Print this page

Още от гимназията исках да правя това - събития, които разказват за творчеството и личността на Йордан Радичков, казва внукът му

Всички отговори, които някой търси за един писател се крият в неговото творчество

2019-та година бележи 90 години от рождението на Йордан Радичков – един от най-самобитните и интригуващи майстори на словото. В Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и във ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ беше показан единственият документален филм за писателя, драматург и сценарист Йордан Радичков „Черказки хроники“ на режисьора Димитър Петков. На срещата с учениците присъства внукът на твореца – Дани Радичков, който също е писател.

Януари беше обявен за месец на Радичков в Пловдив. Ето ТУК в Под Тепето може да видите как преминаха събитията.

А сега накратко разговаряме с внукът на Радичков – Дани Радичков за годишнината и паметта за твореца. Той гостува в училища в Пловдив по покана на литературния фестивал Младият Пловдив чете.

Дани Радичков: Тази година с пълна сила празнуваме 90 години от рождението на Йордан Радичков. Документалният филм „Черказки разкази“, който показваме е едно от по-важните видео архиви, съдържащ разговори с автора, в които той споделя интересни неща. Тази година януари месец обявихме за месец на Радичков в Пловдив. Представихме изложба със снимки от пътуването му в Сибир. До края на годината ще продължаваме да правим доста събития в страната. За публиката се оказа доста интересно, защото научава нови неща, а около Радичков има доста истории.

Още от гимназията исках да правя това - събития, в които се разказва за творчеството и личността му. Тогава проявих силен интерес към архива, който има у дома. Открих чудесни истории, които ми се искаше да споделя с повече хора. Оказа се, че на хората това им е страшно интересно, а на мен ми доставя удоволствие да говоря за живота на Радичков. Не знам дали е важно, но е хубаво да се напомня за близкото минало, тъй като късата памет не е проблем само на нашата страна, тя е световен проблем. Напомняме за нещата, които са се случили малко преди ние по-младите да дойдем на този свят. Мисля, че когато научаваме повече, си взимаме добри уроци и правим изводи за това защо имаме конкретни проблеми сега, какво сме загубили, забравили, а и за някои хубави неща.

От всичко, което знаеш за Радичков, какъв урок си научил?

Може би, че всички отговори, които някой търси за един писател се крият в неговото творчество. И вместо да се задават безумни въпроси какво е правил и какъв е бил, ако човек прочете внимателно оставеното творчество, ще намери отговорите на основните си въпроси.

Последният път, когато беше в Пловдив и си представяше книгата „Двеста линейки на час“ сподели, че не просто си ядосан на реалността, а си направо бесен. Това продължава ли да е така?

Според мен, ако можеш да си позволиш  да гледаш с широко отворени очи света и да поддържаш здравословна доза гняв, това няма да ти се отрази зле. И мисля, че основната цел на образованието трябва да бъде да развива критичната мисъл на човека. Бях тук да представям третия си сборник разкази. След него може би предстои нещо, аз не спирам да пиша, но ще видим какво ще се случи.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…