Капана.БГ

Капана.БГ

Първият автопортрет на художника Атанас Хранов взриви социалната мрежа. Маестрото публикува лика си, нарисуван от собствените си ръце и буквално предизвика фойерверк сред ценителите на изкуството и критиците. Картината се прехвърля от профил на профил, хората коментират въодушевени. Тъй като това е първата подобна работа на Хранов- типичният му стил е върху платното, но той ярко експериментира с четката и цветовете. Автопортретът вече е в Бургас, където Наско има изложба, което още повече наостря феновете му от Пловдив и колекционерите, които искат да я видят на живо. Скоро творбата ще се завърне в ателието на Хранов в Пловдив.

Петък, 19 Септември 2014 03:00

Grilled old man from Bansko

8-те книги, които са променили живота на Деян

Четенето на този фейлетон не е препоръчително без болкоуспокояващи

Новата Фейсбук истерия да предизвикаш другарче да изброи 8-те книги, които са променили живота му, накара един човек да промени живота на всички от екипа на КАПАНА.БГ. Ще промени и вашия. Ако мислите да прочетете този фейлетон бъдете сигурни, че имате под ръка болкоуспокояващи за спазми в стомаха или памперс. Авторът на този шедьовър е Деян Вълчев. 

След като бях селфчаленджнат да изброя 8-те книги, които са променили живота ми (що пък трябва да са десет?
1. Първите 2 страници на Махалото на Фуко на Умберто Еко (на френски) - тя ми помогна да разбера, че четенето на книга може наистина да е голяма мъка, от която обаче има лесен изход (като я зарежеш само след 2 страници).
2. Сборник собствени размишления "Защо Фейсбок стана толкова тъп, след като хората на живо не са толкова тъпи" (неиздадена)
3. Габровски шеги - все пак, за да разбереш какво е смешно, първо трябва да разбереш какво не е смешно.
4. Автобиографията на Виктория Бекъм - която ми помогна да разбера, че колкото и да си прост и бездарен, можеш все пак да изкараш късмет и да станеш милионер.
5. Автобиографията на Дейвид Бекъм - която ми помогна да разбера, че колкото и да си талантлив, като си прост, пак можеш да си легнеш с прост човек.
6. Каталогът на Баумакс (защото никой не може да построи къща без каталога на Баумакс).
7. Една книга на немски в Луфтханза - не говоря грам немски, ама като си забравил да си вземеш списание, книга, лаптоп и ти е паднала батерията на телефона, четеш книга на език, който не разбираш, и се надяваш да не те заговори миризливият ти съсед.
8. Менютата на английски в механите в Банско, произвели световни шедьоври като Cheese undercover (Сирене под капак) и Grilled old man from Bansko (Печен бански старец). Говори се че има и Constipated old man from Bansko (Запечен бански старец), но затова нямам снимкови доказателства.



Струнен оркестър, сформиран изцяло от млади български професионални инструменталисти ще музицира у нас и в чужбина по образец на най-елитните класически формации по света, с концертен репертоар от музиката на ХХ и ХХІ век и особено музикалното наследство на твореца, чието име ансамбълът ще носи – световно признатият швейцарски композитор Франк Мартен (1890 – 1974).

Този впечатляващ международен проект, който косвено се превръща в потенциална силна подкрепа на подготовката на град Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година,  се реализира съвместно от Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – Пловдив, музикална агентура „Арс Севера“ – Цюрих, фондация „Франк Мартен“ – Женева-Амстердам, фондация „Паул Захер“ – Базел и дружество „Приятели на „Франк Мартен Плейърс”.
Основатели на новата проява са Галина Врачева – концертиращ пианист, композитор и клавирен педагог с международна кариера, Ариан-Терез Мартен – дъщеря на композитора Франк Мартен, Нели Попова-Коева – директор на НУМТИ „Добрин Петков” и Пламен Проданов – концертиращ обоист, камерен изпълнител, оркестрант и педагог. 

Амбициозната инициатива, която предвижда допълнителна квалификация на деца и юноши с доказан музикален талант и развитие на камерния оркестър „Франк Мартен Плейърс” в дългосрочен план, ще се ръководи от Управителен съвет с авторитетен международен състав, начело със съпругата на големия композитор г-жа Мария Мартен – почетен президент и дарител на името на ансамбъла, и проф. Галина Врачева – президент и художествен съветник. Като членове на ръководния орган участват още Ариан-Терез Мартен, Нели Попова-Коева, Пламен Проданов, д-р Поля Паунова-Тошева и юристите Ирина Милева и Даниел Урех.
Проектът стартира през месец септември 2014г. в Пловдив, след специален подбор на младите оркестранти, основан на конкурсен принцип. Музикалната подготовка на ансамбъла ще се осъществява на територията на НУМТИ „Добрин Петков”. Първата концертна изява на елитния юношески оркестър се очаква през декември 2014г. на сцената на пловдивския културен център „Тракарт”.

Официалното представяне на международния оркестров проект „Франк Мартен Плейърс” ще се състои на 23 септември 2014г. от 17:30 часа в Аулата на НУМТИ „Добрин Петков” с вход свободен. Учредителите организират събитието като творческа среща с г-жа Ариан-Терез Мартен и концерт с участието на Галина Врачева – пиано, Екатерина Попова – флейта, камерен ансамбъл „Микстет” в състав: Пламен Проданов – обой, Валентина Тенчева – цигулка, Стойка Станева – виола, Юлия Марковска – виолончело и Йорданка Иванова – пиано. В програмата — творби от Франк Мартен, Бенджамин Бритън, Хендрик Андрийсен и Ценко Минкин.

Петък, 19 Септември 2014 03:00

Борят дрогата с песен-проект

"Линията на живота" обедини артисти

„Линията на живота” е песен-проект, който цели ранната превенция в употребата на наркотични вещества чрез изкуство. Тази кауза обединява пловдивските артисти Стелиян Димитров, Весела Бонева, финалистът от Гласът на България – Тодор Гаджалов, група Респект и още много други творци.
Цялата идея възниква след като Стелиян губи свой приятел от детството преди две години именно заради наркотиците. Това го провокира да създаде проект, какъвто и да е, който да е свързан с дрогата. Слушайки песни, които се въртят по националния ефир, осъзнаваме, че всичко възпитава и си е жива реклама на дрогата, гледайки свои колеги от шоубизнеса, които излизат надрусани на сцената и как младото поколение се разнищва – всичко това събрано му е дало мотивацията да започне проектът „The line of life”, който е част от цялата кампания Продължи линията на живота си без дрога. Стелиян обединява млади изпълнители от Пловдив, смятайки, че са по-близко до поколението, което реално трябва да чуе и да се вслуша в песента. Година и половина му отнема да събере финансите за тоталното завършване на проекта и след вървене по мъките сега в наличност има екип, песен, и тийзър към клипа, чиято премиера ще бъде следващият месец.
Кампанията започва да живее бурен живот – в следващите няколко месеца екипът тръгва на турне. Догодина през март се пуска втори проект Осмей дрогата.

Не си мислете, че друсането е модерно, защото не всичко модерно е хубаво, обръща се Стелиян към младите и допълва, че те трябва да се борят, да се развиват, да мислят за изкуство, да се занимават с каквото пожелаят, но не и да се докосват до дрога.

Музикалният форум Sounds of The Ages ще забие със своето четвърто издание тази събота. Вече превръщащо се в традиция, метъл банди от световната сцена биват приюятвани на Античния театър, свирейки под съпровода на пловдивската филхармония.
Стотици са в очакване на концерта тази събота, а градът започва да се пълни с прийждащи фенове от цялата страна. В същото време, на пъпа на центъра в Концертна зала текат трескави репетиции на великаните от Paradise Lost, които ще свирят заедно с Оркестъра на Държавна опера Пловдив, отново под ръководството на диригента-звезда Левон Манукян. Толкова близо, но пък толкова далеч концертът започва да придобива своята форма, обещавайки да остане едно от най-значимите събития за това лято.
Тази вечер е отредена за генерална репетиция на Античния, а утре може да очакваме един уникален концерт с магическа атмосфера. Нещо повече- водеща британска филмова компания ще заснеме концерта с множество камери – една супер продукция, която ще бъде издадена като следващото официално DVD на групата.


 


 

 

Янко и Явор разказват как в навечерието на 2011 ги е събрала една обща идея - създаването на алтернатива на всички клубове в Пловдив. Така се ражда Бар Грамофон.

"Идеята ни беше да създадем underground място, където да се срещат хора със сродни интереси - да не е просто поредното заведение с незабележим статус и комерсиални цели. Малко след като заработи бара, на горните етажи направихме и хостел. Така мястото стана още по-социално и интернационално."

И Янко, и Явор обичат да селектират музика. Споделят, че удовлетворението им идва от това, че правят нещо за сцената на Пловдив: "Грамофон предлага различен начин на забавление с разнообразни събития и ведро обслужване."


Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook:https://www.facebook.com/humansofplovdiv .

Humans of the Night e общ проект на Humans of Plovdiv и Нощ на музеите.

Щеше да се върти в гроба като пумпал, ако тази къща не бе станала музей, каза племенникът му Иван Шишков

Рени Николова: Начо има голям принос Пловдив да е Европейска столица на културата

Начо Културата! Това име, прозвище и титла се носеше цяла нощ над Стария град снощи, където тържествено се чества рождението знаковия Атанас Кръстев, който щеше да навърши 92 години навръх Вяра, Надежда и Любов. Церемонията се състоя именно в културния оазис на Начо и цяла България- къщата му, функционираща и днес като галерия Червеното пони. Поводът бе двоен- точно преди десет години тя бе съживена за нов живот с основаването на Къща Музей Атанас Кръстев- Начо Културата. Гостите посрещаха именно виновниците това да се случи преди десет леjа- художникът и племенник на Начо Иван Шишков и Рени Николова. Те приеха отново в Къщата десетки приятели на Начо- все хора на изкуството и духа. Там бяха художници, писатели и издатели, музиканти и журналисти, музи, ценители, меценати и заклети пловдивчани.

Начо е късметлия човек, да се роди на такъв хубав ден- Вяра, Надежда и Любов. И след това цял живот да се занимава с любимата си работа, обърна се към гостите Иван Шишков- Шишо. Той благодари на всички, които са били двигатели Червеното пони да остане Червеното пони.  Започна от Симеон Джуров, с когото преди десет години на верандата на къщата на Атанас Кръстев, на чаша червено вино обсъждали какво да се случи с къщата на Начо, който току що си бил отишъл от този свят. Джуров тогава ми каза: Ако направиш нещо друго освен музей, Начо ще се върти в гроба като пумпал. Точно след шест месеца имахме отремонтирана къща и открихме музея, на същата дата преди десет години.

Шишо благодари и на общината, която „с нищо не ни е помагала в този проект, но и не пречеше”. И се обърна към Рени, която се впуснал в Червеното пони от първия ден преди десет години и се превърна в основен фактор за живота на музея. Вече десет лета тя носи тази тежка работа като чест й прави, че работи всеки почивен ден, допълни Иван Шишков.

В едно от последните интервюта на Начо той казваше, че много би се надявал след смъртта му къщата да бъде отворена за посещения, да може всички хора да видят колекцията и да усетят къща с дух. Такава и остана. Защото тази къща е възрожденска сграда, музей е, но тя преди всичко е институция. Тази къща винаги е била средище и център на целия интелектуален и артистичен елит на България. Защото Начо Културата имаше невероятната способност да събира и обединява съвсем различни хора, започна Рени- двигателят на Червеното пони. 

Като дойдох да работя преди десет години в тази галерия абсолютно нищо не разбирах. В този период обаче пораснах страшно много, опитах се да съхраня нивото на галерията от времето на Начо, не винаги успявах, но се учих. Направих много хубави неща, някои и не толкова хубави. В този период от тук са минали хора от целия свят, от абсолютно всички континенти. Те с удоволствие и учудване приемаха историята на Начо към това, което той е направил за града, към атмосферата на Къщата. Тук искам да кажа, че Начо има голям принос Пловдив да бъде избран за Европейска столица на културата, каза Рени под аплодисментите на гостите. 

Рени и Шишо връчиха награда на Галерия Червеното пони-  пластика с лика на Начо на Георги Трифонов на Свилен Блажев заради онова, което той е направил с трите си изложби за новия живот на галерията. Бях в тази къща за първи път през 1983г. Станахме приятели с Начо в този храм, той ме прие и остана в мен завинаги. Тогава бях на 30, сега съм на 60. Но в този период от 30 години всичко, което правя, е по пловдивски благодарение именно на Начо и този храм, погледна към портретите на Начо, наредени в двора на къщата му Блажев. 

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…