Шоколади „Гайо“ се правят изцяло от натурални продукти, без лецитин

Фирмата вкарва вносни какаови зърна от Венецуела, Доминикана и Никарагуа

Освен шоколадови изделия, приготвят и бира от какаови зърна

Паулина Гегова

Венсан Гайо е френски музикант, а Мария е българка. Съдбата ги е срещнала и от тази среща се е заформила любов, а логично любовта води до това да създадат семейство. Но не само семейство създават, а и общ бизнес и то от най-сладките – този на шоколада.

Какаото има дълга история. Използва се още от Ацтеките и Маите, което го превръща в продукт, използван още преди 5000 години. То е плод, който не вирее навсякъде и за него трябва да се полагат специални грижи. Венсан и Мария знаят това. Преди няколко години, те се запознават с хора, които отглеждат какао във Венецуела. Отношението им към продукта променило тотално концепцията им за шоколада и ентусиазирани почват проби за създаване на шоколад, с различен произход какао в домашни условия.

Когато пробвахме, още живеехме във Франция. Когато се преместихме в България, решихме, че трябва да направим нещо свое, нещо, което отговаря на характерите ни и идеята за производство на шоколад дойде от самосебе си, обяснява Венсан.

Така на пазара се появяват шоколади „Гайо“, които се правят от изцяло натурални продукти, с нерафинирана захар и без лецитин. Колкото до млечният им шоколад – той е без животински продукти.

Първите им шедьовъра са два вида натурални шоколади по една и съща рецепта, но с различен произход какао, който възлиза на 70% чистота. Те работят с малки фирми от Венецуела, Доминикана и Никарагуа, защото Южна Америка е майката на какаото, а това, което се отглежда в Африка е по изкуствен начин и се третират с химия, заради климатичните условия и състава на почвата.

Учехме се от занаятчии, които правят шоколад направо от зърната, а не от какао на прах и изкуствени аромати. Подобни се правят на конвейер за масово производство, но стандартният им вкус е изгубил спецификата на района, в който се създават. В световен мащаб се използва главно какао от Кот д‘Ивоар, където освен проблемите с вкуса има политически и социални проблеми с робския труд, експлоатацията на деца, унищожават се цели гори, за да се засадят какаови плантации. Точно затова решихме да работим с избрани и малки фирми от Централна и Южна Америка, споделя още Гайо.

По негово мнение, най-чисти продукти в направата на шоколад, използват няколко производителя във Франция, няколко в щатите, както и хората, който работят направо на плантациите в Перу и Венецуела.

В момента Венсан и Мария строят малък цех в Прослав, където ще се правят и турове, по време на които хората ще могат да видят от първа ръка как се прави шоколад, work-shop-ове, културни събития и концерти, както и публична част за магазинче. Ще се провеждат и комбинирани дегустации с вино и шоколад.

Като цяло натуралният шоколад си отива с уиски, вино, коняк и бира. Точно затова Гайо имат и авторска бира от какаови зърна, която се прави от пивоварна Диво Пиво и може да бъде намерена в бирария „Котка и мишка“.

Когато шоколадът е истински, той е полезен за много неща. Освен, че дава енергия, той съдържа витамини Е и Д, желязо, мед, антиоксиданти. Действа активно върху мозъка, сърцето и нервната система. Полезен е при диети и за гладкост на кожата.

Венсан и Мария са оптимисти, че ще успеят да се наложат на пазара, защото хората почват да оценяват българското производство.

Ние сме малка фирма, нямаме нужда да покриваме огромен пазар, защото ще изгубим идентичността си, казва като за финал Венсан Гайо, чийто шоколад е взрив на вкусове в устата.

Надпреварата е за енергийно ефективни превозни средства

Нашите се състезават в категории водородна горивна клетка и електрическа батерия

Четири български отбора от ученици и студенти на Техническите университети в София и Варна ще се състезават в категорията „Градски тип“ с водородна горивна клетка на на международното състезание Shell Eco-marathon 2017, което ще се проведе в Лондон през пролетта. Други два български екипа са в категорията „Прототипи“ с електрическа батерия. Те са на Русенския университет „Ангел Кънчев“ и на Професионалната гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Н.Й. Вапцаров“ – гр. Чепеларе.

След повече от 12 месеца проектиране, изграждане и тестване на собствените си енергийно ефективни превозни средства, общо 192 отбора от 27 страни от Европа и други континенти ще вземат участие в 33-то издание на състезанието. Надпреварата ще се състои в олимпийския парк „Куин Елизабет“ от 25 до 28 май, където е организиран фестивалът „Изгради бъдещето“. Участниците ще се състезават на специално изградена 1,6 км градска писта в олимпийския парк, на която ще представят смелите си визии за интелигентен транспорт на бъдещето.

През 2017 г. организаторите са въвели нов предварителен кръг под името Shell Eco-marathon Challenger Event. Това е отделна надпревара, по време на която отборите, заявили участие за първи път, ще могат да тестват и правят подобрения по своите превозни средства, преди да станат част от голямото състезание догодина. Този кръг ще се провежда във Франция и в Турция. Три нови български отбора ще премерят сили в него. Те са от Професионална гимназия по механотехника в Русе, втори екип от Русенския университет „Ангел Кънчев“ и учениците от Професионална гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт в Казанлък. Всички те ще участват с автомобил от категория „Прототипи“.

„Ние сме истински късметлии – ще работим в тясно сътрудничество с опитните български отбори и експертите на петролната компания от континента в изцяло мултикултурна среда.  Това е сбъдната мечта за всички нас и първата стъпка към реализацията ни в съвременни експерти за бъдещето на транспорта и енергийната ефективност. С ентусиазъм ще впрегнем познанията и уменията си, за да направим всичко по силите си да имаме впечатляващо постижение на пистата“, отбелязват част от новите участници в състезанието.

„Българското участие в еко маратона навършва 10 години и за мен е истинска гордост да видя включването на общо седем отбора, от които три са изцяло нови, в тази единствена по рода си надпревара. На международната сцена на Shell Eco-marathon в резултат от постоянството и отдаденост на българските участници България има репутация на страна, от която идват смели, амбициозни и талантливи млади хора с визия за бъдещето. Гледам с оптимизъм към участието тази година и вярвам, че ще имаме нови поводи да празнуваме постиженията на бъдещите инженери“, сподели Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България.

Миналата година отборът Microjoule-La Joliverie от Франция постигна най-добър резултат в категорията „Прототипи“ на компресиран природен газ, като измина впечатляващите 2606 км – разстоянието от Лондон до Милано и обратно с еквивалента само на един литър гориво.

Как кошмарите се превръщат в реалност или за неоправданата агресия към литературата

Паулина Гегова

„Имало някога едно много инатливо дете, което никога не слушало майка си. Ето защо милостивият Господ Бог спрял да бди над него и го оставил да се разболее. Лекарите не можели да го излекуват и съвсем скоро то се озовало на смъртното си легълце. Като го спускали в гроба и започнали да хвърлят пръстта, една от слабите му ръчички се подала над земята, протегната към небето. Натъпкали я обратно и насипали още пръст, но от това нямало никаква полза. Ръчицата непрестанно се подавала. По тая причина майката трябвало да отиде на гроба и да го удари през пръстите с една тояжка. След това ръката сама се прибрала. Едва тогава детето намерило покой в гроба.“

Това е една от приказките на братя Грим от новото нецензурирано издание, което излезе на пазара през декември миналата година от издателство Deja Book, което предизвика неочакванo негативни реакции в социалните мрежи през последните седмици. Коментари от типа „Как така може да се издава нещо подобно“ заляха интернет. Родители луднаха по новата книжка, защото децата им били застрашени и щели да сънуват кошмари.

Мили родители, мили читатели, братя Грим са народопсихолози. Те са събирали истории, разказвани от обикновените хора и са ги описвали. Да, по един мрачен начин, но тяхното творчество не е сборник от детски приказки, а от хорър разкази. Те са целенасочени към различен тип аудитория и никъде, никога не се е упоменавало, че са за подрастващи. Това, което сме свикнали да гледаме по Дисни филмчетата е лъжовната преработка на народните легенди, целяща комерсиална печалба.

В истинската приказка за Пепеляшка, злите й сестри си режат петите и пръстите, за да им стане стъклената пантофка, а Гретел е изядена от вещицата.

Неясна е агресията, която плъзна към издателската къща, защото никой не кара никого на сила да купува книгата. По тази логика много други писатели трябва да бъдат заклеймени. Имена като Стивън Кинг и Агата Кристи не трябва да фигурират в литературния регистър. Скандалът, който се породи относно сборника е неоправдан. Литературата не е за да обслужва нечии персонални интереси. Тя е избирателна. Различните жанрове се създават за различни характери. Свободата не е ограничена, всеки може да чете каквото поиска и думата приказка, по никакво писано или неписано правило, не слага рамки на едно литературно произведение.

Фактът е на лице – творчеството на Якоб и Вилхелм Грим е изпълнено с ужаси и жестокост. Самата им фамилия носи подсказка с какво точно се занимават те и какъв характер литература ги интересува. Не, не е съвпадение. Символиката в името изобщо не е случайна. И ако смятате, че децата ви ще са твърде потресени и уплашени, просто не им ги четете. Но не ги заклеймявайте, все едно са извършили престъпление. Не ги изпращайте на бесилото, защото съдържанието не ви допада. Просто го подминете и оставете любителите на хорър жанра да намерят своето четиво. Литературата не трябва да създава проблеми, а да провокира и разшири кръгозора. В крайна сметка, всичко е въпрос на личен избор.

Срокът е до 30 март

30 март 2017 г. четвъртък, е крайният срок в който могат да се подават писмени, мотивирани предложения за членове на комисиите за присъждане на Награди „Пловдив“ в областта на изкуството и културата.

Всяка година във връзка с удостояването с традиционната Награда “Пловдив” на творци и колективи за ярки постижения в културния живот на града, реализирани през предходната година се сформират комисии, които да извършат оценяването на подадените предложения в отделните раздели и да определят победителите.

Съставът на комисиите се формира по предложения на културните институти и организации, професионални и творчески организации и съюзи, училищата по изкуствата, висши учебни заведения, медиите, издателски къщи и други юридически лица, с предмет на дейност, свързан с културата. В тази връзка се приканват всички заинтересовани да внесат предложенията си за членове на комисиите. Мотивираните предложения за членове на комисиите се подават писмено в деловодството на Община Пловдив (пл.“Ст. Стамболов“№1), с кореспондент „Дирекция „Култура и културно наследство“.

Съгласно утвърдения Статут на Награди „Пловдив“ се назначават осем специализирани комисии за присъждане на наградите в следните раздели: „Художествена литература“, „Художествен превод“, „Журналистика“, „Архитектура“, „Музика“, „Театър“,

„Изобразително изкуство“, „Аудио визуални изкуства, фотография и операторско майсторство“. Постъпилите предложения в разделите „Произведение на изкуството, предназначено за деца” и „Културно наследство и съхраняване на паметта“ се разглеждат от всички комисии.

Повече от половината занаяти бяха премахнати през 2015-та година

Административна „дупка“ в Закона за занаятите пречи на българските майстори да се легализират в чужбина

Стефка Георгиева

Промените в Закона за занаятите не са от днес. Те станаха факт още през 2015-та година, когато официално признатите майсторства рязко намалиха броя си и от 129 останаха само 57. Макар първоначално измененията да не се усещаха толкова осезаемо, то вече са сериозен проблем за нашите сънародници, решили да потърсят реализация извън пределите на страната ни по една или друга причина.

По темата разговаряхме с Тони Симидчиева, председател на Регионалната занаятчийска камара. Тя подробно ни обясни за проблемите, пред които са изправени нашите майстори и техните калфи.

Проблемът се корени в това, че старите майстори нямат право да валидират знанията на своите по-млади колеги. За да се превърнеш от калфа в майстор преминаваш дуално обучение – теоретическа и практическа част, след което се явяваш на изпит пред Регионалната камара, за да може тя да признае уменията, които даден човек е усвоил. „В България не е необходимо да имаш диплома от Камарата, за да имаш фризьорско или друго ателие. Ние сме много либерални в този режим и често дори не ти е необходим какъвто и да било документ, който да свидетелства за знанията и опита на дадения човек. За българските майстори в Германия, обаче, това се превръща огромен проблем, защото това е недопустимо. Там ако нямаш диплома от Занаятчийската камара си един обикновен работник, а да засвидетелстваш майсторлъка си извън страната коства непосилни за нашенци средства. Постоянно ни се налага да изпращаме писма, които удостоверяват нечий успешно положен изпит, но не можем да издадем диплома за занаятите, които отпаднаха от закона“, разказва още председателят на Регионалната камара. „Ние сме задължени да спазваме закона и да се приспособяваме към него такъв, какъвто е“, коментира г-жа Симидчиева.

Само преди няколко дни тя предложи от името на Камарата изменение в закона, който да помогне на майсторите, извадени, макар по официални данни все още да са членове на сдружението. Тони Симидчиева обясни, че е редно щом Занаятчийската камара не може да издаде диплома, то да има друга институция за занаятчиите, която да валидира знанията и опита им. Дипломите за професионална подготовка, издавани от специализираните центрове, у нас не се взимат предвид, а извън страната ни са абсолютно неприложими, което поставя майсторите на колене пред закона. „Понякога идват хора, които плачат и ме обвиняват, че си измислям правила, но аз не мога да стана закононарушител, а не мога и да им помогна“, допълва още председателят, като заявява, че това е огромна дупка в закона, която трябва да бъде запълнена. Симидчиева изреди няколко добри примера по време на разговора ни. Тя заяви, че преди последното обновяване на Закона за занаятите у нас, той е бил същият като този в Германия и е работил много добре. Шефката на занаятчийте даде пример от друга страна - благодарение на развития туризъм, в Мароко 90% от брутния вътрешен продукт идва от занаятчийството, което е наложило учредяване на Министерство на занаятите.

Противно на очакванията ни, вместо интересът към родните занаяти да намалява, както бе преди години, той значително се увеличава. Все повече млади хора се обръщат към майсторството в различните му аспекти. Едни просто посещават курсове и планери, други го превръщат в свое хоби, а трети все пак избират да отдадат живота си на това да изработват най-различни неща. „Ако нашите майстори не могат да предадат занаята и да валидират знанията на по-младите от тях, то тези занаяти ще изчезнат“, допълни още Тони Симидчиева, като разказа, че с огромно удоволствие е наблюдавала децата, които са участвали в проекта за обучение на българските занаяти. „Всяко дете обича да прави нещо с ръцете си. Едни са по-сръчни, други работят бавно и прецизно, а най-интересното е, че много момчета проявиха огромен интерес към бродирането“, разказа още тя.

Младите хора не се интересуват само от компютри. Те обичат да създават и все повече от тях обръщат поглед към майсторлъка в различните му аспекти. „Интересът към тях е голям, а хората сякаш са зажаднели за българското“, продължи да разказва Симидчиева, като заяви, че брилянтни майстори работят именно в Пловдив. Един от тях дори е удостоен с диплома от английската кралица и е единствения българин, спечелил състезанието за ковачи в Англия.

Очаквайте разговор и историята на един от най-добрите майстори на ковано желязо не само у нас, но и в Европа!