Капана.БГ

Капана.БГ

 

Репетира като диригент с оркестъра и солистите на Опера Пловдив

Световноизвестният тенор Хосе Кура вече е в Пловдив и репетира като диригент с оркестъра и солистите на Опера Пловдив концертното изпълнение на "Манон Леско", което зрителите ще видят на 15 и 17 април. Проектът е посветен на непрежалимия ни  Камен Чанев, когото изгубихме без време.

Световният артист с голямо сърце подава ръка на спътницата в живота на Камен - сопраното Таня Иванова като застава до нея в този труден момент. Таня Иванова ще дебютира в ролята на Манон.

В проектa ще се присъедини и тенорът с кариера в Ла Скала, Операта Ковънт Гардън, Фестивала в Залцбург – Леонардо Каими.
Проектът е част от програма "Наследство" на Пловдив европейска столица на културата - 2019

Фотограф - Александър Богдан Томпсън

 

 

От 8 до 28 април петима студенти от специалност „Фотография" в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ - Пловдив представят дипломните си проекти в Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ към Градската галерия в Стария град.

Рекламна и художествена фотография ще покажат пред публика Даниел Даков, Димитър Грудев, Силвия Пеева, Вяра Антонова и Стоян Константинов. Сред водещите преподаватели на дипломантите – бакалаври и магистри, е пловдивският фотограф Соня Станкова.

 

В рамките на изложбата ще се състои и защитата на дипломните им работи, която вече веднъж се отложи заради пандемичната обстановка.

 

Откриването е на 8 април между 17:00 и 19:00 часа.

 

 

 

Мишел Мона - момичето с нежен глас и неповторимо присъствие, дебютира на музикалната сцена с красив клип и авторка песен с модерно звучене. „Искам“ е комбинация от добре подбрани лирики с дълбоко послание и разказва историята на влюбено момиче и нейните мисли и разбирания за любовта. За аранжимента на песента
певицата работи с Денис Попстоев, който помага за модерното ѝ звучене - приятен микс от поп, трап и underground елементи.

Красивите кадри във видеото на „Искам“, режисирано от Николай Драганов, са заснети от оператора Борил Петров, а за неотразимата визия на Мишел допринасят изящните тоалети на дизайнерката на „Романика Фешън“ – София Борисова. Видеоклипът е реализиран с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

„Сбъдната мечта и в същото време истинско предизвикателство“ – така определя чаровната Мишел дебютния си видеоклип.

 „Нямам страх от височини, но 16-сантиметровите токове под червената рокля и нощните  снимки на -5 градуса бяха изпитание. Въпреки всички препятствия по време на снимачния процес съм щастлива от крайния резултат и се надявам и публиката да го хареса.“ – споделя още певица.

С образование в сферата на визуалните изкуства зад гърба си, на 20-годишна възраст Мишел Мона решава да се отдаде на своята страст към писането и музиката. Паралелно с висшето си образование в НХА сформира банда, първият ѝ голям музикален проект - група „Нак Букту“, с която изпълняват и правят авторска музика в следващите 5 години. Печелят награди от конкурси и свирят активно по фестивали и нощни заведения за underground музика. През 2018 пътищата им се разделят, но Мишел Мона не се отказва и поема по пътя на соловата си кариера. Младата и талантлива певица работи с пълна сила по първия си самостоятелен албум, в който ще влезе дебютния сингъл „Искам“.

 

 

Германия избира нов канцлер. Сблъсъкът между двамата кандидати за поста – Мари Айзенхут, дългогодишен лидер на държавата и убеден патриот, и Теодор Пол, популист и яростен националист – става все по-ожесточен. Различията са не само в идеите и стратегиите, но и в тайните, които всеки от двамата крие. Те всички водят към миналото. И по-точно, към случилото се на 30 април 1945 г. в бункера на Хитлер. Наистина ли събитията са се развили така, както са описани в учебниците? Там ли са умрели Адолф Хитлер и Ева Браун? Успял ли е да избяга Мартин Борман? И какво е станало с изнесеното в последните месеци на войната огромно богатство в злато и валута?

 

Когато един американски президент търси помощ за свой немски приятел, бившият таен агент от отряд „Магелан“ Котън Малоун не може да откаже. Търсенето на отговори минава през забулени в тайнственост селища в Чили, богати ферми в саваната на Южна Африка и банкови трезори в Швейцария. Неочаквани разкрития, свързани със съдбата на Ева Браун и Мартин Борман, ще определят кой ще поеме кормилото на Германия, а оттам и накъде ще тръгне Европа.

 

Може ли историята да бъде пренаписана? Ами ако наистина е било така…

 

 

Най-амбициозният и стряскащо актуален трилър на майстора на историческите мистерии. Стив Бери ни забавлява, но и ни дава сериозен повод за размисъл./Буклист/

 

 ***

 

 

Масите нямат много време да мислят. А колко невероятна е готовността на съвременния човек да вярва.

 

Адолф Хитлер

 

 

 

 

Пролог

 

Провинция Бавария, Германия

 

Събота, 8 юни

 

10:40 ч.

 

 

Дани Даниълс се радваше на свободата да не е повече президент на Съединените щати. Разбира се, на него му харесваше да е президент. И в продължение на осем години се бе справял с работата си по най-добрия въ­з­можен начин. Но особено ценеше сегашния си живот. Свободата да се движи. Да ходи където си поиска. И когато си поиска.

 

Беше отказал охраната на Тайните служби, каквато се полага на всеки бивш президент. Като причина бе изтъкнал нежеланието да се пилеят парите на данъкоплатците. Но истината бе, че не обичаше бавачки. Ако някой искаше да му навреди, бе добре дошъл да опита. Той все още умееше да се грижи за себе си, а и като бивш президент едва ли представляваше особена заплаха за когото и да било.

 

Разбира се, хората го познаваха. Беше неизбежно. И всеки път той реагираше приветливо и дружелюбно. Както го бе учила някога майка му.

 

Но в това затънтено кътче на Южна Бавария, в дъждовната пролетна утрин, шансовете някой да го познае бяха много малки. Той вече от шест месеца не заемаше поста. В политиката това е цяла вечност. Сега беше младши сенатор от великия щат Тенеси. И се намираше тук, за да помогне на приятел.

 

Защо? Защото така постъпват приятелите.

 

Лесно бе открил полицейския участък в Партенкирхен. Това планинско градче до такава степен се беше сляло със съседния Гармиш, че бе трудно да се каже къде свършва едната община и къде започва другата. От гранитната сграда се виждаше старият олимпийски стадион за хокей, където през 1936 г. Германия бе провела Зимните олимпийски игри. Отвъд, в далечината, се издигаха покритите с вечнозелени гори алпийски склонове, насечени от ски писти, по които вече почти не се задържаше сняг.

 

Дани Даниълс трябваше да говори с някаква жена, задържана по личното нареждане на германския канцлер. Името ѝ по кръщелно свидетелство беше Хана Крес. От справка в Европол, направена предишния ден, се бе установило, че е гражданка на Европейския съюз. Нямаше полицейско досие. Разследващите органи се бяха добрали и до имотни регистри, от които ставаше ясно, че дамата притежава апартамент в луксозна жилищна сграда в Минск, мерцедес С класа и за последната година е пътувала четиринайсет пъти в чужбина, при това без каквито и да било декларирани доходи. Явно никой не си бе дал труда да я посвети в изкуството на дискретността.

 

Готвеше се нещо голямо. И той го усещаше. Толкова голямо, че старата му приятелка и канцлер на Германия лично поиска помощта му.

 

Което го зарадва. Хубаво е да си нужен някому.

 

Той откри Хана Крес в малка стая за разпити, без прозорци, но ярко осветена и с неприятно скърцащ, покрит с плочки под. Седеше с цигара в ръка; въздухът в помещението беше пълен с лютив дим, от който го засмъдяха очите. Дани влезе и затвори вратата. Бе получил уверения, че по изрично нареждане на канцлера никой друг няма да наблюдава или записва разговора им.

 

– Защо съм задържана? – попита направо тя на почти приличен английски.

 

– Някои хора са преценили, че тук е мястото двамата с вас да се запознаем.

 

Той нямаше никакво намерение да отстъпва пред агресивността ѝ. Жената изпусна нов облак дим.

 

– Защо ми пращат американски президент? Това не те засяга.

 

Дани вдигна рамене, седна срещу нея и постави жълт хартиен плик върху масата.

 

Толкова по въпроса за анонимността.

 

– Вече не съм президент. Просто гражданин.

 

Тя се изсмя.

 

– Колкото злато е просто метал.

 

Добре казано.

 

– Аз дойдох в Германия да доставя плик – каза тя, като посочи с пръст. – А не за да ме арестуват. А сега американски президент иска с мене да говори?

 

  Май днес ти е особено добър ден. Тук съм, за да помогна на приятел. Мари Айзенхут.

 

– Почитаемата госпожа канцлер на Германия. Самата Ома.

 

Дани се усмихна на прякора. Означаваше баба. На нацията. Намек за възрастта ѝ, както и за дългогодишната ѝ служба като канцлер. В Германия няма мандатност. Можеш да останеш на поста, докато народът те иска. Добра система, помисли си той.

 

Тя дръпна с наслада за последен път от цигарата си, после смачка фаса в пепелника.

 

– Дошъл си, за да говорим. Нека говорим. После ме пуснете да си ходя.

 

Тази жена се бе появила вчера в Гармиш за среща, уредена с поредица от имейли до кабинета на канцлера от човек на име Герхард Шюб. Целта на кореспонденцията била да съдейства за предаване на папка с документи, а Крес била посочена за куриер. Което обясняваше плика. След като изпълнила задачата, Хана Крес била арестувана. Защо ли? Добър въпрос, на който неговата стара приятелка – германският канцлер – не бе отговорила докрай откровено. Но кой беше той, че да оспорва методите ѝ? Достатъчно му бе да се включи в играта.

 

– Кой е Герхард Шюб? – попита той.

 

Тя се усмихна и при тази промяна в изражението ѝ той забеляза синината от дясната страна на лицето. Лилавеещото петно донякъде загрозяваше иначе перфектните ѝ черти. Млечнобялата ѝ кожа, изваяните нос и уста странно контрастираха с леденостудените, сякаш мъртвешки очи.

 

– Един човек, който се опитва да помага – отвърна тя.

 

Това не беше отговор.

 

– Ще те попитам отново. Кой е Герхард Шюб?

 

– Човек, който знае много. – Тя посочи плика. – И споделя част от онова, което знае.

 

– Защо не дойде лично да ни го каже?

 

– Не желае да се разкрива. Дори пред Ома. – Тя помълча, после добави: – Още по-малко пред някакъв бивш президент. Затова изпрати мен. – Тя го изгледа в упор. – Ти май нищо от това не разбираш?

 

Той веднага долови в обидната ѝ реплика неизказаното предупреждение.

 

Тук има нещо повече, отколкото си представяш.

 

– Има хора и неща от миналото, които не са загубили значение днес – каза тя. – Голямо значение при това. Както канцлер ще научи скоро, стига да се захване здраво с въпроса. Кажи на Ома да работи по-усърдно.

 

– За какво?

 

– За победа.

 

Странен отговор, но той го остави да мине покрай ушите му. Вдигна плика от масата.

 

– Вътре има лист с написани цифри. Приличат на джипиес координати. Такива ли са?

 

Тя кимна.

 

– Това е място. Казват, че струва си да се иде.

 

– Защо?

 

Тя повдигна рамене.

 

– Откъде да знам? Аз съм само куриер.

 

– Вчера не си споменала нищо такова.

 

– Не ми дадоха възможност, преди да арестуват и ударят в лице.

 

Това обясняваше синината.

 

– Прочетох останалите документи в плика – каза той. – Става дума за отдавна минали неща. Като Втората световна война. Хитлер. Националсоциализма.

 

Тя се изсмя, кратко и невесело.

 

– Изумително е как история може да има значение. Внимавай, господин бивш президент, може нещо да научиш.

 

С тази жена явно не се излизаше лесно на глава. Но той никога не си бе падал по лесните неща.

 

– Герхард Шюб ли ще бъде моят учител?

 

– Той само се опитва да помогне.

 

– С каква цел?

 

  Да откриете истина. С каква друга?

 

Тя се усмихна и посегна към пакета цигари. Той реши, че още няколко глътки дим може да ѝ развър­­­жат езика, затова ѝ позволи да запали. Тя дръпна жадно два пъ­­ти – това сякаш ѝ помагаше да се отпусне.

 

Дани имаше още въпроси към нея. Особено за произхода на документите в плика.

 

Най-напред се промениха очите ѝ. След предишното пасивно безразличие той прочете в погледа ѝ първо страх, после болка и накрая безнадеждност. Мускулите на лицето ѝ се стегнаха и изкривиха в гримаса. Пръстите ѝ изтърваха цигарата. Двете ѝ ръце се вдигнаха към гърлото. Езикът ѝ се подаде от устата; тя започна да се дави, опитваше се да си поеме въздух. По брадичката ѝ потекоха лиги.

 

Той скочи на крака и се надвеси над нея, за да ѝ помогне. Тя сграбчи реверите на сакото му с две ръце; очите ѝ бяха разширени от ужас.

 

– Кай... зера.

 

Пое задавено въздух, после главата ѝ клюмна на една страна; мускулите на шията ѝ вече не я държаха изправена. Ръцете ѝ пуснаха реверите му и тя се смъкна на стола. Дъхът ѝ миришеше едва доловимо на горчиви бадеми.

 

Дани познаваше тази миризма. Цианид. Погледът му се премести от пакета цигари на масата върху догарящия фас на пода.

 

Какво, по дяволите...?

 

И какво искаше да каже тя с...

 

Кайзера?

 

 ***

Три дни по-късно

 

 

1

 

 

Република Беларус

 

Вторник, 11 юни

 

08:50 ч.

 

 

Котън Малоун разпознаваше безпогрешно признаците на задаващата се беда. Което беше естествено, тъй като бе прекарал в това състояние по-голямата част от живота си. Като днес например. Всичко бе започнало напълно невинно, със закуска в превъзходния хотел „Пекин“ в Минск, един остров на ориенталска екзотика в тази държава от бившия Съветския блок. Всичко бе­ше първокласно, както и би трябвало да бъде, защото то­зи път Котън пътуваше с компания.

 

             Мразя самолети – каза Касиопея Вит.

 

Той се усмихна.

 

             Сподели нещо, което не знам.

 

Бяха се издигнали на хиляда и петстотин метра над земята и летяха на югозапад, към Полша. Под тях се простираха безкрайни километри гора, тук-там с някое населено място. Бяха дошли толкова далече на изток, за да направят услуга на бившия президент Дани Да­ниълс, който ги бе навестил два дни преди това в Копенхаген. Трябваше да се реши един проблем. Германският канцлер издирвала човек на име Герхард Шюб. Някаква жена от Беларус, Хана Крес, се била появила в Бавария с ценна информация, после била убита, но не и преди да произнесе една последна дума.

 

Кайзера.

 

– Какво ще кажеш вие двамата да отскочите до ­М­и­нск и да поразпитате за нея и за Герхард Шюб? – бе ги попитал Дани.

 

И така, те бяха пристигнали с чартърен полет от Дания предишната сутрин и целия ден бяха душили насам-натам. С което бяха привлекли внимание.

 

– Мислиш ли, че ще можем да се измъкнем от тук невредими? – попита тя.

 

             Бих казал, че шансът е петдесет на петдесет.

 

– Не обичам такива шансове.

 

Той се ухили.

 

– Засега се справяме.

 

Едва бяха успели да излязат от хотела, когато милицията дойде да ги търси. Добраха се до летището малко преди преследвачите си, за да установят, че още предишния ден чартърният им самолет е бил задържан от властите. Затова Котън постъпи така, както би постъпил на негово място всеки предприемчив търговец на книги, служил в предишния си живот като таен агент към Министерството на правосъдието на Съединените щати: открадна друг самолет.

 

             Наистина мразя самолети – повтори тя. – Особено такива, в които човек не може да се завърти.

 

Асортиментът от летателни апарати за крадене беше твърде ограничен и накрая той се спря на един GA8 еърван. Едномоторен моноплан, австралийско производство, с крило, монтирано на стойки над изцяло металния корпус със странна асиметрична форма. Ръбест и квадратен, той бе замислен да каца на грунт, направо насред Австралийската пустош. Котън бе пилотирал един такъв преди години и го бе харесал. В конкретната машина осемте седалки за пътниците бяха премахнати, като зад пилотската кабина се отваряше сравнително широко пространство. От рекламните надписи върху корпуса ставаше ясно, че самолетът се ползва за парашутизъм, и Котън успя да го запали без ключ, връзвайки жиците на късо.

 

Той забеляза, че Касиопея оглежда съсредоточено земята през прозореца.

 

– Не е толкова зле положението.

 

 

На 14 април 2021 година се навършват 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски – първият голям български будител след Паисий и Софроний и национален идеолог на България, родоначалник на националното революционно движение, негов организатор и ръководител. По този повод Инициативният комитет за национално отбелязване на годишнината е предвидил поредица от събития и дейности, посветени на живота и делото на Раковски в градовете София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Карлово, Котел, Панагюрище и Раковски. Целта им е издигане на военно-патриотичното възпитание на подрастващото поколение и съхраняване на българската национална идентичност и родова памет.

Тържественото честване в Пловдив на 14 април включва военна церемония пред паметника на Раковски, полагане на венци и цветя, кратка музикална програма и откриване на две изложби. Официалното слово по повод кръглата годишнина ще бъде произнесено от Кмета на Пловдив Здравко Димитров, който е и член на Инициативния комитет на националното честване.

Събитията ще бъдат предавани и онлайн, чрез фейсбук страницата на Община Пловдив.

Ето и програмата за деня:

14 април 2021 г., сряда, пред паметника на Георги Раковски в Цар Симеоновата градина

11.00 часа – Начало на тържественото честване на 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски. Водещ - Николай Станчев – актьор от Драматичен театър Пловдив. Слово - Здравко Димитров – Кмет на Пловдив и член на ИК

Участват: Военен духов оркестър, представителни формирования на гарнизон Пловдив (почетна рота и венценосци), представители на комитет „Родолюбие“ и комитет „Васил Левски“,  Представителен гвардейски блок към Детска градина "Мая" с ръководител и директор г-н Стоил Семерджиев и Девическа хорова формация "Евмолпея“,  с  диригент Алия Хансе и клавирен съпровод Борис Мирчев.

11.30 часа - Откриване на фотодокументална изложба за живота и делото на Георги Раковски „Мечтател безумен, образ невъзможен”. Заглавието е взаимствано от стихотворението на народния поет Иван Вазов, написано през 1882 г. в Пловдив. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей – Пловдив и ще бъде експонирана на десет конструкции в градината „Цар Симеон”  /общо 20 табла/, които са в непосредствена близост с паметника. Изложбата на открито ще даде възможност на хиляди пловдивчани да се запознаят с нея във времето на ограниченията от COVID-19, както и за разглеждане от ученици.

12.30 часа - Откриване на музейна изложба с оригинални исторически свидетелства за живота и делото на Георги Раковски в експозиция „Българско Възраждане” на РИМ – Пловдив на ул. „Цанко Лавренов” № 1 в Старинен Пловдив. В изложбата ще бъдат показани оригиналната сабя на Раковски от фонда на музея в Русе, възстановка на главата на Раковски от Института по антропология на БАН, оригинални издания на Раковски,  оригинални материали на адютанта на Раковски Бранислав Велешки, включително и сандъка за пренасяне вещите на Раковски при непрекъснатите му странствания и др.

Изложбите ще бъдат експонирани през месеците април – май.

Съпътстваща програма:

  • Ученическият проект „Народните будители и аз” през 2021 г. е посветен на Георги Раковски /8 теми за Георги Раковски и 1 тема за неговия вуйчо Георги Мамарчев, които ще се разработват през годината/.  Община Пловдив осигурява наградите за участниците на заключителното тържество в Пловдив, както и  разходите по пътуваща изложба с творби на ученици, участвали в Индивидуалното състезание на проекта „Народните будители и Аз“, която ще бъде показана в градовете Котел, Карлово, Калофер, Сливен, Велико Търново и Пловдив.
  • Участие на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство с поредица от концерти, посветени на юбилея. Съобразно ограниченията, свързани с пандемията част от концертите ще се проведат в залите и дворните пространства на Регионален исторически музей - Пловдив.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА В СТРАНАТА:

Основните мероприятия и дейности, които се предвижда да бъдат проведени до края на годината в посочените градове за възстановяване на спомена за великия патриот на България, са:

  • Международна научна конференция „Георги Стойков Раковски – 200 години безсмъртие“
  • Тържествено отбелязване на 200 г. от рождението на Георги Раковски и патронен празник на Военната академия с водосвет за здраве и успехи
  • Изработване на един военно-учебен и един документален филм за Георги Раковски
  • Издаване на юбилеен вестник, посветен на Георги Раковски
  • Провеждане на дни на отворени врати във Военна академия „Г. С. Раковски“ (при необходимост във виртуален вариант)
  • Провеждане на военно-спортни турнири
  • Отбелязване на 200 г. от рождението на Г. С. Раковски в гр. Котел с тържествена проверка-заря
  • Откриване на изложба от творбите на учениците, участвали в конкурса „Народните будители и аз“, посветен на Раковски, в гр. Котел
  • Възстановяване и провеждане на националния крос „Раковски“, организиран за първи път в гр. Котел през 1969 г.
  • Експозиция от оригинални документи, архиви и старопечатни книги в каталожната зала на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (НБКМ)
  • Постоянна експозиция на постери върху метални стативи, посветена на Раковски, пред сградата на НБКМ
  • Издаване на фототипно документално издание „Документалното наследство на Г. С. Раковски в НБКМ“
  • Отдаване на почит на Георги Раковски в София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Карлово, Панагюрище и Раковски
  • Организиране и провеждане на кръгли маси, посветени на живота и делото на Раковски, в Котел, София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Карлово, Панагюрище и Раковски
  • Изложби от произведения на Раковски и четения-срещи в Котел, София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Карлово, Панагюрище и Раковски
  • Конкурси за студентите от висшите училища, изучаващи история, етнология, журналистика и фолклор, посветени на живота и дейността на Раковски
  • Национален конкурс за учениците от средните училища „Народните будители и аз“, посветен на Раковски
  • Посещения на музеите в България, които имат експонати, принадлежали на Раковски
  • Представяне на документалния филм за Г. С. Раковски „Образ невъзможен“ (България, 1996 г., режисьор Станимир Трифонов, сценарист проф. Тончо Жечев) в училищата.

 

Слънцето блести в отражението на сапфирените вълни, небето е в цвят на метличина, а пухкавите като захарен памук облаци бавно се носят към плажа. Ария Филипс израства на райски остров и от малка помага в семейния хотел. След смъртта на баща си, тя прави всичко по силите си да го спаси. Но парите са малко, а гостите – още по-малко.

 

Когато успешният хотелиер Ноа Кембъл пристига на острова и предлага помощта си, Ария знае, че той може да спаси хотела ѝ. Двамата си обещават, че отношенията им ще останат само професионални. Въпреки миналото, чувствата и онази целувка, която Ария не може да забрави.

 

Рискът да загуби дома си на този блестящ като диамант остров расте с всеки изминал ден. А Ноа пази тайна, която ще промени живота ѝ завинаги...

 

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории.

 

Дата на излизане: 06.04.2021 г.

 

 

 

ФОРУМ КОЛЕКЦИОНЕРИ / РАЗГОВОРИ / КОЛЕКЦИОНЕРИ

10 април, 14:00 ч
събитието може да бъде гледано във Facebook и YouTube каналите на Фондация „Отворени изкуства“
https://www.facebook.com/open.arts
https://www.youtube.com/user/TheOpenarts
 
участници: Николай Неделчев, Ирена Гергова
 
концепция и водещ: Веселина Сариева (Фондация “Отворени Изкуства”,  Галерия Sariev)
 
организатор: Фондация “Отворени Изкуства”, в рамките на програмата “Въведение в съвременното изкуство”
 
Фондация „Отворени изкуства“ има удоволствието да представи второто събитие от пролетната програма на „Форум Колекционери“ 2021, което ще се проведе на 10 април 2021 г.
 
Събитието ще се реализира като панелна дискусия с български колекционери на съвременно изкуство, някои от които ще бъдат представени за първи път публично. Разговорът ще премине през запознаване с колекции им, ще представи техните съвсем различни подходи на колекциониране, ще разкрие ситуации, с които те се сблъскват, ще говори за това как пандемията влияе на навиците и плановете им. Ще се обсъдят и новите тенденции в колекционирането на изкуство. В края на дискусията колекционерите ще дадат своите препоръки към галеристи, автори и артспециалисти. Дискусията ще се проведе на български език.
 
През 2021 година в постпандемична ситуация на артсистема в криза „Форум Колекционери“ предприема разширяване на традиционния си формат на тематично, структурно и времево ниво, следван от намерението да подпомогне адаптацията на участниците в артсцената в България. Поставяйки основната теза, че познаването и приемането на другия в микрообщността, обединението и споделянето на проблемите и решенията е изход от настоящето и път към бъдещето, „Форум Колекционери“ има намерението да създаде обща среда на споделяне и видимост, които дават панорама, възможни насоки за справяне и  предпоставки за бъдещо сътрудничество. Освен тази нова линия, ориентирана към микрообщността, „Форум Колекционери“ продължава и традиционната си програма, като реализира международен обмен и запознава с международни колекционерски практики.
 
Следете за допълнителна информация и предстоящи събития нашия уебсайт и профилите ни в социалните мрежи.
 
Поради противопандемичните мерки пролетната програма на „Форум Колекционери“ ще се реализира онлайн.
 

 
Повече за участниците:
 
Николай Неделчев е основател и главен изпълнителен директор на групата за маркетингова комуникация в България – Publicis Groupe. Извън бизнеса Николай е меценат и колекционер, любител на книгите, спорта и пътуванията.
 
Николай колекционира творби на български съвременни автори от 2010 година насам. Син е на скулптора Трифон Неделчев и израства в безвремието на изкуството, заобиколен от творчеството на Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев и други големи майстори.
 
Колекцията му има две лини: автори от началото на 20 век и линия на съвременни художници. В линята съвременно присъстват имена като Сашо Стоицов, Димитър Генчев, Любен Петров, Венцислав Занков, Нина Ковачева, Алла Георгиева, Станимир Генов, Руди Нинов, Аделина Попнеделева, Антон Терзиев, Красимир Кръстев-Рассим, Стефан Иванов, Радоил Серафимов, Богдан Александров, Миряна Тодорова, Калия Калъчева, Валентина Шара, Йонко Василев, Димитър Шопов, Зара Александрова, Вальо Ченков, и други.
 
Изложби с творби на съвременното изкуство от неговата колекция са представяни в Националната Художествена Галерия, София и в Склад в рамките на програмата Пловдив европейска столица на културата 2019, Пловдив.
 
 
Ирена Гергова е директор на линията за съвременно изкуство във Фондация MFG. Ирена е майка на три деца, любител на здравословния живот и здравословните мисли, гурме пътешествията и морските ваканции.
 
Фондация MFG е създадена, за да подкрепя творческия потенциал, иновативността и солидарността в българското общество. Постоянна дейност на фондацията са развиването на различни проекти и включването в значими инициативи и каузи. Специален фокус в дейността й е съвременното изкуство. В тази посока от три години фондацията работи по създаването на международна художествена колекция. Макар и да има широка гама от творци в портфолиото си, неин фокус са младите, работещи в областта на съвременно изкуство, художниците от България и Балканите.
 
Като всяка колекция, и колекцията на MFG отразява предпочитанията на своите създатели. Пътуванията и срещите с изкуството по време на тези пътувания, са първият импулс, събудил интереса към съвременното изкуство за двете семейства, основатели на фондацията.
 
В колекцията може да видим творби на авторите: Стефан Николаев, Моника Попова, Сашо Стоицов, Мич Брезунек, Любо Кръстев, Мартин Гунчев, Стиляна Узунова.
 
Колекцията на фондация MFG продължава да се развива и да търси своята идентичност, следвайки изкуството на талантливите съвременни художници от целия свят.
 

Партньор: Национален фонд „Култура"
 
През 2021 проектът се реализира с финансовото съдействие на „Програмата за подкрепа на професионални организации в областта на изкуството“ на Национален фонд „Култура“.

Страница 9 от 1871

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…