектите си онлайн и в безопасна среда. Публиката има възможност да види проектите на живо по интернет. Това е едно предизвикателство, което налага работа в нова и непозната среда за артисти и дистанция за публика, но най-вече е документ за случващото се около нас в тези тежки и неясни времена.

 

“Градската среда и ние. Съвременни реалности” е проект на Сдружение Общо Бъдеще, който ще представи артистичен отговор към заобикалящата ни среда от трима съвременници: художник, режисьор и музикант. Насочваме се за снимки и излъчване към индустриална зона Тракия, Пловдив, в едно обширно хале-мечта. Ще видите изрисуването на обект от реалността и интервю с художника Андон Георгиев - AndonastY. Вече изрисувания обект ще подарим на обществото на град Пловдив.

 

Обличаме индустриалното пространство на проекта в звукови вълни с авторска музика на живо от Мартин Панчев - ТApWATER, а като допълнителен времеви план ще излъчим премиера на предварително заснетия документален филм "Две Истории, Два Разговора, в Две Части". Защо и какво рисува АndonastY в градски и паркови пространства, как това провокира деца и възрастни и още много интересни кадри и случки. Един филм на Вероника Петрова - Ronko.

 

Излъчването на проекта ще е в четвъртък, на 30 юли, от 18:00 часа и ще може да бъде гледано през официалната страница във фейсбук на Община Пловдив.

 

 

Проектът продължава и на следващия ден, когато вече изрисуваният обект - освен като произведение на изкуството, ще влезе и в реална употреба. В петък, 31 юли, ще поставим изрисуван кош за отпадъци и защитни средства във фоайето на Лъки Синема, Пловдив. Така всеки ще може да го види на живо и използва по предназначение. Актът на поставяне на коша за боклук е символичен и представя артистичния поглед на твореца към заобикалящата ни реалност. В същия момент желанието ни е да достигнем до всички граждани на обществото ни чрез един цветен и артистичен обект, който насочва внимание и към чисто практичното и отговорно отношение по време на пандемия. Акцентът е: хигиена и конкретно място за изхвърляне на средства за защита, а обектът, кошът за боклук, в същия момент е произведение на изкуството.

 

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив по Компонент 3 - Гражданска активност, раздел онлайн сцена.

 

Следете и специалното събитие във фейсбук за актуални новини и повече информация.

 

Отдел „Култура, археология и културно наследство“ на Община Пловдив и Държавен куклен театър Пловдив канят малчуганите от район Южен и район Северен на детско представление в любимите паркове на Пловдив.

На 1 и 2 август са следващите два спектакъла “Чук и пук“ от поредицата. Началото е в 11 часа с вход свободен и при спазване на всички противоепидемични мерки.

 

Запишете си тези дати и зарадвайте малчуганите с приказни истории и герои на една ръка разстояние - във вашия любим парк!

 

01.08.2020 г. – събота, 11:00 ч. – „Чук и Пук“ – парк Белите брези, район Южен

 

02.08.2020 г. – неделя, 11:00 ч. – „Чук и Пук“ – парк Ружа, район Западен

 

В „Чук и Пук“  по Турбьорн Егнер, с режисьор Стоян Ангелов, участват актьорите Наталия Василева и Михаела Андонов.

 

Това е един весел образователен спектакъл, който ще помогне на децата да открият разни важни тайни за зъбките с продължителност  40 мин. и препоръчителна възраст - 3 години.

 

 

Ето и графика на следващите две представления.

 

08.08.2020 г. – събота, 11:00 ч. – „Чук и Пук“ – парк „Рибница“, район Северен

 

09.08.2020 г. – неделя, 11:00 ч. – Житената питка“ – парк Каменица, район Източен

Започва приемането на документи за кандидатстване по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ от Наредбата за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от календара на културните събития на Община Пловдив“ за 2021 г.

Това е най-важната и интересна част от Културния календар на града, тъй като обхваща организирането и провеждането на значими фестивали, биеналета, панаири на изкуствата, отделни събития в различните видове изкуства, социализация на културно историческото наследство, неформално образование в сферата на културата, стимулиране на иновативни практики и експериментални форми и много др. еквивалентни прояви, които се реализират на територията на Община Пловдив.

Кандидатствайки на проектен принцип сега, точно тези събития създават разнообразието и богатството на културния живот на Пловдив през следващата година, когато започва изпълнението на проектите. Подкрепените проекти по Компонент 1, заедно с другите компоненти от структурата на календара са предназначени за местното население и допринасят за запазване на идентичността на града и утвърждаване на Пловдив като културна столица и творчески град.

Документите за кандидатстване по Компонент 1 „Фестивали и значими събития“ се приемат ежегодно от 1 до 31 август в годината, предхождаща реализирането на проектите, в Деловодството на Община Пловдив с кореспондент „Дирекция „Култура и културно наследство“; завеждат се в регистър и се разглеждат от комисиите по чл.6, ал.2 в сроковете и по реда, регламентирани в настоящата Наредба.

Документи за финансиране на проекти за 2021 г. ще се приемат от 3 август, понеделник, до 17.00 часа на дата 31 август 2020 г.

 

За концерта в родния си град най-известното българско сопрано в момента подготвя и специална изненада за публиката. Тя ще изпълни популярна българска песен, която се пази в тайна

60 телевизии и милионна аудитория гледа световноизвестното българско сопрано на концерта пред Айфеловата кула, тя съчетава работа със семейна ваканция в Италия

 

„Тя е най-добрата Виолета заедно с Мария Калас в историята на оперния театър”, пишат италианските медии за концертното изпълнение на операта „Травиата” с участието на българското сопрано Соня Йончева на фестивала - Maggio Musicale Fiorentino във Флоренция. Йончева съчетава работните си ангажименти в Италия със семейна ваканция по време на пандемията от Ковид-19. Оперната звезда заедно със съпруга й диригента Доминго Хиндонян, с децата им София и Матео, както и с майка й Теменуга Йончева, разпускат в Тоскана в елегантна вила стана ясно от публикации в социалните медии. Преди дни Йончева изнесе своята Пучини Гала на открито в центъра на град Лука, където е роден великият италиански композитор Джакомо Пучини. Подобна чест се отдава само на най-големите оперни звезди. Тези дни Йончева бе аплодирана от хиляди меломани в Италия. Месец преди да изнесе своя концерт в Античния театър в Пловдив, Йончева ще бъде звезда и в Reggia di Caserta.

 

За концерта в родния си град най-известното българско сопрано в момента подготвя и специална изненада за публиката. Тя ще изпълни популярна българска песен, която се пази в тайна. Оркестрацията е поверена на композитора Румен Бояджиев-син, с когото ги свързва приятелство от младежките години в България. 

„Благодаря на младите оперни изпълнители, които продължават да изпращат свои изпълнения на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. До 15 август ще съобщя кой ще изпълни любимата си ария на сцената на Античния театър в Пловдив в спектакъла „Завръщане”, каза  Йончева.

 

На 14 август Соня Йончева е сред звездите на 100 годишния юбилей на фестивала в Залцбург, където ще изнесе Ренесансов концерт.

Веднага след Австрия Йончева пристига със семейството си в Пловдив, където ще представи на роднини дъщеря си София, която се роди в края на миналата година. Децата на Йончева и диригента Доминго Хиндонян – София и Матео ще са сред публиката  на 25 август в Античния театър.

Соня ще изпълни арии от прочути опери с оркестъра на Пловдивската опера, под диригентството на Найден Тодоров. В програмата са включени произведения на Верди, Пучини, Маскани, както и изпълнение – изненада, подготвено специално за българската публика.

 

 

Билети за концерта на Соня Йончева в Античния театър в гр. Пловдив на 25 август на цени от 40 до 120 лв. може да бъдат закупени онлайн от epaygo.bg или на място в офис мрежата на EasyPay.

 

 

 

Изложбата на пловдивския фотограф Александър Карамфилов е част от програмата на „Лято в Капана“

 

Проектът „Лято в Капана“ дава възможност на най-различни изкуства да се поместят по калдъръма на творческия квартал. Следващото събитие от поредицата е прекрасната „висяща“ изложба „Из улиците на Пловдив и техните скрити съкровища“ на пловдивския фотограф Александър Карамфилов. Тя ще се проведе на 28 юли, от 20:00 часа, на ул. „Абаджийска“, точно пред Уиски бар СандъкЪ.

 

Фото паната ще Ви наблюдават отвсякъде – от чадърите в цвета на трибагреника, от стените, от някое кокетно прозорче... Самата тя също е посветена на улиците и техните скрити съкровища. На живота, кипящ по тях. На случките или обърнатата перспектива.

 

Александър Карамфилов започва да снима през не толкова далечната 2016 година. Негови журналистически, артистични, архитектурни и пейзажни фотографии могат да се видят в медийни издания като „Под тепето“, „PlovdivTown”, “MediaCafe”, “PlovdivTime” и други.

 

Зад гърба си има две изложби и няколко награди от родни и международни конкурси. Той е самоук, но това не му пречи да изгради собствен стил. Може да кажем, че погледът му е по-абстрактен. В творчеството му може да се забележи преобръщане на границите, наблягане на черно-белия ефект и социална тематика. Александър не обича да обработва силно снимките си, нито да „замаскира“ недостатъците на обекта или субекта, които реално го правят толкова истински.

 

Ако искате да се докоснете до неговия прочит на пловдивските улици, заповядайте на 28 юли в Капана - кварталът на творческите индустрии.

 

„Лято в Капана“ се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 година. Организатор е „Библиотека за идеи и събития“.

 

Входът, както винаги, е свободен!

 

На 30.07.2020 г., четвъртък, от 17:00 ч. до 19:00 ч. галерия Възраждане Ви кани на откриването на една различна, душевна, чиста и докосваща сърцето изложба на Юлия Станкова под надслова „Жените в Новия Завет“. В 18:00 ч. в двора на галерията Краси Алексиева ще приветства гостите, ще представи авторката и изложбата, която ще продължи до 31.08.2020 г.

 

"Библейската тематика е изключително широко разпространена в творбите на хиляди художници. Но цяла изложба, посветена на жените от Новия Завет е нещо много специално и рядко. Особено когато авторът е жена – теолог. В тези картини няма нищо случайно. Женските образи, обстановката, предметите и детайлите, мъжете, Христос – всичко е символно, наситено с вяра, обрядност, мистичност; навсякъде витае силата на Божия син. Картините са като проповеди. Много от тях, като композиции и образно присъствие, са истински, силни живописни постижения. Иконното живописване на случваемостите свързват творбите с хилядолетните традиции на християнската църковна живопис. Но съвременните похвати в рисуването на авторката я определят по-близо до апокрифната стилистика.

 

Изложбата стои здраво стъпила в съвремието ни и човек изведнъж става силно заинтригуван и съпричастен към многостранното присъствие на жената в историческата фактология на Новия завет. " Краси Алексиева, 2020 г.

 

 

Кратка биография

 

1978 г. – диплома за минен инженер, Минно-геоложки университет, София

 

2000 г. – диплома за магистър по теология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, богословски факултет

 

Самостоятелни изложби:

 

Четиридесет и седем самостоятелни изложби:

 

България (София, Пловдив, Видин), Северна Македония (Битоля, Струга), Гърция (Драма, Тасос, Атина), Франция (Гренобъл, Виен), Холандия (Хага, Леуварден, Аудкарспел, Амстердам, Егмонд Биннен, Драхтен, Кастрикум, Варменхаюзен), Германия (Фрайбург), Англия (Лондон), Италия (Венеция, Отранто).

 

(Предстоящата изложба ще бъде втората ми изложба в Пловдив, първата беше в Балабановата къща, 2011 г.)

 

още: стихове, статии и богословски есета във вестник „Литературен форум“, списание „Литературни балкани“, интернет-сайтовете Литернет, Въпреки и ArtWay; съсценарист на документалния филм „Иван Георгиев - Рембранд“.

 

 

Моят творчески експеримент

 

Най-кратко бих определила работата си като съвременно продължение на византийската живописна традиция.

 

Звучи парадоксално едно изкуство да има претенциите да е съвременно и заедно с това да остане в езиковата изразност на една средновековна изобразителна система.

 

Това, обаче, е възможно, когато образният език, създаден от източните църковни отци и византийските художници, се приложи творчески днес. Преди да обясня как може да стане това, трябва да кажа, че византийската изобразителна система се появява в късната античност, когато изкуството, което днес наричаме академично, е достигнало своя апогей. Така че иконописта е символна фигурална живопис, която, в контекста на късноантичния реализъм, е сравнима като явление с модерното изкуство на двадесети век, чиито носители са Модилияни, Пикасо, Шагал… С други думи, византийската иконопис, въпреки фигуралността, е едно абстрактно по същността си изкуство, което за съжаление е попаднало в клопката на традиционализма преди да се развие напълно.

 

Така са се стекли обстоятелствата през вековете, но сега, от дистанцията на времето, това положение може да се промени. Моят творчески експеримент се състои главно в това да извадя иконописта от зоната на занаятчийството,  да открия свободните ѝ „валенции“, да я съживя като посредник в нашия диалог с Библията и, доколкото посланието в нея е общочовешко, да върна тази образност сред съвременните културни течения в Европа, където вярвам, че е нейното място.

 

За тази цел от тридесет години насам изучавам съдържанието на Стария и Новия завет, където откривам детайли от Библейския разказ, останали неизследвани в познатата ни иконография. За да намеря образния аналог на едно Евангелско събитие, който да не е просто илюстрация, а богословска интерпретация, изучавам „синтаксиса“ на византийския изобразителен език и го използвам за „написването“ на нови „изречения“. С други думи, търся и намирам нови иконографски композиции, свързани със събитията, описани в Библията, които да отразяват моето вълнение и прозрения, възникнали при четенето и препрочитането на Библейските текстове.

 

Ето защо се определям повече като богослов със сръчна ръка, отколкото като художник.

 

Жените в Новия завет

 

Още в началото на моите занимания с Евангелските текстове, бях очарована от женското присъствие в тях. И в четирите евангелия е обърнато специално внимание на групата жени, които са следвали Иисус по време на дейността Му в Галилея и после в пътуването Му от Галилея до Йерусалим. Те несъмнено са присъствали на всички проповеди на Христос, помагали са Му, грижели са се за Него, когато се е налагало са предоставяли имотите си. Те единствени остават до Христос докрая, свидетели са на Неговото разпятие, а после те са първите, удостоени да свидетелстват за възкресението Му.

 

За да разберем каква е новозаветната жена, трябва да я погледнем през очите на Христос. Той вижда качествата ѝ и се доверява на нейните специални способности, които обикновено се пренебрегват и често остават скрити и за самата нея. Във всички новозаветни разкази за изцеления на жени или на техните деца, разпознаваме онези техни характеристики, които Христос поощрява, за да се превърнат жените в най-сигурните опори на Неговото учение и вяра.

 

Никъде в Евангелския текст няма да срещнем описание на външността на новозаветната жена, нито какъвто и да било художествен коментар. Библейският писател просто изрежда фактите като ни оставя сами да „нарисуваме“ във въображението си нейния портрет. И ние моделираме, всеки според способностите си, лицето с най-красивите черти, за да изразим възторга си от чудното преобразяване на женската душа, когато тя екстремно разцъфтява, окъпана в благодатната близост на Христос.

 

Евангелската жена не се бори за предно място в Божието царство, не афишира присъствието си, не влиза в спорове. За нея е достатъчно да следва своя Господ, да е близо до Него и да Му служи. Тя схваща веднага смисъла на Неговите притчи, без нужда от допълнителни обяснения. Тя е способна на онази любов, която я кара да забрави за себе си и да се слее с Христовото учение, да се превърне самата тя във вяра. Тайната на нейното стремително духовно проглеждане е в това, че тя слуша Божието слово не толкова с разума си, колкото със сърцето си. Тя има привилегията да притежава интелигентно сърце и чиста душа, с което нейната женственост се превръща в мяра и идеал за всички времена. Христовият поглед прониква отвъд телесно и надълбоко в нейната душевност до мястото, където е положено най-скъпото съкровище - Божия печат, непресъхващия извор на живота. Този кладенец би останал затрупан, скрит дори за самата жена, ако беше останал невидян и неосветен от очите на Христос. В светлината на Неговия поглед жената преоткрива себе си такава, каквато е изначално сътворена. Така преобразена, тя придобива желанието и силата за един кратък миг да преодолее бездната, която разделя греха от светостта.

 

Юлия Станкова

 

Страница 6 от 1734

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…