На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година.

Той е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“. Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида.

Основният обичай, който се изпълнява  е т. нар. „сурвакане“. Ссъстои се в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки-украсени дрянови клони, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти. След ергените по селището тръгват да сурвакат малките деца. Сурвакарските групи са само от момчета. Възрастта на децата варира от 4 до 12 години. Ако случайно някое по-голямо дете също тръгне със сурвакарите, то домакините го вземат на подбив, предлагайки му да му намерят мома или да му дадат ралото, ако е момче или напр. хурката - ако е момиче.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

На този ден се гадае. Гаданията са свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Например, в Пловдивско и Предбалкана в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила. Така се разбира кой месец ще е дъждовен.

На Сурваки има и много брачните гадания. Момите и ергените запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си. Те вярват, че ще сънуват този, за когото ще се оженят.

Ладуването също е свързано с гаданията за женитба. Изпълнява се от момите. Те пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки на кого какъв брачен партньор се падне.

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Василовден, Васильовден и т. н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне). Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия.


На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла.

140 години от рождението на Яворов

На 13 януари (1 януари стар стил) 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов-български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век.  Използвал псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо, но станал известен под псевдонима Яворов.

Името му се свързва с няколко бурни любовни истории. Известно е неговото близко приятелство с Дора Габе, както и пламенната му любов към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“.

Жената, чиято любов се оказва фатална за поета, е Лора Каравелова - дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г. Кореспонденцията между Яворов и Лора е прекрасен образец на българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за една бурна любов, белязана от много съмнения и страсти.

Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато измъчваната от съмнения Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (предсмъртното писмо от един ред гласи: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Но изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от обвиненията, че той е убиецът на Лора, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

По случай 140-годишнината от рождението на поета ви припомняме 7 прекрасни поетични откъса от неговото творчество.

* * *
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
- Из "Две хубави очи"
* * *
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
- Из "Вълшебница"
***
Те чакат милост… Но да знам,
че някой бог всесилен там
стои над всичко хладен зрител,
извикал бих отдън гърди
към тоя тъмен промислител:
о, господи, проклет бъди!
- Из "Бежанци"
***
Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!
- "Сенки"
* * *
Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен…
- Из "Песента на човека"
* * *
Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орисия!
- Из "На нивата"
***
Женска кръв...
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш...
-    Из „Женска кръв“

Новогодишен концерт на открито 31 декември 2017 г., неделя, място: Сцена до Община Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1.

22.00 – 22.45 часа – Концерт на група P.I.F.

Димо Стоянов – вокал, китара, теремин, Иван Велков – китара, Юри Божинов – бас, Мартин Профиров – барабани
Знаковата рок група е сред символите на алтернативната музика в България от началото на новото хилядолетие. Тогава P.I.F. изпяха песни като „Приказка“, „Колело“, „Вали“ и „Невидимо дете“, белязали цял период от живота на техните фенове. Впоследствие групата не спря да се развива, да вади нова музика и да предлага по нещо стойностно на своите последователи. P.I.F. преминаха през различни периоди и промени в състава, но със силните си текстове и зашеметяващото си въздействие на живо продължават да бъдат една от емблематичните групи на българската сцена. А с песента си „Огън“ от тази година за пореден път показаха, че са все толкова добри в това да превръщат важното в живота в песни, които ще се помнят дълго.

22.45 – 23.30 часа – Концерт на Банда Дел Падре (Banda Del Padre)

Банда Дел Падре (Banda Del Padre) е Фламенко/Уърлд /Фюжън формация, основана през 2009-та от Христо Коликов “Падре“, заедно с китаристите Цветан Андреев и Симеон Иванов, под името Румба Афисионадо. През 2012-та, те променят името си на Banda Del Padre, а „Румба Афисионадо Рекърдс“ се превръща в наименование на инди-лейбъл, който продуцира и издава първия албум на бандата, със заглавие “Rubi“. В записите участват музиканти от различни точки на света – Колумбия, Коста Рика, Кипър, Куба, Сърбия, Испания, Полша, Австрия, Германия, Италия, Словения и България. Албумът съдържа девет авторски композиции и четири кавъра. Стилът на групата е повлиян от испаноезичната музика, както и от фолклорни и етно елементи от цял свят. В процеса на търсене и изграждане на собствено оригинално звучене, към основния състав на Banda Del Padre се присъединяват и Живко Василев – кавал , Орлин Цветанов – цигулка, Деян Илиев – барабани и Димитър Сираков – бас. Основна роля в оформянето на завършения автентичен стил на бандата, изиграва композиторът и музикален продуцент на албума, Свилен Ангелов. И за да не се повтаря усещането от музикалното приключение нито веднъж, на всеки свой концерт Banda Del Padre канят различни интересни гости – световно признати перкусионисти, пианисти, басисти, диджеи, певци и фламенко танцьори. Към днешна дата Banda Del Padre може да се похвали с богата сценична биография в различни международни и български фестивали – Празници на изкуствата „Аполония“, международния джаз фестивал „А to Jazz“, Перелик Еко Джаз фестивал „Звукът на тишината“, София Фюжън Фест и много други.

23.30 – 23.50 часа – Изпълнения на Фолклорен Ансамбъл „Тракия“

Обичаният и популярен у нас и в чужбина Фолклорен ансамбъл „Тракия“ ще зарадва своите почитатели и любителите на българския фолклор с кръшни хора, красива хореография и много настроение. От създаването си до днес „Тракия” е явление в националната ни култура и „лице” на град Пловдив, присъствайки на всички значими форуми с изяви при откриването им или със самостоятелни концерти. Творческият облик на “Тракия” е създаден от проф.Кирил Дженев и се развива през годините с помощта на най-големите автори в областта на фолклора – доц.Стефан Мутафчиев – първият диригент на хора, проф. Николай Стойков – първият диригент на оркестъра, академик Николай Кауфман, Коста Колев, Живка Клинкова, художничката Нева Тузсузова и редица други изявени творци. Съществен принос за този неувяхващ творчески заряд винаги са имали и изпълнителите. През всички години от създаването си през 1974 г. до днес, “Тракия” е новатор в музикалните и танцови форми, като нито за миг не прекъсва връзката на съвременното изкуство с дълбоките корени на българския фолклор, обреди и легенди. Спектаклите на Ансамбъла излизат от рамките на традиционните концерти и по един блестящ начин разкриват огромното фолклорно богатство на България от всички етнографски области.

23.50 – 0.00 часа – Новогодишно телевизионно обръщение на Президента на Република България г-н Румен Радев (предава се на видеостена)

0.00 – 0.30 часа – Празнични илюминаци и изпълнения на Фолклорен Ансамбъл „Тракия“

0.30 – 02.00 часа – Концерт на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“

Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ е една от най-емблематичните групи на съвременната музикална сцена. Това е формацията, с която българският актьор, певец, композитор и филмов режисьор записва култовите си албуми “Към”, “Обичам те, мила”, “Революция”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Пансион за кучета” , “Пропаганда, хромозоми, силикон”, “LIVE”, достигнали общ тираж от над 250 000 копия. “Обичайните заподозрени” е в състав: рок-легендата Иван Лечев (китарист на ФСБ, единствената българска група, носител на “Грами”), джаз/етно/рок виртуоза Стоян Янкулов (барабанист и перкусионист, концертиращ с редица световни джаз музиканти), Веселин Веселинов – Еко (най-известният български басист, трасирал пътя на знакови джаз, рок и поп групи, а в момента, работещ в колаборация с примата на родната естрада Лили Иванова) и китарната звезда от новото поколение Мирослав Иванов (съосновател на “Инфинити” и “Сафо”, работил значителен период от време в Ирландия, като китарист на група “Amoric”).

02.00 часа – Дискотека на открито с DJ ANGELOVE.