Капана.БГ

Капана.БГ

Художникът се върна в U P.A.R.K. със сценографските си проекти

Пламен Панев: Карамфилов бе като господар в театъра, той изгради своята утопия и замина към нея

Опитвам се напълно и докрай да обезсмъртя баща ми чрез словото, зачете части от романа си Колене Росен Карамфилов

Явор Гърдев, Елин Рахнев и Асен Мутафчиев гости на събитието

Сценографските проекти на Кольо Карамфилов оцветиха галерията му U P.A.R.K. снощи, в изложбата "Кольо Карамфилов и неговите театрални утопии". Събитието, част от съпътстващата програма на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“, събра приятелите на големия маестро, качил се на онази голямата сцена горе през януари. Там бяха много театрали, много бъдещи такива, много ценители на изкуството. И най-близкият му човек- синът Росен Карамфилов. Гостите в арт пространството видяха сценографиите от Хамлет и Отело, правени в Украйна с емблематичния Жолдак, проектите му за Маршрутка, Кукувица, Ние, врабчетата. Не е бил човек, божество е бил, коментираха режисьори и актьори, застанали мирно пред сценографските скици на Карамфилов.

Кольо можеше да обяснява света чрез театъра.Разбрах това, когато преди 15 години правих постановка в Театър 199 и го поканих за сценографията. След три дни той ми донесе музиката за спектакъла, а не сценографията, както аз си я представях. Той успя да ми осмисли с музика пространството на моя спектакъл. В театъра Кольо бе като господар. Мисля, че неговата утопия не издържа докрай, а се реализира. И днес действително като гледаме тези неща слагам Кольо редом с Жан Жак Русо и Кампанела, но в сферата на театъра. Така че осъществените неща на Кольо ще останат, благодарение на това, че той не се спираше, нямаше покой. Той и затова изгоря- защото изгради своята утопия и замина към нея, каза пред гостите на събитието режисьорът Пламен Панев. 

Пред сценографските решения на Кольо, окачени по стените в U P.A.R.K.се изправи режисьорът Явор Гърдев. Синът на Лиза Шопова (последната съпруга на Карамфилов) и Христо Мутафчиев- Асен пък помогна на доведения си брат Росен Карамфилов в подредбата на листовете, от които той зачете части от романа Колене, посветен на художника. Асен е тръгнал по стъпките на дядо си Наум и вуйчо му Христо- днес той играе в „Госпожа министершата” на сцената на Дома на културата. В книгата на Росен Карамфилов пък той разказва съня си, в който татко му Кольо се свързва с него, за да му разкаже, че там, на голямата сцена горе, прави филм с Фелини. Лентата се казва „Актрисата” и вече е готова.

Адски щастлив съм, че всички вие сте тук и че книгата, за която може би сте чули, в последните осем месеца просто ме хвана за гърлото и още не ме е пуснала. Не е ясно кой ще оцелее- аз или книгата. Но това няма никакво значение, защото още на първите 20 страници  осъзнах, че това е най-прекрасното нещо, което съм правил. И в същото време най-страшното. Защото един син да осъзнае, че освен баща си е изгубил и най-добрия си приятел е още по-страшно. И в романа Колене ако има нещо, което съм се опитал да направя, то е напълно и докрай да обезсмъртя баща ми чрез словото. Направих опит и да ви покажа един Кольо Карамфилов, който малцина от вас си представят, че съществува. Защото всички говорят за сценографии, театър, скулптура, живопис и всичко това, което той правеше, но ако се замислим Кольо  може да бъде обобщен с една дума и тя е Дух. Защото ако има нещо, което даваше сила и мощ на неговото изкуство то това е огромният му дух. И аз може би и след 140 години няма да мога да свикна на говоря с него в минало време, защото така го усещам. Усещам го в себе си постоянно, каза преди да зачете първата глава от романа си Росен. 

Той е изцяло документален. Няма измислени герои, измислени сюжети, няма фикция. Всичко е изживяно и е минало през сърцето ми. Този роман всъщност е едно безсъние. И една инсомния, защото в момента, в който аз се опитвах да си легна от януари до днес, чувах в главата си гласът на Кольо, който ми казваше едни определени неща. И си казвах: Мамка му, нямам друг изход да се излекувам от тази загуба и болка, ако не я изпиша. Така се роди Колене всъщност, допълни Росен. Една част от главите в романа са извън основното повествование-те  носят имена на картини на Карамфилов. Идеята за това е на редактора на романа Елин Рахнев, който също бе гост на изложбата и четенето на Росен снощи. 

Ако има нещо, което може да победи смъртта, то е живота. А ако има нещо, което може да победи живота- то е любовта, обърна се към любимата си Йо Росен. Това, че Кольо не е тук в момента, не е случайно. Страданието е вселенско, но то не е всичко. Романът Колене го казва, допълни младият Карамфилов. Очаква се книгата да излезе през декември, за 51-я рожден ден на Кольо Карамфилов.




Вторник, 16 Септември 2014 03:00

Humans of the Night: Димитър, графити артист

Стените ми дават свобода и пътуване

Димитър е един от активните графити артисти в Пловдив. Запалва се по стрийт културата още като ученик: "Това бяха ранните години, когато в Пловдив имаше 3-ма графити артисти с легални поръчки - всички останали драскаха. Сега е много по-различно."

"Какво ти дава това изкуство?"

"Стените ми дават свобода и пътуване. Харесвам големия формат и замахa на работа, както и факта, че винаги рисуваш на открито и изкуството ти е достъпно за хората. Графити изкуството превръща самия град в галерия."

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook:https://www.facebook.com/humansofplovdiv .

Humans of the Night e общ проект на Humans of Plovdiv и Нощ на музеите.

С редовен полет от Порто, Лисабон и Амстрердам пристигат в София Крищина Бранко и нейните музиканти - между многото стачкуващи авиокомпании, португалската група имаше късмет да не се натъкне на отменен полет.
Певицата очаква с нетърпение срещата си с българската публика, за която пази топъл спомен от посещението си в България преди 4 години, когато представи програмата си “Kronos” в софийската зала “България”.  Самата Крищина се впечатлява много при първата си среща преди години с българското хорово изкуство :“Наистина тази музика и пеене много ми харесва и всеки път, когато я чуя, тя ме приближава до звуците на Земята, дълбокия и проникновен звук на мъдростта.”
В Пловдив тя ще изпее песни от своя идеален списък - Idealist -както се нарича последния й албум.
Концертът на Крищина Бранко ще бъде на 17 септември в Античния театър в Пловдив от 20:30 ч. Билети за концерта може да намерите в магазин "Мюзик център" - ул. Отец Паисий 5, на касата пред Общината в Пловдив и в мрежата на Тикетплюс
В случай на лоши метеорологични условия концертът ще се проведе в Концертна зала(Операта, пл. Централен 1), за което ще бъдат уведомени предварително всички медии. Билетите ще важат без  презаверка. Билети ще се предлагат и на врата преди събитието.

Иван Добчев и неговата Антигона оставиха без дъх публиката на Сцена на кръстопът снощи. Големият режисьор се завърна премиерно в пловдивския театър с новия си спектакъл след огнена последна една година с Възвишение. Маестро Добчев застана пред КАПАНА.БГ веднага след представлението, за да говори за актуалността на Антигона днес.

Към каква публика е насочена „Антигона”?
За тази, която може да състрадава, не да се забавлява. Това е много по-високо. Всичко се занимава само с това да се забавлява. Трябва да има някой, който да прави нещо друго. Трагедията е за други, тя не е да забавлява.


Кое е по-лесно: да кажеш Да или Не?
Зависи, понякога е много трудно да кажеш Не, когато на кантар е сложен животът ти.


Как е възможно нещо толкова древно в същото време да бъде толкова актуално?
Може, защото това неслучайно е останало като един от големите текстове на древността и на театъра. Той непрекъснато, от век на век, отново се случва, защото наистина нещо е уцелило. Уцелило е нещо много важно – че не може срещу обслужващото и конюнктурата да не се казва „Не”, но и че все има някой да каже „Не” и да го отстоява до край.


„Антигона” напомня за миналогодишните протести на студентите. Могат ли да са толкова силни като нея?
Би трябвало. Именно традициите на тази Антигона е да ги провокира, да им каже „Не. Отказахте се. Не стигнахте до края. Отидохте си. Напуснахте. Не свършихте работата си. Не отидохте втори път да погребете трупа.”


Точно преди година поставихте Възвишение в Пловдив, като малко преди това изгоря голямата сцена в Драмата. Година по-късно въглените са още там, как ще го коментирате?
Това не се забравя- точно преди нашата премиера сцената изгоря с нашия декор. После трябваше да правим нов. Тя цялата държава е такава. Всички са наясно, че трябва нещо да се направи, а най-цинично и нагло никой не актуализира бюджета и след това се оказва, че няма пари да се плаща на артистите. Те са знаели, че ако не актуализират бюджета няма да има пари за много неща. Нарочно са го направили, съзнателно.

Стартира четвъртата учебна година на Модерната академия, близо 80 ученици вече се записаха в образователния проект
 
С платформи като тази можем да задържим или да върнем в Пловдив будните млади


Стартът на четвъртия сезон на Модерна академия Синдикат бе обявен днес в общината от част от преподавателите в платформата и от зам.-кмета Стефан Стоянов. Вече вървят записванията за новата учебна година, като образователния проект предлага на бъдещите си възпитаници 5 нови лектори и три нови програми – „Графичен дизайн” с лектори Софроний Върбев и Йоханес Артинян, „Екранни изкуства” с лектор Евгений Тодоров и „Творческо писане” с Антон Баев и Александър Секулов. Записванията стават чрез сайта academy.bg или с формуляри в Музикален клуб “Петното на Роршах”.

Това е един от най-важните и устойчиви проекти, тъй като възпитава бъдещата публика, учи на естетика младите хора, дава им знания, които няма откъде да научат. Синдикат гледа в бъдещето, обяви началото на приема за новата учебна година зам.-кметът Стефан Стоянов. Той уточни, че 140 ученици завършиха курса миналата година, като интересът става все по-голям.  


Това, което правим, е кауза. Мисия за всички нас, които са ангажирани с проекта. След пет години, когато сме Културна столица на Европа, тези младежи, които ще обучим тази година, ще бъдат на по 22-23 години. Ще са активната образована публика, но и пряк участник в едни бъдещи проекти. Тези млади хора са ресурсът, с който градът ще разполага през 2019-та, каза директорът на Синдикат Анета Русковска.

Нашата цел не е да подготвяме професионалисти, а да покажем нещата, които всеки модерен млад човек трябва да знае. В Синдикат нямаме домашни и оценки, нямаме финанси, имаме само чистата любов на младите хора към знанието и изкуството и това, че са заедно, допълни Русковска.

На представянето на новите три програми в четвъртата учебна година на Синдикат присъства и една от възпитаничките на образователния проект- Виктория Гюлева. Тя е завършила всички нива на академията, докато е учила в Американския колеж. Не е пропуснала нито един от курсовете. Синдикат до голяма степен провокира Вики и начертава пътя й напред. Тя ще учи история на изкуствата в Лондон. Тръгва за английската столица след броени дни. В академията срещнах много мои връстници със сходни интереси. Много важно за нас бе, че предаването на информация не бе сухо. След всяка лекция имах желание да разбера повече и повече по дадената тема. Синдикат дава невероятна обща култура. Силно препоръчвам академията не всички млади хора. Аз например професионално се ориентирах именно благодарение на нея, каза Вики.

Изкуствоведката Галя Лардева е преподавател в Синдикат още от раждането на образователния проект. Много емоционално съм свързана с тази инициатива. Преподавам в АМТИИ и за мен бе изключително важно да разбера какво се случва в средния курс. Радвам се, че има изключително интелигентни, будни млади хора. Нашата мисия е да ги мотивираме да останат или да се върнат след края на образованието си, тъй като трябва да бъдат част от процесите тук. Това трябва да е каузата на всички ни. Затова този проект е много важен за пловдивската културна общност- защото тези млади хора са бъдещето, обобщи Лардева.

Тенденцията в последните сезони на академията е към нея да тръгват не само ученици от елитните гимназии. Интерес към образователния проект, при това сериозен, вече има и от техникумите. Част от академията са били деца от Асеновград, Кричим, Чирпан. До този момент 80 ученици са се записали за 4-я учебен сезон, като кампанията по набиране на „Синдикалисти” продължава до 30 септември. Могат да бъдат приети около 150 деца общо за всички осем програми. Учебната година стартира на 11 октомври и ще продължи осем месеца.

 Синдикат предлага безплатно обучение на ученици от 8-ми до 12-ти клас в 8 програми – „Литература на ХХ век”, „Идеи на ХХ век”, „Модерна музика”, „Модерни методи на мислене”, „Екранни изкуства”,  „Визуални изкуства на ХХ век”, „Графичен дизайн”, „Творческо писане”.  Проектът се изпълнява със собствено финансиране на организатора „Сдружени пловдивски творци” и съфинансиране - 48 % от общия бюджет, от Община Пловдив. Общинското финансиране се получава след кандидатстване по обявен общински конкурс, избор на комисия и решение на Общински съвет Пловдив. Първите три учебни години завършват общо 447 ученика.

    
Модерна академия Синдикат


Модерна академия Синдикат е некомерсиален проект, уникален за България. Програмите включват теми от съвременното изкуство, мислене, идеи, комуникации, които допълват училищните и университетските програми. Преподавателите са хора с утвърден преподавателски, академичен и практически опит. Обученията са интерактивни, с много игри, тренинги и уъркшопове. Няма оценки, мотивацията на учениците е единствено чистото удоволствие от знанието, щастието и приятелството.

Идеята на „Синдикат” е да създаде публика, да изгради ценностни системи и интереси в младите хора, професионално да ориентира учениците.  Днешните ученици през 2019 ще бъдат на 22-24 години и ще бъдат ядрото на Пловдив - културната столица на Европа, както като публика, така и като активна част от организацията на събитията.

Със завършването на съответната програма учениците получават знания и умения, които могат в бъдеще да задълбочат. Знания и умения, полезни и важни за всеки модерен човек, независимо от това с какво се занимава той.  По време на учебната година учениците намират среда за общуване и нови приятелства. Сертификатът, който се издава при завършване, както и препоръките, които  се правят от преподавателите, дават голяма тежест при кандидатстването им в учебни заведения, особено в чужбина.


Допълнителни инициативи тази учебна година

    Уърк шопове и интердисцпилинарни публични изяви – три от работните теми са:
•    „Музика и поезия” – преводи и публично четене на избрани и любими текстове от модерни рок и поп песни
•    „Графичен дизайн на музиални албуми” – представяне на най-добрите обложки на музикални албуми, стилове на DJ флаери
•    „Невидимият автор – продуцент, куратор, редактор, преводач”

    Форум „Синдикат. Идеи и опит.” – кратки публични лекции на ученици, завършили „Синдикат” – на избрани от тях теми. Работната дата е 22-ри декември 2014. В момента преговаряме за сътрудничество със световния форум TED.Ex.

    Съкратен курс за пораснали – поради доста запитвания в тази посока обмисляме курс, представящ всички програми в съкратен вариант за завършилите вече училище.


Статистика
За първите три години Модерна академия „Синдикат” завършват общо 447 ученика. Чрез публични лекции, работа в социалните мрежи и медийните изяви на Академията и учениците, идеите на проекта достигат до над 50 000 души от широката пловдивска общественост и над 3 000 души от основната целева група – ученици от 15 до19 години. „Синдикат” обединява за първите три години от своето същуствуване над 450 млади хора, пловдивчани, лидери в своята общност, които популяризират Пловдив и неговите събития в България и чужбина. Млади хора, които могат да бъдат лесно достигнати през мейл, фейсбук страницата на „Синдикат” и фейсбук-групите на Академията – до този момент 9 на брой.

 

Вторник, 16 Септември 2014 03:00

Без дъх от Антигона на Добчев

АНТИГОНА – име, заглавие и дума, която носи в себе си сила, възможна да те накара да настръхнеш. Това е и името и усещането от премиерната постановка на Иван Добчев, която снощи в Дома на културата остави препълнена зала бездиханна. Красота, изящество и величие се носеха от сцената. От първата дума до последния дъх на актьорите напрежението те държеше с все сила за гушата и дори не се замисляш да отпуснеш тялото си даже за миг. Ръцете те болят от това, че час и половина си ги стискал здраво в очакване на нещо, което не можеш да си обясниш. Антигона е текст на над 2400 години, всички сме наясно какво се случва, каква й е идеята и сюжетът. Всички познаваме до болка героите й и думите им, но играта на сцената снощи превъзхождаше всяко едно действие и мисъл, провождали това заглавие някога. Имаше защо публиката да извика пет пъти на бис актьорите и дори след като светнаха лампите в залата аплаузите да не спираха. И с огромните очаквания на публиката към Добчев, нямаше разочарован човек. Всички бяха без дъх и думи.
Започвайки от сценографията и завършвайки с изящните движения и думите. Сянката, която зае оригиналното място на хора, се впиваше дълбоко в костите и хващайки Исмена с черните си ръце усещаш как и ти се задушаваш от въпросите и тягостното чувство за справедливост. Кое е правилно и кое грешно? Сърцето или законът? Може ли бунтарският дух на едно младо момиче като Антигона да промени света? Не, разбира се, но може да ни научи на много. Може да покаже на едно поколение от 21 век какво означава да отстояваш позиция и да се бориш за това, което е вътре в теб. Може да отвори очите на забулените с измама и отчаяние, че нищо никога няма да се оправи. От всички персонажи в трагедията, тя е единствената, която запазва своята позиция и вяра до края, без дори да се замисли да се предаде. Векове наред препълва залите, защото човекът има нуждата да я види и да се докосне до нея. Тя задоволява нуждите на зрителя за поезия и трагизъм и вероятно до самия край на театъра като изкуство поколенията ще виждат прототипи от своето съвремие в героите й.

Извънредни 20 билета за премиерата на "Жана" в Камерна зала на Драматичния театър тази вечер от 19.30 часа пуска в продажба екипът на фестивала "Сцена на кръстопът". Ценните пропуски за представлението на Явор Гърдев свършиха буквално за часове и режисьорът се е съгласил да пусне извънредни места, за да може повече зрители да гледат гостуването на Народния театър в Пловдив. Касите ще продават билети за спектакъла от 16.30 часа.

„Жана” е социална пиеса и събитията в нея се развиват на фона на строителните пирамиди, от една от които „изгарят” двамата млади герои – Андрей и гаджето му Катя. Изхвърлени на улицата, те се принуждават да живеят при бившата любовница на Андрей - заможна и далеч по-възрастна от него шефка на фирма. Спектакълът е по младата руска авторка Ярослава Полинович. Участват Светлана Янчева, Мартин Димитров, Елена Телбис, Владимир Пенев, Биляна Петринска, София Бобчева, Зафир Раджаб, Гергана Кофарджиева, Йосиф Шамли, Благовест Благоев.

В 19 часа в Дома на културата "Борис Христов" пък е гостуването на театър "София" със спектакъла "Г-жа Министершата". Пиесата е написана от Бранислав Нушич през 1931 г. В средата на Голямата депресия. Среда, която Балканите по ред исторически, културни и геополитически причини като че ли никога няма да напуснат. Все е криза, все няма, все сме прецакни и зли. Поне не сме грозни. И почти не сме мръсни. Или така си мислим. И все мечтаем, ако даде Господ, ние да водим бащина дружина, да оправим държавата. И то за нула време. Това което други народи, при други обстоятелства са постигали за век, ние го вършим за петилетка. И я свършваме като кучето на нивата. Джаста-праста. През куп за грош.

Режисьор е Недялко Делчев, участват Лилия Маравиля, Дария Симеонова, Асен Мутафчиев, Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Симона Халачева, Борис Георгиев, Антон Григоров, Юлиян Малинов, Мария Статулова, Невена Калудова, Николай Димитров, Ириней Константинов.

Спектакълът донесе Икар за главна женска роля на Лилия Маравиля.

Съпътстващата програма също предлага интересно събитие. От 21.30 часа в U P.A.R.K. Gallery е премиерата на книгата "Писма до сина ми Чочо" от Иван Попйорданов.

 

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…