Капана.БГ

Капана.БГ

Петък, 13 Февруари 2015 02:00

Jozef Van Wissem с концерт в Пловдив

Jozef Van Wissem e холандски композитор-минималист, който от няколко години живее и твори в Ню Йорк. Той e автор на музиката към филма Only Lovers Left Alive на Джим Джармуш, който беше удостоен с наградата именно в категорията "Филмова музика" на миналогодишния кино фестивал в Кан. 

 

Музикалните търсения и превъплъщения на Jozef Van Wissem не познават жанрови граници - неговата лютня стои напълно естествено и в пост-рок, и в пост-пънк, и в ренесансов, и в бароков, и в ембиънт-нойз, и във фрийк-експериментъл контекст.


Списъкът от музиканти, с които е работил, включва легендарни имена като Тетуци Акияма, Гари Лукас, Кейджи Хайно, Грег Ковалски, United Bible Studies, а с Джармуш (на китарата) има три записани албума още от времената преди филма - Concerning Тhe Entrance Into Eternity, The Mystery Of Heaven и Apokatastasis. След Only Lovers Left Alive сценичните му и студийни колаборации с Тилда Суиндън, Джим Джармуш и Ясмин Хамдан съвсем естествено продължават...
 
"Времената, в които живеем, са съвсем тежки. Всичко е доста повърхностно, смятам, и ориентирано в погрешната посока. Всички правят едни и същи неща. Дори снимките, които правим, например, са едни и същи. Изкуството се е превърнало в част от света на мултинационалните корпорации. Всички големи градове по света днес изглеждат по един и същи начин с веригите "МакДоналдс" и т.н. Хората комуникират през екрани и вече не си говорят по друг начин... И лютнята в случая е идеалният пример, с който мога да покажа, че нещата могат да стоят и да изглеждат и по друг начин..." 
 
Концертът в Пловдив е част от европейското турне на композитора, който представя на живо своя минималистичен проект "нова музика за старинни инструменти" чрез изпълнение на лютня. Концертът ще е на 16-ти февруари, понеделник, в клуб Петното от 21 часа. Ще чуете и композиции от последния му албум It Is Time For You To Return (издаден на 2 декември 2014 от Crammed Discs), където Jozef се изявява и като вокалист, и автор на текстове, и все повече се доближава до акустичния рок. След концерта Jozef ще отговори на въпроси от публиката относно методологията при филмовата музика, работата му с Джим Джармуш и личния му подход към създаването на специфична звукова атмосфера в киното.
 

Във фаталния ден, петък 13-ти, и минути преди откриването на фотографската изложба на Vampyr Works в галерия Point Blank Gallery слушателите на Радио Пловдив и предаването „Молескин“ ще могаt да чуят любимата музика на фотографа, криещ се зад този псевдоним – Любомир Атанасов. Той е живял 18 години в Париж, където е учил кино, но страстта му към фотографията се е превърнала в негова професия. Псевдонимът му е препратка към легендарния филм за вампири – „Носферату“ на Фридрих Мурнау от 1922 г. В работата си той има най-голям интерес към портрета, човешкото лице и времето като философска тема. Любомир Атанасов е от две години в Пловдив и в момента се занимава с фотографска галерия „Ластици“ в Капана. Повече за работата му, както и за любимата му музика ще можете да чуете днес от 17 часа в предаването „Молескин“.

Днес от 19 часа ще се открие първата изложба на Любомир Атанасов в Пловдив. В Point Blank Gallery той ще представи четири голямоформатни портрета, а на откриването ще свири и пловдивският музикант Илко Биров (който вече е бил гост в „Молескин“).

Който пропусне предаването днес, ще може да слуша повторението в неделя от 19 часа по Радио Пловдив. 

 

Трима творци разкриха как се допълват и вдъхновяват взаимно

Ставаш истински художник, не когато се научиш да рисуваш, а когато не можеш да живееш без да рисуваш, казва Стефано Поповски

Културен център Бялата къща отвори сезона в залите си с една симфония от картини и поезия. Иван и Стефано Поповски като баща и син си поделиха стените в арт центъра  и внесоха живот с прелестните си картини, а Златина Великова допълни изяществото на вечерта със стиховете си. 
„Като дива река” е последната стихосбирка на поетесата, която преди едва няколко месеца беше представена именно в Бялата къща. Публиката чу класически стихове, пропити с любов и красота, с малко надежда и тъга, които с лекота те оставят без дъх. В стихосбирката й освен поезия може да намерите и картини и то не на кого да е, а от самия Стефано Поповски. Двамата си признават, че вдъхновението им често идва един от друг. Този стих го написах по онази картина, сподели Златина, сочейки едно от произведенията на Поповски в залата. Двамата така се допълват, че тя пише, виждайки неговата живопис, а той взима четката, четейки неин стих.  
Много пловдивчанин потрепват щом чуят името Иван Поповски. Той е сред доайените на художниците в Пловдив, а на изложбата в Бялата къща събра отново десетки свои приятели, роднини и дори ученици. Вие ни показахте първия грамофон, първата италианска музика, ние дори не знаехме, че съществува нещо подобно на този свят, припомняха му негови възпитаници от художествената гимназия, а той все така скромно се усмихваше. Свит в думите си, но адски смел с картините. Творец, отдал живота си на рисуването, който заслужава дълбок поклон. 
Стефано Поповски е пример за това „син на баща си”. Той е най-добрият математик сред художниците и най-добрият художник сред математиците. Полиглот, художник, математик – за неговите таланти и умения граница няма. Ставаш истински художник, не когато се научиш да рисуваш, а когато не можеш да живееш без да рисуваш, казва Стефано и упорито го доказва с живота си. Освен с класическа живопис, той се занимава и с компютърна. Наскоро Deviantart, електронната Библия на милиони творци по света,  присъди отличие за най-добра творба на пловдивчанина.

Световни оперни звезди с Вагнеров репертоар пристигат в България за уникален концерт на Пловдивска опера. Музика от "Летящият холандец", "Залезът на Боговете", "Валкюрия" и "Зигфрид" е включена в програмата "Вагнер в една вечер" на 28 февруари от 19 часа в Градски дом на културата.  В Пловдив ще пее сопраното Елизабет Стрид и тенорът Дениел Брена под диригентството на маестро Иван Ангелов. 

Елизабет Стрид е сред звездите на Вагнеровия фестивал в Байройт. Тя е позната на пловдивската публика от летния фестивал Opera Open, където участва в мултимедийното представление  "Полетът на валкюрите".  След Пловдив шведското сопрано ще пее в нова продукция на "Зигфрид" в родния град на Вагнер - Лайпциг.  Ангажиментите й за участие в постановки на Вагнерови опери вече се простират до 2017 година, когато ще изиграе ролята на Зиглинде в Чикагската опера.

Американският тенор Даниел Брена е определен от изданието The Times като "един от най-младите и най-убедителните изпълнители на Зигфрид в момента". През януари и февруари 2015 той пее в миланската Ла Скала в постановката "Die Soldaten", с която получава огромно признание и на оперния фестивал в Залцбург през 2012. Програмата на Даниел Брена включва предстоящи анагжименти в операта в Прага, в Метрополитън опера Ню Йорк и в операта във Вашингтон.

Маестро Иван  Ангелов е гостуващ диригент в най-престижните европейски и световни оперни театри и концертни зали. Негова е идеята да представи творчеството на Вагнер като подбере оперна музика в рамките на двучасов концерт. Не е тайна, че огромната продължителност на Вагнеровите опери  респектира еднакво музиканти и зрители по цял свят. 

Билети за "Вагнер в една вечер" с Елизабет Стрид и Даниел Брена се продават на касата на Концертна зала в Пловдив, в Билетен център пред Общината в Пловдив и онлайн в eventim.bg.

 

Юбилейната изложба „110 години от рождението на Стоян Венев”, която се състоя през есента на изминалата година в кюстендилската художествена галерия, а в началото на тази година и в залите на СБХ, ще бъде експонирана в Градска художествена галерия - Пловдив, на ул. "Княз Александър I" 15, от 12 до 28 февруари 2015 г. 

В експозицията са включени творби от фондовете на ХГ „Владимир Димитров – Майстора” – Кюстендил, Художествена галерия – Казанлък, ХГ „Станислав Доспевски” – Пазарджик, Градска художествена галерия – Пловдив, ХГ „Димитър Добрович” – Сливен, ХГ „Жорж Папазов” – Ямбол.

Изложбата представлява изключително пълна ретроспекция на творчеството на художника и е подредена тематично: портрети и автопортрети, христоматийни творби, бит, сватба, хумор и еротика.

 

* * *

Стоян Венев е роден на 21 септември 1904 г. в село Скриняно, община Кюстендил. Завършва гимназия в Кюстендил (1928). Още през ученическите си години започва да рисува карикатури за различни вестници и списания - „Червен смях“, „Звънар“, „Ехо“ и други. Тези негови карикатури са подписани с псевдонима Пролетарче.

Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Б. Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов (1931). Още в ранните си творчески години той става широко популярен. Неговите произведения са основно в живописта, но рисува също и графики и карикатури.

Първите изложби, в които участва, са през 30-те години, съвместно със скулптура Иван Фунев. Няколкократно е подвеждан под отговорност заради антифашистките идеи в някои негови произведения. Други основни теми в картините на Стоян Венев са народният фолклор и бит.

След 9 септември 1944 г. той публикува множество свои карикатури във вестниците „Стършел“, „Работническо дело“ и др. Големи успехи имат и неговите картини в живописта.

Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).

Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.

През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда.

Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.

Умира на 20 март 1989 г.

Един малко по-нежен и женствен Spirt&Spirit ни посрещна тази седмица в Петното с „Летящ акордеон” от Ина Иванова. Един човек отдаден на литературата и на чистотата на думите. Един човек на перото, който е премерен в писането си и има диамантена твърдост в изказването си. Една жена, която намира стоманено същество в себе си след написването на последната си книга.

Щом четеш нейни творби в теб остава усещането, че вътре в героите й има друг човек, който наблюдава самата ситуация. Един поглед, който много прецизно отчита нюанси, не замазва. Ина си признава, че именно това и е номерът – да влезе в главата на всеки един от героите си, което далеч надминава обичайната шизофрения. Тери Пратчет поставя терминът „главознание” на подобен вид практика. Как успяваш да се измъкнеш от него? Аз излизам от главите им, но те от моята май никога, сподели пред многолюдната публика Иванова. С премерени и издържани разкази тя не случайно е любимка на колегите си критици. Ако един звук е сбъркан в речта, цялата й хармония изчезва, цитира авторката и споделя, че понякога се налага да се работи до фонетично ниво. Макар и да е направила първите си крачки с поезия, споделя че в прозата намира своя вътрешен уют, защото може да разказва хора, а не само случки. Но в процеса си на писане , типично по филологически, избягва да си вярва. Текстът е по-умен от автора си, сигурна е тя и допълва, че той е повече от това, което знаеш за него.

Със сборника си тя се впуска в един рисков свят- света на късия разказ. Мъкне в себе си седмици наред цели вселени, герои и случки, които след това за ден-два успява да побере с думи в писанията си. Но в текстовете й няма да видите нищо автобиографично, колкото и нереално да звучи. Силно вярва, че авторът трябва да е безпощаден и по никакъв начин да не жали героите си, което е невъзможно за човек, който пише автобиографично и несъзнателно се опитва да се изкара жертва чрез героите си.  Разликата от предишните й творби се вижда ясно – романтичните пастелени цветове са сменени от твърдостта на графиката. Доста по-иронична и стоманена, но все така премерена и оригинална.

Ина толкова разнежи публиката снощи, че финалът на срещата й с читателите бе белязан от една изключително колоритна случка. Големият Здравко Попов в типичен хладнокръвен, забавен и хирургически точен стил попита колежката си дали има мъж до себе си. Въпросът прозвуча като покана за танц. Да, имам, от 15 години,отговори писателката и уточни, че няма брак. Не всичко е загубено, разсмя цялото Петно авторът на Кон на втория етаж.

Второкласничката е талисманът на екипа, реализирал супер спектакъла 

В киното е като магия, а в театъра е изкуството, смята второкласничката 

А вие като бяхте на осем с какво се занимавахте? Скачахте на ластик, усърдно си пишехте домашните и рисувахте с флумастери по стените, нали? Наталия Димитрова е във втори клас в ОУ „Душо Хаджидеков”. Като всяко едно осемгодишно дете си има своите интереси - обожава да слуша музика и да танцува, страшно много обича да ходи на училище и в театралната школа, в която е записана от септември месец. Но Наталия е нещо много повече от едно обикновено дете – тя е малката перла в последната постановка на Драматичния театър „Антихрист”. Вчера хлапето излезе за пореден път пред публика, на сцената в Дома на културата. Играе момчето Еньо и го прави блестящо. Тя е талисмана на екипа, който реализира мащабната театрална продукция, а големите актьори се обръщат към нея с „колежке”. Защото са респектирани от актьорския заряд у момиченцето, от спокойствието му на сцената и от енергията му в репетиционния процес. 

Сама решава, че иска да се запише на театрално изкуство, а родителите й са опора във всяко едно нейно решение. Подкрепяме я, защото й харесва и я прави щастлива, разказва майка й. Колежка на госпожата в училище дойде и каза, че й трябва момченце с кафеви вежди и коса и да бъде слабичко, разказва ни тя как по-точно са я избрали за кастинга. Учителките решават, че могат да я предрешат като момченце, слагайки й една перука и очевадно планът им сработва изключително добре. Много ми харесва да играя момченце, забавно е, казва Наталия за ролята си. Все пак, това е първата й голяма роля, а притеснението да си на сцената при пълна зала си оказва влияние, но пък младата актриса вече си има цяла изградена техника – представя си, че в салона няма никой. С ежедневието й и възрастен човек трудно би се справил. Сутрин пише домашни, по обяд е в театъра, след това на училище, а ако вечер има представление се прибира чак към десет вечерта. Но хъсът и желанието, с което прави всичко, е главната й движеща сила. В началото си е мислела, че това е просто една забавна работа, но вече усеща тежестта на артиста, който полага адски труд, за да зарадва хората. Като е по-трудно, резултатът накрая е много по-приятен, казва Наталия. Твърдо решена е, че иска да бъде актриса цял живот. В киното е като магия, а в театърът е изкуството, отговаря тя щом я питаме дали би се насочила към филмите. Харесва да е на сцена толкова много. И с усмивка подчертава, че мечтае да играе момиченце.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…