Капана.БГ

Капана.БГ

 

Благоевградската модна марка Creative, която работи успешно на седем европейски пазара, прави нов скок в развитието си и открива първия си физически магазин в сърцето на Пловдив на 18 февруари (вторник) от 12:00 ч. Магазинът се намира на ул. Райко Даскалов 41 (малката главна).

 

След като онлайн магазинът creative-bg.net успя да покори сърцата на своите онлайн потребители в Румъния, Гърция, Хърватия, Унгария, Чехия, Македония и България, от брандът решиха да стартират и верига от физически магазини в цялата страна. Към момента магазини на марката можете да откриете в Благоевград и София, а скоро и магазинът в Пловдив ще е факт.
  

За откриването на новия магазин екипът на марката е подготвил много приятни изненади за първите клиенти, които го посетят: 

 

  • Големи отстъпки за всички продукти;

  • VIP карти за първите клиенти;

  • Подаръци;

  • Специалната игра “Снимай се с Creative”, в която клиентите на магазина ще могат да спечелят специалната награда - “Ваучер за незабравим спа уикенд за двама в Банско”.

В магазина ще намерите всички модели на марката, включително и новата вече налична колекция пролет/лято 2020, в която ще откриете модерните за сезона сака, костюми, ефектни рокли и ризи в най-актуалните цветове - лилаво, охра, червено, тъмно синьо, оранжево и още много други. Разбира се, ще откриете и по-ежедневни модели на удобни панталони, тениски и спортни комплекти.

 

 

“Почитателите на Creative в Пловдив ще могат да закупят всички продукти на място, като зареждането ще бъде всекидневно и ще предлагаме максимално пълната продуктова гама” - потвърди собственикът на Creative г-н Стаменов. “Марката ни е известна с атрактивните си продукти, които са винаги в крак с последните модни тенденции, а цените са без конкуренция на пазара. Ще запазим тази политика и за магазина в Пловдив, където имаме много почитатели”.

“Следващите ни планове в развитието на веригата са да отворим магазини в Кюстендил и Сандански” - допълва той. 

 

Creative очаква всичките си фенове на 18 февруари на адрес: ул. Райко Даскалов 41 (малката главна), гр. Пловдив. 

Не е нужно да се разхождаш с километри, за да видиш красотата около себе си
 

Всички знаем, че Главната в Пловдив е най-дългата пешеходна улица в Европа със своето трасе от 1750 метра, забранено за автомобили. И докато разходката по нея е абсолютно задължителна при всяко посещение под тепетата, то по-късите отсечки често биват забравени, а понякога крият не по-малко красота и история.

Започвайки тура си от Пощата, няколко метра по-надолу, току пред сградата на Общината,  минава един от примерите за къса пресечка, която обаче е изпълнена с архитектурни бижута, спомени от миналото и интересни заведения. Улица „Гурко“ в центъра приютява много градска история. Някога започвала от градинката зад Общината и завършвала до Католическата църква, днес тя е доста по-къса поради оформянето на площад „Стефан Стамболов“ , пробиването на Тунела и изграждането на булевард „Цар Борис III Обединител“. Макар и не толкова известна с името  и впечатляваща с дължината си, улица „ Гурко” може да се „похвали” с една от най – ценните исторически забележителности в града под тепетата – древния Римски форум и Одеона. Задължително си отделете време, за да се разходите по нея, да седнете да изпиете по кафе, или да похапнете в някое от заведенията, защото атмосферата там много наподобява на малките италиански улички, изпълнени с живот и глъч по цял ден и до късно вечер.

Малко по-надолу, от стълбите на „Каменица”, започва и втората подред пряка, дълга само няколко метра. 11-и август е по-популярна сред кореняците пловдивчани като Италианската уличка, защото през 1980-те на нея е имало множество пицарии. Днес, всъщност, началото ѝ също се бележи от обекта на популярен бранд за приготвяне на италианския специалитет. За съжаление, други заведения вече няма, а пасажът се ползва най-вече от бързащите, искащи да съкратят няколко крачки по пътя си към Джумаята или Старинен Пловдив.

През централния булевард и от страната на Понеделник пазара се намира следващата мини уличка. Съединена България  разделя Трихълмието от разкопките до Понеделник пазара и – по някакъв начин – свързва площадчето на Понеделник пазара с южния вход на Тунела. Голяма част от нея е изкопана. В двата ѝ края – до Понеделник пазара и към Тунела, е останала павираната пътна настилка, както и част от тротоара. Улицата, която преди се е намирала в сърцето на града, днес е просто задънен паркинг.  Много от къщит са разрушени и в момента са останали едва 4-5 сгради. Част от тях биват унищожени в началото на социализма при прокарването на днешния бул. „Цар Борис“ и Тунела, а други – през 70-те и 80-те, при строежа на недовършения и впоследствие унищожен Археологически музей, при който се появява и днешната огромна дупка под Трихълмието.

Сгушена в полите на Сахат тепе,  улица „Бураго“ започва със полуразрушени каменни стълби и завършва без изход с къща на №8. Най-голямата ѝ забележителност е единствената в Пловдив църква на Адвентистите от седмия ден. Това е най-голямата и най-поддържана сграда на нея. Уличката е не повече от стотина крачки, като от двете й страни има общо около 15 постройки.

Последните няколко метра пък от кратката ни разходка по най-късите централни пловдивски улички принадлежат на капанската „Атанас Самоковеца”. Кръстена е на първия кмет на града след Освобождението и е дълга, почти колкото мандата му. Видният търговец абаджия подал оставка. Той преценил, че не може да се справи с кметските задължения. По улицата рядко минават хора. Днес най-близкият майсторски спомен до занаята на Атанас Самоковеца е един от най-старите магазини в квартала.

Източник: Lostinplovdiv.com

Издателство „Жанет“ отвори ключалката, за да излети на свобода сред своите читатели книгата на Ина Иванова: „Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи на лирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност“
По време на представянето на книгата в Петното на Роршах“ в Пловдив Ина Иванова очерта основните нишки и пътеки в писането си:

„Светлата тъга; да пиша така, че да боли и да свети; детството- предметите, които са живи по-дълго от нас. Дадох си сметка, докато редактирах тази книга, че сърцето като метафора, архетип, ако щете, при мен е много работещ символ. Тези пътеки.. не знам дали сте се замисляли, но предметите живеят по-дълго от нас, те остават след нас, понякога ги намираме в старите шкафове, натоварени с чувства, носталгии. Това е многозначително в този уж твърд свят, в който живеем…. Нали всички знаем, че в атома има много празно пространство. А аз не знам колко е твърд твърдият свят на предметите… Може би това е една от нишките. Другата, сега си мисля, че е настойчивото предпочитане да вървя от светлата страна на тротоара, защото това е по-трудното и го твърдя отговорно. И защото… нали знаете онази картинка, в която има една чаша пълна до половината и отдолу тече текст: „Ако виждаш чашата непрекъснато празна наполовина, просто пресипи течността в по-малка чаша и престани да мрънкаш“. Мисля, че това също е част от моя свят.

Капана споделя първото стихотворение от книгата на Ина Иванова „Криле от папиемаше:“

Ave, непристъпен свят.
Ние, зрънцата черен пипер,
ние – солта на земята,
ние – просторните памукови поля,
поливани с неразумни надежди,
ние – изпратените на обикновена смърт,
те поздравяваме.
Защото има време за всичко,
а случилото се може да бъде възкресено
по хиляди начини.
И всичките – верни.

„Светкавици
Баща ми поправя небето“

Радослав Чичев представи новата си книга „Светкавици“ в литературен клуб Spirt & Spirit в Петното. Поезията е много лична и белязана от загубата на бащата на писателя.

„Книгата е за загубата, за баща ми. Втората част от книгата се казва „Разговори“ и тя е посветена на него. В първата част присъстват сезоните. Това донякъде е и любовна книга, защото голяма част от стихотворенията са писани за жена ми. Интересно е това преплитане, поне за мен -  в този период, в който съм написал книгата. Преплитането на загубата и нещо, което те дърпа напред, вярата.

Преди една година представих ръкописа на едно четене и забелязах, че почти във всяко стихотворение присъства думата „сърце“. Първата част на книгата е озаглавена така. Мисля, че сърцето задава ритъма. Някак и самата дума е такава – то е центърът. Тия стихове преминават през него“.

Радослав Чичев разказа още, че е имал щастливо детство и след смъртта на баща си започва да цени повече земята под краката си, да се съсредоточава повече върху това, в което вярва и мисли, че е ценно.

Стихосбирката завършва със стихотворението:

„Светкавици
Баща ми поправя небето“, което е писано на Камен бряг през лятото. „Беше драматично като изживяване, защото мислих за баща ми, бях на брега, на скалите и в тоя момент виждах огромни светкавици, които падат в морето в далечината. Така свързах двете неща. А той беше майстор и обичаше да поправя всякакви работи, темпераментен човек. И си казах: „Ето, той пак поправя нещо и се ядосва…“

За книгата „Светкавици“ Марин Бодаков казва: „Стихотворенията са разтърсващи. Нежност, прямота, сдържаност, отчаяние, могъщество – всичко в няколко реда, в един ред. У нас много се лъже – и това минава за литература. А Радослав Чичев ни дарява сърдечни истини. Не бърза. И живее вместо баща си.“

Радослав Чичев е радиожурналист, водещ на предаванията "Аларма" и "Артефир" по програма "Христо Ботев" на БНР. Автор е на стихосбирките: „От прашинката на деня“, за която през 2012 г. е отличен с бронзов „Пегас“ на „Южна пролет“ в Хасково, на „Сърцето на ловеца е лисица" и на „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“. През 2012 г. е победител на Фестивала "София: Поетики".

В салона на галерия „Възраждане“ в сърцето на Стария град миналата вече рбеше открита изложба живопис „Ракурси на душата“ на младия пловдивски живописец Никола Гулев, който в края на 2019-та бе номиниран за млад автор на гр. Пловдив от Дружество на пловдивските художници в „Годишна изложба на Дружество на пловдивските художници”2019, провела се в Галерия „Капана”.

Сред гостите на откриването бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов, актьорът Симеон Алексиев, приятели и почитатели на изкуството на твореца.

Експозицията и автора бяха представени от галеристката Красимира Алексиева, която сподели своята радост и удовлетворение от възможността да наблюдава от първо лице развитието на твореца, неговото израстване и надграждане с всяко изминала година, тъй като галерия „Възраждане“ е представяла до момента 4 самостоятелни изложби на Никола през 2013, 2014, 2016 и 2018г.

„Виждате лицата в картините. Това са хората, решили да останат в България. Лицето е прозорецът на душата. Но вглеждаме ли се достатъчно активно в него? В лицето на човека до нас, на близките си, на хората в автобуса, на улицата? Истината е, че минаваме безразлични и затворени в себе си. Тази изложба ще ни подскаже, че трябва да се вглеждаме повече. Че е хубаво да питаме човека до нас: Как мина деня ти?

Със сигурност „Ракурси на душата“ има социален привкус и аз искрено се надявам, някое лице от картините да ви завладее, да го припознаете. Това е начин да погледнем вътре в себе си, за да извадим нещо добро от душата си. Никола Гулев майсторски е създал галерия от ликове, които ще ни предизвикат със своите тайни и истини, ще събудят нашите чувства“, каза на откриването галеристката Красимира Алексиева.

 

„Дано да съм успял да ви докосна с нещо като автор!“, отговори художникът.

Никола Гулев е роден в гр. Пловдив през 1987 г. През 2006 г завършва художествена гимназия „Цанко Лавренов” в гр. Пловдив със специалност „Живопис“. През 2010 г. се дипломира като бакалавър по Педагогика на обучението по изобразително изкуство със специалност „Живопис“ в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство под ръководството на доц. Румен Жеков. От 2010 г. е член на Дружеството на пловдивските художници. През 2012 г. завършва магистърска степен по живопис в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство с пълно отличие. От 2016 г. придобива научна титла – Доктор по методика на обучението по изобразително изкуство. Никола Гулев работи и твори в гр. Пловдив. Картините му са част от колекции на ценители в България, Испания, Португалия и Англия.

Изложбата в галерия „Възраждане“ ще продължи до 02.03.2020 г.

Крайно време е наистина да бъдем обединени, заяви проф. Шекерджиева

Иво Дернев

Да консолидира енергията в АМТИИ и да привлече отново изолираните хора. Това е мисия №1 за новия ректор на Академията проф. Тони Шекерджиева от катедра „Оркестрови инструменти и класическо пеене”. Днес следобед тя оглави Академията, а изборът е бе посрещнат с  очаквания ВУЗ-а да тръгне по нов път. Дали това ще се случи, предстои да разберем.

„ Мисията ми е да сме обединени. Ще го направя. Това е женското оръжие. Колкото и да сме различни, ние всичките обичаме изкуството и това е най-важното. Крайно време е наистина да бъдем обединени”, каза веднага след избирането си новият ректор на Академията.

На въпрос „Връща ли се класиката в АМТИИ, проф. Шерекджиева отговори: „Класиката винаги си е стояла тук, ние никога не сме бягали”.

Тя обеща да възстанови при първа възможност закритата катедра "Теория и история на музиката".

[caption id="attachment_95768" align="aligncenter" width="864"] Проф. Куюмджиев след вота[/caption]

„Това го казвам пред вас, медиите. Много е важно да се знае. Поемам този ангажимент. Не забравяйте, че проф. Куюмджиев е моят рецензент за професурата ми. Определено ще работя с него, и с всички, разбира се”, обясни тя. Проф. Куюмджиев бе един от кандидатите за ректор, като на първи път той спечели доверието на деветима от делегатите на Общото събрание. Той бе основната опозиция на статуквото в Академията в последните години, в които бе закрита катедра "Теория и история на музиката".

„ Много добре си давам сметка, че влизайки в кабинета на ректора, затварям други. Имам прекрасни студенти, дано да успея да бъда и с тях. Искрено го желая”, каза още проф. Шекерджиева.

За избора тя получила поздравления от Полша, от Италия и Франция. " Отваряме Академията към света. Искам и трябва това да се случи. Защото знам какво води това след себе си”, заяви новият ректор.

Подчерта, че кампанията е била перфектна и толерантна.

[caption id="attachment_95762" align="aligncenter" width="857"] Проф. Дженева[/caption]

„ Благодаря на колегите, с които съм работила и ще продължа да работя. Това са колеги с огромен опит и те никога няма да бъдат извън моето полезрение. Аз ще имам нужда от тях, сигурна съм. Ще добавя много нови неща в живота на Академията.  А това, което искам да запазя, е сърцатостта и желанието да запазиш, да съхраниш имиджа на АМТИИ. Може не винаги да се е получавало, но проф. Милчо Василев наистина обича Академията, това е неговият живот. А първото нещо, което ще направим е да разгледаме новия закон, който вече чука на вратата. Длъжни сме да се съобразим с него. Не се страхувам от нищо ново. Имам до себе си толкова много можещи млади хора имам оптимистичното чувство, че ще успеем. Трябва да успеем”, допълни проф. Тони Шекерджиева.

Проблемът с Жълтото училище и базата ще бъде дискутиран още другата седмица.

Стилната арт сцена на „Bee Bop Café“ Пловдив ще е домакин на концерта Нина Николина „Етно Джаз Проект” на 21 февруари. Певицата и музикантите от формацията ще представят български народни песни, които са погледнати по различен от традиционния начин, събиращ фолклор, етноджаз, фламенко и вокални и инструментални импровизации.

На сцената с Нина Николина ще се качат Калин Вельов барабани и перкусии, Мартин Ташев тромпет и вокал, Ясен Велчев клавишни, Таня Първанова вокал.

В репертоара са включени песните от първия концертен албум на изпълнителката „Нина Николина LIVE JAZZ & TRADITIONS“ – „Излел е Дельо“, „ Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“ ,“Свети Георги“, „ Пиринска Трилогия “ – /“Пуста младост“, „Еленко”, “Катерино Моме”/ , „Гюл девойкя“, представени в модерен микс от етно и джаз. Освен тях в концерта са включени песните – „Ти“ и македонската народната песен „Яна“.

Copyright: Mariana Petrova – mamuri

Нина Николина „Етно Джаз Проект” е инспириран от Златните хитове на българския песенен фолклор, на световно ниво, с висока класа и неподражаем стил. Неподражаемият глас на Нина Николина с акапелни изпълнения, вокалните импровизации във фламенко стил на Мартин Ташев, редкият нисък алт на Таня Първанова и соловите партии на музикантите правят концертите им уникални.

Страница 9 от 1700

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…