Пристанът като хранилище на моряшки истории в новата изложба на художника, която се открива в галерия Филипополис тази сряда

Иво Дернев

Има брегове, на които всеки иска да пристане. Да пусне котва. Да намери покой. Те не коварстват с невидими течения. От брега им струи блага светлина. Чуват се цикади, бохемски смехове, наздравици и съблазнителни кикоти. От морето пък лъха бриза на приключението. Романтиката. Неизвестното. Водите им са толкова дълбоки, и още по-чисти. И с толкова много живот. Те са приятелски. Те дърпат към себе си. Трудно се напускат. И знаеш, че дори да отплаваш за известно време някъде навътре в морето, пак ще се върнеш.

Такова пристанище е Атанас Хранов. Кей, от който не би си тръгнал, ако веднъж си пристанал. Акостираш ли в твореца, оставаш завинаги. Пуснеш ли котва в приятеля, там си вечно.

Тъкмо така кръсти новата си изложба Наско. „Пристанища”. Тя ще бъде открита на 4 септември, от 18:30 часа в галерия Филипополис. Атанас Хранов е подготвил близо 20 живописни платна и няколко пластики, за да накара отново публиката да отплава с него във фантастичния свят на твореца и моряка.

„ Пристанищата не е нужно да са на морето, за да бъдат пристанища. Самите ние сме пристанища. Всяко едно нещо може да бъде възприето като пристанище. А и на български този глагол „приставам” е толкова нежен и любовен. Ти му се доверяваш на това място, отдаваш му се. Или на този човек, в нашия случай”, разказва минути, след като е подредил изложбата си художникът Атанас Хранов.

Мореплавателят Атанас Хранов добавя: „Приближавайки от морето към сушата възприятията са съвсем различни. Пристанищата на моряците са съвсем различни от пристанищата на хората, които са на сушата и излизат на тях, за да пият по една бира или да хапнат прясна риба. Морякът вижда това пристанище като убежище, като нещо в което той ще се приюти, ще почине и ще се подготви за новото плаване. В този ред на мисли пристанището е едно хранилище на моряшки истории. Ти стигайки до Гибралтар например, превръщаш самият Гибралтар е последното изречение, което затваря разказа на пътуването до този пристан. Ти го оставяш там. Тръгвайки от Гибралтар обаче това е първото изречение на следващото пътуване, на следващото приключение и съответно следващата история. Колкото по-значими разкази събира едно пристанище, толкова по-значимо е то. Има такива емблематични места поради тази причина- Карибите, Гибралтар, Азорите, Канарите, Бермуда. Там големите моряци разказват големите си истории от големите си плавания. Пристанището не е сбор от бетон, места за връзване, заведения за разтуха и дребни удоволствия. То е много повече от това. То е край и начало. Край на едната история и начало на новата. Финалното изречение и първото”.

Ето какво написа друг творец и моряк- Александър Секулов за новата изложба на приятеля си Атанас Хранов.

ВЪЛНИТЕ СА ПОСЛЕДНОТО ПРИСТАНИЩЕ

Вълните са последното пристанище, макар все още да не го приемаш. Ти още вярваш в прилива и отлива, ти още дишаш радостно със вятъра… Когато всичко се успокои във теб, когато хоризонта се превърне на зеница и ти си само кръг, пулсиращ кръг на светлината, ще чуеш как шуми кръвта – това последно плаване, наречено от теб, но не за теб. И няма нищо по – самотно от глас на мъж, изправен срещу собствената кръв – родината, която те поглъща, пристанище, което те изпраща, небето, сред което се издигаш, предишния живот изгубил, загубил себе си напълно, дори не можеш да си спомниш дали си бил и бил ли си изобщо, достигнал нищото и озарен. И никъде не ще отплаваш вече, защото сам си се превърнал на пристанище за другите, които викат в тъмното, които чакат твоето спасение, за да живеят дълго те самите.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…