Капана.БГ

Капана.БГ

Фокусът е върху Годината на културата, науката, младите в науката и изкуството и новите „умни“ градове

Събитията от програмата на „Европейска нощ на учените 2019“ ще стартират официално на 26 септември от АМТИИ. На следващия ден Академията ще се присъедини към провеждащата се по едно и също време в около 300 града в цяла Европа и по света „Европейска нощ на учените”.

За Пловдив организацията е обвързана с проект K-TRIO 3 – Учените в триъгълника на знанието (Researchers in Knowledge Тriangle). Проектът K-TRIO 3 – „Европейска нощ на учените“, се финансира от Европейската комисия по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт 2020”. АМТИИ „Проф. Асен Диаманидев” – Пловдив е част от консорциум участници, сред които са Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – координатор на проекта, Нов български университет, Тракийски университет, Русенски университет, БАН и Медицински университет – Варна.

В България в програмата освен Пловдив ще се включат още градовете София, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Надсловът за четвърта поредна година е „Учените в триъгълника на знанието”. Специален акцент в програмата на пловдивските висши училища е поставен върху Годината на културата и новите технологии, управление и развитие на т. нар. „умни” градове. „Чрез програмата на проекта искаме да доближим изследователите и техните постижения до обществото и най-вече до младите хора. Представените събития в Програмата на Нощта са адресирани към студенти, преподаватели, изследователи, ученици, деца и родители, и включват конкурси, събития при открити врати. За родителите и учителите са предвидени ръководени посещения. Организирани са събития, чрез Facebook, а след това и срещи, дискусионни клубове, научни кафенета, демонстрации, концерт на римския стадион. За да улесним нашите гости, тази година програмата стартира ден по-рано на 26 септември и ще продължи до вечерта на 27 септември и ще приключи с концерт на открито „Магията на българския фолклор”, споделят координаторите на проекта за Пловдив доц. д-р Петя Бъркалова и д-р Весела Казашка.

С първото събитие в програмата АМТИИ отваря вратите не само на академията, но и на света – представяне на снимките от фотоконкурса ”Моят град”. Д-р Весела Казашка ще представи участниците, а победителите ще получат грамотите и надградите си. Във фотоконкурса са поканени да участват хора от всички възрасти, които са любознателни пътешественици по света и умеят да погледнат творчески през обектива, но също така и жадуват за споделяне на „уловеното”. Първите 20 фотографии по брой на гласовете в социалната мрежа оформят фотографска изложба. Постерите със снимките ще бъдат изложени на открито в двора на АМТИИ от 25-и септември.

В импровизирано Арт кафе от 16.00 ч. ще бъдат представени интервютата за сборника „ Хора на изкуството. Новото поколение“ и участниците в него – 15 души на изкуството. За трепа година координаторите на проекта доц. д-р Петя Бъркалова и д-р Весела Казашка представят книга с интервюта с известни пловдивски личности. Първото издание включваше учени от града и бе под надслов „ Университетът – убежище на мисълта. Хора на науката“, миналата година представихме „Хора на изкуството. Многоликите превъплъщения на таланта”, а в тазгодишното издание са включени млади изпълнители, учени от различни сфери на изкуството – класически изпълнители, фолклорни изпълнители, художници, теоретици. Интервютата са от типа анкети – в тях учените отговарят на едни и същи въпроси, които ги представят като личности, включително от непозната за колегите, студентите и широката публика страна. Избраните да попаднат в тази книга отстояват ценностите и политиките, свързани с образованието и науката. Всички те носят харизмата на учени и хора на изкуството, който вдъхновяват млади последователи, разказаха доц. Бъркалова и д-р Казашка.

На 26 септември от 18.00 часа малки художници и техните родители ще имат възможността да развихрят фантазиите си и да участват в творческата работилница „Красотата на природата и човека през очите на малките художници”. В АРТ клас център ще е подготвена работилницата, заредена с материали за рисуване, музика и добро настроение, очакваме малките художници и техните родители да рисуваме с цветовете на радостта.

На 27 септември 2019 година от 17,00 часа Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) също ще отвори врати за посетители – изследователи, млади учени, студенти и широка публика. Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) активно участва в „Европейска нощ на учените 2019“. Темата на първата презентация е „Европа в един променящ се свят – приобщаващи, новаторски и мислещи общества”. Необходимостта от променящи се стереотипи и развиването на нова култура в научните изследвания и иновациите е във фокуса на откритата катедра, която има за цел да помогне на младите хора – студенти и докторанти, да осъзнаят многостранните кариерни възможности пред изследователите, в това число стипендиантите по програмата „Мария Склодовска-Кюри. Иновациите и научноизследователската инфраструктура в България ще бъдат разгледани като ключови фактори за кариерния успех на младите хора на науката и изкуството. Млади учени и докторанти ще се включат в обсъждането с личен пример и въпроси. Наред с перспективите, ще бъдат показани и реални примери за най-успешни кариери на млади изследователи.

Доц. д-р Цанко Гечев ще открие събитието и ще сподели личния си опит като стипендиант по програма „Мария Кюри”, а също ще представи и новите актуални възможности за стипендии и за кариера в ЦРСББ. Добрите практики в тази посока ще бъдат представени от чуждестранни учени, които в момента развиват научната си дейност в ЦРСББ – д-р Рамадос Данускоди (Индия) и д-р Суджит Неракъл („БиоАтлантис” – Ирландия). Те ще споделят професионалния си опит, работа си на няколко континента и връзката между науката и бизнеса. Изследователите също ще разкажат за родните си места и университети.

На 27 септември от 17,00 часа в Националната гимназия по сценични и екранни изкуства – Пловдив ще представи проектът „Live Skills” и възможностите за обучение, които предлага проекта в три програми – „Артмениджмът”, „Културно предприемачество” и „Нови дигитални технологии”. В двора на гимназията ще бъде подредена изложба с творби на нейни възпитаници, която ще бъда открита от 17.00 до 19.00 ч..

На 27 септември от 17.00 часа новите технологии и изкуството се срещат и съчетават в галерия „Анастас“. В приятната и творческа атмосфера на галерията ще се проведе дискусия на тема „Дигиталните номади – творческите професии в цифровата ера“. Участниците се запознаят с възможностите за работа, независима от локацията, кои кариери са подходящи и какви умения са необходими, предизвикателствата на номадството в 21 век. Участниците ще имат възможността да задават въпроси и да получават отговори в зададената посока: възможното бъдеще на Пловдив като „умен град“, ИТ мостовете между миналото и настоящето в нашия град – един от най-старите живи градове в Европа и Европейска столица на културата през 2019 г. В галерия „Анастас” ще се проведе и демонстрация на ученически проекти и изделия на тема „Бъдещето на дизайна”.

От 20.00 часа музиканти ще дефилират от АМТИИ до Римския стадион, където ще се проведе фолклорният концерт на открито „Магията на българския фолклор“. За да бъдат активни участници, пловдивчани и гости на града, е предвиден открит дансинг под звуците на хипнотичните ритми на българската фолклорна музика.

Константин Стоилов – премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия

 

По време на неговия мандат се увеличават двойно железопътните линии в страната. Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и други

 

Малко известен факт е, че като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата

 

На 23 септември преди 166 години през 1853 г. в Пловдив се ражда Константин Стоилов Министър-председател на България през 1887 и 1894 – 1899 година. Основател и лидер на Народната партия от 1894 до смъртта си през 1901 година.

 

Финансовите възможности на родителите му позволяват да получи солидно образование. Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж в Цариград, който завършва със степента „бакалавър на изкуствата“. Младият Стоилов води много строг и организиран живот. Всичко в него е подчинено на учението.

 

По-късно изучава правни науки в Хайделберг и Париж. През 1877 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е „Мълчанието на историята върху българския народ“. Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави. По време на обучението си в Германия, в Лайпциг през 1876 г. приема светлина от масонската ложа „Аполо“ и членува в нея до края на живота си. Германското масонство се радва на уважение заради моралния си кодекс, не на последно място и заради имената на масоните Гьоте, Менделсон, Хайдн, Лист, Моцарт, Хердер.

 

По-късно живее в Прага, където се запознава с проф. Константин Иречек. След подписването на Сан-Стефанския мирен договор се завръща в България. Става съдия в Пловдив. През лятото на 1878 г. Стоилов е поканен да стане един от редакторите на пловдивския вестник „Марица“ (1878-1885). Той обаче предпочита да работи като юрист и на 1 август 1878 г. е назначен за член на Пловдивския губернски съд, но се изявява и като сътрудник на „Марица“.

 

Качествата на Стоилов като юрист са оценени високо и след половин година работа той оглавява Софийския губернски съд. Този пост му дава право да вземе участие като депутат в Учредителното събрание през 1879 г. Така само на 25 години влиза в света на голямата политика. В Учредителното събрание Константин Стоилов прави впечатление с широката си култура и ораторските си качества. Избран е за един от секретарите на събранието.

 

Със съпругата си Христина Стоилова

 

Симеон Радев, авторът на „Строители на съвременна България“, определя д-р Константин Стоилов като най-европейския български политик. Определение, което големият държавник получава заради своето образование, ораторска дарба, култура, обноски, облекло, добродетели. След изработването на Конституцията д-р Стоилов е включен в делегацията, която поднася на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз.

 

Европейската култура на Константин Стоилов допада на княз Александър. Затова монархът го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за шеф на политическия кабинет при двореца. От 1881 г. той е дописен, а от 1884 г. действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

 

 

През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.

 

Стоилов става министър-председател по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I. През есента на 1886 г., Третото Велико Народно събрание определя д-р Стоилов за член на делегацията, която трябва да издири кандидат за овакантения български престол. След няколко месечни сондажи в европейските столици делегацията се спира на кандидатурата на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. На 2 август княз Фердинанд полага клетва и встъпва в длъжност. На 20 август е съставено ново правителство, начело със Стефан Стамболов, а Константин Стоилов е назначен за министър на правосъдието. Това е първото по-дълго министерско управление на д-р Стоилов.

 

 

1897 г., София – 17-ото правителство на България. От ляво на дясно – Найден Бенев, Теодор Теодоров, Константин Величков, Иван Вазов, д-р Константин Стоилов, Никола Иванов, Михаил Маджаров, Георги Згурев.

 

Именно като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата. Той носи красноречивото заглавие „Наказателен закон за престъпленията по печата“.

 

След падането на Стефан Стамболов от власт, княз Фердинанд възлага на Константин Стоилов да състави следващото правителство. През юни 1887 г. Великото Народно събрание одобрява тази кандидатура, а за министър-председател е назначен Константин Стоилов. Започва най-отговорното време от обществено-политическата му дейност. Д-р Стоилов привлича за министри изявени политически, стопански и културни дейци. Различни министерства оглавяват Григор Начович, Иван Ев. Гешов, Теодор Теодоров, Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров. За да укрепи своята власт и да има своя трибуна той основава и печатен орган на партията вестник „Мир“, който е определян от изследователите на печата като „българския „Таймс“. Най-големият външнополитически успех на правителството, начело с Константин Стоилов, е признаването на българския княз от Великите сили. Подобряват се и отношенията ни със съседите.

 

Като активен деятел на Консервативната партия, Стоилов за кратки периоди заема министерски постове в правителството на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков. Участва във временното правителство на Петко Каравелов, и в това на Васил Радославов.

 

В спомените на съвременниците си д-р Стоилов е високообразован и възпитан човек, елегантен, с качества на организатор и оратор, толерантен, тактичен и учтив. Той и Стефан Стамболов са хората, създали предпоставките българската държава да възкръсне след петвековно робство и в началото на 20 век, да се превърне в най-динамично развиващата се страна на Балканите.

 

Константин Стоилов – премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия, умира на 23 март 1901 г. заради разклатено здраве и тежка бронхопневмония.

 

По време на неговия мандат се увеличават двойно железопътните линии в страната. Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и др. Приети са закони за насърчаване на местната промишленост и за земеделските каси, които осигуряват евтини кредити. Въведено и прогресивно облагане на доходите, което осигурява повече пари в бюджета. Създадени са търговско-индустриални камари.

 

В Пловдив има улица, която носи неговото име.

 

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

 

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

 

Още за книгата му може да видите ТУК.

Пътуването е преживелищно, не интелектуално знание - преживяването се вгражда дълбоко в човек, минава през тялото му

Записвам си всеки ден по нещо, което най-силно ме е впечатлило. Защото и тук, у дома, има какво да те впечатли не по-малко

Мисля, че съм на път да си реализирам юношеската мечта да бъда репортер по света

Славена Шекерлетова

Почти една година на път, с палатка. Няколко континента. За едно такова пътешествие, изпълнено с разнообразни случки и впечатления разказва в книгата „Поздрави от синята палатка“ Петя Кокудева. Познаваме я преди всичко като автор на книги за деца. Но тепърва ще се изненадваме приятно от новите ѝ хрумвания и мечти. За местата, случките и хората, си говорим няколко дни преди премиерата на книгата в Пловдив. Петя Кокудева гостува в Регионален природонаучен музей на 26.09, четвъртък, от 19 часа.

"Поздрави от синята палатка" не е типичен пътепис, въпреки че в нея има истории от места, но тези истории са много по-различни. Защо е важно за теб по този начин да разкажеш за пътешествието, което преживя?
Не си падам по многословието - нито като читател, нито като човек, който пише. И това, мисля, си личи не само в тази, но и в предишните ми книги. В този смисъл не е изненада, че съм подходила към света камерно, през есенцията му - есенция лично за мен, разбира се. Онова, което ми се е сторило най-смислено, най-весело, най-тъжно, най-плашещо… Докато пътува, човек буквално се затрупва с информация и впечатления, може да разказва до безкрай после. Само че за мен не това е смисълът. Искам - тъкмо напротив - да успея да отбера зърната от плявата.

Как е възможно човек да запомни толкова много истории и те да не загубят от силата си с времето?
Не е възможно, ако не записваш педантично. Което и правех. Всеки ден - по коли, влакове, вечер в палатката - въпреки умората… Това ми създаде полезен навик, към който се придържам оттогава насам. Записвам си всеки ден по нещо, което най-силно ме е впечатлило. Защото и тук, у дома, има какво да те впечатли не по-малко.

Колко време спяхте на палатка и кои са битовите предизвикателства в едно такова пътуване из много места без раздут бюджет. И какви пък са чаровните моменти на този начин? Скъпо ли беше за вас това пътуване?
От общо 9 месеца на път - половината време бяхме на палатка. В Европа, Скандинавия, Прибалтика и Нова Зеландия. Проблемите и чарът на този тип пътуване са споени, те са лица на една и съща монета: това, че си навън, в гората, сред стихиите - е и чар, и страх; това, че трябва да си готвиш в полеви условия е и забавно, и неудобно. Всичко винаги има повече от едно лице. За такова пътуване са необходими пари, да - въпреки че сме живели много свито. Но чак скъпо, не бих казала. Събираш пари и - ако ти е важно - заминаваш.

Всички домакини ли бяха любезни с вас и как всъщност стават тези уговорки за гостуване и приспиване при непознати хора, някои от които изобщо не знаят английски?
Не всички са любезни. Хората са всякакви. Понякога може да ти се сторят нелюбезни, защото са от друг тип култура, а не защото реално са груби. Или обратното, мен в Япония ме дразнеше например, че се отнасят с мен като с господар, някак прекомерно любезно, към раболепно. Но това отново е културна особеност - човек често дори не разбира ясно кое защо се случва. Трябва да прекараш много по-дълго в дадена култура, за да я осмислиш по-обективно.

А уговорките за нощувки, те стават през сайтове, в които се търсят и предлагат квартири. Когато хората не знаят английски, се разбирате с жестове, с гугъл транслейт, с повтаряне по шест пъти, през смях, както дойде - винаги е пълна импровизация.

Колко време беше най-дългият престой някъде и кое ви накара да се позастоите повече?
Най-дълго бяхме в две страни, които много харесваме: Норвегия и Нова Зеландия. Във всяка бяхме по месец и половина. И в двете е спокойно, дори самотно, и си много близо до земята, до небето, до водата, до дивите животни. Заземяващо е, затова останахме повече на тези места.

Казваш, че нямаш нужда от забележителности, за да забелязваш. Винаги ли си била така или постепенно си добила този начин?
Не, не съм била така винаги. Обучих се сама, докато пътувах и осъзнавах често, че на прозаични места ми се случват страшно интересни неща. Или пък на скучно място живее някой много любопитен човек. Освен това се научаваш как да търсиш интересното - ровиш, питаш местните, изкристализира ти каква е точно твоята дефиниция на интересно. Такива неща, които преди не съм знаела и умеела.

Но има и нещо друго - аз съм завършила журналистика, и то с голям мерак. После работих това около 2 години. Тази професия ми е на сърце и до днес, а тя е свързана точно с тия неща: да знаеш как и какво да попиташ, да отсяваш важното, да внимаваш за детайлите, да се осмелиш. Мисля, че съм на път да си реализирам юношеската мечта да бъда репортер по света.

Откъде е снимката на корицата със синята палатка?
От Норвегия. Една нощ имаше буря и се загубихме с колата. Стана тъмно, търсехме къде да опънем палатката, валеше пороен дъжд. Изкачвахме се дълго по едни камънаци и завои в планината. Накрая отворихме палатката в пълен мрак и заспахме веднагически. Чак на сутринта видяхме къде сме се озовали - прелестно място със северни елени наоколо по поляните. За мен е особено вълнение, че тъкмо тази снимка стана корица - точно защото зад нея стои такава история.

Би ли ни споделила нещо от скорошната ти разходка до Фарьорските острови?
То беше точно от тези пътувания, в които ти се налага да живееш с природните стихии и да им се подчиняваш, защото по онези земи е много сурово. На Фарьорите ми хареса най-много изобилието от истории (това като цяло е характерно за скандинавците) - легенди и истински истории са на всеки камък, табела, завой. Явно заради студа и мрака, хората заживяват повече в историите.

Как се променя човек след едно такова пътешествие?
Променя се. Става малко по-смел, става по-любопитен, отколкото е бил преди, защото вижда с очите си колко дивно интересен е светът. Осъзнава, че може да се живее всякак, всякак! - по неподозирано многообразни начини. Също така осъзнава многоликостта на всяка ситуация - спира да възприема нещата като лоши и добри, полезни или вредни, а като такива с променяща се траектория. Днес нещо ти се струва провал, обаче след 2 години се оказва, че ти е помогнало. А това на свой ред те прави по-спокоен и трезв. И най-вече, пътуването е преживелищно, не интелектуално знание - преживяването се вгражда дълбоко в човек, минава през тялото му. И друго важно за мен: човек свиква да не се центрира толкова около себе си и проблемите си, защото вижда чуждите. Сега определено не ми се разказва за моя вътрешен свят, за моите емоции, по-интересни са ми чуждите. 

Снимки: Здравко Петров, Георги Янев

 

За някои сгради със сигурност знаем много, но за други може би изобщо не подозираме, че са част от източната култура и архитектура

След фоторазходката из една от най-старите живи сгради в Пловдив – Джумая Джамия, която предизвика доста голям интерес сред читателите, екипът на Lost in Plovdiv събра още няколко запазени османски паметника. Маршрутът днес ни връща далеч във вековете и ни разкрива част от мюсюлманското наследство, оставено по нашите земи. За някои сгради със сигурност знаем много, но за други може би изобщо не подозираме, че са част от източната култура и архитектура.

Хюдавендигяр (Джумая) Джамия

Мурадие (Джумая) джамия се намира в центъра на град Пловдив и според историците е изградена между 1433-1436 година. Мюсюлманският храм е с размери 40 на 30 метра. Представлява централната част от комплекса от сгради (кюллийе), наречени на султан Мурад Хюдавендигяр. Към него още са принадлежали Кършунлу хан и Големия бедестен (покрит пазар). До днешни дни е останала само джамията.

Имението на Мехмет Хаккъ паша (къща Ламартин)

Построено е от тогавашния управител на румелийската област Хаккъ паша. Представлява типичен пример на архитектура на турска къща и е една от най-големите и красиви в Старинен Пловдив. По време на своето пътуване до Истанбул френският историк и писател Ламартин остава няколко нощи в имението.  Той бил възхитен от гостоприемните домакини и засвидетелствал това с перото си. Затова и българските изследователи ѝ дават названието „Ламартиновата къща”.

Часовниковата кула

Първата часовникова кула е построена в края на 16 век по тогавашен европейски образец. Циферблат на часовника няма, но времето бива отмервано на всеки кръгъл час като огласява всичко наоколо с медения си звън. В момента около нея има малък парк, който е предпочитано място от младите хора в града за късни летни срещи, а тя продължава да изпълнява своята първоначална функция.

Мевлевихане (Дервишки манастир)

Мевлеви (Мавлеви) хане се намира в Стария Пловдив и се определя като единствения дервишки манастир от този вид, който всъщност е мюсюлмански. Намира се във вътрешната част на крепостта (кале), която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построен през 16 в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща, след като Ингария придобива независимост от Османската империя. Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името „Пълдин”. Реставрация и е правена преди около 37 години, за да се смени нейното предназначение, като са последвали още няколко ремонта.

Училището на султан Абдул Азиз (Жълтото училище)

„Жълтото училище“ е най-старата сграда в Пловдив, която се използва по предназначението си. To e наречено така заради непроменения цвят на фасадата си. Построено е през 1868 г.  с благоволението на султан Абдул Азис хан. В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След  Освобождението  тук са преподавали П.Р. Славейков, Петко Каравелов. От 1964 г. сградата се използва от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Днес в него се помещава фолклорният факултет на академията.

Таш Кьопру (Четвъртък пазар) джамия

Джамия Ташкьопру е построена през 1860 г. от Аслъхан Бей като молитвен дом за мюсюлманите в квартал Мараша и първоначално има минаре.

Старото турско гробище

То е едно от гробищата от епохата на Османската империя, което се намира в центъра на Пловдив. Днес не се извършват погребални дейности, но работите по поддържането му продължават.

Шехабуддин паша (Имарет) джамия

Тя се намира в централната градска част на Пловдив, в непосредствена близост до пешеходния мост над река Марица. Построена е през 1444 г. от Шехабеттин Паша, който е бил бейлербей (главен управител) и везир в Османската империя през 15 в. От комплекса сгради днес са останали само джамията и тюрбето (гробницата) на пашата.  От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом.

Хюнкяр (Чифте) хамам

Построена е през 1555 г. от Кадъаскер Хаджъ Хасандзе Мустафа Ефенди. През май 1995 г. за първи път в сградата се провежда „Седмица на модерното изкуство“. Така се ражда идеята сградата да се превърне в Център за съвременно изкуство, наречен „Баня Старинна“.

Понеделник, 23 Септември 2019 11:58

Булевард за хората (ГАЛЕРИЯ)

Стотици деца и техните родители преобразиха „Марица Юг” в Деня на отворените улици

Стотици деца и техните родители се включиха в Деня за отворените улици и преобразиха тотално булевард „ Марица Юг” днес. Натоварената с много движение в нормалното ежедневие пътна артерия бе затворена за автомобили и отворена за хората. Гумите на леките коли отстъпиха пред подметките на кецовете. Музика вместо рев на двигатели и клаксони. Хлапашки усмивки вместо навъсени физиономии зад волана, попаднали в тапата пред колелото на Водната палата. Смях вместо шофьорски ругатни. Чист въздух вместо изгорели газове. Така изглежда днес булевард „Марица Юг”. Макар и само за ден, той се превърна в място за спорт, екологично образование, култура, игри, забавления, почивка.

Пътното платно бе превзето от хвърчила и фризбита, рисунки на асфалт, спортни тренировки на открито, фитнес зона, танци, творчески работилници, велоизяви и др.. На асфалта се играе морски шах, дама, туистър, “Не се сърди човече”, настолни игри. Любителите на цветята засаждат растения, на за разсад, вървят  образователни игри, беседи и занимания, посветени на устойчивия начин на живот и “разумното” придвижване.

Събитието е посветено на устойчивия начин на живот, еколого-съобразните форми на придвижване в града и намаляване на отпадъците. Организаторите са се погрижили дейностите им да оставят минимален отпечатък върху градската среда, като на място е организирано разделно събиране на отпадъците от платформата за чиста градска среда „АЗ, ТИ, ПЛОВДИВ!“.

Понеделник, 23 Септември 2019 11:57

Великият вдъхновител

„Сцена на кръстопът” отбеляза 80-годишнината на Тодор Колев

Приятели и студенти на големия български актьор разказаха своите спомени за него, а Камен Донев и Валентин Танев пяха някои от най-знаковите му песни

Вечер с музиката на великия Тодор Колев, кадри от негови филми и вълнуващи истории на неговите студенти отбеляза 80-годишнината от рождението му в Драматичния театър в Пловдив. Предпоследният ден на фестивала „Сцена на кръстопът” бе белязан от спомена за таланта на един изключителен творец, който по неподражаем начин умееше да разсмива, но и да натъжава.

„Тази вечер се случва по инициатива на Албена Колева и моя милост – Камен Донев. Вълнувам се много и се надявам да не ми проличи много, ако пък ми проличи – ви моля да ми простите, защото е човешко. Ако нещо не е както трябва, се утешавам с един лаф на Тодор Колев, който казваше: „Колкото повече грешки, толкова по-чаровно”, каза Камен Донев. После представи хората, с които реализира проекта „За Тодор Колев”. На изчистената сцена имаше само микрофони, инструментите на музикантите, малка маса и един вълнуващ акцент – вляво стояха костюмът, цигулката, мустачките, шапката, любимите пурети и чашата уиски  на Тодор Колев.

След като запозна публиката с останалите участници в празника, Камен Донев пръв прочете своя история за Тодор Колев. Той сподели, че я е кръстил „Великият вдъхновител”, защото още от детството си се е опитвал да го имитира, да повтаря това, което вижда.

„Имитирах Тодор Колев така добре, че започнах да мисля като него. Години по-късно в Академията проф. Азарян ми възложи имитация и се получи добре. После с Тодор Колев станахме приятели, пихме си уиски, обсъждахме безумните предавания по телевизията.  Заедно със Стефан Вълдобрев участвахме в предаването му с Джони Пенков. После отидохме като награда от Тодор Колев до Америка. За какво точно бе тя, и до днес не мога да го формулирам. Бяхме щастливи и вдъхновени. Всеки път щом чуех гласа му, скачах. Чаках след премиера какво ще каже, защото винаги казваше истината, не спестяваше. Беше много истински, много критичен, трудно харесваше. След години, когато пътувах по турнета с моноспектаклите ми, слушах неговите песни. Нахъсвах се и все ми се искаше да му звънна, да му кажа: „Г-н Колев, знаете ли я тази песен”. Не го направих и сега съжалявам.  Обичам ви, г-н Колев. Вие ми дадохте огромен кредит за сцената”, каза Камен Донев.

После на сцената излезе дъщерята на Тодор Колев – Албена. Актрисата разказа история за първите изяви на големия комик в Шумен. Поверили му ролята на полицай, а той вложил толкова от яркия си талант, че публиката само при появата му на сцена започвали да се смеят.

„Били са такива времената, че да се смееш на милиционер никак не се е харесвало. А ролята е била само с две реплики, но той доста се е раздал. Поради тази причина се събира партийната ядка и го свалят и от тази роля. След това е бил разпределен само в миманса. Не смеели да му дадат да каже и дума. После като се прибирал след поредния актьорски купон, заставал до кошчето ми и казвал: „Мойто дете, баща ти е актьор от миманса”, разсмя залата Албена Колева. По-късно по време на шоуто, тя се върна на сцената и разказа любопитни истории за пловдивския период в кариерата на Тодор Колев, когато на ул. „Густав Вайганд” младите актьори от Младежка сцена Пловдив живеели под един покрив. Вихрели се здрави купони,  а семейният Тодор Колев често си мислел, че гредоредът ще подаде и празнуващите горе ще се стоварят върху детското кошче с невръстната Албена Колева.

Свои истории  за големия актьор разказаха и Валентин Танев, Койна Русева, Красимира Казанджиева и Стефка Янорова. Те бяха записали спомените си на видео, което вървеше на екран в залата.

Мариус Куркински  прочете своята любима история от книгата за Тодор Колев „Варненското софиянче от Шумен”. „Беше ме поканил в предаването си и ми заръча да си харесам нещо от книгата и да го прочета. Не знаеше кой е откъсът, искаше да го изненадам. Аз избрах историята за голямата любов”, каза Куркински.

Стефан Вълдобрев изпя на сцената „Самотният човек”.  „Доста вършеехме с Тодор, с Камен в края на 90-те години, още тогава я пях тази песен. Той ми даде благословията си и после аз доста често я пея. Имахме такъв респект и уважение към него, че никога не си позволих да му говоря на „ти”, призна Вълдобрев.

През цялата вечер от сцената прозвучаха някои от най-известните песни на големия актьор в изпъление и на Камен Донев. Когато засвириха първите акорди на „Виолета”,  Донев направи лично признание от сцената: „Пея тази песен с малко притеснение.  Преди дни се ожених за една жена и тя се казва Виолета. В момента е в залата, но няма да я осветя, защото е срамежлива”.

После актьорът запя познатия рефрен: „Виолета,  Виолета, защо си вечно тъжна и намусена…”. Камен изпълни още много от популярните парчета като „Не отивай в Канада”, „Черно море”, „Камион ме блъсна” , „Автобиография”, „Жалба за младост”, „Сто кила ракия давам”, „Песен за любимия град”.

За Тодор Колев с любов разказа и Георги Къркеланов: „Вечерта е, аз държа в ръцете си бебето. То не заспива. Телефонът звъни: „Киркеланов, искаш ли да искараш едни 150 лв.? Ти през нощта работа нямаш, след два дена среща в Народния в 2 часа през нощта. Вземи такси. Вълдобрев е на турне и ми отказа, така че ти печелиш”.  Беше във филм на Иван Ничев. После имах възможността и да играя на сцена с него.  Спомням си, че дълго мислехме как да изиграем обесване в един откъс в  Академията. Та вдигат се завесите,  Цветомир Иванов висва и изведнъж от залата Тодор Колев започва да крещи: „Стоп, стоп, спрете! Той умира”. Оказа се, че сме се престарали. Оказа се, че всъщност Тодор  Колев е имал подобна случка в „Уестсайдска история” тук – в Пловдивския театър. Копелето – Цветана Манева, имала едно фалшиво обесване. Тя стъпвала върху нещо. В тичането и бързането по време на спектакъла, това стъпало се разместило.  И Цветана Манева започнала съвсем реално да се задушава. Тодор Колев бил единственият, който усетил, че тя наистина умира. Хваща я, успява да я вдигне и я спасява. Така че той е спасил живот тук”.

Празникът в Драматичния театър продължи час и половина и накара публиката да стане на крака и дълго да не пуска участниците в „За Тодор Колев”.

Сред публиката бяха много колеги и приятели на големия български актьори, политици, общественици, почитатели. Специално за „За Тодор Колев” сред гостите бе и легендарният български футболист и изпълнителен директор на ЦСКА Пламен Марков. Оказа се, че легендарният полузащитник е бил близък приятел на актьора, а за пристрастията му към театъра знаят всички фенове на футболната игра.

Днес от 19 часа е официалното закриване на фестивала „Сцена на кръстопът” със спектакъла „Актрисата” с участието на проф. Стефан Данаилов и Аня Пенчева.

Музикантът излезе с фланелка на Стилиян Петров на сцената. Античния бе осветен с цветовете на Астън Вила за шоуто му

Кенеди закри изключителния си концерт с надсвирване с гъдуларя Георги Андреев

Таня Грозданова, Иво Дернев

Когато си се сгушил в непознатите съседи на античните мраморни седалки, а крепежните въжета на навеса върху древната сцена вибрират в унисон с басите и съзнателно изключваш тътена от частната заря на юг в небето, като се наслаждаваш само на светлинното ѝ шоу под звуците на цигулката му, осъзнаваш, че си на правилното място, където се случва нещо изключително и неповторимо – Една вечер с Найджъл Кенеди!

Лошото момче на класиката, виртуозният цигулар Найджъл Кенеди подари една вълшебна нощ на Пловдив – Европейската столица на културата през 2019. Тя премина в класна музика и приятелски шеги под септемврийското небе над Античния театър в събота. Милиарди музикални молекули от Гершуин, втория му най-любим композитор – Кенеди, и Бах влязоха в клетките на хилядите ценители, които коментираха на десетки езици и аплодираха възторжено поданиците на кралицата. Найджъл, този изумителен, духовит и непретенциозен гигант, зареди с гениалността си Пловдив.

В унисон с британското възпитание, Найджъл започна концерта с представяне на  музикантите, които излязоха с него на сцената. Нещо, което други концертиращи солисти правят едва в края на спектакъла или в най-добрия случай по средата.

 

В Града под тепетата Питър Адамс – чело, Бойл Доуг – китара, Пьотр Кулаковски – ударни и Ролф Бусалб – китара бяха облекли тениски на футболен клуб Астън Вила. След като ги представи,  Найджъл свали дългото си черно сако и обърна гръб на публиката, така че всички да видят какво пише на електриковозелената му фланелка.

„Стилиян Петров – един от най-добрите футболисти играли някога в Астън Вила!“, отсече музикантът и се поклони на българските фенове.

Заклетият фен на Вила излезе за първата част с резервния екип на любимия си отбор, а през втората част бе облечен в титулярната фланелка на тима. Специално за концерта му пък Античния бе осветен с цветовете на Астън Вила.

Гигантският талант на британеца отдавна е омаял публиката, но в нощта на Античния театър, освен виртуозно изсвирени мелодии, той демонстрира мега духовитост. Кенеди редуваше класическата и електрическата цигулка с шеги, и непрестанен вербален контакт с публиката.

Началото на концерта ви предадохме на живо във Facebook страницата на  Под тепето:

След изпълнение, посветено на Йехуди Менухин, той анонсира, че ще продължи с творба на втория си най-любим композитор, когото има честа да познава от малък „Той се казва Найджъл Кенеди“, разсмя зрителите цигуларят и уж полегна на диван на сцената.

„За нас е чест пак да бъдем в Пловдив. В края на концерта сме ви подготвили специална изненада, а ако не ви хареса ми кажете“, демонстрира още при откриването чувството си за хумор с блестяща усмивка цигуларят.

100% сме сигурни, че ако беше гледал българския филм-класика „Изпити по никое време“, то непременно щеше да изцепи на финала „Сега ще видите къде е цигулка, къде е гъдулка!“ точно преди на сцената, заедно с него да излезе и известният ни гъдулар Георги Андреев. Двамата изпълниха заедно композиции с балканско звучене, а накрая на концерта Найджъл и Георги вдигнаха публиката на крака с надсвирване по между си на Цигански напеви и Очи чёрные.

На финал гениалният Найджъл се поклони, направи култовия си жест към публиката и даде заявка, че ще се върне, при това много скоро. Чакаме го, заразени от вируса Кенеди.

Страница 1 от 1603

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…