Капана.БГ

Капана.БГ

Галеристът Павлина Маринова: Иван Кирков е един от любимите автори на „L’ Union de Paris“ 

Към изложбата има голям интерес, забелязвам доста по-дълбоко осмисляне от страна на публиката

До средата на февруари в галерия „L’ Union de Paris“ в Пловдив може да се види изложбата „Живопис, рисунки, илюстрации. Иван Кирков (1932-2010)“. Представени са малко познати творби от разнородното творчество на автора, оставил значима следа в развитието на съвременното българско изкуство.

Изложените рисунки припомнят изявите му като илюстратор. Своята илюстраторска дейност художникът започва още веднага след като завършва живопис в Художествената академия (ВИИИ „Н. Павлович“) през 1954г. при проф. Илия Петров и проф. Кирил Цонев. Някои от неговите илюстрации, които могат да бъдат видени са създадени към поемата на Георги Авгарски „Тамарина гара“ (1956г); „Косе Босе“ (1957) на Ран Босилек. Особено интересни са и рисунките му към приказките „Чудната кутийка“ и „Двеста и двайсет хитрини“. Всички те са малка част от приноса, който Кирков дава за оформяне облика на детската илюстрация у нас. Според него илюстрацията на приказки преди всичко трябва да е занимателна. С богато въображение и оригинален графичен стил авторът ни въвежда във вълшебения свят на книгите.

Галеристът Павлина Маринова разказва:

„Той е един от любимите автори на галерията. Това е трета изложба, която правим с негови рисунки, илюстрации, живопис. Тази година показваме по-ранни негови творби от 60-те и 70-те години. Всичко започна от 2006-та, когато се запознахме с Иван Кирков и той вече живееше в Асеновград. Сега популяризраме тази част от неговото творчество, която припомня изявите му като илюстратор. Кирков работи изключително индивидуално към всяка книга, не налага своя стил, а след като прочете материала, анализира и подхожда по различен начин. Много от хората, които виждат изложбата казват: „Ние сме чели тези приказки, но никога не сме знаели кой е художникът“ и е много любопитно за посетителите. Изключително голям интерес има към тази изложба и някак се подхожда с по-дълбоко внимание към произведенията. През 2013-та направихме една голяма изложба с творби на Иван Кирков в ГХГ и продуцирахме един каталог. Предишната отново с неговото творчество беше 2017-та. Също бяха достатъчно добри изложбите, но не е имало такъв голям интерес, както сега. Като че ли има някакво надграждане в културата на самите хора, станаха по-внимателни, забелязвам по-дълбоко осмисляне и помъдряване на публиката“.

Иван Кирков е представител на поколението творци, осъществили голямата промяна в българското изкусво в началото на 60-те години. Стремежът към търсене на нови форми и средства на изява го прави един от най дискутираните художници. Макар и отричан, неговият провокативен начин на изразяване става необходим за българската живопис, за да се освободи от сивотата и безличието. Още през младежките си години се проявява като, интересно и задълбочено мислещ творец, блестящ със своя интелект. Неконформист, променящ се експериментиращ в различни области и жанрове – това са само част от определенията, с които се свързва името му.

В настоящата изложба може да се види негов пейзаж от 1962-ра година, отличителен за периода на налагане на нови форми в изкуството, разказва още Павлина Маринова. И допълва, че в групата пловдивски художници от 60-те, които не искат да се съобразяват с наложените норми, а се стремят да бъдат в крак с европейките тенденции се вписва напълно Иван Кирков. Това е групата на Георги Баев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев.

За Кирков остава важна не оптическата импресия, а изживяното емоционално състояние, допълва галеристката.

Изложбата мoже да бъде видяна до 12 февруари.

Общината не е превела 4 млн. лв. от заложените в бюджета на Фондацията

Засега промени в ръководството на ОФ не се предвиждат

Зам.-кметът по икономика Илия Кирчев разказа, че снощи е присъствал на Управителен съвет на общинската фондация, който е бил 4,5 часа

Община Пловдив не е превела  4 000 000 лева, които са били заложени в бюджета на Общинска фондация „Пловдив 2019“ за годината, в която градът ни бе Европейска столица на културата.  Това обяви в Общински съвет днес заместник-кметът по икономика Илия Кирчев. Той е и член на Управителния съвет на Фондацията, който вчера е заседавал за пръв път след закриващото събитие, а заседанието е продължило по думите му над четири часа и половина.

Проблемът идва от старото ръководство на общината, поясни Кирчев.

„Причината е, че са изхарчили изцяло бюджета до септември месец, а в бюджета е имало заложен и скрит дефицит, и просто са отрязали тези пари. Средствата са били планирани по договори за проекти, спечелили предишни отворени покани,“ разказа зам.-кметът.

Според него няма да се наложи да се плаща цялата сума, защото за част от вече реализираните проекти организаторите не са представили документи за направените разходи.

„Хората на изкуството не са бизнесмени и за някои разходи не могат да намерят разходооправдателни документи и няма как да получат всичко, което е договорено“, коментира още Кирчев.

Пред общинските съветници Илия Кирчев се застъпи за екипа на „Пловдив 2019“ с думите „Тези хора са направили най-доброто за условията, в които са работили.“ По думите му, ръководството на общината ще запази фондацията и екипа й. Ще работи за популяризиране на нейната дейност. Като един от приоритетите на фондацията той посочи създаването на инкубатор за таланти – място, където млади пловдивчани да получат нужната подкрепа, за да се развиват.

Засега промени в ръководството на фондацията не се предвиждат, съобщи Илия Кирчев. Според приетите от УС съкращения на вчерашното заседанието, от сегашните  47 служители на „Пловдив 2019“ ще останат на работа 24. Кой остава и кой си тръгва е било предложено от изпълнителния директор на ОФ Кирил Велчев.

В УС сме повече нови хора. Ние не познаваме в детайли работата на екипа, затова се доверяваме на неговия ръководител за съкращенията, коментира зам.- кметът по икономика.

Правоъгълният храм бил посветен на императорския култ и свързан с открития по-рано надпис

Правоъгълен храм с големи размери е установен под площта на Епископската базилика на Филипополис. В това вече са напълно сигурни проучвателите, начело с археолог Жени Танкова, след финализирането на разкопките на обекта. Сондажните проучвания протекоха успоредно с изграждането на защитната сграда-музей над базиликата и работата по мозайките в раннохристиянската църква.

Съмнения за наличието на такъв храм имаше още преди години, но с разкопките в последните месеци това вече е сигурно. Жани Танкова е сигурна и в свързването на този храм с открития по-рано надпис, с който оцелелите от готското нашествие от 251 година граждани на Филипопол благодарят на императорите Галиен и Валериан.

Повече за надписа и готското нашествие – тук

Езическият храм под Епископската базилика е бил с правоъгълна форма и приблизителни размери 39 х 24 метра. В средата е имало по-малка елипсовидна структура – вероятно басейн или фонтан. Видимо от сондажните проучвания в момента е т.нар. „каменен кожух“, който е създаден около водното огледало, което се интерпретира по този начин, заради използваната за хидрофобна фугировка от вътрешната част.

Освен с двата слоя отлично запазени мозайки, с разкриването на този храм и свързаните с него епиграфски паметници, обектът е уникален за българската археология, убедени са проучвателите. Стелата, която дава шанс на археолозите да интерпретират храма като такъв, посветен на императорския култ, както и друга със списъка на т.нар. „герузия“, вече са експонирани пред входа на бъдещия музей. Сондажните проучвания, от които си личи водното съоръжение, също ще бъдат част от бъдещия музей. Очаква се той да отвори врати в началото на април тази година.

Снежина Петрова и спектакъла „МЕДЕЯ“ получават специална награда, „Одисей“ с номинация за техническо изпълнение

5 номинации за наградите ИКАР получи спектакълът „Слава“ на пловдивският драматичен театър. Той ще се бори в категориите – „Най-добра женска роля“ за Ивана Папазова, „Поддържаща мъжка роля“ – Димитър Банчев, „Поддържаща женска роля“ – Елена Кабасакалова, за „Режисура“ – на Стайко Мурджев, както и за сценографията на Петя Боюкова.

Номинациите бяха обявени днес в НДК и публикувани на сайта на Съюза на артистите.

Другата номинация за пловдивски спектакъл е за „Майсторско техническо осъществяване“ на грандиозния „Одисей“ на Диана Добрева.

Специална награда ще полужи Снежина Петрова за работата си по спектакъла „Медея“, част от програмата на „Пловдив 2019“, игран в геройски условия под дъжда на Античния театър.

Наградите ще бъдат раздадени в края на месец март в София.

снимка: Димитър Фердинандов/Пловдив 2019

Четвъртото издание на Hills of Rock ще се проведе на 24, 25, и 26 юли на Гребния канал в Пловдив. Още 23 артисти ще вземат участие в най-големия фестивал в България.

И тази година Hills of Rock ще подари на феновете уникално фестивално изживяване и голямо разнообразие от интересни изпълнители на три сцени – Main Stage, Music Jam Stage и сцена На тъмно.

Към четвъртото поредно издание ще се включат французите Dagoba, бразилците Nervosa, американците Dark Sky Choir, италианските банди Klogr, 5Rand, Hangarvain и The Modern Age Slavery, британските групи Ravenface и District 13, гърците Power Crue и Baildsa, румънците Basska и българите Hellion Stone, Milena & Band, Jeremy?, Ogi 23, Django Ze, Pizza, Scroletics, Severozapadnyatsite, Dead Man’s Hat, Boomerang и Artificial Comet!

Припомняме, че до 29.02.2020 цената на тридневните билети за Hills of Rock е 120 лв, а на еднодневните – 100 лв.

Снощи в Галерия „Капана“ заместник – кметът на Пловдив по култура, археология и туризъм на Община Пловдив Пламен Панов и Красимир Линков – директор на ГХГ откриха официално изложбата „Избрано от фонда на Община Пловдив. Графика“.

Сред представените автори са Йоан Левиев, Димитър Киров, Кольо Карамфилов, Христо Стойчев, Марин Топалов, Владимир Генадиев, Валери Чакалов, Румен Жеков, Маргарита Джарова, Бисер Дамянов, Иван Нинов, Емил Миразчиев, Моника Роменска, Игор Будников, Магърдич Касапян, Никола Певичаров, Ицко Мазнев, Захари Каменов, Мария Духтева, Любомир Самарджиев, Илия Кочовски, Димо Колибаров, Валентин Узунов, Генчо Накев, Димитър Грозданов, Владимир Чукич, Недко Итинов, Богдан Върбанов, Кольо Мишев, Румен Нечев, Таня Абаджиева, Елена Панайотова, Димитър Келбечев, Стефан Лютаков, Янко Ненов, Калоян Илиев – Кокимото, Петър Кочевски, Димитър Шопов, Димитър Воденичаров, Красимир Добрев, Юлиян Йорданов, Венета Маринова и други утвърдени имена. Включени са и произведения от чуждестранни автори, които са имали изяви в Пловдив.

Колекцията дава възможност да се видят различни класически и нетрадиционни печатни техники – от дълбокия печат през литографията, офорта, сериграфията  и офсета, избрани от авторите да изразят творческия си замисъл.

Новата експозиция от графики и рисунки продължава представянето на творби от фонда на Общината, което започна през 2019 г. с откриването на галерия „Капана“, когато бе показана голяма живописна изложба „Избрано от фонда на община Пловдив“.

 

За представителната експозиция Красимир Линков, заедно с екипа си и със сътрудничеството на дирекция „Култура и културно наследство“ извърши селекция на над 250 творби, живопис и графика на изтъкнати български художници, подбирайки измежду повече от 2700 художествени произведения от богатия фонд на община Пловдив. Картините бяха подготвени за изложбата от екип на Градската галерия.

От тези 250 творби, съобразно възможностите на пространството бяха показани около 110 произведения – живопис. По-късно Община Пловдив дари 28 от картините на Градската художествена галерия, за да обогати своя фонд „Живопис“.

Големият обем от графични творби, за които не остана място в експозицията тогава, даде възможност да се направи втора изложба – само графика. Почитателите на изкуството могат да видят селекция от 116 графични творби и рисунки, придобивани от Общината през последните 30 години. Подборът за настоящата експозиция е отново на изкуствоведа Красимир Линков – директор на галерията.

 

„Впечатлен и щастлив съм. Експозицията „Избрано от фонда на община Пловдив“ представя „истински съкровища на Пловдив“, които Общината е натрупала през годините. Не случайно, наричат Пловдив – „град на художниците“. Тук са представени утвърдени имена от няколко поколения от последните 30 години. Някои от авторите вече не са между нас, но богатството, което са завещали на нашия град ще остане завинаги. Искрено се надявам и занапред да имаме възможността да попълваме този фонд с нови и нови произведения“, каза в приветствието си към гостите заместник-кметът Пламен Панов.

Изложбата  може да се види до 10 март.

След по-малко от два месеца Атанас Самоковеца се отказва от поста, считайки, че тази отговорност не е по силите му

Може би затова потомците са му посветили най-късата уличка в Капана

Таня Грозданова

Само 7 дни, след като драгуните на капитан Бураго влизат в града и Пловдив е освободен, временните руски управници започват да структурира органите на самоуправление. Генерал Вельяаминов организира събрание на градските първенци от всички народности, живеели в града. В един от големите салони на къщата на Георги Клианти на Трихълмието, на 24 януари 1878-а година се събират знатни българи,гърци, евреи и арменци. Общо 37. Според книгата „Ролята на Община Пловдив в развитието на града през периода 1886 -1944 г.“(автор Стефан Шивачев – доктор по история и директор на РИМ-Пловдив) първенците единодушно решават, че е необходим човек, които да е от български произход и да владее трите най-употребявани езика в града- български, гръцки и турски. Предложението е длъжността да поеме Атанас Самоковец, приел фамилията Самоковлиев.

Така бил избран първият кмет на Пловдив след Освобождението.

Той е търговец по професия и има малък административно-управленски опит. Временното руско управление му оказва съдействие за решаване на многобройните задачи, които стоят пред общината, но той преценява, че не може да се справи с тях и в началото на март подава оставка. Представителите на гражданството тогава предлагат поста да заеме друг виден пловдивски гражданин – Костаки Пеев. Той е назначен на 12.03.1878 г.

Според историческите анализатори Самоковеца е „избран“, защото е компромисна фигура. Той се е ползвал с уважение еднакво от турците (бил е член на турската градска управа), от българите и от гърците, владеел е и трите езика.

Той и семейството му живеели на № 4 на улица „Станционна“ (днес „Ив. Вазов“). В книгата си „Познатият непознат Пловдив“ Пенка Калинкова пише, че след това там е била сградата на Италианското училище. Сега има банка.

Атанас Самоковлиев със семейството си във фотоателието на Димитър Кавра. Източник: Национален исторически музей

Атанас Самоковлиев е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски. Роден през 1832 г. в Самоков. Преселва се в Пловдив през 1849 г. Започнал да чиракува на 17-годишна възраст като абаджия, а след това станал майстор. В съдружие с Димитър Каратопраклията (Д. Черноземски) отворил абаджийски дюкян за търговия и работилница. Бързо напреднал и се превърнал и в добър търговец. Става един от  първите настоятели на църквата „Св. Богородица”.  През 70-те години на XIX век е избиран за член на турския градски меджлис (съдилище), както и на българския епархийски съвет. Става член на Временното правителство след провъзгласяването на Съединението, депутат във Велико народно събрание и обикновения парламент. Почива през 1905 г. в Пловдив.

Днес спомен за Атанас Самоковеца е най-късата уличка в квартал Капана, тя носи неговото име.

Нейната дължина е под 30 метра и почни няма какво да задържи погледа ти на нея.

Изключително правилно подреден паваж, две циментови кошчета за боклук и един стълб за осветление. На улицата има кабинет на психотерапевт, единствения билярд клуб в центъра и част от витрината на един от най-старите магазини в квартала.

Стените и са увенчани с графити, което косвено кореспондира с факта, че Самоковеца е син на известния иконописец Димитър Зограф и брат на художника Станислав Доспевски.

Хора рядко минават.

Снимка на корицата: Карастоянов, Димитър А./Национален исторически музей

Страница 15 от 1704

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…