Print this page

Детството е времето на откритието. Именно тогава се раждат идеите, възприятията, въображението или контрапункта му. Книгите винаги са били инициатор на интелигентност и фантазия. Но докато стигнат до висшия пилотаж на световната литература, четящите хлапета задължително трябва да се запознаят с тези чудни и забавни произведения, ако искат да имат приказно, пълноценно детство. Ако трябва да сме искрени, 15 е една жалка цифра, напълно недостатъчна да събере блестящите класики, но все трябва да се спрем на някакви рамки. Подборът не е нито хронологичен, нито степенуван. Не оценяваме по десетобалната система, само даваме почит на величието.

1. "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Разказ за поетичната мечтателност. Изключително интересна и в същото време поучителна история за това, кое е наистина ценно в живота. История за саможертва, за обич в най-чистата й форма и много пътешествия. Авиаторът Екзюпери е знаел как да вдъхне живот на всеки един заобикалящ ни елемент и го прави по наивно детски.

2. "Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол

Кой не желае да попадне в илюзорен нонсенс, където всичко оживява, където абстрактното се слива с ежедневното, където света ти предлага множество пътеки, от които да избираш? Една от най-влиятелните творби в жанра, тя поставя началото на фентъзито. Страната на чудесата е изпълнена с безброй чудатости придобиващи весел характер. Изкривената реалност предоставя на читателя плеада от цветове, счупени усмивки и постоянно сменящи се емоции. В същината на творбата стои вечният въпрос: "А сега на къде?". 

3. "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо

Безлюден остров и платформа за изобретателност? Защо пък не! На пръв поглед, материалът изглежда леко суров, на моменти дори отчайващ, но погледнато по-задълбочено, точно в това е и поуката: каквото и да става никога да не се предаваш. Да продължаваш да се бориш, независимо трудностите, които ти поднася съдбата. Тази книга учи децата на силен характер, на логика там, където ни се струва, че липсва и на приятелство, независимо от разликите между хората. 

4. "Питър Пан" от Сър Джеймс Матю Бари 

Приключения! Пирати! Феи! Вечно детство! Нужно ли е да се казва нещо повече? Може би най-приказната книга създавана някога. Събира в себе си всичко - бунтарски млад дух, магия, сабии, дружба, семейни ценности и най-вече надежда, че доброто винаги побеждава злото. Макар че, по някакъв странен начин капитан Хук и екипажът му ни стават симпатични и трудно може да ги определим като "лоши персонажи".

5. "Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен 

Има два вида момиченца - тези, които искат да са принцеси и тези, които искат да са момчета. Такава е и нашата Пипи - доказателство, че едно крехко момиче може да създава пакости, да се бие, да бъде силно и духовито, не по-зле от едно момче. Това е роман, който вдъхва инициатива, бута към идеологията, че различното не задължително е грешно, даже напротив - подкрепя индивидуалността и красотата, която се крие в нея. 

6. "Карлсон, който живее на покрива" от Астрид Линдгрен

Карлсон е "красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си", който живее на покрива на една обикновена къща в Стокхолм. С други думи - той е нещо като ексцентричен, хумористичен въображаем приятел. Не толерира авторитета, нито забраните, затова проповядва свобода на действията. Нещо, за което толкова години са се борили народите, по един не толкова приятен начин, в книгата те кара да се смееш непрестанно щом си представиш вертолетната перка на гърба на персонажа, който вкарва цветен нюанс в иначе съвсем обикновеното семейство Свантесон.

7. "Мери Попинз" от Памела Травърз

Може би не е учудващо, че именно жена е написала книгата. Кой по-добре от женският пол, може да опише майчиния инстинкт, избиващ дори и от една детегледачка. Но не се бъркайте, тази гувернантка нито е скучна, нито е строга. Историята учи, че предразсъдъците са нещо лошо и можем да намерим вълшебство във всичко и всеки, стига да му дадем шанс.

8. "Чарли и шоколадовата фабрика" от Роалд Дал

Първото, за което се сещаме при споменаването на това заглавие е Уили Уонка и умпа-лумпите. Второто е Шоколад! Много шоколад! Но в същината си смисълът е друг. В същината си става въпрос за социалното и финансово различие и поведението, раждано от него. Делението на бедни и богати, на смирени и арогантни. Романът пропагандира, че не трябва да се гордеем с нищо дошло на готово. Бързият път е най-лесен, но той не изгражда. Скромност, добрина и правилно функциониращ ум - това е ключът към успеха. Изобретателят Уонка показва на разглезените деца техните пороци и отсява заслужилите подкрепа. Поучително, нали!

9. "Приключенията на Том Сойер" от Марк Твен 

И отново се връщаме на думата Приключения! Е, тук няма фентъзи елементи, но това въобще не ги прави по-малко интересни от измислените. Така де, цял талант си е да подлъжеш приятелите си да боядисат ограда вместо теб, а отгоре на всичкото да се забавляват от заблудата си. Заедно с Хъкълбери Фин, двете момчета се превръщат в емблематични образи за американската общност, а и не само. Твен представя скиталчеството като вдъхновяващо и някак си ти се иска да вървиш по следите на хлапаците, които се впускат в поредица извънредни случки. 

10. "Без дом" от Ектор Мало

"Без дом" е една от по-тъжните детски книги. Нищо чудно отрочето ви да се разплаче докато я чете, но точно в това е превъзходството й. Показва една не толкова светла и радостна страна на мизерния живот, мъката от липсата на семейство и твърде големите трудности за едно дете, оставено на улицата. Но всичко завършва с щастлив край, а пролетите сълзи не само ще засъхнат, но и ще се превърнат в усмивки, защото въпреки всичко, малкият Реми открива своето бленувано място.

11. "Емил и детективите" от Ерих Кестнер 

В интерес на истината, всички детски романи на Кестнер си заслужават: "Антон и точица", "Летящата класна стая", "Малкият мъж и Малката мис", "Двойната Лотхен". Всички те крият незабравими писания, обхващащи в едно общо детския, непокорен дух, но като че ли, апогеят на кариерата му си остава "Емил и детективите". Дали ще четете за двете близначки, които се преоткриват, за непослушния клас или миниатюрното човече, спящо в кибритена кутия, или ще изберете Емил и неговите приятели, преследващи крадец по улиците на Берлин, едно е сигурно - авторът ще ви остави без дъх!

12. Приказките на Ханс Кристиан Андерсен

Няма определено заглавие, което да ви препоръчам. Което и да захванете, ще сте направили правилен избор. Ако трябва да ви посъветвам, ще кажа точно и ясно - ВСИЧКИ! Датският писател е истински виртуоз с писеца. Няма друг пример в световната литература, който така умело, така изящно да съчетава надеждата с мрака, любовта със загубата, животът със смъртта, и всеки път брилянтно красиво, магическо, изписано със сребърно и снежно. Андерсен е талант, който счупва сърцето ви на десетки части, а после собственоръчно ги сглобява наново през своята призма, която ще промени представите ви.

13. "Хари Потър" от Дж. К. Роулинг

Магьосници, вещици, еднорози, върколаци, домашни духчета, диментори и много други. Зашеметяваща поредица за любов, кураж и приятелство. Нищо не е това, което изглежда. Персонажите са замесени в задкулисни интриги и коалиции. Романите държат в напрежение до последно, всеки следващ изненадващ с нещо ново, откриващ поредното парче от пъзела. Макар и на моменти тъмна, "Хари Потър" си остава една от най-заслужилите класики на новото поколение. 

14. "Хрониките на Нарния" от К. С. Луис

Поредният алтернативен свят, в който без да се усетим се влюбваме. Интересна е хрумката, че един дрешник дели нашия свят от отвъдния - тучен, планински, впечатляващ, но разбира се и подвластен на тиранията, която малките герои трябва да преборят. Историята напомня на рицарските времена и най-вече догми, които са учили на чест, доблест и закрила над безпомощните. Пространство, изпълнено с говорещи лъвове, фавни и ледени кралици.

15. "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак 

Първо искам да предупредя, че тази книга е изключение от горе изброените и не ви съветвам да я давате на детето си, докато не навърши поне петнадесет години. Макар че главната героиня е единадесет годишната Лизел, романът е тежък, сив, отразяващ събитията от втората световна война в Германия и отношението към евреите. Бомби, разрухи, изгубени животи и няколко откраднати книги, всичко под надзора на Смъртта, която тук е описана с емоции, любопитство и нестихващо изучаване на хората. Въпреки всичко изброено, твърдя и заставам зад думите си, че тази изключителна книга трябва да бъде прочетена в юношеска възраст, точно тогава, когато оформяме идеалите си.

 

3 comments

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…