Деньо Манев се заканил да превърне Пловдив в прочут балнеолечебен курорт, нещо като Карлсбад на Балканите

Кандидатите за управници на Пловдив обещавали да стоплят оголелите и измръзнали жители на Пловдив, като им осигурят безплатни дърва. Решението било “гениално” – пари нямало, но по улиците на града било пълно с дървета

Владимир Балчев

Било време, когато и най-неочакваните обеща­ния се изпълнявали. Това обикновено ставало след избори, когато се раздавали сладки служби из различните учреждения. Всяка смяна на властта водела до масови назначения на чиновници. Не случайно в началото на миналия век един журналист изненадан възкликва: „Касапин, моля ви се, да стане санитарен инс­пектор. Къде касаплък, къ­де медицина!" Новите управници веднага побързали да намерят друга служба на касапина. Това правило било като неписан закон: трябва да се спазват обещанията към тези, които имат принос за спечелването  на изборната битка, защото като дойдат нови избори, пак ще се разчита на изпитаната гвардия.

Бойният арсенал на войната за спечелване на изборите има още един раздел – обещанията към избирателите. Тогава кандидатите се надпреварват да рисуват светли картини. Уж   всичко щяло стане бързо и лесно – само с един замах. Така в началото на миналия век изглеждали нещата с трамвайната линия, която трябвало да пресече града и стигне чак до Станимака (Асеновград). Ха тая година да тръгне трамваят, ха другата.. Извъртели се не две и три, а цели сто лазарника, а трамваят никакъв го няма. Другият шлагер бил електричеството. И за него големи обещания, големи надежди. Под тепетата трябвало да грейнат електрическите слънца, Пловдив да стане богат и модерен град, а животът в него да бъде по-добър, отколкото в Лондон и Париж. Голямо чакане паднало. През това време Пловдив бил изпреварен от Карлово, че дори от някои села.

През 1911-1912 г. кандидатът Деньо Манев се заканил да превърне Пловдив в прочут балнеолечебен курорт, нещо като Карлсбад на Балканите. Според Манев това била фасулска работа – прокарват тръби от Хисаря, строят  минерални бани под тепетата и докато се обърнеш, Пловдив се задръства от богати чужденци. Напразно специалистите обяснявали, че тази работа не може да стане, защото по дългия път от Хисаря до Пловдив водата в тръбите ще изстине и загуби своята лечебна сила. Нямало кой да ги чуе – бай Деньо напирал, обещавал, агитирал. От жителите на града се искало само едно – да гласуват за него. Три години по-късно и това станало – избрали Деньо Манев за кмет на Пловдив. Първата му работа обаче била да съкрати 400 общински чиновника, за да назначи на тяхно място свои верни хора. Следващата стъпка – да се разпродадат на безценица най-апетитните общински имоти. За строителство времето и силите не стигнали... След войните градът бил съсипан и започнал да се съвзема едва след 10 години.

Новата бомба гръмнала през 1919 г. Тогава кандидатите за управници на Пловдив обещавали да стоплят оголелите и измръзнали жители на Пловдив, като им осигурят безплатни дърва. Решението било “гениално” – пари нямало, но по улиците на града било пълно с дървета. Просто всеки взема брадвата и тръгва наред. Някои се опитали да обяснят, че след такава поголовна сеч градът ще заприлича на пустиня, но опиянената тълпа не искала и да чуе. Хубаво, че в правителството имало и разумни хора, които спрели замислената дивотия. Но пък дори царят се подвел от примамливите лозунги, та наредил да се изсекат болните дървета от собствените му гори и се раздадат безплатно на бедните пловдивчани.

Всичко може да се обещае. Най-напред хляб, сиреч работа. В родопските села политиците увещавали избирателите да гласуват за тях, като в замяна се кълнели, че след изборната победа ще изземат земите на Бачковския манастир и ги раздадат на селяните. В Пловдив обещавали бурно строителство. Само че едно е да се обещае, а съвсем друго да се работи. Справката показва, че строителството на новите хали под тепетата се точи от 1901 до 1938 г. Трябвало да минат близо 50 години, докато пловдивчани получат истинска театрална сграда. Изграждането на подпорни стени край Марица се забавило цели 60 години. Горе-долу толкова време се изнизало, докато тръгне канализацията на града. Три десетилетия управниците обещавали да изградят голям общински дом, но така и не направили нищо. Добре, че след години  правителството разрешило на общинарите да вземат бившата сграда на Окръжната постоянна комисия на днешния площад „Стефан Стамболов“, сега седалище на кмета.

Анекдотичен е случаят с моста на  Марица при Ландос. Тамошните жители живеели върху единия бряг на реката, но имотите им били на другия. За да стигнат с каруците до нивите си, трябвало да пътуват няколко километра до центъра на Пловдив, където бил единствения мост в града, а след това покрай днешния панаир да се друсат чак до Рогош. Още от края на ХІХ в. политиците обещавали да построят мост, но изборите минавали, а мост нямало. През пролетта на 1923 г. обръгналите на лъжи жители  обявили, че няма да гласуват, докато не получат мост. Едва тогава политиците се трогнали -  военният министър изпратил в Ландос една сапьорна рота, която бързо вдигнала понтонен мост. След изборите, войниците се върнали, демонтирали моста и го прибрали обратно в казармата. Чак през 1938 г. по времето на кмета Божидар Здравков започнал градежът на истински мост.

Покрай предизборните обещания се родили рояци вицове. Един от тях обяснява как кандидатът за депутат  привиквал избирателите и ръсел щедри обещания – на един щял да даде нива, на друг – вол, на трети – изгоден заем, или служба. По едно време дошъл някакъв здравеняк и поискал след изборите да получи още две ръце. Погледнал кандидатът огромните ръчища на мъжагата и попитал:

- Защо са ти ръце, нали си имаш?

- Тия ръце са ми за работа – казал здравенякът, - а другите ги искам, за да крепя с тях оня големия, дето ми го обеща на миналите избори.

От всички предизборни обещания само едно било изпълнявано от “А” до “Я”. Това е “изкореняването на предишното корумпирано управление”. Сиреч, още с вземането на властта, да се изчистят  старите чиновниците, а на тяхно място да се назначат нови храненици.

Но освен кьорфишеците, Пловдив помни и достойнството на някои от своите кметове. В едно крайно оскъдно време кметът Димитър Свещаров успял да изгради първия модерен водопровод на града, книгоиздателят Христо Г. Данов въвел европейски ред под тепетата, а Божидар Здравков свършил далеч повече, отколкото обещал на избирателите.  

В 20:30 ч. на 25 март загасяме светлините и отваряме очи за Земята

Милиони хора по целия свят ще изгасят символично осветлението за един час в 20:30 ч. на 25 март. Най-голямата световна инициатива на WWF се провежда за десета поредна година, а в България съвпада с деня за размисъл преди парламентарните избори.

„Загаси светлините, отвори очи за планетата!“ е призивът към всеки от нас да се замисли как с начина си на живот може да помогне на Земята. Съвпадането с Деня за размисъл е случайно, но е добър повод да поговорим за изборите, които правим и които не се случват веднъж на четири години, а са ежедневни.

Избори, с които определяме не само своето, но и бъдещето на хората около нас, както и на идващите след нас. Изборът не е дали да използваме, или не съвременните технически постижения, а дали да ги използваме разумно или по начин, увреждащ планетата. Час на тъмно в никакъв случай не означава, че призоваваме хората да изоставят електричеството и да се завърнат към свещите в ежедневието си, посочи Георги Стефанов, ръководител на отдел „Климат и Зелена икономика“ във WWF. По-скоро се опитваме да предоставим необходимата информация, за да може да бъде направен информиран избор.

Ако човек знае например, че върховото потребление на електроенергия е във вечерните часове, може по-добре да планира деня си, така че не само да спести пари, но и да помогне за по-чиста околна среда.

Ето няколко прости правила, които всеки от нас може да спазва

Избирайте електроуреди от по-висок клас за енергийна ефективност. Това ще ви спести пари от сметката за ток.

Използвайте функциите за пестене на енергия на съвременните електроуреди. Повечето перални и миялни машини вече имат функция „отложено изпълнение“, което позволява да ги настроите така, че да работят през нощта, когато тарифите са значително по-ниски.

Не поддържайте стайна температура, твърде различна от тази навън. Много хора имат навика през зимата да затоплят до 25–28 градуса вкъщи, а през лятото да настройват климатика на 15–18 градуса. Освен че е скъпо и вредно за природата, подобна разлика никак не е здравословна.

Използвайте онова, от което наистина имате нужда. Старайте се да ограничите употребата на опаковки. Наистина ли държите например бананите да са в найлонова торбичка, която изхвърляте веднага? Производството на опаковки изисква ресурси, а пластмасата остава на Земята дълго след нас.

Говорете на тази тема с роднините и приятелите си. Ценно е да споделите онова, което знаете, а бихте могли да научите полезни неща и от тях.

Според Георги Стефанов е важно да ограничим потреблението си най-вече във върховите часове, тъй като това би имало най-голямо влияние върху системата. В България най-голяма част от енергийния микс се покрива от остарели топлоелектрически централи и АЕЦ Козлодуй. Тези блоковете на ТЕЦ и АЕЦ не могат просто да бъдат пускани, когато има нужда от ток, те работят целодневно. Целта е да има достатъчно ток в моментите, когато потреблението е най-голямо и това дава основание на правителството да не затваря крайно замърсяващите ТЕЦ-ове с много ниска ефективност, които не са модернизирани, въпреки категоричните правила на Европейския съюз. Върховото потребление се покрива и от големите държавни водноелектрически централи, а рязкото изпускане на големи обеми от язовирите причинява приливни вълни, които имат редица въздействия върху околната среда.  Хидравличният шок може да бъде изключително вреден за живота в реката и за естествения ? отток.

Грижата за планетата е работа на всеки от нас и не изисква да правим огромни жертви. Дори и малки стъпки могат да имат голям ефект и нека на 25 март поставим началото, призовават от WWF.

До момента над 46 български общини са потвърдили, че ще се включат в Часа на Земята, същото са направили Президентството, Министерският съвет и други. Всеки ден в офиса на WWF се обаждат нови и нови общини и институции, като се очаква до края на другата седмица броят им да надхвърли сто.

Троян Гогов: Вече не ни плаши това, че ще бъдем сравнявани

Той определи Пловдив като оазис за младите творци

Стефка Георгиева

Пловдивският театър ври и кипи. Още една премиера ще се случи тази вечер под покрива на храма на Мелпомена. Тя ще се играе в новото пространство – Zoom зона, а постановката е добре познатата „Великденско вино“, но с нов прочит.

Пиесата се поставя от познатият млад актьор Никола Стоянов. Да, в момента той учи режисура в НАТФИЗ и това е неговият проект. На сцената ще излязат Христо Пъдев, който ще играе поп Кръстьо, а Троян Гогов ще влезе в образа на глухонемия, а сценографът е Теодор Киряков. Именно поради тазвечершната премиера, екипът, който работи по представлението даде официална пресконференция в Драматичния театър, която бе открита от самия директора Кръстьо Кръстев.

Още в самото начало Кръстев заяви, че съвсем умишлено от странял от репетиционния процес, тъй като е изключително любопитен да види какво ще се случи на самата сцена. Той разказа още, че постановката разглежда едни от най-важните въпроси за човека и човешкия живот, засяга темата за трудните избори и изборът на всеки що за личност да бъде. Това е проект, който се прави от младите хора – свободни, чисти, без тежки биографии, тези, на които тепърва им предстои да правят трудни избори и да поемат бъдещето на изкуството у нас, допълни още Кръстев.

Самият Никола Стоянов изказа искрена благодарност към целия екип на пловдивския театър, начело с неговия директор, за това, че са приели предложението му и новият прочит на „Великденско вино“ ще се играе именно тук. Троян Гогов от своя страна отбеляза, че в града под тепетата започва традиция, при която се дава шанс на младите хора и определи Филипополис като оазис за младите артисти. Пловдивският театър е инициатор за решаването на културни проблеми, допълни още той.

Интересен факт е, че поп Кръстьо за пръв път ще бъде изигран от млад актьор. Христо Пъдев е едва на 32 години, но с радост е приел предизвикателството. Екипът вече не се страхува от това, че ще бъде сравняван със свои колеги. Гогов заяви това от името на всички, като Пъдев допълни, че това е техния прочит, в който има въпроси и теми, които са актуални и днес.

Премиерата на „Великденско вино“ ще се състои тази вечер от 19:00 часа в новото пространство на театъра – Zoom зона.

Около 1186-1189 година в Пловдив е построен голям храм, впечатляващо описан от големия византийски историк Никита Хониат

Храмът е разрушаван няколко пъти, до построяването на днешния „Успение Богородично“ в средата на XIX век

Теодор Караколев

Пловдивската средновековна история е доста пренебрегвана по редица причини. Като цяло, все още битува мнението за „Тъмните векове“, които са по-маловажни и по-безинтересни от предхождащите ги римски и дошлите по-късно ренесансови – а в България османски – векове. А българската средновековна история все се гледа в големия мащаб, с акцент върху столиците, върху царете и големите битки. Градската, човешката история е на втори план.

Пловдив обаче е изключително интересен град в тези средни векове. Действително, знаем малко за това време – Голямата базилика е съществувала в период, който все още е в началото, ако изобщо можем да го наречем Средновековие. Материалните останки от тогава до издигането на друг прекрасен исторически и художествен паметник – днешната Джумая Джамия през 15 век, са много малко. Историческите извори за миналото ни обаче не са само материалните паметници.

За част от вида на Пловдив в един период от това дълго Средновековие имаме разказ от уважаван и ценен историк – Никита Хониат. Автор е на една византийска история, обхващаща XII и малко от XIII век, от която черпим много информация за България, най-вече относно освобождението от византийска власт. По-малко известен факт е, че за известно време той е управител на тема Филипопол. Като такъв, през 1189 г. той пише реч към Филипополския митрополит Константин Пантехни, от който извор можем да се запознаем със средновековния пловдивски храм „Света Богородица“.

Можем да сме почти сигурни, че такъв храм е съществувал в Пловдив през 1189 година, и е построен не по-рано от 1186 г. Уви, за неговия вид можем само да гадаем. Хониат го обсипва със суперлативи: „голям и прекрасен храм“, „огромен по размери и блестящ по красота“, „ликовете на светците и на самия Бог, въплътил се в човек заради нас(…)огряват разумното в душата, а тяхната видима красота и прецизна изработка със своята достоверност надминават всякаква хармония“ (превод по Ани Данчева-Василева). Никита Хониат разказва и детайли от строителството му, свързани с даровете, давани от пловдивчани – злато, сребро, дрехи и др.

Нищо от този храм не е достигнало до нас. Няма информация кога е разрушен. За църква „Света Богородица“ говори друг, описал Пловдив – Стефан Герлах през 1578 г., но най-вероятно тази сграда е съвсем различна. Сегашният катедрален храм пък е построен през българското Възраждане. За момента, ако искаме да си представим средновековния храм, можем да използваме само разказа на Хониат.
За съжаление – но и съвсем очаквано, предвид епохата – Никита Хониат не дава точни размери или някакво напълно коректно описание на храма. Можем да се опираме само на описателните прилагателни, които използва – голям, прекрасен, огромен. Тези прилагателни обаче значат различни неща за хората от различните епохи.

Никита Хониат обаче е сред най-ерудираните и образовани хора на епохата. Дълго време част от императорския двор безспорно е запознат с храма „Света София“ в Константинопол, който може да служи за сравнение. Разбира се, филипополският храм няма как да прилича по нищо на тази внушителна постройка, издигната 6 века по-рано. За по-коректно сравнение можем да използваме църквите, които са издигнати в периода, и които Хониат е виждал и посещавал. Един от най-известните храмове от този период е цариградската църква „Исус Христос Спасител“, или по-известна като църквата „Хора“.

Окончателният си днешен вид – включително мозайките и стенописите, заради които е известна – добива около 100 години след Никита Хониат, но основната част от архитектурата е същата. Съвсем близо до Филипопол пък са храмовете „Свети Йоан Предтеча“ в Асеновград или църквата-костница на Бачковския манастир – високи, здрави сгради с масивни (каменни) сводове. А съвсем по същото време (може би дори в едни и същи години) е построена и търновската „Свети Димитър“. Тези сгради, разбира се, са много различни както една от друга, така и биха били различни от един митрополитски храм.

Важното е, че едва ли големият византийски историк би бил толкова щедър със суперлативите към сграда, която би се различавал много от тези – или подобна им – църква. Почти сигурно е, че филипополската „Света Богородица“, построена около 1189 година, е била голяма каменна постройка с масивен свод, а може би и купол – а не, например, с дървен покрив; че е била изписана отвътре със стенописи, при това впечатляващи за един от най-образованите хора по това време. Как точно е изглеждала обаче можем само да гадаем – вероятно има, а може би няма, някакви остатъци от нея някъде под днешния пловдивски Стар град, много по-нов от средновековния Филипопол.

Пловдив няма добра съдба в края на 12 и началото на 13 век. През 1189 година през града преминават кръстоносци от Третия кръстоносен поход, които го опустошават. Дали и доколко е засегнат митрополитския храм, отново само можем да гадаем. През 1204 година градът става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, но също страда от разрушения както от рицарите, така и от войските на българския цар Калоян, заповядал неговото опустошение. Отново мащабите на бедствието не могат да се конкретизират. И всъщност, много по-мирно – конкретно за град Пловдив – преминава османското нашествие, тъй като градът доброволно се предава. Но най-вероятно, около 200 години след Никита Хониат и неговата похвална реч, „блестящият по красота“ храм вече не е съществувал.

Екипът на заведението раздаде подаръци на посетителите си

Култовата бирария „Котка и Мишка“, която се намира в сърцето на квартала на творческите индустрии Капана, снощи отпразнува втория си рожден ден. Радостното събитие беше важно не само за собствениците и екипа на заведението, но и за неговите редовни клиенти, които с усмивка на лице и бира в ръка споделиха преживяването с тях.

Когато бирарията отвори врати преди две години, тя беше малък новатор в бизнеса. Към днешна дата е наложен еталон по отношение на занаятчийския ейл, като предлага една от най-богатите селекции на крафт пиво в града.

Празникът на заведението премина в много веселие и приятелска атмосфера. Раздаваха се и лимитиран брой ключодържатели с бранда на „Котка и Мишка“ като подаръци към първите пристигнали клиенти. А какво е един рожден ден без торта? Нищо, затова и сладкото изкушение присъстваше на бара, което всеки можеше да опита.

Екипът на бирарията е благодарен за доверието на пловдивчани и гостите на града ни и се надяват още дълги години да могат да го оправдават с все по-добри продукти, отношение към всеки детайл и личност и интересни събития.

За трета година глобалната инициатива Startup Weekend ще се проведе в Пловдив на 17-19 март

В периода 17-19 март в Пловдив за трета година ще се проведе събитието Startup Weekend Plovdiv, част  от глобалната инициатива Startup Weekend. Това е глобално обединение на предприемачи и ентусиасти, интересуващи се от стартиране на успешни бизнес начинания и е най-голямата общност, провела повече от 400 събития в над 100 страни по целия свят.

Специален гост тази година ще бъде мениджърът на общността Toptal Азия Линдзи. Родена в Хонг Конг и получила образованието си в Оксфорд, Азия е определяна като „дигитален номад“, който оглавява европейската общност за Toptal, включваща едни от най-добрите програмисти и дизайнери. Преди Toptal тя активно е участвала в разрастването на общността на TED и Thousand Network. 

Лектори и жури в Startup Weekend Plovdiv ще бъдат утвърдени имена и мениджъри от различни компании и консултантски организации , сред които Start It Smart, Industry Watch, KGK Consult, WebCloud, OpenStorm, Founder's Institute Berlin, LAUNCHub Ventures и др.

Един от най-успешните стартъпи в българската ИТ индустрия, подкрепя събитието. Стартирала в Пловдив преди три години с по-малко от 10 служители, българската ИТ компания Programista; днес е базирана в седем града, бележи висок ръст, инициатор е на десетки благотворителни инициативи и е работодател на близо 300 високвалифицирани ИТ специалисти. 

Бизнес модел, кодиране, проектиране, реализация и утвърждаване на пазара са основните критерии, по които ще се оценяват разработените стартъпи. Събитието завършва с презентации пред утвърдени специалисти от IT и бизнес индустрията. Всеки е добре дошъл да покаже своята стартовата идея за бизнес и да получи обратна връзка в рамките на дискусия между жури, ментори, лектори и участници. 

Статистиката сочи, че хората, които проявяват интерес към Startup Weekend инициативата, са с различни професионални интереси и на различни възрасти. Активно участие взимат ИТ сопециалисти, уеб и графични дизайнери, както и бизнес предприемачи от различни сфери. Всички те са обединени от желанието да проверят дали идеите, които имат или които ще разработят в рамките на събитието, имат потенциал да се превърнат в печелившо бизнес начинание.

Plovdiv Startup Weekend ще се проведе на 17-19 март, ул. Санкт Бетербург 48 / Аркадия.

Програма и регистрация:

http://www.up.co/communities/bulgaria/plovdiv/startup-weekend/9210

http://buff.ly/2n0yFyr