Капана.БГ
Майсторът на комедията
Майсторът на комедията
Документален филм
54 минути
Документален разказ за ролята на личността на учителя в процеса на изграждане на бъдещето на творците на театъра и киното.
В университета „Карнеги Мелон“ в Питсбърг САЩ предстои дипломирането на най-новия курс млади таланти.
Един от техните преподаватели проф. Александър Илиев-Саша специалист от България им помага да намерят своя ключ към загадката „ А сега накъде?“
"Чумата във Венеция” е спектакълът, който проф. Илиев подготвя с дипломиращите се студенти. Стилът е Комедия дел арте.
Пиесата е една история за опита за завладяване на средновековна Венеция от османския владетел Сюлейман Великолепни. Младата религия на пророка Мохамед обгражда, чрез корабите на султана свободната и просперираща република.
Ще успее ли завоевтелят да покори града държава?
Това е въпросът на пиесата.
Ще успеят ли бъдещите актьори да покорят сърцата на зрителите по света ?
Това е въпросът на студентите.
Коя е чумата на нашия век?
Безпросветността, разликата в религиите, социалното неравенство, отсъствието на надежда и любов, или липсата на чувство за хумор.
Това е въпросът на филма.
За учителят и студентите намирането на верните отговори в образованието води до откриването на посланията на изкуството. Понякога и до червения килим пред театрални и филмови награди.
Продуцент Камен Во Студио
Сценарий и режисьор Камен Воденичаров
Използвани са сцени от адаптацията на Александър Илиев на пиесата на Фламинио Скала „Чумата във Венеция“.
Оператор Калин Иванов
Музика Георги Красимиров Герасим
Начало: 19:00 часа
Лъки Дом на киното
Уроци по тъкане ви очакват
Пъстрите халища, одеала и килими, останали от нашите баби, само ни загатват за отминалите традиции на тъкачеството, които са се предавали от поколение на поколение. Някога хората сами изработвали завивките, постелките и дрехите си, които и днес ни удивяват с пъстротата и красотата си.
Нека се съберем на седянка, да си спомним традицията и с двете си ръце да изработим малки черги и да усетим удоволствието от сътворението.
Подходящо за малки и големи. (за деца над 7 години)
Цена за индивидуално посещение: 8 лв
Цена за група над 10 деца: 6 лв
С предварително записване на телефон: 0895 782 861
Начало: 14:00 часа
Културен център "Бялата къща"
Кичка Бодурова пее в Пловдив
С голямо турне през лятото ще зарадва почитателите си Кичка Бодурова. Певицата, която всяка година се връща в България за концерти, ще гастролира на 8 юни в летен театър в Пловдив.
Специален гост в турнето със свой миниспектакъл ще бъде неповторимата и ненадмината Кралица на родния театър - Стоянка Мутафова. Примата на родната сатира отсега подготвя своята изява и се вълнува за предстоящите концерти. Неизменно до нея ще бъде и дъщеря й Мария Грубешлиева - Муки.
В турнето по традиция ще участват и Диди Николов - бузуки и китара и струнен квартет "Мистик". Тази година освен познатите хитове "Писах му", "Сурова нежност", "Едно бузуки пее", "Пея за Вас приятели" и "Обичам те, майко, Българийо" ще бъдат включени и много нови песни, както и стари, но неизпълнявани досега. Певицата и екипа й са подготвили истински спектакъл от най-високо ниво и очакват всички ценители на хубавата българска музика и качествен театър!
Билетите за спектаклите вече се продават във всички каси на ИзиПей в цяла България, както и онлайн.
НА 08.06.2017 в ЛЕТЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ
Начало: 20:00 часа
"Хамлет" е жив и е в Пловдив
Хамлет
АВТОР - по Шекспир и Ричърд Армър
РЕЖИСЬОР - Съби Събев
СЦЕНОГРАФИЯ - Емелияна Андонова-Тотева
МУЗИКА - Веселин Койчев
УЧАСТВАТ - Панайот Добрев, Румен Караманов, Димитър Николов, Виктор Бойчев
Това е модерен и атрактивен музикален спектакъл, който с шега и лекота представя сериозния шекспиров сюжет. За основа на текста е използван както оригинала на Шекспир, така и ироничния коментар на американския шекспировед Ричърд Армър – Шекспир в криво огледало. Четиримата актьори, които ще се възползват от тези текстове, ще огледат в кривото огледало на сцената собствените си комплекси. Тези комплекси ще бъдат продиктувани от един чисто човешки страх – страхът от смъртта. Този страх превръща героите от Шекспировата трагедия на отмъщението в жертви. А щом си жертва и когато го осъзнаеш, ти става още по-страшно. И се опитваш да избягаш от тази си роля. Всъщност бягаш от самия себе си. Ето тези метаморфози ни се иска да проследим с нашето представление. И то с помощта на куклите. Тук куклите са разделени на два вида. Невинните марионетки – това са “младите надежди” на Елсинор – Хамлет, Офелия, Лаерт, Халата, Фортинбрас. Останалите персонажи са свързани по някакъв начин с патинираната среда в двореца. Те сякаш изпълзяват от някакви ниши и пак се прибират там.
Начало: 19:00 часа
Държавен куклен театър Пловдив
"Съблечи се" на сцената
Драматичен театър-Пловдив представя
СЪБЛЕЧИ СЕ!
от Джо Ортън
Режисьор: Красимир Ранков
Сценография и костюми: Димитър Воденичаров
Участват: Ивайло Христов, Радина Думанян, Ивана Папазова, Троян Гогов,Алексей Кожухаров, Венелин Методиев
Какво видя икономът” от Джо Ортън е шеметна комедия на ситуациите в най-високите традиции на английската драматургия. Събитията в частната психиатрична клиника на доктор Прентис започват като лек бриз и завършват като ураган, преобърнал съдби и характери.
Скритото минало се разкрива в каскада от грешки, премълчавания, криене на самоличности, преобличания и представяния под чужди имена. За да проумеем цитата, използван от автора: ”Със сигурност всички ние сме луди, а онези, за които мислим, че са, не са.” Първото представление на пиесата в Лондон е представено в театър “Куийнс” на 5 март 1969 година.
ОТ 19:00 часа - КАМЕРНА ЗАЛА НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ПЛОВДИВ
19 забележителни спектакъла на 21-ата „Сцена на кръстопът“
Две премиери на Пловдивския драматичен театър ще дадат началото на 21-ия Есенен международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. Откриването на престижния форум е на 10 септември от 19 часа в голямата зала с „Вишнево сладко. По руска рецепта“, а на следващия ден от 19.30 ч. е спектакълът „Момчето от последния чин“ в Камерната зала. Екипът на „Сцената“ и тази година обещава незабравими преживявания на ценителите на театралното изкуство, защото в продължение на две седмици под тепетата ще гостуват най-добрите заглавия от цяла България.. Ще имаме шанса да видим „Последното изкушение“ на режисьора Веселка Кунчева, представление на НТ „Иван Вазов“. Академичната трупа ще доведе и „Мнимия болен“.
Плевенският театър ще участва с номинирания за две награди Икар – „Цимбелин“ на Лилия Абаджиева. Друго забележително представление – „Саломе“ на театър „Българска армия“, ще даде възможност на публиката да се наслади на изключителния талант на режисьора Диана Добрева, която излиза на сцената и като актриса. Под тепетата пристига и най-добрият спектакъл на тазгодишните Аскеери – „Еквус“ на Младежкия театър.
Изключителната Меглена Каралабмова ще изиграе ролята, донесла й Аскеер тази година в спектакъла „Разговори с мама“ на Театър 199.
Ще ни гостуват Театър „София“, Столичният куклен театър, трупите на Хасковския и Сатиричния театри.
Фестивалът не изневерява на традицията и ще срещне пловдивската публика с бъдещите звезди на сцената – студентите от НАТФИЗ от класа на Ивайло Христов. Те ще представят своята „Комедия от грешки“.
„Сцена на кръстопът“ ще посрещне и трупите на Шекспировия театър от Великобритания, Академичния театър на Львов от Украйна и Държавния театър на Измир от Турция.
Фестивалните заглавия са 19, но екипът на форума подготвя и множество съпътстващи събития, които ще превърнат Пловдив в есенна театрална столица.
Партньори на престижния форум са домакините от Драматичен театър-Пловдив, община Пловдив и Министерство на културата.
Капана не е Капана фест!
Фестивалът се превърна в комерсиално чудовище
Артисти, творци и хора с идеи, които се трудят неуморно в квартала, бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе.
Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде
Стефка Георгиева
Чудото на Насимо и доброто графити наследство, което оставя в Капана едноименният фестивал. С това ви запознах по-рано днес. Нещо стойностно, с което организаторите на събитието, приключило преди няколко дни, наистина могат да се гордеят. Същото се отнася и за участието на страхотните Kan Wakan на една от сцените. Страхотно! Но с добрите думи за Капана Фест дотук.
Това е текст от първо лице, защото не искам да ангажирам никого с личното си мнение, но не мога да се сдържа да не споделя. Имате пълното право да се съгласите с мен или да не го направите, но една чудесна идея, каквато бе Капана фест в своето първо издание, се превърна в надпиване в градска среда и нещо като селски панаир, който трябва да мине за арт.
Самият квартал Капана е чудесна инициатива, която събра на обща площ десетки малки бизнеси, които се опитват да стимулират развитието на занаятчийството и културата в центъра на Пловдив, да плащат данъци и такси на общината и не на последно място- да изкарват прехраната вече на стотици, работещи в района. Всеки от собствениците и наемателите се старае да проправи път за собствените си идеи, без значение колко успешно е реализирането. Важно е желанието за развитие, което всички проявяват. Но важно е и друго- общото желание тази градска зона да бъде различна, да е място със собствен дух. Връщайки се назад във времето, първото издание на Капана фест допълни по много приятен и лек начин цялата идея за оживление на артистичния квартал, помагайки на артистите да достигнат до по-голяма аудитория. И изведнъж всичко приключи.
Петото издание на фестивала свърши само преди дни и ми се иска да изкрещя: „Капана не е Капана фест!“ Идеята за артистичен фестивал се изроди в комерсиално чудовище, чиято цел пое коренно противоположна посока от тази, която бе зададена в началото. Артистите, творците и хората с идеи, които се трудят неуморно в квартала, буквално бяха прегазени от големите мастодонти на алкохола и инстантното кафе. Пред магазин на пловдивски бранд за тениски, се продаваха тениски. Пред заведение, чиято идея е да популяризира уиски културата и да обогатява посетителите си, без да ги напива като идиоти, се предлагаше уиски. Пред кафетерия, която пече кафето си на място и изкушава с вкус и аромат, предлагаха безплатно инстантно кафе. Пред бирария, която е специализирана в предлагането на занаятчийска бира, предлагаха продукти на роден бирен гигант. Сериозно ли?! Събитието, което обещаваше да подаде ръка и да обедини хората в квартала, премаза труда на десетки. Извинете ме, ако съм груба, обаче Капана не е Капана фест и дано никога не стане! Ако фестивалът се провежда общо 6 дни в годината, обитателите на квартала са тук целогодишно и това омаскаряване и „плюене“ на чуждия труд не просто е възмутително, а искрено потресаващо.
Капана фест се превърна в почти селски пазар с една разлика – не се предлагат китайски стоки и пластмасови играчки за по левче, а труда на други артисти, които търсят поле за изява. Разбира се, в организирането на занаятчийски базари няма нищо лошо, напротив – даже е похвално. Само че цялото събитие реши вместо да подкрепя родните занаятчии, да трупа бърза печалба, без да се съобрази с когото и да било. Каква е финансовата полза на участниците в базара – не се знае. Избиха ли си разходите по наеми на къщички, пътни и нощувки – също. Разговарях с много посетители на фестивала от близо и далече, и ужасно малка част от тях споделиха, че са тук заради артистите.
„От София съм. Пуснах си отпуска, за да дойда още в петък. Идея си нямам кои банди свирят на сцената! А пиенето си го купих от нон стопа, тука са се олели с цените.“ Това ми разказа момче, на около 25 години, пред един от денонощните магазини в квартала, докато се редяхме на опашка за цигари в късната вечер. Междувременно, оглеждайки се наоколо, през около 25-30 минути се засичахме с едни и същи лица, с които се въртяхме в кръг, защото нямаше свободно място, на което да се изправиш, камо ли да седнеш.
И тук ми изскача един въпрос в главата… Според разпоредбите на Община Пловдив е забранена продажбата и консумацията на алкохол в градска среда, върху общинска земя, т.е. можете да си купите, каквото поискате, бутилирано и затворено, и спокойно да си го изпиете вкъщи. Не можеш да продаваш алкохол на улицата, но се появиха 5 или 6 улични бара, които разливаха шотове, уиски и водки на поразия. Ето го и въпроса – как се случва това и точно колкото души трябваше да си затворят очите? Иска ми се да отговоря, но не мога…
Докато съм на темата за алкохола, баровете и заведенията, се сещам и за друго. Данъчни проверки окупираха няколко от баровете в квартала. Някои отнесоха актове, оправдани ако е имало нарушения, други ще обжалват глобите, които са им наложили. Никой, обаче, не тръгна да проверява търговците по външните барове и. Както пише Джордж Оруел във „Фермата на животните“: „Всички сме равни, но някои са по-равни от другите.“
Капана фест се превърна от събиране на артисти и занаятчии, в улично поркане и гонене на бърза и лесна печалба за сметка на уважение, морал и достойнство. В Капана работим, но на Капана фест можете да си купите всичко. Търговия на дребно с душите на хора, които взимат участие с надежда за успех, но биват изтласкани на паркинг и натъпкани като кокошки в курник. Няма да се учудя ако на потенциалното есенно издание на Капана фест ще трябва да си купя въздух, защото кислородът определено не достигаше.
Ако искате бит пазар – организирайте си го някъде другаде. Заради такива псевдо артистични мероприятия, АРТ стана мръсна дума. Кварталът ще живее и без фестивал, но щеше ли да има силно посещаван Капана фест ако името му бе друго и не се провеждаше по тесните павирани улици? Не е ли фестивалът в тази си му форма едно препродаване на усилията на всички онези десетки хора, които работят и инвестират именно за превръщането на Капана в една различна, немасова градска зона, място с дух и сърце, биещо в различен ритъм от този на мейнстрийма? Не се ли търгува така с една емблема на Пловдив, какъвто без съмнение е квартал Капана? Питам се просто… Хайде, пребъдвайте със здраве, пък дано хората се позамислят…
П.С. Редно е да уточня за тези, които не знаят, че редакцията на медията, в която работя, се помещава именно в Капана, а под нея се намира едно от най-известните заведения в квартала- "Котка и Мишка", пред чийто бар в рамките на Капана Фест имаше дълги опашки от много клиенти. Това е личното ми мнение, което не се ангажира с това на издателите на Под тепето. Те са готови да дадат трибуна и на други мнения по темата.