„Лес"? - Директният превод на български би трябвало да бъде „гора". Само че би бил неверен и непълен. Няма да изразява по никакъв начин обема, корполентността на понятието. По-близо до смисъла му би звучал изразът от българските народни приказки „вдън горите тилилейски". Само че „лес" е всеобхватно. Летейки със самолет над Сибир, човек губи реална представа за време и пространство. По-малко от един човек живее на повече от сто квадратни километра! Мрак! Сигурно това е най-адекватния превод на български. Но пак би бил неверен, защото присъства и много светлина в това мрачно царство, която се носи от главните герои на пиесата - аркашките Щастливцев и Нещастливцев. Непреходната светлина на творчеството, която превръща тази двойка в едни от най-пленителните образи на театралната сцена. В борбата със „силата на мрака" победа удържа моралът и човешкото достойнство, простичкият, но тъй необходим днес хуманизъм.

Пиесите на класика на руската драматургия А.Н.Островски „руският Шекспир", никога не са слизали от театралните сцени. Особено актуално звучат те днес, в епохата на новото, дивашко „първоначално натрупване на капитала".

Поставена класически, по законите на Станиславски, съдържаща в себе си всички жанрове (от водевила до трагедията) и изиграна от блестящ актьорски състав (Димитрина Тенева, Руслан Мъйнов, Георги Стайков, Асен Лозанов, Анелия Луцинова...), пиесата се превръща в изискано тетрално зрелище, което е по силите на малко театри в страната.

Спектакълът ще се играе тази вечер в ГДК "Борис Христов" от 19 часа.

Не знаете много за Пловдив!? Не се притеснявайте, започнете оттук

Ако никога не сте били в Пловдив или в България, но искате да посетите страната ни и най – стария жив град в Европа, тук ще намерите най – важните неща, които трябва да знаете за посещението ви.

Изисквания за виза и паспорт – от 2007 – а година България е член на Европейския съюз и гражданите на страните – членки, както и някои други националности нямат нужда от виза, за да влязат в България. Нужен ви е валиден задграничен паспорт и/или лична карта.

Подробен списък на държавите, за чиито грждани, притежатели на обикновени паспорти, се изисква/не се изисква виза за краткосрочно пребиваване (до 90 дни) в Република България, може да намерите тук

Българска валута и разплащания – Българската валута е лев. 1 евро = 1,95583 лева. Не е особено разпространено да се използва европейската парична единица за разплащания. На разположение в града са множество чейндж бюра, но ви съветваме да бъдете внимателни и да съблюдавате курса на обмяна. В Пловдив банкомати има на множество локации, а и голяма част от обектите, особено в централната част, както и всички големи вериги, приемат разплащания чрез ПОС – терминал.

Съвет от Lost in Plovdiv: Ако пътувате или си правите екскурзия, уверете се, че имате в себе си пари в брой, защото в повечето случаи картовото разплащане не е много популярно в по – малките населени места.

Бюджет и пътни разходи: Пловдив е относителна евтина и достъпна дестинация, в която може да получите отлично качество на предлаганите стоки и услуги за изхарчените пари. Разумен бюджет на ден е между 30-40 EUR, изключвайки разходите за настаняване. Входните такси за повечето музеи и атракции са между 3-5 EUR. Подробни цени за настаняване в препоръчани от нас места може да намерите в тази статия ТУК  и в секцията на сайта за настаняване.

В България бакшишът не е задължителен, но ако сте доволни от услугата или продукта, който сте получили, приемливо е да оставите между 5-10 %.

Съвет от Lost in Plovdiv: В такситата също може да се остави бакшиш, като обикновено сметката се закръгля или добавяте до лев отгоре. Внимавайте с някои таксиметрови шофьори, които твърдят, че нямат да ви върнат ресто, за да си издействат по – голям бакшиш.

Градски транспорт и превоз: Както писахме в статията ни за такситата в Пловдив, най – лесният начин да стигнете до града под тепетата, е с нискобюджетен полет на летище Крумово. В публикацията ни А сега накъде има подробна информация за автобусите и начините за придвижване, но искаме да отбележим че Пловдив е пешеходен град и е напълно възможно да нямате нужда от превоз, ако сте ситуирани в централната градска част.

Климат и кога е най – подходящото време да посетите Пловдив: Пловдив има умерен континентален климат с четири сезона. Летата (юни-август) са горещи с 33-38 градуса C, зимите (декември-февруари) са студени, като температурите може да стигнат и до -15 градуса Celsius, а пролетта (март-май) и есента (септември-ноември) сутрините и вечерите са по - хладни (8-18 ° C), а през деня е топло и слънчево (18-26 ° C). Най-доброто време за посещение в Пловдив е по всяко време между началото на април - края на октомври.

Любимо наше време за посещение на Пловдив е през пролетта или есента. Тогава свежестта на утрините и вечерната хладина е в приятен контраст с жаркото слънце в обедните часове. Пейзажът е прекрасен, живописен и спокоен!

Електричество, интернет връзка и мобилно покритие: България използва стандартния европейски контакт с напрежение от 220 волта. Английските, американските и подобни контакти имат нужда от допълнителна приставка.

Относно интернет свързаността, важно е да знаете, че България има една от най – бързите и надеждни връзки в света (на 5 – то място, ако трябва да бъдем точни). Това е една от причините, поради която Пловдив има потенциал да се превърне в предпочитано място за дигиталните номади. Добра безжична връзка има на публичните места, а навсякъде на разположение са и много заведения, където може да свършите работата си в компанията на чаша хубаво кафе. Нашите предложения за споделени работни пространства може да намерите ТУК.

Мобилна връзка и покритите: отлична почти навсякъде в България. Понякога е трудно да намериш безжична интернет връзка абсолютно навсякъде, но е лесно като използвате телефона си за мобилна точка. Кодът за набиране е 00359 – за България и 032 за стационарни номера в Пловдив.

Добрите новини са, че от 2017 – а според европейското законодателство таксите за роуминг са елиминирани, така че няма нужда да се притеснявате за телефонната си сметка след престоя в града под тепетата.

Номер за спешни повиквания, медицински услуги и застраховка: единният номер за спешни повиквания в България е 112. Там ще ви консултират и ше препратят сигнала ви, където е нужно. Относно медицинските услуги няма нещо особено или притеснително, когато пребивавате в Пловдив. Болниците се делят на частни и държавни и голяма част от тях имат спешни центрове. Аптеките са многобройни и разпръснати равномерно из града, като винаги има денонощно работещи. За лекарства против главоболие, настинка и прочие няма да имате нужда от рецепта, но за нещо по – сериозно, добре е преди това да се консултирате с лекар и/или да имате предписание за съответното медицинско средство.

Накрая, бихме ви посъветвали да си направите пътна здравна застраховка, Тук също така важи и Европейската здравна застрахователна карта, която е валидна за всички граждани на страните – членки.

Лична сигурност и социални норми: Пловдив е сравнително безопасен град. Няма нужда от по – специфични предпазни мерки, Просто внимавайте за всичко онова, което по принцип би ви направило впечатление – пазете се от джебчии, не обикаляйте сами в тъмни райони през нощта, игнорирайте хора, които искат да ви предлагат няккакъв род услуги на улицата и не влизайте в конфликти.

Хората в Пловдив са приветливи и дружелюбни. Почти всички от по – младото поколение говорят английски и с удоволствие ще ви упътят, когато имате нужда от помощ. Ако решите да посетите града на седемте хълма, задължително си предвидете време да опознаете местните. Насладете се на визитата си, оставете всякави предварителни нагласи и нека специалната атмосфера тук да ви омагьоса. Пловдив ще ви изненада!

Парти в Петното подготвят тази вечер с подбор на музиката от Schnitter. Началото е от 22 часа при вход свободен.

Вечерите са еднакви. Връщаме годините с 20 назад. Намираме се в опушено, неоново подземие във Фарингдън. Не се чуваме добре. Виждаме предимно бялата част от очите на околните. Пулсът ни е 130. Вибрациите в корема ни - също. Манифестът е: 1 big beats are the best 2 get high all the time. Животът е гаден, но това не е част от него. Нямаме пари за такси, затова единственият вариант е да останем до сутринта. 

Над 150 източника е използвал авторът за написването на "Военно-монашеските ордени"

Писателят Димитър Герганов ще представи новата си книга - "Военно-монашеските ордени" в Литературния салон на "Петното на Роршах". Книгата разказва военната и политическа история на 13 християнски военни ордена, сред които на рицарите тамплиери, на хоспиталиерите станали известни като Малтийски рицари, на тевтонците и ливонските братя на меча основали свои държави в Прусия и Прибалтика, на ордените на Калатрава, Сантяго, Алкантра, Томар, Военния орден на Христос от Иберийската Реконкиста... както и на всяващите ужас сред своите врагове асасини от държавата Низари. В книгата са използвани над 150 изчточника, 99% от които от чужди езици.

Димитър Герганов е автор на трилогията "В сянката на Боговете" и на историческия роман "Конспирацията Хазара". Основател и водещ е на Пловдивско Историческо Общество. Книгата "Военно-монашеските ордени ще бъде представена от писателя Александър Секулов.

Очаква ви интересен разговор за история, рицари и литература. Вторник, 30 януари, от 19 ч. в "Петното на Роршах", ул. "Йоаким Груев" 36, на ръба на Капана.

Откъс от книгата:

„…началото на банковата дейност на ордена на тамплиерите е поставено през 1149 г., когато на френския крал е отпуснат аванс, за да се завърне от Светите земи при Втория кръстоносен поход. На следващата година е въведен революционен финансов инструмент без аналог до момента в Европейското средновековие – акредитивът. Така благородници и поклонници могат спокойно да се придвижват през Средиземно море и по опасни пътища, без да носят тежки сандъци и скъпоценности. Рискът от корабокрушения, разбойници и пирати е минимализиран. Как работи акредитивът? – заинтересованото лице депозира желаната сума в най-близката командерия на ордена, срещу което получава надлежен документ. След като извърши пътуването си, е достатъчно да го представи в поместната командерия и получава парите си. Срещу определена комисионна, разбира се.
     Тук е мястото да споменем, че финансови инструменти от подобен род се използват още в Древна Гърция и Персия, като в ролята на депозитари са били храмовете на боговете, например на Хермес. След налагането на християнството обаче, тези дейности са преустановени. Веднъж усетили прелестта на банкирането, тамплиерите ще го развият и усъвършенстват до на практика днешни нива. Отпускане на заем срещу залог, консигнация, управление на лични и обществени фондове, изплащане на ренти и пенсии, поръчителство, обмяна на валута и трансгранични трансфери – нищо от изброеното не липса.
      В банковите книги на ордена за всеки клиент има десет колони, където пунктуално са записани: дата, място на издаване, направление – когато се отнася за акредитив, размер на сума, вид на парите, падеж, име на поръчителите, име на бенефициента, бележки и накрая – обменен валутен курс. Печалбите се натрупват и така орденът не изпитва затруднения да поддържа военизираната си част, за разлика от обичайните тегоби, от които страдат владетелите, когато трябва да финансират войни и строителни начинания. 
      В банковата си дейност обаче, тамплиерите допускат стратегическа грешка, която предопределя унищожаването на ордена. На всеки финансист е известен принципът – твърде голям, за да фалира. В случая с коронованите особи можем да го перифразираме на – твърде голям, за да плати. Точно такъв е случаят с френския крал Филип IV Хубави. Към 1307 г. кредитната експозиция на Храма към него приближава милион златни франка, натрупана в поредица от заеми. Историята по-нататък е известна…”

Наричат ги шпиони, разузнавачи, тайни агенти, бойци на невидимия фронт, къртици, съгледвачи... Откриват ги сред пъпчиви младежи, безлични чиновници, благородни господа, знойни красавици, крехки старици, разточителни бохеми... Хрониките сочат, че шпиони съществуват от най-дълбока древност, ала актуалните новини свидетелстват, че са особено успешни и до днес, в ерата на кибершпионажа и тоталния информационен хаос.

Кои са те и какво ги мотивира? До каква степен дейността им променя хода на световната история? Талант или призвание е работата на тайния агент?

На всички тези въпроси отговаря премиерният том „Енциклопедия на шпионите“ на съставителя на Красимир Тодоров. Документалната книга, тиражирана от издателство „Милениум“, ще бъде на пазара след броени дни.

Любопитният сборник представя историите на най-прочутите тайни агенти в световната история от III-II век пр. Хр. до наши дни. Много от тях познавате от холивудското кино, съветските сериали, документалните ленти и художествената литература. Взети заедно портретите им представляват изключително четиво, в което се очертава пълнокръвният образ на човека, упражняващ романтичната и опасна професия. В разказите за тях се преплитат политика, дипломация, история и лични страсти. Приемани като герои от едни, и като предатели от други, всички те са съумявали блестящо да изпълняват своя дълг, рискувайки живота си.

От Ханибал и Екатерина Медичи, през Мата Хари и д-р Зорге, та чак до скандалната Анна Чапман – всички герои на тази книга се открояват с ярък интелект, дръзко сърце и силна вяра в това, което правят. Оценката за дейността им може да е разнопосочна, методите и стилът им може да предизвикват дискусии, но целите им винаги са постигнати и ефектът от работата им е безспорен.

Съдбата и дейността на Алън Дълес, Душко Попов, Исер Харел, Етел и Юлиус Розенберг, Мелита Норууд, Олдрич Еймс и много други са по-интересни, изненадващи и увлекателни от всеки шпионски трилър. За да живееш по този начин, се иска фантазия! Не случайно и множество майстори на перото като Кристофър Марлоу, Джон льо Каре, Ян Флеминг действат и на тихия фронт и черпят вдъхновение за своите творби от личния си опит. На тях и други именити писатели шпиони е посветен отделен раздел от книгата.

Ще научите и с какво българите Христо Боев, Александър Пеев-Боевой и Иван-Асен Георгиев са се записали в златните страници на световния шпионаж.