Капана.БГ

Капана.БГ

През последните няколко месеца градът – Европейска столица на културата за 2019 г., се превърна в изключително популярна туристическа дестинация и мнозина посетители от други страни пишат за преживяванията си в него с възторг

Виж кой говори за Града под тепетата

Пловдив е постоянна столица на айляка, а през 2019 г. и Европейска столица на културата. Затова не е изненадващо за никого, че през последните няколко месеца градът се превърна в изключително популярна туристическа дестинация и мнозина посетители от други страни пишат за преживяванията си там с възторг.

Писателката Дина Мишев е една от тях, а статията ѝ за „Вашингтон Пост“ изследва айляка в два български града. Всъщност Мишев е с български корени и пътува с цялото си семейство, за да ги преоткрие и да посети някои от местата, за които е чувала от дете от българския си баща. Първата спирка на Мишеви естествено е Пловдив, но семейството прекарва няколко дни и във Велико Търново, средновековната българска столица, която, според авторката, трябва да стане следващата Европейска столица на културата. Търново има както история, така и дух. Посетете стария град и ще разберете защо средновековните пътешественици сравняват Търново едновременно с Цариград, Рим и Йерусалим.

Репортерът на „Ню Йорк Таймс“ Себастиан Модак прекарва една седмица в Пловдив, след като градът е включен в списъка на изданието „52 места, които да посетите през 2019 г.“ След задължителните римски руини и стария град с добре запазената си архитектура от 19-ти век, Модак посещава и строителната площадка на Епископската базилика – църква от 4 – 5 век, в която могат да се видят над 2000 кв.м. древни римски мозайки, чието възстановяване се финансира от Фондация „Америка за България“. Базиликата ще отвори врати за посетители през есента.

Модак е впечатлен от богатата история на Пловдив, но не толкова, колкото от местните. Прекарва време с най-различни пловдивчани и идентифицира „нова порода хора на изкуството, предприемачи и лидери на общността… също толкова загрижени за бъдещето на града, колкото и за миналото му“. Сред постиженията им са динамичната арт среда в града, осветляването на различни социални проблеми и оригинални предприемачески инициативи като популярния бар „Котка и Мишка“, с къщата за гости и споделено работно пространство към него, който финансира сайта за независима журналистика Под Тепето.

Айляшкото спокойствие е изключително осезаемо в „Котка и Мишка“, както и в много други пловдивски барове, кафенета и ресторанти. В разказа си Мишев запечатва типична айляшка сцена: „Сградата до „Котка и Мишка“ е кафене на име Central Perk, което преднамерено наподобява кафенето от сериала „Приятели“ със същото име. Тук посетителите отпиват лате и еспресо и разговарят на френски, немски, английски и български, отпуснати на дивани и фотьойли“. Точно така: айляците не пият, а отпиват. (А българите очевидно обичат американски сериали.) Въпреки сходствата със заведения в Ню Йорк, пловдивските кафенета са „различни от бледите подобия в Уилямсбърг… можете да седите цял час в квартален бар на една бира без да ви гледат мръсно“, пише Модак в статията си в „Ню Йорк Таймс“. Истинските айляци не само създават впечатление, че не бързат за никъде – те наистина не бързат.

Вестник „Гардиън“ предлага удобен списък на „най-айляшките“ места в Пловдив. „Тук стресът е забранен“, е рекламното послание на един от ресторантите, включени в него. Неслучайно името на заведението е „Айлякрия“.

Нужни ли са още причини човек да иска да посети Пловдив?

Източник: www.us4bg.org

Билетите за  Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът” вече са в онлайн продажба на платформата на Драматичен театър-Пловдив. От 1 септември  билети ще се продават и на касата на Драматичния театър, казват организаторите.

Сайтът на фестивала http://scenatepe.com/ също вече е активен и пълен с полезна за театралната публика информация. Освен анонси за всички представления от основната програма, там са поместени новини, както и датите и часовете на съпътстващите събития от тазгодишното издание на „Сцена на кръстопът”.

Международният театрален фестивал започва на 11 септември от 19 часа, когато в голямата зала на Драматичния театър ще се насладим на премиерния спектакъл „По-полека” на Пловдивската драма. В следващите дни – чак до 21 септември, ще има представления в двете зали на театъра, както и в салона на куклениците.

Ще се насладим на таланта на артисти и трупи от цяла България, както и на гости от Украйна и Унгария.

Финалът също ще бъде впечатляващ – на 21 септември, пред пловдивската публика, на сцената на Драматичния театър ще видим основателя и арт директор на „Сцената” Стефан Данаилов в тандем с Аня Пенчева в спектакъла „Актрисата”.

Фестивалът тази година е под мотото „Театъра: невъзможното” и се случва с подкрепата на меценатското семейство – главния спонсор козметична компания Роза Импекс, КЦМ 2000, Кабиле, МАИ-ГРУП ЕООД, Атаро Клима, Ондулин.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на община Пловдив и Министерство на културата. Неизменен съмишленик и партньор на фестивала е Драматичен театър-Пловдив.

 

Два дни балканска музика ще звучи на Братската могила, Хаджи Хасан махала, Руския пазар и ЖП гарата

 

Рок, джаз и пънк музика на живо ще звучи в летния уикенд на 24-и 25-и август на четири емблематични места в града. Вълна от нова балканска музика ще звучи на импровизирани сцени на Братската могила, Руския пазар, Централна ЖП гара и Хаджи Хасан махала от специално формираната за концертите група Horz.

 

Колективът на Horz събира млади таланти от Сърбия, България, Италия, Испания и Израел през 2018-а. Година по-късно Лав Ковач (трайбъл ритми), Алберто Миорин (китара), Предраг Окилйевич – Педжа (саксофон), Васил Хаджигрудев (контрабас) и Димитрие Яковлиевич (китара) пристигат в Пловдив – Европейска столица на културата, за да се срещнат с почитателите на нестандартните музикални интерпретации и да преобразят усещанията за време, пространство и айляк.

Програма:

 

24-ти август

 

10:00 – Space Trio / LavljiDaniDima – Братската могила

 

20:00 – Хаджиоркестъра – ул. Генерал Скобелев 39 (площада на Хаджи Хасан махала)

 

25-ти август

 

9:30 – Dragon’s Fuel – битака пред Руския пазар (прекарай сутринта там, на битака се случва какво ли не) ?

 

20:00 – Zemljani / Кервиз – Централна ЖП Гара Пловдив

 

За групите

 

Space Trio – една от първите и единствени групи в България, които свирят напълно импровизационна музика. Без уговорки, без рифове, без ноти, без план, абсолютно всичко се създава на момента. Първият албум на групата е издаден в Португалия от знаменития лейбъл Creative Sources.

 

LavljiDaniDima – отново трио, подчинено на правилото да не свири писана музика, но от Нови Сад. Албумът им DIMNI LAVLJEG DANA е от най-новите издания на Horz.

 

Хаджиоркестър – оркестърът интерпретира стари градски песни, следвайки символно дирижиране. Диригентът е в основната роля на аранжор и композитор, като всичко се случва и създава на момента. Този вид дирижиране е използвано от знаменити музиканти като Леонард Бърнстейн, Франк Запа, сенегалският перкусионист Н’дайе Роуз, но най-голяма популярност печели заради Бъч Морис, който разширява неимоверно набора от знаци и жестове за интерпретация от музикантите.

 

Dragon’s Fuel – пънк-джаз, пауър-джаз, трайбъл – винаги готови за танци. Дори само да чуете Earnie Shavers или LK Sprach от едноименния им албум, за да пожелаете да видите любимата си нова група на живо.

 

Zemlijani – атмосферик-рок чедото на Horz със сигурност ще спечели много неочаквани фенове. Причината за това вероятно са тежките завладяващи мелодии, които квартетът плете в тракове, подобни на междузвездни пътни листове. Или саундтрак към пост-апокалиптична любовна антология за мрак и неон.

 

Кервиз – пловдивска банда, сформирана специално за Hillock Carnaval.

 

Зa Horz

 

През 2015 година, докато учат в престижната Prins Claus Conservatorium в Грьонинген, няколко млади музиканти от Сърбия, България и Италия се обединяват около търсенията и идеите си за творческа свобода, създавайки в Нови Сад свой независим лейбъл със свое собствено студио. Водени от желанието да променят средата в собствените си страни, пускат първия си проект през май 2018 г. Година и седем издания по-късно, Horz се заявява като един от по-интересните музикални колективи на Балканите. След натрупването на сериозен каталог от албуми на разнообразни като музика проекти, източноевропейското обединение с противоречиво име на славянски бог минава на следващото ниво – концептуални живи концерти, завладяващи света.

50 знакови творци в изложбатаOpen Art Files: Записки и бележки под линия“

Снимки: Лина Кривошиева

Галерия Капана ще е витрината на българското съвременно изкуство в следващите близо 45 дни. От 16 август до 30 септември „Open Art Files: Записки и бележки под линия“ ще представи фондация “Отворени изкуства” в новооткритата зала “Капана”, Пловдив, произведения на автори от различни поколения и възрасти, провокирани от обща интуиция, от “духа на времето” или от възможностите на нови изразни средства. Изложбата е курирана от Вера Млечевска и проследява отражението на времето в произведенията на повече от 50 български артисти.

Важна част от програмата й е съпътстващият образователен панел – серия от лекции, прожекции и срещи с художници и куратори с вход свободен.

Темите, преплетени в “Open Art Files: Записки и бележки под линия”, отразяват търсенията на различните автори между живописта и екрана и свързаните с него медии, както и общия интерес на много автори към тялото – силно изявен през 90-те години, рефлексиите на художниците върху наследството от обществена скулптура и изкуството извън институцията и в природна среда.

Изложбата ще представи в различен контекст работата на повече от 50 представители на българското съвременно изкуство – Аделина Попнеделева, Албена Михайлова-Бенджи, Александър Вълчев, Алла Георгиева, Асен Ушев, Борис Мисирков/Георги Богданов, Боряна Росса, Венцислав Занков, Викенти Комитски, Владимир Иванов, Вълко Чобанов, Галина Шехирян, Даниела Костова, Димитър Буюклийски-Мичи, Димитър Шопов, Дина Стоев, Елена Панайотова, Ергин Чавушоглу, Иван Кирков, Иван Мудов, Иво Димчев, Калин Серапионов, Камен Старчев, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Лазар Лютаков, Лубри, Лъчезар Бояджиев, Любен Фързулев, Мариела Гемишева, Марта Джурина, Мартин Пенев, Милош Гавазов, Мими Добрева, Михаил Саздов, Недко Солаков, Нено Белчев, Олег Мавроматти, Орлин Дворянов, Правдолюб Иванов, RASSIM®, Рафи Шехирян, Самуил Стоянов, Сашо Стоицов, Светлана Мирчева, Симеон Симеонов, София Грънчарова, Станка Цонкова-Уша, СтефанНиколаев, Студио Комплект, Такор Кюрдян, Текла Алексиева, Цветан Кръстев, Явор Костадинов. По време на изложбата за първи път пред публика ще бъдат показани творби от 70-те и 80-те години.

“Записки и бележки под линия” няма намерение за последователен разказ. По-скоро са разгледани някои възможни теми, конструирани повече по интуиция от внушенията на образа, отколкото върху теорията. Образът присъства с неговата възможност да казва повече от написаното, да вълнува, да създава асоциации и да завързва разговори или спорове с други образи”, разказва кураторът на изложбата Вера Млечевска.

Важна част от програмата на “Open Art Files: Записки и бележки под линия” са серията лекции, срещи с художници и прожекции. Куратори на видео програмата са Красимир Терзиев и Вера Млечевска. В образователния панел ще бъдат представени филми с експериментален характер, образователни турове и тематични лекции. Изложбата и образователният панел са част от проекта „Open Art Files: Теми, Хора, Пространства, Документи в българското съвременно изкуство“, в рамките на образователната платформа “Въведение в съвременното изкуство” на фондация “Отворени изкуства”.

Програмата е продължение на онлайн платформата openartfiles.bg, която стартира в началото на годината. Сайтът представя база данни и архив за съвременно българско изкуство, онлайн библиотека и специално създадени тематични критически текстове. Съдържанието на проекта се обновява и допълва, за да създаде все по-пълна картина на процесите, основните проблеми, артистите и събитията в съвременната българска арт сцена.

Организатор и инициатор: фондация „Отворени изкуства“

Проектът е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019′′. Образователният панел към изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

 Партньори – ОИ „Старинен Пловдив“, Софийска градска художествена галерия, Гьоте-институт България, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия Владимир Димитров-Майстора – Кюстендил, Художествена галерия – Добрич.

Сряда, 14 Август 2019 14:17

Книгопиене с бирочетене

„Великите европейци” в Котка и мишка тази събота

На 17 август, събота, от 14.30 ч. докогато издържат, Пламен Асенов, автор, и Александър Гьошев, художник на книгата „Великите европейци”, ще представят първата част от така очакваната книжна поредица, докато пият бира в Котка и мишка в Капана.

Гаранция, че двамата творци ще се борят докрай със себе си, за да дадат автографите, които публиката неистово настоява да получи, докато жадно се опитва да преодолее типичната за летните месеци зла болест, наречена обезбиряване.

Да, за да видите на живо двама пияни пловдивски интелектуалци, можете да дойдете в Котка и мишка дори в 10 вечерта. Те ще устоят!

Но по-добре е да не чакате дотогава.

Ако искате да имате реална полза от съчетанието „книга с бира”, тоест, да чуете от споменатите мъдреци нещо наистина смислено по темата за възходите и паденията на реалната ни българска духовна родина – Европа, натъпчете се хубаво за обед и веднага дотърчете на книгопиене с бирочетене, за да полеете натъпканото. Така, като истински пантагрюелисти, ще съчетаете удоволствията и ползите от внезапното смесване на материалнота и духовното начало у човека, което често води до непредвидими прозрения.

А ако случайно не сте тукашни и не успеете да намерите бирарията Котка и мишка, седнете и пийте бира някъде другаде, докато Пламен и Сашо се доклатушкат и там да представят книгата „Великите европейци”.

Първа част от поредицата „Великите европейци” и нейните автори гарантирано ще намерите в бирария „Котка и мишка” – Пловдив, кв. „Капана”, ул. „Хр. Дюкмеджиев” 14, на 17 август 2019 г., от 14.30 часа нататък.  

Заповядайте!

Джон Скофийлд, Мария Жоао, Кърт Розенуинкъл и Петър Славов в програмата на Пловдив Джаз Фест 2019  

Краят на октомври и началото на ноември в Европейската столица на културата е запазеното време на едно от най-очакваните джаз събития в страната – Пловдив Джаз Фест. И тази година основната програма на фестивала се състои от 6 концерта, които този път са събрани в три дни. Паралелната програма включва клубни концерти, джем сешъни, изложба, литературен фокус и младежки конкурс. За първи път ще се проведе и фестивал във фестивала: Пловдив Джаз Фест ще е домакин на първото издание на младия фестивал Джазтроника.

Също като предишните години, се запазва практиката всеки отделен билет да е за една фестивална вечер или с други думи – всеки билет включва и двата концерта в съответната вечер. В продажба вече са и ограничен брой Гранд пасове, които обхващат цялата програма на фестивала, включително и клубните концерти.

Основна програма

Началото на фестивала на 31 октомври ще поставят две дами: забележителната джаз певица Мария Жоао и една от най-добрите млади басистки Линда Мей Хан О.

Линда Мей Хан О

Фестивалът ще открие ексцентричната Мария Жоао, заедно с нейния дългогодишен музикален партньор – пианистът Марио Лажиня. Леко театрална, Мария Жоао добива широка известност със своите впечатляващи вокални възможности, чрез които често вплита фолклор, авангард и електронна музика. През дългата си и особено интересна кариера Мария Жоао създава 23 албума.

Тя е имала колаборации с музиканти като Аки Такасе, Боби Макферин, Дейвид Линкс, Жилберто Жил, Дино Салуци и много други. Участвала е в най-престижните европейски и световни джаз фестивали и е получавала много награди. Днес тя е истинска икона на импровизационната музика, а също така е смятана за един от най-добрите изпълнители в света.  Може да се каже, че Мария Жоао пее така, както малцина биха могли или биха се осмелили.

Вторият концерт от същата вечер ще бъде на възхитителната бас китаристка, контрабасистка и композиторка – Линда Мей Хан О. Родена в Малайзия, но израснала в Австралия, в момента тя живее и работи в Ню Йорк. През последните десет години Линда Мей Хан О се превръща в една от най-признатите и търсени басисти на своето поколение. Тя е част от  настоящия квартет на Пат Матини, а също е била в групите на Дейв Дъглас и Джо Ловано. Линда Мей Хан О е носител на множество музикални награди и има четири издадени албума, от които последният излезе само преди три месеца. За нея Уолстрийт джърнъл пише, че „новаторския ѝ диапазон и изключителните ѝ импровизации, превръщат госпожица О в една от най-динамично издигащите се звезди в джаза днес.“  В Пловдив тя ще пристигне със своя квартет.

Втората вечер (01 ноември) на Пловдив Джаз Фест е вечерта на китаристите. Тя ще започне с американския китарист и композитор

Кърт Розенуинкъл

– един от най-влиятелните и оригинални джаз музиканти на своето поколение. Неговият глас на мултиинструменталист и водещ китарист ясно се откроява в 11-те му албума, всеки от тях вдъхновен от множество млади и по-възрастни музиканти от целия свят. Естетическият и многожанровият му мироглед водят до съвместна работа и с някои от най-важните съвременни музикални звезди като: Ерик Клептън, Гари Бъртън, Джо Хендерсън, Брад Мелдау и много др. От 2016 той се занимава с активна продуцентска дейност, насочена изцяло към младото поколение музиканти.

Джон Скофийлд и Джон Клиъри

Веднага след него на сцената на Пловдив Джаз Фест ще се качат двама Грами носители: легендарният китарист Джон Скофийлд и един от най-интересните певци и пианисти в историята на съвременния блус Джон Клиъри. Двамата дългогодишни приятели, започват да свирят заедно едва през 2008 г., а чак през 2015 г. са първите им концерти като дует. Тази година те правят лимитирано турне в Европа и САЩ, чийто маршрут минава през Пловдив Джаз Фест. Необичайни музикални партньори – единият виртуоз в съвременния джаз, а другият ненадминат владетел на нюорлеанската музика, Джон Скофийл и Джон Клиъри създават впечатляваща и плътна концертна програма, която съдържа в себе си по малко от двата свята: от нюорлеанска музика, през атрактивен ритъм енд блус до наелектризиращ джаз.

Заключителната вечер на фестивала (02 ноември) е посветена изцяло на българския джаз.

Тя ще започне с концерта, иницииран от Пловдив Джаз Фест, замислен като своеобразен трибют към големия пианист и композитор Румен Тосков-Рупето – едно най-важните и обичани имена в българския джаз. Сред участниците в него ще бъдат пианистът Антони Дончев, бас китаристът и контрабасист Веселин Веселинов-Еко, тромпетистът Росен Захариев, виолистът Валентин Геров и др.

Официалната програма ще закрие известният контрабасист Петър Славов младши. Единствено в рамките на Пловдив Джаз Фест, той ще представи своя първи самостоятелен албум. От 2006 г. джаз музикантът и композитор живее в Ню Йорк. Носител е на много награди и е свирил на едни от най-престижните сцени в над 40 държави. Петър Славов е работил с някои от най-значимите имена в музиката като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Алфредо Родригез, Чучо Валдес и много други.

Пловдив Джаз Фест

През четиригодишната история на сцената на фестивала гостуваха някои от най-влиятелните джаз артисти в света. Сред тях са Кърт Елинг, Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Крис Потър, Якоб Карлсон, Виктория Толстой, Майк Стърн, Дейв Уекъл, Ричард Бона, Джошуа Редман, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, Дейвид Линкс, Влатко Стефановски, Розалия де Соуза, Зуко 103 и др. Част от програмата са били най-новите проекти на български джазмени като Христо Йоцов, Теодосий Спасов, Хилда Казасян, Октет Пловдив.

Петото издание на Пловдив Джаз Фест е и акцент от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Организатор на Пловдив Джаз Фест е Блу Ем.

Ето какво е мнението на културната общност на града

Из стенограмата от първата и единствена засега широка дискусия по въпроси, касаещи процесите и политиките в сферата на културата 

Иво Дернев

Датата е 7 март, 2019г. Ден необичаен, тъй като се провежда първото и единствено засега разширено експертно обсъждане на въпроси, касаещи процесите в сферата културата. Организатор е Община Пловдив. Поканени са близо 40 души- творци, галеристи, представители на културните институции в града и творческите гилдии, директори на училища,  арт мениджъри и организатори на събития, архитекти, журналисти.  Някои знакови имена липсват, по една или друга причина.

Поводът за срещата е обсъждане на „Принципите за управление и дейност на новосъздадените културни пространства- галерията на Гладстон, Детмаг, кино Космос. Очакванията са големи, тъй като заявката е дискусията да е само началото на серия от подобни събития, които да дадат начало на новите политики на общината в сферата на културата. Среща предвестник, че оттук нататък решенията ще се вземат след широк експертен дебат, на принципа „всички на една маса” въпреки различията. Дава се знак за диалогичност и прозрачност.

Под тепето ще ви разходи из стенограмата от обсъждането, с която се сдобихме, и ще ви запознае с коментарите на част от участниците в него. Те идват на срещата с предварително подготвени писмени становища по темата, които са представени в резюме пред аудиторията. Преди това обаче начало на дискусията дава домакинът и организаторът Иван Тотев. Накратко той обяснява, защо сега е времето за това събитие.

„ Възникнаха много и важни въпроси, а след 2019 г. е нужна промяна. Част от инициативите по Културния календар не могат да получат финансиране по така действащата Наредба. Фондация Пловдив 2019 има финансиране, но е важно как това да се развие и как да продължи”, обяснява кметът и допълва, че новите културни пространства ще заработят през лятото. Едното вече е факт- галерия Капана. Другото- галерията на Гладстон, ще отвори врати след броени дни. Първата изложбена зала вече се стопанисва от Градска художествена галерия, но бъдещето на втората не е много ясно. Очаква се през септември общински съвет да реши дали да предостави безвъзмездно новата галерия на Гладстон на Дружеството на пловдивските художници. Към онази дата, 7 март, общината не заявява подобна позиция. Присъстващите на дискусията също имат различни мнения по темата.

Според Николай Радев, директор на ЕГ „Пловдив“, в новите пространства трябва да има още допълнителни дейности, насочени към работата с ученици. „Има много поле за работа в сферата на образованието”, подчертава на срещата той. Подкрепя го  директорът на ЕГ „Иван Вазов” Вихра Ерамян. „Необходима е промяна. Училищата имат свой много богат културен календар на високо ниво. Чести гости са посланици, гости от чужбина и е важно да се определи как училищата да ползват тези пространства. Нещо повече, проектите увличат широк кръг хора, не само родители, но и граждани. Непосилно е да плащат наеми, както често правят сега”, казва Ерамян. Допълва, че според нея  след 1 година новите пространства пак няма да са достатъчно, защото културният живот в Пловдив е много активен.

Галеристката Анна Дякова прочита писменото си становище. Според нея е добре Детмаг „Снежанка“ да се управлява от Градската художествена галерия, а галерията на Гладстон- от ДПХ. „ Независимо от състоянието на дружеството на пловдивските художници, заради неговата 100 –годишна история, то заслужава да има собствена изложбена площ. Финансирането и обезпечаването на дейността на ДПХ в галерията на Гладстон 32 от страна на Общината, е въпрос на чест”, е становището на Дякова.

На съвсем друго мнение е членът на УС на фондация „Пловдив 2019” Христо Гюлев. Той смята, че публично – частното партньорство е бъдещето на подобни пространства и начинът за тяхното управление и стопанисване. Дали това е възможно според сега действащата нормативна база, пита художникът и двигател на фондация „Изкуството днес” Емил Миразчиев.

По сега действащото законодателство са възможни три варианта, 3 инструмента, с които може да се оперира- отдаване под наем, отдаване на концесия и кандидатстване с проекти, отговаря кметът Тотев. Той допълва, че в едно определено финансиране от порядъка на 4-5 милиона годишно е необходимо да има ясни критерии, всеки да може да ползва новите пространства, при ясни правила, като това се отнася за всички пространства. Целта е да се гарантират устойчивост и бъдеще за града. Фондацията също ще има отворени покани, но да се прецизира точно – към кого ще са насочени. Не е важно кой управлява, а какви са принципите, които ще се следват, казва още градоначалникът.

В дискусията се включва арх. Хубена Салджиева. Според нея това, което имаме в момента не е ново, а е ремонт на съществуващи пространства.

Културата в Пловдив е съсредоточена в центъра на града и не се случи  децентрализацията, каквато идея имаше. Няма опера, и още много важни идеи не се реализираха заради проекта „Пловдив 2019“. Така останахме на провинциално ниво. Трябва да се децентрализират местата за култура, заявява арх. Салджиева.

Защо не правим културни пространства в Тракия, например, а все в центъра? Трябва да привлечем кварталите, отбелязва на свой ред галеристът Божидар Савов.

Думата взима поетът, писател и драматург Александър Секулов. Неговото мнение е, че с новите пространства за култура,  Пловдив има потенциала за 5 години да се превърне в значим културен център. Той говори за свързаността на всички обекти- Детмаг, ГХГ, Античен театър, галерията на Гладстон, кино Космос и Дома на културата. За да се случи това, по мнението му, трябва да има ясна цел и планираност. Като препоръча в новооткриващите се пространства да се работи с образователно-културна насоченост.

В писменото си становище Секулов отбелязва, че е изключително важно е да се съхранят създадените международни контакти и база данни след Пловдив 2019, за да може с тях да работят всички желаещи в града. Те трябва да станат публични. Да се запази проектния принцип, но 1 година е къс период за планиране на дейности. Всеки голям фестивал работи по организацията няколко години напред.

За управлението на новите културни пространства трябва да се спазват прости принципи: Кой е собственикът, кой го стопанисва и кой води културната политика, подчертава писателят Недялко Славов. Той отбелязва, че погледът е насочен към Пловдив и е нужно да се генерира чисто пловдивския творчески дух, а вносът на култура е нужен само като мерило, да съизмерим къде сме ние.

От спазването на простите правила следва всичко останало: мониторинг, финансиране и т.н. Самофинансирането е много важно, иначе се връщаме преди 10 ноември. Пространствата да се ръководят от професионални културни институти. Не може да се подари на някой, а друг да го издържа. Добър пример за управление е Дом на културата „Борис Христов“. Така трябва да е и с новите пространства, е мнението на Недялко Славов. Предлага новите галерии да имат тясна връзка с училищата и ГХГ, да има отворени врати, да приемат и съвременно, но и достатъчно класическо изкуство. Препоръчва да се обърне внимание на привличането на младите публики

Според Мариана Чолакова, почетен консул на Германия, собственик PR агенция, устойчивостта е един от най-важните резултати, които търсим от ЕСК – 2019, а срещата се провежда със закъснение, но е по-важно, че се случва. Тя отбелязва, че съществува сериозен дефицит в диалога между НПО и държава/община във взаимоотношенията, свързани с финансирането на общински, държавни или частни културни оператори. И препоръчва уроците от 2019-та да дадат визия за бъдещето.

Председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева подчертава, че то е отворено за всички интересни предложения, с които да се обогати програмата, като отбелязва, че ДПХ работи активно с РИО на МОН, с НГСЕИ (провеждат се практики и уъркшопи), с другите гилдии. Дава за пример партньорствата с Фотосалон и Нощ на галериите, както и участията в галерията на Design Week и поетични фестивали. Фурнаджиева предлага съвременното изкуство да се експонира в Детмаг.

ДПХ е със 100 годишна история и много богат фонд от картини и се нуждае от изложбената площ. Това дава право и основание на ДПХ да иска да си запази сградата, казва Снежана Фурнаджиева.

В становището на джаз певицата и организатор на Пловдив Джаз Фест Мирослава Кацарова, която не присъства на срещата, пише, че не е запозната със статута, който се планира за галерията на Гладстон, но допуска, че ако не е обвързана с институция като Дружеството на пловдивските художници и пр., тя би била по-достъпна и за млади, независими артисти, за гастролиращи изложби на европейски и значими художници, за визуални артисти, а и за други изкуства като перформативни или концерти.

Директорът на ГХГ Красимир Линков изцяло подкрепя становището на Недялко Славов, а в допълнение прочита своето. Според него, собственикът на един имот трябва да го мениджира, иначе имотът запустява. Смята, че Общината трябва да мениджира новите пространства. Даде пример от начина на работа на ГХГ, която получава финансиране от Общината.

Ние не срещаме съпротива или диктовка от страна на общината. Напротив, имаме пълното ѝ съдействие. Оставени сме да бъдем инициативни при едно изискване – строга финансова отчетност. За новите пространства следва да има равнопоставеност, гарантиран достъп, да се показват и други неща на изложбен принцип, продукции на училища, а защо не и на фирми от Пловдив? ДЕТМАГ Снежанка например да е изложбена зала. Трябва да се прави разлика между галерия и изложбена зала, за да не се обърква публиката. Гладстон да бъде „Общинска изложбена зала“. И да е на всички. Не само на отделна институция, а на общината като цяло. Да се изведат два основни принципа: Да се създаде структура на управление, подчинена на Общината и да има самоиздръжка и подкрепа, защото иначе е много трудно, е мнението на Линков.

Директорът на Историческия музей застава зад становищата на Славов и Линков. Той е на мнение, че галерията на Гладстон 32 може да се даде на ДПХ, но да има разработен проект как ще се стопанисва и то при условие, че проектът бъде одобрен.Иначе има опасност да бъде затворена зала, която ще се отвори 4-6 пъти годишно за изложбите на дружеството. Шивачев настоява и да се разработи проект и за работа с ученици. Предложението му за кино Космос, което се намира на 87 крачки от ДК „Борис Христов“, е да се стъпи на опита и да бъде част от ДК „Борис Христов“, като поделение, защото по естествен начин дейността се вписва.

Писмено становище чете и скулпторът Иван Тотев. Той смята, че ако ДПХ се пренесе в новото пространства в сегашния си вид, то резултатът ще е пак същият.

Сегашната активност на дружеството се дължи на Снежана Фурнаджиева, но това не е устойчивост. „Гладстон“ е собственост на общината, но да е управлявано от ДПХ. Нужно е цялостното изграждане на обекта да е до най-малките детайли. Да има съпътстващи дейности. Да има разумна субсидия. Да има обучения за подпомагане на проектното финансиране, казва творецът. И допълва, че изборите в ДПХ в която участват 100 човека, се правят от 30 човека, които на практика избират ръководство.

Тотев предлага да има 40 отделни изложби годишно, плюс всичко друго – четения, концерти, частни мероприятия, комерсиални събития. Да има изработен конкретен календар, който да се одобрява от общината, както и да се засилят контактите с останалите части на област Пловдив, така както е било преди години, когато за да имаш професионален статут е трябвало да си член на Дружеството и да участваш в този живот.

Да има в програмата поне 2 мероприятия за други гостуващи дружества или СБХ по покана. Да има програма за привличане на знакови имена в изявите на Дружеството.

Да има повече международни прояви, които могат да се случат по програма за работа с побратимените градове. Най-изявените 30, най-силните пловдивски автори да бъдат привлечени да се активизират и да се включат в работата с новата зала. И това да е първото нещо, свързано с въвеждането в експлоатация, изброява другите си препоръки скулпторът и прилага списък с имената на 33 творци.

Мнението на директора на театъра Кръстю Кръстев е, че в Пловдив трябва да се случват значими национални събития, а не регионални.

Ето какво заявява в становището си той:

„ Основните въпроси, на които трябва да се отговори са:

  • Кой ще управлява?
  • Каква дейност ще се извършва?
  • Вътрешен правилник?
  • Ясно дефинирани цели?
  • Как ще се отчита изпълнението на целите?
  • Структуриране на бюджета?
  • Реална оценка на издръжката?
  • Има стандарти в работата – екип, който се занимава с административни неща и друг, който се занимава с творческия продукт
  • Средства за дейност за създаване на културен продукт

 Не чух ..готови сме да финансираме това.

Ние имаме мечта – да имаме фонд, който да реализираме в конкретен проект

  • Да има 1-3 или 4 годишна програма, с конкретното име и ЕГН на човека, който управлява.
  • Програмите да бъдат с публичен конкурс, с приет бюджет.
  • Да има обществен, професионален борд за култура, който да е мост между двете страни.
  • Културните пространства да са многофункционални
  • Да са част от програмата на общината
  • Огромни са възможностите за сътрудничество между община и държавни културни институти и това Пловдив го доказа.
  • Колкото по-значим е един държавен културен институт, толкова по-голям е неговия финансов нетен бюджет. Ние не искаме парична помощ, но това може да си го позволи само държавата.
  • Как оттук нататък да оползотворим по-разумно ресурса на града?
  • Необходимо е да има и мобилна зала, която всяка година да променя местоположението си и която да представя значими културни събития.”

Думата взима директорът на Опера Пловдив Нина Найденова. Тя заявява, че на срещата са представители на 4-5 гилдии и всеки е подвластен на собствените си емоции и проблеми. Предлага да се назначат 2 работни групи, едната от които да извърши анализ върху цифрите,  полезната дейност и перспективата за 10 години напред на културната инфраструктура, а втората да работи върху културното съдържание.

В дискусията отново се включва Емил Миразчиев, който дава пример как работят в  Румъния. Там дадено НПО кандидатства пред МК или общината. След като бъде одобрено и припознато като партньор, имат 3 годишен период поне, за да може да планират дейността си и проектите.

Общината е изправена пред няколко варианта: Каква политика да води и с какво съдържание. Новите пространства са собственост на общината и тя има правото да ги управлява. Но възникват въпроси. Ще има допълнителен бюджет, например от 3 милиона лева за новите 3 пространства? Да се проведе ли конкурс с програма и обезпечаване на дейността? Има ли свободен ресурс от хора, които имат капацитета да развият дейността?, хвърля неизвестните Миразчиев и предлага да се извърши мониторинг какъв е капацитета.

Светлозар Чавдаров, директор на НХГ „Цанко Лавренов“ смята, че трябва да се използва и развива капацитетът на учениците от трите училища по изкуства, които са над 1000. Предлага професионалната експертна общност да решава за новите пространства. Смята още, че е нужно да се спазва пропорция – колко международни, общински, национални, дебютни и т.н изложби да има в програмата.

Така дискусията от 7 март отива към своя край. Всички напускат срещата с очакване за следваща такава. Едно от решенията от мартенското събитие е организиране на ново  след месец, на което да се дебатира върху изведените теми от първата. Среща, която не се състоя. Няма и индикации да бъде организирана в скоро време. Пътят към диалогичност и прозрачност зацикли още след първата крачка. Редно е и втората да бъде направена. Защото важните градски решения трябва да се взимат точно по този начин. След широка експертна дискусия, сериозен анализ, кръстосване на мнения и извеждане на конкретни предложения. Предложения, с които трябва да бъдат запознати общинските съветници, за да вземат най-доброто решение. Тъкмо това се очаква от тях през септември, когато ще решат съдбата на галерията на Гладстон. А от общината, който и да е кметът след октомври, да направи втората стъпка в посока диалогичност и прозрачност.

Страница 5 от 1572

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…