Капана.БГ

Капана.БГ

С церемония по награждаване ще приключи IX-ия Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ за автори до 45-годишна възраст. Организатори на конкурса, който се провежда ежегодно са Община Пловдив и Дружество на писателите – Пловдив, със съдействието на ИК „Хермес“, ПУ „П. Хилендарски“,г-жа Тони Симидчиева.

 

Наградният фонд, осигурен от Община Пловдив е в размер на 1200 лв, разпределени както следва 600 лв. за първа награда, 400 лв. за втора и 200 лв. за трета.

 

Традиционна е и наградата от 200 лв. и грамота, осигурени от Филологически факултет на ПУ „П. Хилендарски“ за поет-студент, която ще бъде връчена от заместник- декана на факултета.

 

Две награди са осигурени и от партньорите на конкурса – Специална награда за млад поет –  300 лв., осигурени от Радио Пловдив  и вечеря и нощувка за двама в хотел „Одеон“ – Пловдив.

 

Церемонията по награждаване на победителите в конкурса ще се състои в навечерието на годишнината от рождението на поета – 12 октомври, събота, от 18:00 ч., в Културен център „Тракарт“, Пловдив, подлез „Археологически“.

 

Няколко идеи как да се възползваме максимално от есента в Пловдив

 

Снимка на корицата:  lana_sdnk

Събота сутрин е (или може би почти обяд), а вие още не сте решили какво да правите през уикенда!? Е, няма нужда да се отдавате на есенната депресия и да се затваряте отсега с чаша чай и книга в ръка...Не, че не е едно от любимите ни занимания, но има време и за това. Сезонът е един от най-прекрасните моменти, в които може да се отдадете на градски занимания и да се насладите напълно на всичко, което Европейската столица на културата 2019 и  околностите ѝ ни предлагат.

Избери си събитие от нашата седмична селекция

И точно, защото тази година гордо носим титлата, културният и клубен календар е пълен с готини мероприятия. Нашият екип внимателно подбира по-интересните, но в който и момент да излезеш из града, гарантирано ще попаднеш на нещо забавно. От улични цирк изпълнения на ядрото, до представление на Античния театър и откриване на впечатляваща изложба – това е Пловдив през 2019, а единственото, което трябва да направим е, да открием това, което ни вълнува в програмата.

Отдай се на сезонно пазаруване

Сменят се сезоните, прибрахме вече банските, така че сега е точният момент да обновим гардероба. Предполагаме, че това е любимо занимание за голяма част от дамите, но и господата не трябва да се чувстват пренебрегнати. Хубавото на търговските центрове е, че покрай пазара може дори да посвършим някои дълго отлагани задачи като химическото чистене или плащане на сметки. Предпочитано наше място е първият отворен обект под тепетата – Mall Plovdiv. Вече 10 години той е нарицателното за „мол” сред пловдивчани и буквално може да съчетаеш шопинга с вкусна храна и забавление под формата на кино и  кафе с любими хора.

Тур по пловдивските барове

Морските капанчета на плажа вече са ни далече, но затова пък петък и събота си остават време за парти, дори и в града. Подбери някой от нашите предварително изготвени маршрути или направи свой собствен, защото уикенд вечерите са за пийване на бира, слушане на качествена музика и срещи с приятелите. Ей така по пловдивски – айляк!

Поглези се със SPA

В идеалния случай дори успяваме да си откраднем  няколко часа, в които да избягаме от всичко и всеки – да изчистим съзнанието си и да презаредим батериите. Един от начините да го направим е да се поглезим с качествени SPA процедури, козметични терапии и всякакви удоволствия, които галят душата и тялото. В подбраните от нас места може да избягаш от лудницата на града, а и от личен опит гарантираме, че след напрегната седмица няма по-хубаво от това да се отдадеш на един масаж и да се тонизираш в сауната.

Разходи се извън града

И ако все пак Пловдив ти се струва скучен, не забравяй, че планината е буквално на една ръка разстояние. Единствено трябва да се поразровиш малко из секцията със статии и ще намериш десетки предложения за маршрути извън града. Може дори да се отдадеш и на доста алтернативни забавления като летене с парапланер, балон и конна звезда. Все пак, не са ли почивните дни точно за това – да си вдигнем адреналина и да си прекараме незабравимо!?

Кой е твоят начин за качествена почивка през почивните дни?

Източник: Lost in Plovdiv

Паметен знак на КАБ указва автора на сградата – дъщеря на художника Иван Милев

Тук се намира единствена в страната монументална графика – полихромна гравюра върху камък

Таня Грозданова

Портрети на главните библиотекари гледат от фоайето на втория етаж, което днес работници освежават за 140-годишнината на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, видя репортер на Под тепето.

На входа на сградата, в която се помещава книгохранилището от 1974 г, вече е поставен паметен знак от Камарата на българските архитекти.

Библиотеката на Пловдив се помещава в специално построена сграда в непосредствена близост до Цар-Симеоновата градина. Проектант е арх. Мария Милева, дъщеря на известния наш художник Иван Милев и оперната певица Мария Наумова. Започва да следва архитектура в Истанбул, но завършва архитектура през 1951 г. в Държавната политехника. Работи (1951 – 1972) в „Главпроект“, София. Завежда отдел „Синтез на архитектурата с монументалните изкуства“ в Министерство на строежите и архитектурата (1972 – 1977). Главен секретар на Съюза на архитектите в България (1977 – 1981). Това вече обяснява, факта че сградата на Библиотеката е образец от периода на социалистическото изкуство и представя архитектурни елементи, творби на пластичното изкуство, стенописи и мозайки от 70–80-те години на XX век.

Облицовката на сградата отвън и отвътре е от врачански камък, мрамор и гранит. Отвън, от двете страни на главното стълбище, видният български скулптор Стойо Тодоров (1919–1997) е изваял импозантната фигура в цял ръст на Иван Вазов, наред с много възрожденци и народни будители. На каменния барелеф са изобразени литературните му герои и множество личности, свързани с историята на града – пловдивските книгоиздатели Христо Г. Данов и Драган Манчов, Петко Р. Славейков, Константин Величков и др.

В предверието се намират барелефите на създателя на Библиотеката Йоаким Груев, на директорите Александър Башмаков, Борис Дякович и Маньо Стоянов. Те са дело на скулптора Виктор Тодоров (1935).

На първия етаж, на който се намират каталожната зала и залите за свободен достъп, стените са украсени с фрески – сграфито, които изобразяват приноса на науката, техниката и книгата за развитието на човечеството. Тук се намира единствена в страната монументална графика – полихромна гравюра върху камък – дело на графиците Тодор Панайотов (1929–1989)  и Любен Диманов (1933).

Тодор Панайотов изгражда образите със силно драматично чувство и внушение на авторовото присъствие, наситени са с вътрешно напрежение и претворени със смел графичен щрих. Любен Диманов е емблематично име в българската графика, смятан е за модернист през 60-те и 70-те години на XX век.

Широко стълбище отвежда нагоре към втория етаж, където са читалните зали. Срещу него е разположено огромно стенописно пано, отдаващо почит на патрона на библиотеката Иван Вазов и неговите герои.

Стенописите са изработени с техниката на мокрото фреско. Образите са на литературни герои от емблематичните Вазови произведения: „Чичовци“ – худ. Георги Божилов – Слона (1935–2001), „Под игото“ – Йоан Левиев (1934–1994), „Службогонци“ – Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – Христо Стефанов (1931–2013). И тримата са живописци-монументалисти от пловдивската школа на 60-те години, още приживе превърнали се в част от легендата.

На отсрещната стена, във фоайе Изкуство, се открояват витражите от топено стъкло по проект на Никола и Невена Тузсузови, символизиращи еволюцията на Вселената. Никола Тузсузов (1900–1997) е бележит български художник, сценограф, един от първите български илюстратори и шрифтописци.

Зад витража е Дигиталният център, където институцията дигитализира културното си наследство.

Във второто фоайе – приемна има барелеф на Патриарха на българската литература.

През 2019 г. НБ „Иван Вазов“ – Пловдив отбелязва 140 години от създаването си. На този основополагащ културно-исторически факт е подчинена цялата работа на библиотеката в нейните многостранни аспекти – работа с читателите, информационна дейност, издателска и културна дейност, съхранение на ценни образци, дигитализация и т.н.

140-годишнината на Пловдивската народна библиотека е събитие важно и значимо не само за града ни, но и за историческата и съвременна духовност на цяла България.

Допълнителна тежест  придава и фактът, че тя се отбелязва в годината, когато Пловдив е Европейска столица на културата. Предвижда се месец октомври да бъде върха в честванията, включвайки много разнообразни събития и инициативи.

Очаквайте подробности за програмата.

 

*използвани източници: Уикипедия и НБ „Ив. Вазов“

„Хвали ми старо, живей в ново” или какво е бъдещето на една от най-красивите и подценявани улици в града

Ивелина Василева

Улица Карловска има 47 номера. Има много врати, които крият още толкова тайни. Някои от старите сгради са портал към миналото, други са сринати до нивото на тротоара, а трети лъщят с новостта си. Има и красиви къщи, които всеки миг ще загубим безвъзвратно. Със сигурност, над очарователната павирана неравност по цялата дължина на улицата лъха на труд и носталгия за бохемски времена. Карловска и до днес е улица на търговците и майсторите. Разходката е най-пълноценна от последния номер, докато стигнеш до първата построена къща, все още запазена, с изглед към река Марица на номер 2.

На ул. Карловска 47 се намира пекарната на Таня. Ароматно място с пресни курабии, целувки, соленки и бисквити. Изпичат се сутрин и до късния следобед щандовете са празни.

От ъгъла надолу по същия тротоар, на номер 41, срещаме група работяги, знаещи как да разпускат качествено във финала на работния ден. От вратата те посрещат със „Заповядай, седни, хапни, какво да ти сипем?“. Илия Иванов и екип с добро настроение приветстват дошлите да си купят смесителни батерии, устройства за водопровод, канализация, парно отопление или да си поговорят с теб. Магазинът съществува от 1995-та година, Илия работи там от 1998-ма. Преди това в било туристически дружество. Радиото бръмчи, а плакатите по стените говорят сами за себе си. Руси пищни дами до столевки, футболни отбори, тайни християнски вечери или снимки с вечери наяве сред приятели. От фирмения магазин помнят години назад с какво са се занимавали съседите. Имало е бакалии, дюкяни за ковано желязо, риби, авто части. С откровена носталгия скъп спомен таят за двете къщи-бижута на 43 и 45, разрушени миналата година. Едната общинска, а другата частна. От втората са съхранили единственото останало след разрухата – тухла с издълбана годината на построяване – 1889. „Иначе хубаво ни беше, когато си пихме кафето там на терасата с  изглед към улицата“, разказват край работната маса от „Фитинги“.

Пращат ни отсреща на ул. Карловска 32 бързо, защото всеки момент сградата ще остане само в старите ленти. Собственикът на имота Наско Мишков – Мишката е починал скоро. Наследниците правят стъпките по разпродаването и събарянето на малката архитектурна красавица, разказват съседите. Вече са дошли да я снимат, което означавало погребално предизвестие за двуетажницата. Според комшиите, спасение няма или спасението струва торба с пари, която трудно може да се изкара. От магазина за бои на номер 30 казват, че в къщата трябва да се инвестира много, за да се укрепи. Въпреки скорошния ремонт на тавана, влагата пробила чак в тяхното помещение. За доказателство показват в ъгъла влажните петна. А номер 32 наистина днес е само заключена тишина и стар пожълтял вестник, подаващ се през пощенската кутия. Изглежда малка, но зад нея се разкривал китен двор. Фасадата е разкъртена, тухлите личат, дървените прозорци се ронят, на входната врата стар венец от Великденски празник е останал само с няколко сухи листа.

Разходката надолу също е вълнуваща и от лявата, и от тясната страна на улицата. С любопитство допираш лицето си до прашните прозорци, за да вникнеш какво е останало от постройките в малките стаички. Сред железариите и автомобилите е ухаело на топъл хляб заради няколкото пекарни, които хранели работниците и целия град.

На 21 А виждаме стар ботуш да виси от навеса, белязан от последния дъжд и от времето. Там обаче носете обувките си чисти – единственото правило на обущаря. Красимир работи на търговската уличка вече 30 години. Ясно помни първия си ден и атмосферата на Карловска през 90-те. Търсил е по обява от вестник място, където да отвори работилничката си за поправка на обувки.

 

Искал е голямо ателие, докато не си е припомнил думите на един виден скулптор, с когото е работил на младини. Заедно са бачкали във фирма с огромни, хубави помещения. Тогава на Красимир често му се е налагало да слиза за материали до мазето. Там в тясно преграждение е дялкал с глина майсторът. Красимир го попитал не му ли е тясно тук- горе имало толкова просторни места. А скулпторът рекъл, че трябвало идеите да са големи, а не мястото. „Търсих голямо помещение, а се оказа, че взех най-голямото“, с усмивка споделя днес обущарят, разпрострял се в две шепи ателие. Тук му е просторно, уверява ни без съмнение. Той също е влюбен в Карловска. Следи промените, мъчно му е, че красиви сгради от 20-те вече ги няма, но е щастлив, че поне едрите павета не са изтръгнати.

„Бутнаха прекрасни къщи. Хората искат да живеят в нови сгради, за жалост. Хвали ми старо, живей в ново“, с влажни очи споделя обущарят. Разказва, че по улицата е имало сарачи, железарии, ханове за подслон на тези, които са идвали с коне или каруци от далечни разстояния.

Точно срещу обущаря Красимир на ъгъла е била известната в целия град и околието Карловска кръчма. Празен стол нямало. От сутрин до вечер поток от пловдивчани и гости са идвали да похапнат вкусно, да поговорят, да пийнат и да затворят гостилницата. С нескрита усмивка и поклащане на глава си спомнят добре по-старите търговци от улицата. „О, как! Това беше най-известната и най-вървежна кръчма в целия град“, разказват занаятчиите. Днес е магазин за бои и лакове.

На Карловка 7 се наслаждаваме на все още съхранена, но леко изморена от времето красива къща с масивна порта,  запазена дограма, дантелени пердета, таванска тераса, а над нея изваяни рози.

На номер 8 има само две колони, крепили врата, и нищо повече. Заставайки пред тях само въображението може да си представи какво ли произведение на архитектурата е живяло тук и с него цяла една фамилия.

Стигаме до номер 2, усещаме вече полъха на река Марица и елегантното ухание на цветарница „Малкият Париж“. Лъчезарно ни посреща собственичката Албена. Преместила е бизнеса си на  Карловска, защото се е влюбила в сградата, в атмосферата и историята на старата търговска улица. Когато се е нанесла е била любопитна за всичко, което можели да й разкажат съседите. Търсила и снимки, но единственото, до което се добрала, било случайно намерен календар със стари снимки. „Елате да ви покажа. Ето тази плоча там и пловдивчани не я знаят. С нея се бележил края на града.“ И наистина единственият, човек, който е забелязал каменната плоча е този, който я е надраскал с червен спрей.

Името на улицата Карловска идва от слизалите от Карлово хора, които идвали да пазаруват от търговската уличка. Тя е подценявана днес от мнозина. И бъдещето й зависи изцяло от волята на собствениците на имотите по продължението й. Нито една сграда там няма защитен статут.

Притежателите на билет за съвременния цирков спектакъл A SIMPLE SPACE могат да гледат премиерата на 12 октомври безплатно

С пълни зали, бурни аплодисменти и малко сълзи премина първата половина от ONE DANCE WEEK. В знак на благодарност към публиката, която се стече от от цялата страна, и която отделя от времето си, за да бъде част от това наистина специално издание на фестивала, организаторите връщат жеста със специален подарък. Всички, закупили билет за съвременния австралийски цирков спектакъл A Simple Space, ще могат да заявят безплатен билет за световната премиера на канадския спектакъл „Някога преди” на 12 октомври от 20:30ч.

За да заявите своя безплатен билет за световната премиера на НЯКОГА ПРЕДИ, е нужно да изпратите снимка на своя билет за A SIMPLE SPACE на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. В отговор ще получите своя билет-подарък.

Гостува на фестивала CineLibri, който вече върви в Лъки

Американският писател Гарард Конли ще представи лично филма „Заличено момче” по едноименния му роман в Пловдив утре. Прожекцията на лентата е част от програмата на фестивала CineLibri, който върви в Лъки Дом на киното.

Удостоен с 8 награди и 41 номинации, включително номинации за „Златен глобус” за най-добра авторска песен и за най-добър актьор в драматичен филм (Лукас Хеджис), филмът „Заличено момче” е част от конкурсната програма на CineLibri 2019.

Романът на Гарард Конли излиза от печат на 30 август. „Заличено момче” е една интелигентна, значима и разтърсващо искрена книга, която вече има прекрасна екранна адаптация с Никол Кидман, Ръсел Кроу и Лукас Хеджис в главните роли.

„Заличено момче“ (превод: Надежда Розова, цена: 18 лв., стр. 312) проследява пътуването на млад мъж към истинската му самоличност, търпеливото и великодушно преодоляване на травмата и срама, подклаждани от неговото фанатично и тесногръдо обкръжение. Под натиска на своите родители – баптистки проповедник и домакиня – деветнайсетгодишният студент Гарард Конли бива принуден да се включи в програмата „Любов в действие“ на подкрепяната от църквата конверсионна терапия, която претендира, че „лекува“ хомосексуалността. В противен случай той ще изгуби семейството, приятелите си и Бог, към когото отправя молитви всеки ден от съзнателния си живот. Фактологично прецизните описания на вбесяващо нелепата терапия се редуват с лирични абзаци и размисли за любовта и природата на сексуалността.

Гарард Конли (р. 1984 г.) е американски писател и ЛГБТ активист. Най-известното му произведение, мемоарната книга „Заличено момче“, е писана по време на престоя му в България през 2016 г., преведена е на повече от десет езика и е филмирана под режисурата на Джоуел Еджертън. Конли е автор на подкаста UnErased, в чиито четири епизода с помощта на многобройни интервюта и архивни материали изследва историята на конверсионната терапия в Америка. Негови произведения са публикувани във в. „Ню Йорк Таймс“, сп. „Тайм“, на уебсайта „Хъфингтън Поуст“, сп. „Вирджиния Куотърли Ривю“ и др. Живее в Ню Йорк със съпруга си и в момента работи над първия си роман.

Творби на енциклопедични имена от съвременното изкуство се разполагат в двете нови галерии в града

Снимка на Герхард Рихтер: Уикипедия

Пловдив посреща творба на един от най-значимите и скъпи съвременни художници- Герхард Рихтер. Работата на немския маестро вече е в Европейската столица на културата. Тя е част от най-мащабната ретроспекция с произведения от колекцията на Института за международни отношения на Германия (ifa). Изложбата „Пътуване по света. Изкуство от Германия“ представя за пръв път в България забележителна селекция от 400 произведения на близо 100 артисти, оставили силен отпечатък върху историята на немското изкуство и върху цялата артистична сцена в Европа от края на 40-те години на 20 век до наши дни. Колекцията ще заеме двете най-нови изложбени пространства в Пловдив – галерия „Капана“ и изложбена зала “2019“.

Кураторите на емблематичната изложба Матиас Флюге и Матиас Винцен си поставят за цел да покажат на публиката една различна картина от съдбата на Източна и Западна Германия. Специално внимание е отделено на следвоенното изкуство между реализма и абстракцията, поп-арт, флуксус, социална фотография на 50-те, феминистките тематики на 70-те и др.

Авторите, които ще могат да се видят за първи път в Пловдив, са енциклопедични имена като Бернд и Хила Бехер, Зибил Бергеман, Йозеф Бойс, Арно Фишер, Катарина Фрич, Херман Гльокнер, Андреас Гурски, Матиас Хох, Кандида Хьофер, Ребека Хорн, Барбара Клем, Райнхард Муха, Нам Джун Пайк, Дитер Рот, Томас Руф, Карин Зандер, Томас Шюте, Волфганг Тилманс, Гюнтер Юкер, Волф Фостел, Улрих Вюст и др.

Изложбата се организира от „Пловдив 2019“ и Институт за международни отношения на Германия – ifa в партньорство с Гьоте-институт България. Партньорството на фондацията с ifa датира още от 2017 г., когато в града гостува директорът на департамента за визуални изкуства Елке аус дем Мооре. По време на визитата тя изнесе лекция, с която представи разнообразните дейности на ifa, като постави специален акцент немския павилион на Венецианското биенале.

Изложбата се открива на 11 октомври от 18.30 часа в изложбена зала “2019“и ще остане в града до 8 декември. Входът е свободен.

Ifa или Институтът за международни отношения на Германия е най-старата организация, чиято цел е интернационалният културен обмен и популяризирането на немската култура по света. ifa инициира и продуцира разнообразни програми, изложби, уъркшопи, конференции и др. Институтът е комисионер на немския павилион на Венецианското биенале за съвременно изкуство.

Ifa е добре позната организация в България и заема важно място в историята на българското съвременно изкуство. След 1989 г. в галерията на ifa в Берлин са едни от първите големи участия извън България на някои от утвърдените днес български художници, което допринася за тяхната международна кариера. Така например Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев имат самостоятелни изложби там, а през 1997 г. ifa показва изложбата „Menschenbilder, Foto und Videokunst aus Bulgarien“ с куратор Яра Бубнова и с участници Калин Серапионов, Правдолюб Иванов, Хубен Черкелов, RASSIM и др.

 
 
Страница 5 от 1620

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…