Капана.БГ
Деси Андонова (Phuture Shock) с вълшебен DJ сет тази вечер във Фарго
Тази вечер (19-и януари) за първи път в клуб Фарго пристига за диджей сет магнетичната Деси Андонова, позната като Dj Desy. Танцьорите да се чувстват предизвикани от музикалната селекция, а на бара посетителите ще могат да опитат авторските коктейли на барманския колектив на клуба.
След като завършва музикалнотo училище в София със специалност класическо пеене, Деси запява в първата си банда Scam, съвместно с Рони от Насекомикс. Следва участие в проекта Plastic Hi Fi.
През 2000 г. започва да колекционира грамофонни плочи, за да застане на сцената и като DJ Desy. По същото време тя се превръща в гласа на легендарната българска банда Phuture Shock, а в последни години е част от известното суинг трио Sentimental Swingers и има проекти с артисти като Белослава, Sound Solutions и Mr. Moon.
В момента Деси се е фокусирала около соловата си кариера в многобройни колаборации с различни диджеи и продуценти и подготвя нов албум, в който участват музиканти от семейството на Sofia Beats.
Whisky Tasting в Сандъкъ Scotland vs. Japan
Поредица уиски двубои подготвят в бар Сандъкъ. В първия от поредица "уиски двубои" се изправят шотладски и японски бленд уискита. Изборът на организаторите се спря на лимитирания Chivas Regal Mizunara и новия Dewar's 15 Year Old - The Monarch да защитават честа на Шотландия, а за Япония "Super Nikka Revival Limited Edition" и Nikka 8 Year Old Black .
Цената на дегустацията е 30 лв., а местата са ограничени до 12. За резервации 0888938075. Началният час на събитието е 21:00.
Концерт на Сръбската Група Alogia в Полинеро
Сръбската Група AlogiA, е вече добре позната на Българската Рок Публика. С шест албума зад гърба си, съвместни участия пред хиляди фенове с Whitesnake, Apocalyptica, Savatage и много други, Музикантите се пристигат за Първи Самостоятелен Концерт в Полинеро. Той е тази вечер от 21 часа.
Old School Trombone с Вили Стоянов в Bee Bop Café
Ако бъдат помолени да опишат звученето на любимия тромбон на Вили Стоянов, повечето, които го познават, най-вероятно ще използват думите: "мощен", "силен", "арогантен", "експлозивен", "чудовищен". И това няма да е лъжа, защото Вили има доста характерен стил на свирене, който трудно може да остане незабелязан. Концертът на Стоянов е тази вечер (18 януари) от 21 часа в Bee Bop Cafe.
С настоящата програма, Вили иска да ви покаже другата страна на неговия тромбон – нежната и романтична, приемайки предизвикателството да покаже тромбона, като солиращ инструмент.
В програмата са избрани произведения на Дюк Елингтън, Слайд Хемптън, Чарли Паркър, Телониъс Мънк и други, с които Вили разхожда слушателите по улиците на Ню Орлиънс и им показва как е звучал джазът през 30-те и 40-те години на миналия век.
А с жизнерадостния си характер, Вили успява да пресъзададе освен енергията на Ню Орлиънс, с типичното рагтайм и диксиленд звучене, но също така и любовта между джаза, регето, фънка, хип-хопа и увлича по много заразителен начин публиката.
Балет „Арабеск” идва в Пловдив със „Сидхарта” по Херман Хесе
Спектакълът на хореографа Мила Искренова е част от програмата за 50-я юбилеен сезон на танцовата трупа
Балет „ Арабеск” ще гостува в Пловдив със спектакъла „Сидхарта” по Херман Хесе на 8 февруари, на сцената на Драматичния театър. Проектът на хореографа Мила Искренова е част от програмата на 50-ия юбилеен сезон на танцовата трупа, замислена като един обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на „Арабеск”през годините. Важно място в този период от половин век заема направлението танцов-театър, като негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова месец февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на творчеството на Искренова.
"Сидхарта" е танцово-театрален спектакъл по мотиви от философската поема на Херман Хесе Върху великолепната музика на Вагнеровите увертюри от „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“, единствената рага на Лед Цепелин и шлагери от 30-те години, хореографът Мила Искренова предлага едно пътуване към съвършенството по поетичната повест на Херман Хесе „Сидхарта“. Изискната сценография и костюмите са на Свила Величкова, видеопроекциите – на Никола Налбантов.
Спектакълът предизвика много мнения, някои крайно противоречиви. Това означава, че силата на образите в него не са оставили никого равнодушен, а са го накарали да реагира със силно чувство. Защото самият спектакъл "изгаря чувствата". Образът на Сидхарта и духът, който витае в обстановката ни прави всички по-уверени и силни. Всяка една от деветте части на спектакъла, изграден от Мила върху текста на Хесе, е медитация и заедно с това - интензивно визуално изживяване.
Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в музиката, танцовия език и образността.
Мила Искренова споделя, че винаги си е представяла повестта "Сидхарта" на Хесе, написана през 1922 година като танц още, когато я е прочела за първи път на 16 години. Нейният спомен от това първо прочитане е на неизразимо силно впечатление на красота, една поетична философска повест за търсене на съвършенството.
Много години по-късно от първата среща със „Сидхарта“, Мила Искренова се връща към Херман Хесе. Интуитивното й любопитство този път е породено от това да разбере защо Херман Хесе пише „Сидхарта“ и за да бъде максимално вярна на автора, нейният интерес е продиктуван от това да си обясни в какво състояние, в какъв житейски период е бил самият той; защо е отишъл в Индия и след това се е върнал, разочарован от Индия; защо пише „Завръщането на Заратустра“, защо на 42 години, през 1919 г., напуска Германия и се отказва от германско поданство, защото е крайно разочарован от германската политика и от процесите, които се развиват в обществото там; защо се оттегля от света изобщо и не иска да има нищо общо с това ретроградно човечество и започва да се занимава с овощарство и да рисува в едно италианско село, където се затваря в една къща с висока ограда и гони дори и хората, които се доближават до оградата. Затова пък при него бягат от Германия впоследствие много изтъкнати интелектуалци като Томас Ман и Бертол Брехт.
Всички тези открития, споделя Мила Искренова, й дават ключа към спектакъла. Така Мила стига за себе си до извода, че „Сидхарта“ е една проекция, в която Херман Хесе идеализира своята представа за света и търси спасителен мост за хората, за себе си. Херман Хесе, според авторката, вярва, че през каквито и изпитания да минава човечеството, идеите за хуманизма ще надделеят.
„Сидхарта“ е изключително актуална днес. Периодът , в който е писана повестта, толкова наподобява днешното време така тревожно и заредено в същото време, когато търсим стабилни основи, които ни се изплъзват.
Затова Мила се насочва точно сега към Сидхарта, защото преживява същата тревога, както много други хора по света.
Фоайето на Областната управа става Камерна зала за културни събития
Идеята на е на губернатора Здравко Димитров
Творби на Вълчан Петров, Димо Кенов и скулптора Димчо Павлов красят пространството
Фоайето на Областна администрация Пловдив ще се превърне в Камерна зала, за да приюти културни събития и мероприятия на творци от региона. Идеята на губернатора Здравко Димитров е да бъде създадено ново пространство, в което да се реализират концерти, изложби и камерни театрални постановки.
Пространството е изключително подходящо за провеждане на културна събития и мероприятия. Стените са декорирани с великолепни мозаечни платна на Вълчан Петров и Димо Кенов, покривът е пирамидална стъклена Оберлихт конструкция, която дарява залата с постоянен достъп на естествена дневна светлина, а точно в средата е разположен уникален шадраван, дело на скулптора Димчо Павлов, който остана единственото негово произведение, изложено на обществено място.
Всички културни събития в новата Камерна зала, която разполага с много добра естествена акустика, ще се провеждат под егидата на Здравко Димитров.
Официалното откриване на Камерна зала в Областна администрация ще се състои на 1 февруари с концерт на именития пловдивски тенор Ивайло Михайлов, който е сред инициаторите на проекта.
Събитието, което ще е с вход свободен, е с начален час 18.00 часа, а програмата е съставена от песните на Пучини. Акомпанимент на роял - Мария Калоферова.
Епископската базилика и мозайките на Филипопол продължават пътя си към ЮНЕСКО като сериен обект
Късноантичното наследство във фокуса на международна научна конференция в Пловдив
Както е известно, България ще кандидатства в ЮНЕСКО със серийния обект Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, Римска провинция Тракия. Формулярите за подаване на предложение за Индикативната листа са вече одобрени от Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерство на културата. Документите са минали и на предварително съгласуване с Центъра за световно културно наследство в Париж. От там за дадени няколко забележки, които са отстранени. Зад свършената до момента работа по кандидатурата седи екип включващ арх. Милена Крачанова, доц. Елена Кантарева, археолозите Жени Танкова и Мина Босапчиева, Станислав Станев и екипът на Фондация „Америка за България“.
Заедно с Община Пловдив, Министерство на културата и НИНКН сме подготвили необходимите документи и процедури за предложението. Серийният обект е вписан като такъв в Българската индикативна листа и в момента се очаква решение, с което документацията да бъде изпратена в ЮНЕСКО като кандидатура на България. Това трябва да стане до края на месец януари, за да може предложението да бъде разгледано от експертите към Центъра за световно културно наследство през тази календарна година.
Няма да бездействаме до есента, за да видим дали серийния обект ще бъде включен в Индикативната листа на ЮНЕСКО. Започваме веднага работа по втория етап - номинацията, тъй като сме оптимисти, че заедно ще вървим напред. За ЮНЕСКО е от изключителна важност да бъде изградена защитната сграда, за да се съхрани археологическата ценност, но и да се работи за социализацията на обекта, и зоната около него. Изработването на план за управление на собствеността, който да осигури устойчивост е още едно от основните изисквания към проекта. Имаме пълната подкрепа и съдействие на Община Пловдив, на Министерството на културата, на НИНКН, и на Постоянното представителство на България в ЮНЕСКО. Работим успешно заедно, в една посока, за тази важна за града и страната ни кауза, обясни арх. Николай Трайков.
Очаква се на годишното заседание през юли да бъде обявено дали кандидатурата минава на следващия етап. Ако това се случи, Мозаечното наследство на Филипопол официално ще стане кандидат за вписване като световно културно наследство. След това започва същинската работа по номинацията, която ще включва по-широк екип от експерти, включително доказани международни имена в тази област. Според участниците в процеса, реалистично номинацията ще бъде подадена официално през януари 2020г., тъй като предстои много академична работа. Като например изготвянето на обосновка и доказване на изключителната световна значимост, и универсална стойност на обекта както и неговата цялост и автентичност. Ще се изработи и задълбочен сравнителен анализ с подобни вече вписани обекти по света от същия период, което да докаже защо мозайките на Филипопол са различни по своята същност.
За постигането на тази цел ще помогне научна конференция, която ще събере експерти в сферата на културно-историческото наследство от цял свят тази пролет в Пловдив. Фокус на международния форум ще бъде Епископската базилика, мозайките на Филипопол и историческите сведения, които ни дава този така важен археологически обект. Събитието ще бъде организирано от Фондация „Америка за България” в сътрудничество с Община Пловдив и ще се случи вероятно през април, паралелно с дейностите по изграждането на защитната сграда над останките от най-големия раннохристиянски храм в града и региона.
Организаторите искат да дадат думата на всички местни специалисти, работили на този обект в последните четири години. Те ще разкажат пред колегите си какво са открили. Ще съобщят фактите, за да отворят полето за интерпретации. Очаква се Епископската базилика с всичките й исторически ребуси да бъде един дълъг академичен дебат, който ще продължи години наред. Затова и предстоящата научна конференция ще е първото от серия подобни събития, фокусирани върху базиликата и римското мозаечно наследство на Филипопол, особено в контекста на кандидатурата за ЮНЕСКО.
Епископската базилика на Филилопол е комплексен обект и за да бъде разбран в пълнотата си ще е нужно много време и усилия на български и международни експерти в различни области. Бихме желали форумът да се случи колкото се може по-рано, защото той много ще помогне за разработването на сайта на Базиликата и материалите, които ще бъдат подготвени за бъдещата експозиция. Ще помогне и да си изясним за себе си какво знаем и какво не знаем. Ще бъде една първа стъпка, с фокус върху местните експерти - доц.Елена Кантарева, Жени Танкова, Мина Боспачиева и всички, които участваха в разкопките, допълва арх. Трайков от Фондация „Америка за България”.