Капана.БГ

Капана.БГ

После поискаха от ресорния зам.-кмет Стефан Стоянов програма Монтесори и в прогимназиалния курс

Таня Грозданова

„(не)Възможното образование” – единственият кинофестивал за документални филми на тема образование стартира в петък вечер в Пловдив с премиерната прожекция на лентата „Учител е детето“ на французина Александър Муро. Авторът разкрива великата концепция на педагогическия Монтесори модел и най-вече как се прилага той в ежедневието на една група от детската градина, в която той снима в продължение на цялата 2015 г. Следват 70 предпремиери, посетени от 10 000 зрители. Филмът излиза по кината във Франция на 27 септември 2017 г. и още е част от афиша на много киносалони.

На прожекцията в Лъки – Дом на киното, където се провежда кинофеста, залата – изпълнена с родители, учители, експерти и любопитни зрители – затаи дъх пред случващото се на екрана. Публиката видя самостоятелни, възпитани, умели деца, деца творци, деца, които си помагат и са толерантни. Деца, които сами избират интересите, заниманията и работата си.

Е, имаше и такива, които възкликваха ужасени, виждайки 4-годишни деца да боравят много добре с картофобелачки, кухненски ножове и да палят свещички с кибрит!

Накрая голяма част от присъстващите се питаха „Възможно ли е това у нас“.

Последва активна дискусия с участието на: пловдивския организатор на кинофестивала Лили Бързева, заместник-кмета по образование в Община Пловдив Стефан Стоянов,   Монтесори обучителя Ренета Венева и представители от детските градини в града.  Всички те отговаряха на зрителските въпроси за ефекта от въвеждането на метода в пловдивските детски градини.

След като разбраха, че вече системата е въведена в яслени и предучилищни групи, в 7 общински детски градини, и има първокласници в две общински училища, родителите поискаха програмата да бъде въведена и в по-горен етап.

Присъстващи, чиито деца са в Монтесори групите и първокласници,  попитаха зам.-кмета Стоянов има ли възможност обучението да продължи и в прогимназиалния курс.

Ренета Венева обясни, че Монтесори се прилага до 12-годишна възраст, защото уменията да учиш и възприемаш света, свободата, независимостта и кооперативността се изграждат в ранното детство.

„Пловдивският опит в Монтесори обучението е на 4 години. При нас адаптационният период е по-дълъг, защото се работи с 30 деца. Ако наблюдаваме децата, те ни казват много, зависи колко искаме да научим”, коментира Венева разликите между видяното на екрана във Франция и у нас.

Програмата на фестивала продължава и днес.

13.10 /неделя/
– 11:00 ч, Зала 3 – „КЕЙМБРИДЖ“
Гост на дискусията след прожекцията – Геника Байчева Геника Байчева – обучител на учители, работещи с малцинствени групи.
– 13:00 ч, Зала 1 – „УЧИТЕЛ Е ДЕТЕТО“
Гост на дискусията след прожекцията – Ренета Венева – Монтесори педагог и обучител.
– 18:00ч., Зала 1 – „НАЙ-ГОЛЯМ ШАНС ЗА УСПЕХ“
Гост на дискусията след прожекцията – доц. Елена Събева – ръководител на програма „Алтернативи в образованието“ в ПУ.

Програма „Фарго“ – ВХОД СВОБОДЕН
12.10. /събота/
10:00 ч. – „Валдорф на 100“
13.10. /неделя/
10:00 ч. – „Ненасилствена комуникация в училище“

Повече за филмите – Кинофестивал (не)Възможното образование – Пловдив
Билети – http://kinolucky.com/.

За образование и за пътуване до други култури и светове, е отговорът, който дава артистичният проект „IN BETWEEN“ на фотографа Анаис Хорн

Австрийската артистка живя два месеца с тийнейджърки от махалите и направи фотосесия с тях

Повечето от тях смятат, че бракът е хубаво нещо, но искат да се омъжат в момент, в който са по-зрели

Омъжена на 14 години или успешен адвокат? Животът на младите момичета от ромските махали на Пловдив изследва и показва Анаис Хорн. Тя е родена в Австрия, но работи в Париж като моден фотограф. В проекта „IN BETWEEN“ се интересува от артистичния портрет на циганката и личната история на всяка една от девойките, които застават пред обектива ѝ. Опитва се да прескочи границите, да навлезе в зоните с ограничен достъп и да разгледа тези образи, които изобразителното изкуство показва като колебание между възхищението и възмущението. Анаис е прекарала два месеца в проучване за проекта си, като е разговаряла с неомъжени тийнейджърки от Столипиново, и не само, които мечтаят за кариера, а не ранен брак. Снимките на Хорн бяха представени на австрийския павилион FLUCA снощи, в присъствието на самите модели и роднините им. На събитието младо момиче от ромски произход изнесе красив пърформанс, който бе символичен бунт срещу привичките и традициите в малцинството, както и срещу предразсъдъците, свързани с него. С Анаис Хорн разговаря Ивелина Василева.

– Как разбра за Столипиново?

– Когато започнах да правя проучване за Пловдив, открих Столипиново. В хода на моето проучване разбрах, че всъщност момичета от ромски произход има не само в този квартал, а в целия град.

– С какво тези жени ти се сториха интересни?

– През двата месеца, в които бях тук по повод проекта за младежка култура, най-голямо впечатление ми направиха именно тийнейджърките от ромски произход.  Исках проучването ми да бъде по-фокусирано, затова се спрях на темата за това как са изобразявани циганките в исторически план, във фотографията, в изкуството.

– Те суетни ли са?

– Суетни, колкото всяка дружа жена

– Те живеят в малки квартали, споделят един и същи пазар, училища, ежедневие, но различават ли се техните истории?

– Разбира се, защото зависи от характера на всяка една от тях. Имаше много момичета, които не успяха да участват в този проект, защото при някои патриархалните ценности са силни и се страхуваха.

– За какво мечтаят жените в Столипиново?

– Аз също им зададох този въпрос, когато им взимах интервюта, а отговорите събрах в текстовете и видеата от проекта. Основно мечтаят за две неща. Едното е образование, а второто е да пътуват извън България, за да видят други култури и светове.

– Към коя точно група е насочен проектът ти?

– Към младите момичета около 14-15-годишни. Всички бяха неомъжени, защото целта беше да покажа техните стремежи. Участничките са тези, които искат да избягат от своите традиции в отношение на това да преследват висше образование, а да не се омъжат тийнейджъри.

– Как те посрещнаха?

– Имаше езикова бариера на комуникация, затова бях с преводачи. Когато пристигнах бях винаги с хора от махалата и по-конкретно с две момчета на 18 години, които ми помогнаха да намеря момичета, готови да участват в проекта. Те работеха в организация за ромска младеж. Помогнаха да раздадем флаери. Предупредиха ме още отначало, че ще бъде сложно и трудно ще намеря момичетата, които ми трябват, защото за някои от тях, които живеят в традиционни семейства, няма да бъде приемливо да участват.

– Какво е тяхното ежедневие?

– Повечето ходят на училище и преследват висше образование. Искат да станат козметички, например.

– В тези квартали вратите са отключени, децата играят заедно, слушат силна музика, отстрани погледнато е голям купон. А самотни ли се чувстват момичетата?

– Зависи от характера. Зависи и от възрастта, защото когато са по-малки се чувстват комфортно около техните семейства, но когато пораснат искат да видят повече от света, да пътуват и да търсят образование. Трудно е обаче момичетата да излязат от тази общност, защото нямат никакви връзки с хората извън квартала. За мен беше важно да ги свържа с центъра на Пловдив, извън предградията, в които живеят. Аз ги поканих в мястото, в което пребивавах, докато бях в Пловдив. Снимаха фотосесията там.

– Каква ти беше представата за тях преди да започнеш проекта и промени ли се във финала? 

– Мисля, че моето възприятие имаше връзка с музиката, литературата, филми, които в миналото са формирали представа на западните хора относно циганите. Аз бях наясно с това и исках да намеря подход, който представя не толкова моя персонален поглед върху тях, а да им дам възможност да се покажат пред останалите, по начин, по който те искат да изглеждат.

– Забеляза ли нещо интересно в поведението майка – дъщеря?

– По време на работата ми по проекта се опитах да извадя тези момичета от обкръжението им и да ги поканя при мен на мястото, където живеех, за да бъдат откъснати от нормалната им среда, докато работят с мен. Те са често в това клише да бъдат близо до семейството си, затова исках да ги дистанцирам и да ги поставя в една по-стерилна обстановка и ги разгледам самостоятелно, за да видя как ще се отнасят със семействата си.

– Би ли била приятелка с някое от момичетата от циганската махала?

– Разбира се. Имах много красиви моменти с тях, споделяхме време заедно и се надявам да ги подкрепя, да им дам сила. В миналото съм правила проекти в Париж с момичета тийнейджърки и някои от тях все още ми пишат. Питат ме, когато трябва да вземат решение за тяхното бъдеще. Затова бих била щастлива, ако мога да комуникирам с тях в бъдеще.

– Къде другаде освен в България си влизала в цигански махали и каква е основната разлика?

– Виждала съм само в Австрия, защото съм от там. Различават се по това, че те са малки селца в провинцията и приличат повече на ферми, не са като тук в града. Не съм сигурна дали мога да направя друго сравнение, защото беше отдавна и не си спомням.

– Жените от махалите в Пловдив споделиха ли каква е причината трудно да достигнат до образование? Родителите или управлението по някакъв начин?

– Мисля, че е смесица от двете. Зависи от семейството, има такива, които искат да подкрепят техните дъщери. Не всички циганки са принудени да се омъжат около 15-годишни. Това е само мое впечатление, но мисля, че някои политически партии искат да задържат циганите бедни, използвайки аргумента, че са заплаха за обществото, а всъщност да ги използват за избори.

– С какво чувство оставаш в себе си след два месеца живот с тези хора?

– В началото, когато започнах да ги проучвам се чувствах ядосана заради условията, в които живеят, но после реших, че искам да намеря позитивен подход по темата и начин, по който да ги подкрепя и да им вдъхна сила. Първо, защото са в по-ниска позиция като малцинство, както и защото са жени.

– Би ли се върнала за още един проект в Пловдив и как би изглеждал той?

– Да, бих дошла. Към момента не мога да кажа за какво може да бъде проектът, защото съм все още ангажирана с настоящия. Имах красиви преживявания. Например хора, с които бях разговаряла преди началото на проекта промениха своите нагласи и успяхме да инициираме диалог. Това е нещото, което исках.

– Момичетата, които ти бяха на гости освен големите си мечти, какво ти споделиха от тяхното ежедневие – какво си мислят, как се чувстват?

– Някои от тях бяха много конкретни като например желанието им да бъдат счетоводителки, актриси или фризьорки. Попитах ги и от какво се страхуват. Страхуват се от това да останат сами или да бъдат самотни. Попитах ги за брака и много от тях смятат, че бракът е хубаво нещо, но искат да се омъжат в момент, в който са по-зрели.

– Какво ние, които живеем в Пловдив си мислим, че знаем за тях, но не е така?

– Беше интересно за мен, че те се извиняваха често за културата си, която смятат за странна. Възприемаха се като извънземни. Опитваха се да ми обясняват, още повече, защото съм от чужбина, дори и аз изобщо да не бях шокирана от тяхната култура. И това е нещо, с което мисля, че повечето хора в Пловдив не са наясно – как мислят младите хора. Това ги кара да се чувстват странни за погледите отвън.

– Чу ли тяхната музика? Разказа ли им за твоята страна?

– Всъщност не. Мисля, че повечето проекти е с подход и разказ за техните традиции, романтизирането на тяхната култура и затова не исках да наблягам на тези клишета. Исках да покажа повече личността на всяко едно от тези момичета отделно от културата им. Показах им други мои проекти и работа, какво правя в Париж, какво работя, но бях повече заинтересувана върху какво искат да работят и какво искат да научат.

– Те вярват ли, че мечтите им ще се сбъднат?

– Да.

Неделя, 13 Октомври 2019 09:58

Почина великанът Милчо Левиев

България загуби един от най-големите си таланти

На 83 години си отиде великанът Милчо Левиев.Снощи, малко преди 22 часа, едно от най-ярките явления в българската култура угасна. Той бе емблeмата на джаз музиката у нас. Човекът, заради когото за България се говореше навсякъде по света не само за спорта и операта, но и заради джаз музиката.

Милчо Левиев е роден на 19 декември 1937 година в Пловдив в еврейско семейство. Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966 г.. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава групата Джаз Фокус’65, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни „Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика.

През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анжелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет и майсторски клас в Нов български университет.

Стажантът на Под тепето и Капана – Даниела Калчева, впечатли популярния британски автор с кратък разказ – продължение на неговата история

 

Дванадесетокласничката дойде при нас като лауреат на конкурса „Написано за Пловдив“, организиран от район „Централен“

 

Таня Грозданова

 

Талантливата стажантка на podtepeto.com и kapana.bg Даниела Калчева спечели Конкурса за кратък художествен текст (fan fiction) по книгата „Бялата врана” от Маркъс Седжуик за деца и младежи до 18 години от Пловдив.

 

Дани „пропусна“ да каже в редакцията, че участва в надпреварата с авторски текст – продължете историята на героите от света на „Бялата врана” с друг свят, който е измислила самата тя, вдъхновена от събитията, описани в модерния готически трилър.

 

Припомняме, че Британски съвет, фондация “Следваща страница“ и Народна Библиотека „Иван Вазов”, съвместно с Фондация „Пловдив 2019“ организираха гостуването на писателя от Обединеното Кралство Маркъс Седжуик в Пловдив на 9 и 10 октомври. В журито са участвали представители на всички изброени организации.

 

Писателят Маркъс Седжуик от Великобритания гостува в Пловдив

 

Нашето момиче се беше записало да участва в Работилницата за творческо писане с автора в Народна библиотека “Иван Вазов” в първия ден от гостуването му, както и в разговора с Богдан Русев и Седжуик на следващия ден в сградата на Съюза на учените в Пловдив. На него британецът бе обещал да се опита да отговори на въпроса „дали в съвременния свят все още има смисъл човек да се занимава с писане“, както и каква е ролята на писателя.

 

 

 

 

Не сме наясно дали всички участници са получили удовлетворяващ отговор на тези въпроси на срещата в четвъртък, но за госпожица Калчева отговорът е бил показателен – самият Маркъс ѝ връчва наградата!

 

Ето какво ни сподели развълнувана Даниела:

 

„За мен да спечеля тази награда беше много вълнуващо, тъй като не го очаквах. Реших да участвам в конкурса, защото историята от книгата ми допадна. Исках да пробвам да напиша нещо и да продължа историята по начина, по който я виждам и чувствам аз, лично. За пръв път печеля подобна награда и съм наистина щастлива, защото по този начин накарах много приятели, роднини и учители да се гордеят с мен.“

 

За мен беше изключителна чест да се запозная с този именит творец и да получа автограф, разказа тя.

 

 

Даниела Калчева е лауреат на конкурса „Написано за Пловдив“, организиран от район „Централен“. Тя спечели награда стаж в медиите Под тепето и Капана с есето си „Пловдив – древен и вечен“.  Талантливата Дани е в 12 клас на Хуманитарната гимназия „Св.Св. Кирил и Методий“ в Пловдив.

 

Първият текст, който тя написа в нашата медия  „Преоткриване на наследствата“ през погледа на един тийнейджър (ГАЛЕРИЯ) бе публикуван през февруари т.г.

 

Най-четеният ѝ текст в Под тепето, до момента, е Поглед към великата история на най-старата гимназия в страната (ФОТОРАЗХОДКА).

 

Освен, че сериозно развива интереса си към литературата, Даниела от дълги години танцува балет.

Мащабната ретроспекция “Пътуване по света. Изкуство от Германия” преобрази новите пловдивски галерии в европейски музей

На 11 октомври в двете най-нови изложбени пространства в Пловдив се откри най-голямата пътуваща немска изложба с оригинални творби на енциклопечни имена в съвременното изкуство. Събитието е основен акцент за годината и е резултат от активното партньорство между “Пловдив 2019”, Гьоте институт – България и Института за международни отношения на Германия (ifa).

“Пътуващ музей” беше наречена изложбата от артистичния директор на “Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева.

Колекцията включва близо 320 произведения, между които абстрактна живопис на Герхард Рихтер от 90-те години, картини на Зигмар Полке, рисунки на Йозеф Бойс от 50-те години, обекти и инсталации на видни представители от движението Флуксус, като Волф Фостел и Дитер Рот, ранни фотографии на Волфганг Тилманс и Андреас Гурски, скулптури, картини, фотографии и обекти на най-изявените жени-художнички от последни 60 години като Иза Генцкен, Кандида Хьофер, Ребека Хорн, Магдалена Йетелова, фотографии, които разкриват малко познати страни на идеологическата реалност в двете Германии по време на Студената война от Арно Фишер, Барбара Клем, Зибиле Бергеман, Улрих Вюст, Андре Гелпке, школата на Бернд и Хила Бехер.

 По време на откриването кураторите  Матиас Винцен и Матиас Флюге специално подчертаха основната идея на изложбата да покаже, колко сходни са процесите, които протичат в изкуството от двете страни на Берлинската стена и че историята на изкуството винаги е различна, по-самостойна и смислена от политическата история. Двамата направиха специален тур за гостите на откриването в двете галерии, разказвайки за отделните произведения, за авторите и цялата хронология от средата на 20 век до днешния ден.

Зам.-посланикът на Федерална Република Германия в България г-н Йорг Шуграф специално отбеляза преобразяването на Пловдив и успеха на инициативата Европейска столица на културата.

Сред официалните гости беше и Марина Лудеман новата директорка на Гьоте институт в България, който е сред най-дейните партньори на големия европейски проект. В речта си тя подчерта ценността на това сътрудничество, започнало още през 2017 г. с посещението на програмната директорка на най-старата немска организация за международен културен обмен ifa в България.

Изложбата ще може да се види в галерия “Капана” (ул. “Райко Даскалов” 29) и изложбена зала “2019” (ул. “Гладстон” 32) до 8 декември. Входът е свободен.

Бразилската звезда ще изнесе концерт пред публиката на традиционния китарен фестивал GUITART в Пловдив, на 27.10. 2019г. от 19ч. в Дом на Културата “Борис Христов“

Яманду Кошта е един от най-изявените китаристи на нашето време. Същевременно изпълнител – виртуоз и композитор, той оставя ярка следа на музикалната сцена като новатор и експериментатор, както в областта на китарните техники, така и в областта на съвременната музика като цяло.

Създавайки свой уникален стил на изпълнение, Яманду Кошта не спира постоянното търсене. Той изпълнява и записва с много изпълнители, които принадлежат към напълно различни музикални стилове и тенденции. В същото време всеки път се ражда нов стил, нови звукови цветове и нюанси. И това се случва с всеки нов музикален проект, в който Яманду участва.

Много забележителен е фактът, че този изключителен музикант свири на седемструнна китара, която е донесена в Бразилия от руски емигранти, музиканти, бягащи от червения терор на 20-те години. Този инструмент, който е почти изчезнал в своята родина, намира нов живот и подобно развитие в Бразилия и отново завладява сърцата на музиканти и слушатели по целия свят.

Според самия Яманду Кошта, бъдещето се крие именно в този инструмент. Бразилската звезда ще изнесе концерт пред публиката на традиционният китарен фестивал GUITART в Пловдив, на 27.10.2019г. от 19 ч. в Дом на Културата “Борис Христов“.

Фестивалът се организира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2019 година.

Билети в мрежата на Евентим и на касата на залата.

Петък, 11 Октомври 2019 16:38

Какво да правим в Пловдив (11-17.10)

Тази седмица ще търсим Добрият, ще пътуваме по света и извън тялото си

 

Сника: szopskasalata

11 октомври

Пътуване по света

Изложбата е най-мащабната ретроспекция с произведения от колекцията на Института за международни отношения на Германия, съставена е от 320 творби на над 90 артисти от Германия и обхваща периода от 50-те години на 20 век до наши дни, като прави пълен обзор на тенденции и най-изявени представители на артистичната сцена в Източна и Западна Германия.

Специално внимание кураторите на изложбата отделят на след военното изкуство между реализма и абстракцията, поп-арт, флуксус, социална фотография и др.

Сред представените в изложбата автори са енциклопедични имена като Бернд и Хила Бехер, Зибил Бергеман, Йозеф Бойс, Арно Фишер, Катарина Фрич, Херман Гльокнер, Андреас Гурски, Матиас Хох, Кандида Хьофер, Ребека Хорн, Барбара Клем, Райнхард Муха, Нам Джун Пайк, Дитер Рот, Томас Руф, Карин Зандер, Томас Шюте, Волфганг Тилманс, Гюнтер Юкер, Волф Фостел, Улрих Вюст, Герхард Рихтер и др.

Изложбата „Пътуване по света. Изкуство от Германия“ е гостувала в Тел Авив, Москва и Рио де Жанейро преди да се завърне отново в Европа. След Музея за съвременно изкуство в Белград в края на миналата година, колекцията ще заеме двете най-нови изложбени пространства в Европейската столица на културата.

Ifa или Институтът за международни отношения на Германия е най-старата организация, чиято цел е интернационалният културен обмен и популяризирането на немската култура по света. Ifa инициира и продуцира разнообразни програми, изложби, уъркшопи, конференции и др. Институтът е комисионер на немския павилион на Венецианското биенале за съвременно изкуство. Тази година ifa чества своя 100-годишен юбилей.

Изложбена зала „2019“ и галерия „Капана“                  
11 октомври – 8 декември
Откриване: 11.10, 18:30 часа

Концерт На Мич Уокинг Елк

Световноизвестният блус изпълнител Mitch Walking Elk (USA) ще забие яко блус в „Петното на Роршах“.

Освен парчетата, които Мич готви за своя осми студиен албум, почитателите на блус музиката в Пловдив ще могат да чуят и неговите най-големи хитове.

По време на концерта ще бъде представена и книгата „THERE WILL BE NO SURRENDER - Автобиографията на Мич Уокинг Елк“ в превод на български език.

Петното на Роршах
20 часа
Вход: 10 лв.

Кинофестивал (не)Възможното образование - Пловдив

Какво е важно за доброто образование? Има ли алтернатива на днешната система? Как се създават таланти? Какво означава „да си успешен“ в 21 век? В търсене на отговори на тези и още много въпроси, свързани с темата за образование ще се посветим заедно на 11, 12 и 13 октомври в Lucky Дом на киното - Пловдив в кинофестивал "не-ВЪЗМОЖНОТО ОБРАЗОВАНИЕ". Прожекции на документални филми и дискусии на тема образование със специалисти по всяка от темите. Изберете Вашето заглавие от програмата и направете своята онлайн резервация на boxoffice.bg

Lucky Дом на киното
11 – 13 октомври

Живак

Живак е една прекрасна постановка с врачанския манталитет, чувство за хумор и светоглед. Три разказа, проследяващи различни уникални човешки съдби, изиграни с патос и майсторство. Една борба с отраженията на живота ни, които се превръщат в самия живот за съжаление. Един спектакъл за това как споменът за корените и за истинските ни чувства може да ни възроди.

Държавен куклен театър Пловдив
19 часа

12 октомври

Изложба на Златните медали от VI МФС Пловдив 2019

В селекцията представяме всички златни медали от 4-те патрониращи организации - FIAP, PSA, HPS и НСФА. Общо са 21 златни медала от 19 автора от 9 държави от 3 континента - Австралия, Азия и Европа. Сред медалистите има 8 българи - Андрей Трифонов, Ивайло Станев, Пламен Петков, Светлин Йосифов, Таня Маркова, Христо Димитров, Юлий Василев и Явор Мичев.

Най-добрите фотографии спечелиха 163 награди и още 6 награди по статистически данни за автори и фотоклубове.

Котка и мишка
18 часа

Brodnik + Черен щъркел at Пост Култура

Тази събота в клуб Пост Култура ще се проведе едно много специално събитие. Концертът се явява естествено продължение на последния лайв на UPYR, след който, за съжаление, изгубихме ярката звезда на Боро Бродник завинаги. Новата метаморфоза на добре познатия ни звяр се завръща в Пловдив в комбинация с членове и на пост-метъл зверовете TRYSTH.

Към концерта в последния възможен момент се присъединяват младите момчета от Черен щъркел.

Пост Култура
19 часа
Вход: 8 лв.

Търси се Добрият

Историята за „Добрият човек от Сечуан“, вдъхновена от мита за Содом и Гомор и пиесата на Бертолт Брехт, пресъздадена от три групи артисти - актьори от ДКТ Пловдив, студенти от НАТФИЗ София и ученици от пловдивските училища.

Пред очите на всички се създава уличен спектакъл на тема „Доброто“, а след него се провежда дискусия, като по достъпен и забавен начин се засягат важни теми и се предлагат идеи – как да променим света, като започнем от себе си. В спектакъла има роля за всеки, който иска да се включи. Деца от публиката на импровизационен принцип могат да се включат в общи образи - забързана улица, фабрика, който иска, може да потанцува, защото в сюжета има и сватба. За младите ще бъде по-лесно да вникнат в темите, заради съвкупността от изразните средства – музика, осветление, мултимедия. В сюжета умишлено се представя един лош пример и чрез метода на контраста, младите хора могат да се замислят над отговорността ни да изградим обществото, което искаме да бъде.

Arsenal of Art
12 и 13 октомври, 21 часа
Вход свободен

На кино пред Галерия 28

Галерия 28 кани на безплатно кино на открито на улица Железарска в Капана този уикенд. Прожекциите започват в 20 ч., а програмата ще бъде с продължителност около час. През първия ден зрителите ще могат да се насладят на селектирано българско късометражно кино, а през втория- на документален български филм. Местата са ограничени, заради което организаторите призовават пловдивчани и гости на града да бъдат навреме за прожекциите. Водещ на събитието ще бъде любимата актриса Елена Кабасакалова, а кино удоволствието ще е полято със селекция вина от Винарска изба Ямантиеви.

Галерия 28
12 и 13 октомври, 20 часа

Да бъдеш Альоша

"Да бъдеш Альоша" e артистично преживяване, което представлява "размяна на телата" на зрителя с паметника Альоша. За да се осъществи преживяването, зрителите се разделят на две групи и едната гледа в реално време с очила за виртуатна реалност тялото на паметника, заснето от дрон над главата му все едно Альоша се навел и "гледа" към краката си. През това време останалите зрители докосват тези с очилата по стомаха в синхрон с плоскост, която авторът движи в основата на паметника в посока към него, така че в очилата за виртуална реалност тя все едно се приближава към стомаха на Альоша... Този проект е базиран на няколко научни илюзии: преживяване извън тялото (out-of-body experience), размяна на телата (body swapping), както и на вече доста известната илюзия на гумената ръка (rubber hand illusion. Преживяването е с продължителност 30 минути, а за участие се изискват само търпение и желание, и е без значение дали обичате или мразите паметника Альоша, защото целта на проекта е неговото демитологизиране!

Преживяването ще бъде провеждано при хубаво време всеки уикенд в събота и неделя от 16 часа на върха на хълм Бунарджика и ще продължи до 10 ноември.

Роман Патколо - виртуозът контрабасист

Pоман Патколо – контрабас, носител на наградата „Инструменталист на годината 2018” от OPUS KLASSIK AWARD и Маргарита Илиева – пиано, ще чуем на 12 октомври на десетото юбилейно издание на „Дни на музиката в Балабановата къща“.

Балабановата къща
18:30 часа
Билети

13 октомври

Кьолнски виртуози

Името на необичайния немски ансамбъл – Arccordion е остроумно словосъчетание от Arc /лък/ и Акордеон. Цигуларите и акордеонистът решават да музицират заедно преди няколко години, установявайки, че подобен състав е много атрактивен. Акордеонът е в пълен синхрон с щрайхистите, като не само поставя ритмични акценти и хармонира звуково с останалите инструменти, но и блести със солистичните си мелодични изпълнения. Кьолнските виртуози днес концертират активно, радвайки публиката с изкуството си, чрез собствената си радост от музицирането.

Балабановата къща
18:30 часа
Билети

Неделна видеотека #7: Супер Братя Марио

За разлика от предните прожекции, за седмото издание на Неделна видеотека организаторите са подготвили един малко по-различен филм. Такъв, който мнозина биха заклеймили като лош, което пък не го прави по-малко забавен. Тази неделя ще гледаме Супер Братя Марио - първият игрален филм, вдъхновен от телевизионна игра! Предупреждение към кино елитистите - филмът има оценка 4/10 в IMDB, което за широкоскроените хора не би трябвало да е проблем.

Клуб „Фарго“
21 часа
Вход свободен

Какво още се случва в Пловдив, вижте в Lost in Plovdiv

Страница 3 от 1622

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…