Капана.БГ

Капана.БГ

Поредната изложба в града под тепетата на живеещия в България английски художник Джон Барбър се открива утре, 26 ноември, в 18 часа. Специално за него фоайетата на Империал Пловдив Хотел и СПА се превръщат в своеобразна галерия. Събитието илюстрират с музиката си флейтистката Веселина Димитрова и челистът Никола Николов, свързани в дует „Блу тиндж”.

За тази живописна изложба на Барбър, с артистичен псевдоним Лансдаун, галеристката от Ателие “Стари занаяти” Веселина-Алекзандър Дукова е подбрала 26 платна от богатата авторска колекция. 50-годишният Джон, роден в Северна Англия и намерил преди десетилетие у нас втората си родина, показва пейзажи от любимия си Пловдив. Няколко картини поддържат топлата връзка на художника с Острова. Виталност, романтиката, хармония ще открият ценителите във всяка една творба от експозицията на Джон, смята галеристката Дукова. Представяният от нея автор, който от 2011-а е член на Дружеството на пловдивските художници, е учил в родината си икономика, после лютиерство в известната школа на Нюарк (Newark). Освен живопис, скулптура, керамика и графика Джон Барбър създава оригинални струнни музикални инструменти. Издал е и една книга, в която негови рисунки, акварели и маслени картини се преплитат с поезия и хайку. Разностранните си артистични занимания Джон Барбър – Лансдаун обяснява ето как: Живописта се превръща в поезия, когато цветовете следват законите на музиката. Картина, която се изгражда по строгите правила на мелодията, има хармонична колоритна композиция.

Официалното откриване на фотоизложба , посветена на 100-годишнината от Първата Световна война ще се състои на 28 ноември 2014 година от 18,00 часа в Дома на културата „Борис Христов” в Пловдив. Тя се организира от Тракийско дружество „Войвода Руси Славов” Пловдив и Община Пловдив и е под мотото „Първата Световна война – 100 години”.
 Изложбата е осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с партньорството на Националния музей за българско изобразително изкуство .
 Куратор на изложбата е експерт-фотографът г-н Иво Хаджимишев.   
Съставител е известният български военен историк професор д-р Светлозар Елдъров.

Изложбата включва 45 пана с общо 48 снимки, композиционно свързани една с друга. Фотосите са автентични от времето на събитията и са подбрани от три  лични албума, вече собственост на Дружеството. Единият от албумите е на офицер от 55 пехотен полк на 10 Беломорска тракийска дивизия; Вторият албум е на офицер от Лейбгвардейския кавалерийски полк, а третият албум е на генералщабен офицер, с малко име Алекси, завършил Първата световна война със звание генерал.
Фотографиите са снимани от неизвестни за нас професионални фотографи, мобилизирани на фронта. Запечатали са мигове от военновременното ежедневие на българската войска по фронтовете в Беломорието в годините на Първата световна война (1915 – 1918). Те са както от първата бойна линия, така и от моментите на почивка в ежедневието на българските войници. Показват моменти от бойните действия на Българската армия в направлението Струма – Марица в Западна Тракия и включват населените места – Фере, Серес, Макри, Тахино езеро Те са както от първа бойна линия, така и от моментите на почивка в ежедневието на българските войници.
Изключителна ценност са снимките, които имат надписи. Те съдържат голяма историческа и документална стойност. Върху тях са запечатани специфичните условия на фронтовия живот, напрежението и усилията в продължителната и разорителна Първа световна война, лишенията и ежедневният риск, поставили на изпитание индивидуалния и колективния морал.
Фотосите показват истинското лице на народа, облечен в униформа. Видян през обектива на фотоапарата, на война българинът е такъв, какъвто е и в мирния живот. Той пренася и възпроизвежда около себе си онзи свят, който познава от родното си място.
Фотоизложбата „Първа световна война – 100 години” ще може да бъде посещавана до 20  декември 2014 г. в. Дома на културата „Борис Христов” в Пловдив.

Традиционно в разгара на есенния сезон в галерия Аспект своите най-нови творби представя Илия Желев. И тази година, след няколко успешни изложби в чужбина, художникът е подготвил цикъл картини специално за изявата си в Аспект, с които до голяма степен ще изненада почитателите си, защото настоящата изложба на Илия е различна.
Свикнали сме да асоциираме неговите картини с ярки, силни и свежи цветни комбинации с вибрираща яркост – синьо и червено, жълто и оранжево ; платната му напомнят на мозайка или пъзел; фигурите са изведени до нивото на символи и знаци. Една многопластова, интелигентна живопис, която изисква от зрителя да мисли, да разсъждава и дори да фантазира, създавайки, с помощта на въображението си, свой разказ по картина. А най-ценното е, че всеки създава своя собствена история, пречупва това, което вижда на платното, през собствения си мироглед и светоусещане, и колкото повече човек съзерцава картините на Илия, толкова повече детайли и пластове открива в тях.
И все пак тази изложба е различна – не толкова като стил и тематика, а основно като излъчване и въздействие. Най- силно прави впечатление различната цветова гама, експериментирането с „необичайни“ за художника цветове като сиво, лилаво, розово, дори черно. Композициите са по-контрастни, внушението на някои от работите е по-сурово, по-драматично. Друг експеримент, който веднага ще забележат запознатите с творчеството му, е присъствието на платна, почти монохромни като гама – картини издържани почти само в сиво като „В едно сиво утро“ 24х30; композиции в близки студени тонове като „Сутрин в градината“ 100х130; есенен натюрел в „Луда есен“ 30х24; дори присъства „розова“ картина, „Между две дъги“ 24х30.
Разбира се, към всички тези промени художникът подхожда внимателно и предпазливо, преходите са плавни и добре обмислени, но със сигурност тази изложба бележи един нов етап в творчеството на Илия Желев. А това е една чудесна възможност за неговите фенове да го видят в нова светлина, а защо не и да отнесат в къща частица от неговия нов, различен свят.

Нова изненада за киноманите готви Пловдивска опера с проекта „Музика в кадър: Блокбъстъри”. След музика от руски филми и „Амадеус” на Милош Форман, на фокус са едни от най-касовите филми на Холивуд. Мултимедийният концерт включва известни класически произведения, които ще се изпълняват на фона на кино трейлъри. На 27.11 (четвъртък) в Концертна зала ще прозвучат  грандиозната композиция „Тъй рече Заратустра” на Щраус, „О, Фортуна” от “Кармина Бурана” на Карл Орф, “Dies irae” от “Реквием” на Ведри, „Полетът на Валкюрите” от Вагнер, увертюра към операта “Вилхелм Тел” от Росини и много други любими мелодии в изпълнение на солисти, хор и оркестър на Държавна опера Пловдив. Диригент на „Музика в кадър: Блокбъстъри” е Константин Добрйков.
Режисьорът Славчо Николов, който е автор на проекта, е подбрал музика и кадри от филми като „2001: Космическа одисея”, „  Широко затворени очи”, „Речта на краля”, „Убийци по рождение”, „Самотният рейнджър”, „Ваканцията на Мистър Бийн”, Кръстникът 3”, „Мулен руж” и други. Програмата ще се представи от Лили Бързева, която преди години започна своята телевизионна кариера именно като водеща на кино предаване.
Билети за концерта с музика от касовите филми на Холивуд се продават на касата на Концертна зала и пред Общината.

Писателят Стефан Бонев ще гостува на учениците и учителите от Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери”. Срещата ще бъде на 28 ноември 2014 г., от 12.30 ч. в мултимедийната зала на учебното заведение. Гимназистите и техните преподаватели проявяват жив интерес към творчеството на майстора на късия разказ. Още повече, че негови произведения от няколко години се изучават от учениците в горните класове на голяма част от българските училища.

Авторът ще представи сборниците си „Разкази за двама“, „Изпит по летене“ и „Пред прага на храма“. Основна тема на срещата, обаче, ще бъде неговият проект „Недоизречено” като своеобразна творческа литературна работилница, добила известност в пловдивските училища чрез проведените досега пет конкурса с това име.

Заедно с писателя гости на Френска гимназия ще бъдат проф. Димитър Димитров – ректор на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, носител на наградата „Пловдив” за спомоществователство и основен спонсор на „Недоизречено”, както и Здравко Дечев – литературовед и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”, член на журито на конкурса.

Стефан Бонев ще представи и някои финалисти от досегашните издания на “Недоизречено“: Евелина Кованджийска – автор на няколко стихосбирки, лауреат на поетичния приз „Дора Габе”, носител на голямата награда от петото издание на „Недоизречено”; Таня Даскалова – ученичка в ГХП „Св. Св. Кирил и Методий” –удостоена с награди от третото и петото издание на надпреварата, както и Бехрин Шопова – наградена в последния конкурс.

Очаква се по време на срещата писателят да даде старта на шестото издание на „Недоизречено“. Текстовата матрица, която е една и съща за всички досегашни конкурси, съдържа ключови думи, препинателни знаци и бели полета за попълване от съответния участник. Целта е, ставайки съавтори на Стефан Бонев, кандидатите да сътворят автентични литературни произведения. През май „Недоизречено” получи награда „Пловдив” за проведените през миналата година две ученически издания в ЕГ Иван Вазов“ и ГХП „ Св. Св. Кирил и Методий“.

Именитият художник представи Контрасти в галерия U P.A.R.K.  

„Контрасти” е една изложба, която внася контраст с цветовете си в сивото ни ежедневие. Това е работа на сръчната ръка на Трифон Неделчев. Макар и в момента художникът да живее в Германия с тази си изложба той сякаш казва, че никога не си е тръгвал от Пловдив, но пък и показва един по-различен поглед в неговото творчество.  В скулптурата се очертава майсторството на Трифон да създава такива форми, които от една страна да излизат от материала, но от друга страна именно този материал да оформя пространството. Неговата пластика е такава, че сякаш сама възпроизвежда себе си. Авторът дава тласък на една първоначална форма, която подобно на биологично същество, постепенно се обогатява с още, достигайки до материализирането си, което виждаме в изложбата. Относно по-необичайните пластики, всяка една от тях крие в себе си сюжет, разказ и дори малко виц. Лесно могат да бъдат разчитани и разказни, но все пак Трифон стъпва на едно по-древно отношение към материала, което е съвсем нормално в един етап от живота на твореца да се обърне към корените на изкуството. Но независимо, че Трифон Неделчев е скулптор, доминиращото в изложбата са неговите акварели. Сам нарича изложбата „Контрасти”, заради мекотата на картините и силата, която носят пластините, но съчетание на именно тези два компонента с пространството на галерия U P.A.R.K. доведе до едно преплитане в сходството на красотата, предложена ни от автора.
Но как един от най-обичаните пловдивски артисти успява да съчетае изкуството между България и Германия. Не виждам особена разлика, защото и в Германия живея с проблемите, с които живеят българските автори, казва Трифон и допълва, че дори и на Северния полюс да, дертове си остават. Те са навсякъде и са едни и същи. Според него трябва ти сам да решиш собствените си проблеми като художник, тъй като където и да се намираш никой няма да ги реши вместо теб. Върнахме го към младините му, питайки го дали ако в началото на кариерата му някой му бе казал, че ще препълва по този начин галерии и толкова много хора ще се умиляват пред творбите му, би повярвал. Не, не бих!. Щях да помисля, че е комплимент, смее се той, вдъхвайки надежда на младите артисти сега. Спомня си и за своята собствена младост – бохемските години на художници като Слона, казвайки, че това са били едни от най-прекрасните времена в живота му.

Писател и художник свързаха този и онзи свят с нежен стих

Писателят Недялко Славов посвети изключително нежно и красиво стихотворение на покойния Кольо Карамфилов. Деко пусна творбата си САМОЛЕТ в социалната мрежа и буквално я разтопи. Думите сякаш свързват двата свята- този и онзи, горния. Няма какво повече да се каже или напише, просто прочетете стиха:

САМОЛЕТ

На К.Карамфилов

Ти искаш да изпиеш тоя свят
със жадни грамадански глътки
да бъдеш Хектор да спасяваш всички Трои
да възкресяваш всички Мъртви
като свои

Вървим през тоя ненаситен град
погълнал като Зевс децата си тепета
И си говорим пак за бавна смърт
И си говорим пак за бившите момчета

– А бе такъв актьор! Нима
днес срича сутрешни реклами

– О, да! Получи мат от млада дама

– Тъй къдрокос ! С гръмовния си глас
Почти избранник на небето!

– О, да! Прегазен бе от влака на битието


И колко още със подобна тъмна гибел

Тях няма да ги срешнеш
в некролозите

Това е смърт на малки бавни дози

Монтьорът с бивши пръсти на Шопен

И местните поети с мъртвите си музи

И всички тръгнали за никъде
на място

На тъжната им песничка рефрена зная

“ О, да – ще гаснем все така докрая!
Мушкатото сме пламнало в саксиите
по стълбите по стълбите към Рая. “

Така е тук
Градът изплюска всички луди
погреба всичките мечтатели
и продавачи на балони
и въздухоплаватели
Не викай, няма вече будни

В телата вече няма скок
И днеска властва поглед друг
И този поглед плъзнал е навсякъде

И в него няма Бог

Но да вървим след нашата Ариадна
Защото знаеш как започна
Бе първо обед, после слънцето припадна
По здрач пресичахме градината

На писоара някой бе изписал

“ Изчерпана е пешеходната ни формула “

Допълних пътьом

“ Смърт на гравитацията”

Ти нарисува профила на танца

Ухаеше на цъфнали акации

разминахме се със дузина данъчни
и сто ловци на безпризорни котки
и шест банкера с плюшени походки
секретна бройка тайни полицаи
войниче в гарнизонен отпуск
ловец на пеперуди
група воайори

накрая всички те във края на градинката
настигнаха и сянката й, и блондинката

А ние продължихме

И под небесната беззвездна гара
на сутринта се спряхме пред порутен дом.
Живееше във него старец-гном
с пет вятъра и шест клошара

Ала не беше дом. И с теб го знаехме
Разтвори длани, сякаш го прегърна
и плесна със ръце и го превърна
в храст пълен със врабци през януари

О тоя свят е сън в съня приятелю

Сбор от премигнати реалности
Издава тайната си при ръкуване
И всеки път усмивката е пророкуване

И всеки път започва отначало –
с две пеещи очи с едно летящо тяло

 

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…