Капана.БГ

Капана.БГ

Дарина Иванова: Харесах флейтата почти веднага, заради звука! Днес обичам всеки нюанс от тембъра й! Като втори глас е, ...с който успяваш да изразиш някои неща, които са трудни за изказване!

„Полетът на песента“ - концертна панорама с флейта, пиано и цигулка ще се състои на 17 септември от 18.30 часа в двора на галерия "Джуркови" в Пловдив. Това е именно панорама, защото обхваща огромен по време и дълбок по смисъл период на развитието на българската музика, и вплитането на песента в българската класическа музика на едно вече професионално ниво, от българските композитори. Така, че днес да имаме една национална класическа музика. Програмата включва примери от най-автентичните народни песни, като преминава през творчеството на първото поколение български композитори, до наши дни. С Дарина Иванова, която свири на флейта, разговаряме, за да научим повече. 

Даре, (говорим си така, защото се познаваме отдавна), от поне десетилетите си радиожурналист в БНР. Завършила си Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Как стана така, че с музиката останахте заедно и защо си избрала именно флейтата?

Да, вече 15 години работя в Радио Пловдив, и обичам работата си, може би именно, защото ме държи близо до изкуството! Срещите с всички творци от нашия град и от всички краища на света, запазват връзката ми с него жива! В този смисъл, мога да кажа, че не чувствам никаква крайна промяна от това, че работа като журналист, или трудност, за да запазя връзката си с флейтата ! Всичко се случва много естествено и аз съм щастлива, защото си мисля, че тези трансформации са всъщност етапи на нашето развитие. Не се лутам в търсене на това дали съм всъщност музикант, или съм журналист, нямам драма от това, никак даже! :)))

Защо избрах флейтата? Бях втори клас и вече две години се подготвях по солфеж, за изпитите в музикалното училище, уроците по пиано обаче не вървяха така, както солфежа. ? Тогава трябваше да избера между виолончело и флейта. Спомням си всеки детайл от първата ми среща с моя първи учител - Стефан Пашев! Бях инатливо дете и в следващите години това се оказа особено полезно! :)) Харесах флейтата почти веднага, заради звука! Днес обичам всеки нюанс от тембъра й! Като втори глас е, ...с който успяваш да изразиш някои неща, които са трудни за изказване!

Кажи ни повече за вашата формация, какво ви мотивира и каква е вашата посока?

Триото, трио Санатон, е още едно естествено продължение на някакъв процес - на работа, на общуване, но основната причина за появата на триото, откривам в това, че ние имаме еднакъв светоглед, вълнуват ни много сходни неща, споделяме едни и същи ценности, но не си мисли, че няма “сблъсъци на Вселени” :))))) Най-интересно става даже, когато две от три, или три от три мислим различно по конкретен въпрос! :))) Изкушавсм се да споделя някой от чатовете на триото, но няма! :))))

С Борислава и Ралица се познаваме от години. Свирили сме заедно на различни места, но това бяха участия, съобразени с конкретни поводи, програми и т.н. След няколко години работа, все по-силно искахме да направим нещо, което има смисъл за нас. Нещо извън всякакъв смисъл на халрура и комерсиализъм. Всеки музикант иска това, сигурна съм! Не сме си давали тържествени обещания да следваме стриктно това правило, и не е нужно, защото се познаваме! 

Първо се появи идеята за концертната панорама и българската песен, която с Борислава обмисляхме няколко месеца. ? Може би е добре, че не разполагаме с цялото си време, защото ще стане страшно в един момент! :))) Вече имаме богат репертоар от идеи :))) !

Понякога ни питат какво означава Sanaton.  Още едина от идеите, които заложихме в концепцията на триото е, че искаме фокуса да остане върху музиката, без излишни акценти върху нас самите. Ето, в този момент се случва първото нарушаване на правилата, с интервюто , което ти давам! :)))))) Дълго мислихме да изобщо да нямаме име, но и така не бяхме доволни. Трябваше семпло, благозвучно и идейно име, нещо като безимен, безмълвен - така дойде Sanaton.

Програмата за концерта на 17.09 в двора на галерия Джуркови е много интересна, връща ни и към историята на българската музика. Нека да ни кажеш повече.

С програмата на тази Концертна панорама, искаме да покажем освен красотата на българската музика, също  и нейната стойност и смисъл в развитието и съхранението ни като народ.  Отношението и ангажимента на българските музиканти инструменталисти и композитори към процесите касаещи развитието на музиката, и създаването на класическа музика с национален облик. Неизменна част от този процес, дори бих казала основна, е българската песен.  За това я разглеждаме панорамно от най-автентичните примери във фолклорната песен, до творби на композитори- наши съвременници. Като журналист пък, винаги ми е липсвала една идея повече, от само музиката в един концерт. И понеже вярвам силно, че когато разбираме нещо, го възприемаме по-успешно и оставя следа за по-дълго, включих към програмата малко информация - за произведенията, за композиторите, от историята ни, бита, така, че да получим наистина панорамен поглед и усещане за българската музика.

Имаме огромно желание да направим запис на тази програма, за да достигне до повече хора, и за това ще сме благодарни ако ни подкрепите, но това НЕ е условие за да посетите концерта ни! Входът е напълно безплатен! Щастливи ще сме ако присъствате!

Вълнуваща среща с творби на старозагорски художници можем да видим в залата за временни експозиции на Главната улица на Градската художествена галерия от няколко дни. Десетки автори и още повече картини са окачени на двата етажа на галерията - от автори, родени или свързани с Града на липите или региона. Творбите от колекцията на старозагорската галерия ще можем да гледаме до 30 септември.

Изложбата ни представя множество интересни живописни творби от голям исторически период. Още в началото се срещаме с доайените на старозагорската живопис - Антон Митов, Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров.

Антон Митов е от първото поколение български живописци след Освобождението. Завършил образованието си в Италия, той е сред създателите на Държавното училище (днес Национална художествена академия), дълго време преподавал както на студенти, така и на широката общественост история на изкуството. Самият той, верен на времето, следва по-академичен стил, подобно на Иван Мърквичка и други наши творци от периода. По-известен е с картини на пазари из страната, но в изложбата е представен с портрет. Любопитна е и още една по-късна творба, която намира място в експозицията. През 1906 година на Втората южнославянска изложба, която се провежда в София, са показани импресионистични творби, които повлияват на някои наши творци. Една от представените творби от Митов е именно такава.

Една от най-известните творби в изложбата е историческият портрет "Цар Симеон" на Димитър Гюдженов - майстор в тази сфера. Макар и да сме гледали тази и други варианти на композицията на Гюдженов многократно в репродукции, на живо картината има коренно различно усещане и си заслужава да се види. Неговият близък приятел и съратник Никола Кожухаров също намира място в изложбата. Известен с една по-късна маслена картина "Залавянето на Васил Левски", също попадала безброй пъти в учебници и по други материали, тук той е представен с един по-ранен неин вариант в акварел. Интересен е и неговият автопортрет.

Разнообразният поглед, който ни представят екипите на пловдивската и старозагорската галерия, си заслужава - както по-ранните творби, така и по-нови неща от последните десетилетия. Не бива да се пропускат и подминават работи на имена, като Васил Маринов, Кипро Николов, Никола Аръшев, Янаки Кавръков и др.

Макар и без много текст, изложбата е подредена приятно. Надписите са двуезични и прилично изработени, и поставени. Кратък кураторски текст в началото ни вкарва в историята и логиката на изложбата. Липсите са "детайли", като екип на изложбата и повече конкретика в самата ѝ идея (освен очевидното: творби от колекцията на Старозагорската галерия). Липсва и разказ - история зад дадени по-важни картини, по-интересни автори, по-ценни идеи. Похвалното, спрямо други случаи е, че картините са добре подредени, ненатрапчиво една спрямо друга, приемливо осветени и анотирани. Липсата на образователен елемент е пропуск, но самите творби са достатъчно качествени в повечето случаи да говорят сами за себе си, и изложбата си заслужава посещение.

 

 

Росица Обрешкова се завръща на театрална сцена със „Страшносмешно необщуване” тази вечер – 13 септември, от 19 часа в двора на Драматичния театър. Премиерата на моноспектакъла й е част от програмата на фестивала „Сцена на кръстопът” и въпреки че първоначално идеята бе пиесата просто да бъде прочетена, в знак на уважение и обич към пловдивската публика от дълго време Обрешкова репетира, за да се върне към амплоато си на актриса.

„Заглавието е малко или много оксиморон, но оксиморон съм и аз самата – хем режисьор, хем актриса, хем пишещ човек. Трудно ми е да го обясня, защото то е плод на спонтанност. Този текст се появяваше в едно драматично, травматично за мен време, дописваше се в главата ми. Става дума за последните три години от живота ми, когато изпратих майка си – актрисата Росица Данаилова, и вуйчо си Стефан Данаилов. Когато се поотдалечих от преживяното, успях да разкажа историите си малко по-комично, с отстранена самоирония.  В началото бяха едни спорадични мигове, в които изливах душата си в текстове. Те се появяваха в много тъмни нощи, в болезнени утрини. После полека-лека започнах да чувам  актьора в себе си, да ги разигравам в главата си, да ги изговарям. После се родиха и светлите текстове, за да се роди и моноспектакълът”, разказва Росица Обрешкова.

„Страшносмешно необщуване” е пачуърк от малки истории, които имат връзка помежду си. Актрисата и режисьор не ги определя като изповеди, а по-скоро като омнибус от споделени неща, които ще изиграе пред публиката в Пловдив.

„В крайна сметка какво е театърът? Думата идва от „театрон” – място за гледане. Когато има кой да те види, когато има какво да оголиш, да отвориш някакви вратички към душата си, може да се случи театър. Днес това е премиера на един текст на една актриса, която от много отдавна не се е връщала на сцена. Но сцената я привлече отново”, споделя Обрешкова.

Не крие, че завръщането на сцена е резултат и от подкрепата, която е получила от първите читатели на пиесата – сценографа Елена Иванова и драматурга Елин Рахнев.

„ Чувствам се хем уплашена, хем щастлива. Емоциите са смесени. Не мога да спя нощем, мисля си, че гласът ми ще падне, че ще получа пристъп на уплаха. Какво ли не не ми минава през главата. Забавно е, защото бях забравила тези актьорски емоции. Изключително много се радвам, че това мое завръщане ще се случи на „Сцена на кръстопът”. От 23 години съм на този фестивал, само на първото издание не бях, защото бях беглец в Америка. В живота ми някои от най-хубавите моменти са свързани точно с фестивала. За мен Пловдив е „Сцена на кръстопът”, казва още актрисата.

А онези, които искат да видят нейния моноспектакъл „Страшносмешно необщуване”, могат да го направят тази вечер при вход свободен.

” 11 състояния на любовта. Любовта като невъзможност, несбъдване, упой. Полъх сред който се загубваш, давиш, разплиташ фибри и сетива. 11 състояния, в които любовта преминава през видимо и невидимо, през възторг и печал или просто въздишката на Чехов”.

Всичко това може да се види, почувства, преживее в изложбата на Тита Димова- Вантек – “Чехов срещу Чехов” в галерия U P.A.R.K., която се открива днес, от 19 часа. Събитието е част от програмата на Есенния театрален фестивал “Сцена на кръстопът”. А галерията ще открие новия сезон след пълен ремонт и ще зарадва многобройните си почитатели в Пловдив.

Илиян Савков откри самостоятелна изложба „Отвъд хоризонта” в галерия "Етерна" миналата вечер . В нея авторът представя свои творби от последните две години, като самият той споделя, че това е един "особен" период, някак демаркационен, за неговото творчество.

Сред картинния сет в артистичното пространство в Безистена на Главната улица присъстват рисунки, портрети и една серия абстрактни масла на платно.

Илиян Савков е роден в Кричим. Завършва Английската гимназия в Пловдив. Работи живопис, карикатура, рисунки, колажи. Дълги години е карикатурист на вестник  "Стандарт". Носител е  на много награди от конкурси за карикатура от България, както и от форуми в Сърбия, Япония, Хърватия, Русия, Турция, Италия.

Негови самостоятелни изложби живопис са показвани в Българския културен институт- Варшава, Класици на изобразителното изкуство, Пловдив, Артеа център, Варна, Галерия Фойлз- Лондон, Българско посолство – Лондон.
Изложбата в Галерия "Етерна" откри галеристът Стоян Даскалов, а авторът и творческите му търсения представи изкуствоведа Вихра Григорова.

Сред гостите на откриването бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов, бизнесмени, колекционери, колеги-художници, приятели и почитатели на автора.

Девет ученически банди ще представят авторските си песни  по време на традиционния за Пловдив младежки фестивал S`Cool Rock Fest, който ще се проведе на 12 и 13 септември в парк Лаута. Началото е в 18 часа. Младите музиканти ще представят и песни на изпълнителите, от които са инспирирани или се „кефят“. Всяка група - според желанието и възможностите си.

Фестивалът S`Cool Rock Fest се осъществява с финансовата подкрепа на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 година. Домакин за поредна година е Район „Тракия“, а началото на тазгодишното издание ще бъде дадено от кмета на района Костадин Димитров.

На 13 септември 2020 г. от 10,00 часа ще се проведат дневни китарни клиники и открити уроци като съпътстващи мероприятия на S'Cool Rock Fest. Те имат за цел да подкрепят и насърчат младите музиканти. Да обогатят познанията им за музикалната история - стилове в музиката, музиканти, допринесли най-много за развитието и популяризирането на стила, да бъдат демонстрирани инструментални техники, различни марки и модели инструменти, ефекти и апаратури, използвани най-често в даден стил на рок музиката.

Тази година специалните гости ще са групи, преминали в началното си развитие през S'cool Rock Fest, и показали, а в последствие и доказали таланта си в множество музикални конкурси и ТВ формати- PANIC STATION на 12 септември  и REDTRIGGER на 13 септември.

Ето и програмата за двата дни:

Събота, 12 септември

Rebels (Сф)

Последна спирка (Пд)

Asura (Сф)

Loners on the Hill (Пд)

Специални гости:

Panic Station

 

Неделя, 13 септември

Pretty Bad (Пд)

Snade (Пд)

Atroposy (Пд)

Creep (Тх)

Church of Destiny (Сф)

Специални гости:

RedTrigger

Всички събития по време на фестивала ще бъдат заснети и излъчвани на живо в интернет пространството, представяйки рокестетиката извън нощните клубове – новите стилове в рока, които са актуални сред младото поколение.

24-ото издание на Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” се открива днес в 19 часа в двора на театъра със специална церемония по освещаването на барелефа на проф. Стефан Данаилов на Камерната зала. Тя ще носи неговото име като знак на признателност към приноса на големия артист към театралното изкуство.

След официалната церемония предстои друго вълнуващо събитие, посветено на Данаилов – представянето на документалния филм „Монолог” на режисьора Георги Тошев. То започва в 20.30 часа в лятно кино „Орфей”. Входът за събитието е свободен, но за да бъдат спазени здравните изисквания в условията на пандемията от коронавирус, зрителите трябва да си вземат пропуск от касата на Драматичния театър.

 

Необичаен, в по-различен формат заради извънредната ситуация ще бъде тазгодишният фестивал. Едно е сигурно обаче – зрителите, верните приятели на форума няма да скучаят. Те ще имат възможност да се срещнат с автори на пиеси, актьори,  да гледат изложби, да слушат хубава музика. А финалът е специален и само за пловдивската публика – учениците на Мастера си дават среща под тепетата, за да разкажат „Истории с Ламбо”.

 

За подробности около програмата на „Сцената” почитателите на театралното изкуство могат да ползват сайта на фестивала.

 

За съжаление, поради извънредно възникнали неотложни ангажименти на председателя на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, премиерата на албума „100 лица на театъра” на 12 септември от 18 часа в голямата зала на Драматичния театър отпада.

 

Мотото на 24-ото издание на „Сцена на кръстопът” е „Театъра-Гордостта”. По традиция своята подкрепа за фестивала дават Министерство на културата и Община Пловдив и спонсорското семейство - главният спонсор „Роза Импекс” и спонсорите „КЦМ 2000 груп”, МАИ Груп Холдинг, Атаро Клима и Ондулин.

Страница 7 от 1759

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…