Капана.БГ

Капана.БГ


    Пълна зала на откриването на Черната кутия

    

    С препълнена зала стартира осмото издание на международния фестивал за театрално и танцово изкуство Черната кутия .Хора от всякакви възрасти бяха дошли, за да видят уникалните белгийски артисти от Opinion Public и тяхното неповторимо шоу Bob’ Art. Посланичката на Белгия у нас Аник ван Калстер също дойде да подкрепи своите сънародници, като каза няколко думи преди старта на представлението.

    Истински фурор и възхищение предизвикаха артистите още в началото с непретенциозния български, който бяха научили същия ден и на който говориха през целия спектакъл. Това много се хареса на зрителите и аплаузите и смеха съпровождаха всеки техен  скеч на родния ни език.

    Цялото представление бе направено като сатира на съвременното изкуство и това  получи най-силен израз тогава, когато трупата, облечена в смокинги, се събра пред абсолютно бяло платно и започнаха да кимат одобрително.

    Най-голям смях у публиката, обаче, сякаш предизвика модното ревю, което направиха артистите, тъй като имаше и водещ, който отново на развален български обясняваше, коя премяна, какво представлява.

    Танцовите умения на младежите и девойката не отстъпваха по никакъв начин на артистичните им заложби. Белгийците танцуваха и се извиваха така, сякаш нямат кости и правеха неща, изглеждащи невъзможни за човешката физика.

    Пърформансът им продължи около час и половина, който мина неусетно под звуците на музиката, която ни представи белгийски струнен дует.

    Тази вечер фестивалът продължава с представлението на израелката Габриел Ниухауз, което стартира в 19:00 часа в Драматичния театър.

Събота, 31 Май 2014 03:00

Група „НеЗнам” знае

Музикантите оставиха инструментите си след концерт-забава в ръцете на феновете си
Група „НеЗнам” за пореден път показа, че знае. Триото напълни с чуден звук импровизираната сцена във Vino Culture клуб така, сякаш цял оркестър бе излязъл пред публиката. Нежният кадифен глас на Ина Георгиева, китарата на Павел Попов и кахона на Михаил Гроздев държаха на крака вътре в клуба и на улицата отпред, в полите на Трихълмието, десетки млади хора, дошли да му отпуснат края след тежката работна седмица и да дадат летящ старт на пивкия уикенд. Всички се бяха събрали да се забавляват, да пият качествено вино и да попиват музика. Дори музикантите влязоха във Vino Culture не като за концерт, а като за парти, на което са случайни гости. Ина, Михаил и Павел не крият, че се събират заедно на клубни сцена, за да се забавляват. Но го правят с нескрита страст. Емоцията във всеки звук е важна, казва китаристът Павел, който може да бъде видян и чут всеки ден на Главната с инструмента си и капела пред себе си. Доказателството, че никой от тримата не се взима на сериозно, бе финалът на акустичното им шоу, след който те оставиха сцената и инструментите на публиката. Мнозина се престрашиха и се пробваха я на китарата на Павел, я на микрофона на Ина или пък на кахона на Мишо. Тези, които не се справиха с инструментите по предназначение, успяха да позират качествено за снимка.
 
Събота, 31 Май 2014 03:00

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Джак Спароу обърка бреговете, акостира на паважа на Отец Паисий в нетрезво състояние
 
Потърси Хавана, но го упътиха до бара във Фабрик
 
Капитан Джак Спароу обърка бреговете заради прекомерно количество погълнат ром. Той ненадейно акостира на паважа на улица Отец Паисий във видимо нетрезво състояние, стигнало до границата на закачливата веселба, за да попита живия преди полунощ Пловдив за посоката към кубинския бряг. Упътиха го обаче само до най-близката кръчма, та да си допие с помощник капитанката, в чието деколте може да потъне цяла флотилия. Взорът на Спароу, който иначе пресича морета и океани, се бе разфокусирал тотално и достигаше не по-далеч от близките възвишения от телесния бряг на пищната Елизабет. Йо-хо-хо и бутилка ром! Йо-хо-хо и искам в този дом, пийваше, а после се взираше в съвършените извивки на помощник капитана си Джак. В знак на добра воля към хората на новия бряг, до който между впрочем доплува не на борда на страховитата Черна перла (сигурно някой някъде го е потопил), а на предната седалка на бял пикап, Спароу скри пистолета и ножа и разля директно на паважа от най-ценното си- залежите с алкохол от захарна тръстика в трюма си. Пийте, сега ви се е паднало. Днес Капитан Джак е тук, утре го няма. За да намериш места, които не могат да се намерят, трябва първо да се загубиш. Иначе всеки ще знае къде са. Между другото- в коя посока е Хавана, пробва отново да намери пътя Спароу, но в крайна сметка се озова в бар Фабрик. Как е излязъл от там- трудно е да се каже…
 
Събота, 31 Май 2014 03:00

Оруел да го духа

Автор: Кирил Николов
 
Много обичам кръчмите. Навремето, когато бях дете, а сетне и юноша /ех, че красива и забравена неамериканска дума/, ходихме семейно на ресторант. Менюто навсякъде беше обичайно за сектора „Обществено хранене”: краставици, домати, мешана салата, шопска салата, кюфте, кебапче /сервитьорите в съучастие с готвачите правеха от две кебапчета три!/, кърначе, шишче, пържола и мешана скара – перла в короната. Искаш - не искаш, това е положението. А, забравих – винаги те лъжеха в сметката, но майка ми, даскалицата, газеше келнерите наред. Изобщо, забавление с предизвестен сценарий. Нямаше изненади, пък и ракията беше гроздова и евтина.

Сега е друго, кръчми бол, а менютата доказват, че съвременните ни готвачи имат и междугалактически гастро експириънс. Евала!, както казваме на български. Е, малко е скъпичко, но храненето вече не е „обществено”, нали така?!

Та, понеже ги обичам тези кръчми, ходя периодично на тях. Ама, понеже съм и малко сиромах, ги посещавам на четири години един път. Затова гледам да отида на някоя по-така, лачена да е.

Имаше една стара въвонясана кръчма с десетилетен опит в „общественото хранене”, но от около 25 години се модернизира, уж неузнаваемо. След тази, така да се каже реконструкция, обнадежден, че каймата за гумените кебапчета е свършила, я посещавах редовно /през четири години, де/. И все пак, спрях да ходя и там – съвсем развалиха манджите. Отначало бяха свежи и подлютени и някак не личеше, че кавърмата например я правят от недоядените пържоли. После, обаче, започнаха да раздават ваучери. Купуваш един такъв и ядеш на корем, колкото можеш. Ядеш, ядеш, ама манджа бол, калории хич – след един час пак си гладен и пак взимаш ваучер...

Последния път се загледах в менюто. Дай да видя, викам си, дали пък не са турили нещо по-така, гастрономическо. Ох, майчице мила, само лайна! - с праз, без праз, някои отлежали, някои съвсем пресни, корави, меки, червени, сини, жълти, зелени, пембени... Страшно говнишарско разнообразие. Само прасе да си – рай! Ама аз не съм. Ще ходя гладен, докато не сменя кръчмата. Ама кръчмарите и те лайнари – предишният им бизнес бил с гомновози. Кво да им е менюто - те от тва си разбират!

Та така де, отплеснах се.
Спрях да ходя на кръчми, но не ми става по – добре, щото тази тор вече е навсякъде...
Дали пък да не си взема една „Златарка” и аз, а?! Ще събирам фекалии и ще ги карам в Съветския съюз /може и в някой друг съюз/. В секретна правителствена лаборатория, ще ги обработват със специални химикали – обезцветители, дезодоранти, омекотители и втвърдители, ще извличат ДНК на родителите им и ще ги клонират. Така ще се нацвъкат Новите политици – порода БДС Кьосе. Аз ще съм техен Бащица и ще забраня всякаква гастрономическа цензура. След това ще сменя строя в държавата си на Абсолютна Министър-Председателска Монархия и по време на моето управление народът ще мине на безотпадъчна система – ядеш-сереш и обратното... За тази дейност ще отговаря Вицекралят в ресора си – Министерство по усвояване фекалните фондове на обществото в контекста на Единната европейска екосистема. Нещо като „Министерството на Истината” от оная шантава книга.
Оруел да го духа!
 
Бахти глупостите, дето ги надрънках.
Просто исках да ви кажа – за Бога, братя, не гласувайте! „Златарката” ще свърши останалото.

Художникът показа „Лятото на моите заливи” в 17 платна

Ценители откупиха 7 от тях още в първата вечер от изложбата

Известната столичната галерия Ракурси отбеляза своя 10-ти рожден ден с изложба на Атанас Хранов снощи. Художникът показа „Лятото на моите заливи” в 17 живописни платна в препълненото арт пространство. Седем от тях бяха откупени още във вечерта на откриването на вернисажа.

Маестрото отново бе заложил на нетрадиционните форми, като в новите му работи се откроиха няколко творби върху обемни отливки от полимерни материали, които създаваха усещане на бутон за един по-красив и пъстър свят- натискаш го с поглед и се пренасяш в шарения залив на Хранов. В изложбата той показва необичайни форми, вкарва в работите си метал и гипс. Овалът! Той е формата на аурата. Затова напоследък се спирам на нея, обяснява Наско.

Събитието уважиха Светлин Русев, Андрей Даниел, Венци Занков, Георги Чапкънов. Лятото на моите заливи, тъй като се опитах да пресъздам с четката и цветовете емоциите, които ме спохождат по време на плаване. За Хранов брегът не е просто географско понятие- то е блян, вкус, мирис, колорит.

Новата изложба на Атанас Хранов е урок по изгубване в лабиринтите на лятото и на светлината.
Началото се крие в стремежа да се откъснеш, да се отблъснеш, да отвържеш въжетата, да вдигнеш платната.
В този момент посоките на мъжа, тръгнал да скита, са повече от ветровете, ветровете - по-малко от сънищата му.
Водата под кила пее, земята се отдалечава и мъжът започва да диша лятото.
Атомите му се разпиляват щастливо сред семена и птици, сред листа и дънери, сред вълни и брегове, сред всичко онова, което ни прави прозрачни за очите на Бога.
И когато заливите са пребродени и картографирани, котвите - хвърлени и вдигнати, платната - съшити и прибрани, жените - любени и поради тази причина вечни, художникът има право да извика още веднъж лятото под клепачите си, да види слънцето с хиляди червени кълба да се търкаля отвъд пределите на видимото, да усети бавния вятър на спомена по кожата си...
Да извика в мислите си заливите, където винаги е приютен и спасен, благодарен и благодатен, прозирен и видим за случайните пътешествия на съдбата.
Заливите на своето лято, в които - за един кратък миг само! - е дете, мъж, съзерцател и бог едновременно.
Изложбата „Лятото на моите заливи” кара времето красиво да спре, пише Александър Секулов за новата изложба на Наско Х.



 

 

Петък, 30 Май 2014 03:00

Началото на Черната кутия

Домът на културата осигурява сцената си за откриването на фестивала "Черната кутия". В 19 часа под прожекторите ще застане европейската перла на съвременния танц - Opinion Public. Билети може да закупите от касата пред Общината. 

Спектакълът  "Bobart" предлага един изключително забавен  поглед върху крайностите в съвременното изкуство. И всичко  това с ритъм, пластика  и хореография,  които  се  помнят дълго. "Bobart"  е  представян на  едни  от най-престижните европейсю фестивали: Festival  Temps  d'Aime Biarritz, Festival on у danse - CWB -·Paris,  Baltic  Ballet  Festival  Preili  · Латвия и др.

Наближава един от най-веселите празници за децата,1 юни. На този ден родителите правят всичко, за да зарадват малчуганите си. Тази неделя, обаче, родителите на Катерина Матеева, няма да успеят да я зарадват, защото детето им лежи в болница, в очакване на множество скъпи операции след като бе блъсната на спирка от грък със спортен Нисан.
 
Става така, че със случая на Кари, както приятели наричат момичето, се ангажират много деца. Да, деца, а не възрастни, се заемат с инициатива в подкрепа на своята съученичка. Младежи от ученическите съвети на пловдивските училища решават да помогнат с набирането на средства за необходимите  скъпи операции на Катерина.
 
На 31 май, утре, на лятно кино Орфей от 19 часа много млади таланти на България ще вземат участие в благотворителната кауза за пострадалата 9-токласничка. Сред тях са Симеон Йорданов, Петър Станков както и момичешката група Compact voices и много други.
 
На следващия ден- първи юни, вземете децата си и отидете в ресторант Toastу, който се намира до Мармалад. От 12 до 18 часа в заведението, всички желаещи ще могат с помощта на учениците, които организират събитието, да си направят здравословен сандвич. Докато хората си правят за хапване, ние ще обясняваме, коя съставка за какво е полезна, защото здравословното хранене е много важно, казва 15-годишният Пламен, който е един  от организаторите на събитието. Момчето, което учи във Френската гимназия, не познава Кари, но обича да помага на хората, както и приятелите му от организацията, която все още няма име.
 
Пламен пояснява, че здравословното хапване, което ще се приготви, няма да има конкретна цена, а всеки може да остави, колкото прецени.
 
Освен, че е с благотворителна, цел тази инициатива е възможност за хората и да се социализират покрай едно  хубаво и здравословно меню, а не типичните, за съжаление, за младите хора мазни чипсове и дюнери.
 
Веднага след приключване на саморъчно направения обяд, в 18 часа, събитието продължава в клуб Галакси с благотворителен концерт, участие, в който ще вземат звезди от родната поп и хип-хоп сцена.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…