Капана.БГ

Капана.БГ

Двама от световните български артисти ще гостуват в ефира на БНТ за празничната програма на  шести септември.

От 13.00 часа БНТ1 ще излъчи документалния филм на БНТ Пловдив „ТЕНОР“.  Опит за музикален портрет и среща със знаменития български тенор Камен Чанев. Неговата международна кариера минава през най-престижните оперни сцени на няколко континента - Виенската Щатсопера, Римска опера, театър Ла Скала, Арена Ди Верона, Дойче опер-Берлин, всички най-добри европейски театри и форуми на класическото изкуство, оперите в  Канада, САЩ,Япония, Китай и Нова Зеландия. Ученик на Борис Христов, Александрина Милчева и Гена Димитрова, Камен Чанев е тенор с няколкодесетки централни роли в репертоара си. В личен разказ и с усмивка споделя, че случайността  или може би - необикновеният сливенски вятър, се намесва и решава вместо него избора да стане оперен певец. Като сливенския вятър, наричан „бурата“ и неговият живот е подвластен на поривите към непрестанно изследване на непознати, нови светове и движение. Трудно му е да каже и колко точно време от живота си прекарва във въздуха, в поредния самолет, който го отвежда към нова роля и публика. Не харесва застоя и стереотипите, цени скромността и истинското, дълбоко преживяване на красотата в изкуството. Не води статистика, не събира афиши и програми от спектаклите си по света, харесва бунтарите и вярва, че всичко за него започва от пъстрите години на детството под сините скали. В лентата на БНТ Пловдив той признава, че никога не е мислил, че го очаква професионална кариера на оперен певец. Любовта към музиката започва от емблематичните читалище ЗОРА и Студентския учебен театър в родния му Сливен. В Консерваторията, по собствените му думи, попада напълно случайно. И до сега не приема себе си прекалено сериозно, но затова пък - особено самокритично.

Вярва, че операта е необяснимият и магичен момент между артиста и публиката. А най-съвършеният-несъвършен инструмент – човешкият глас. Средството, което ни свързва с божественото и отваря вратите на други светове.

Във филма звучат арии от някои от най-знаковите за репертоара му роли. Камерата на БНТ Пловдив проследява Камен Чанев и сопраното Таня Иванова до сцената на Хърватския Национален Театър в Загреб. Двамата са солисти в постановката, отличена с оперен Оскар за 2017- „Турандот“, под режисурата на известните италиански театрални режисьори Джани Форте и Стефано Ричи. Аплодисментите на публиката в Загреб се смесват с горещите аплаузи на българската публика, която приветства изпълнението на същото заглавие на сцената на Античния театър в Пловдив. Всичко това и още от споделеното от Камен Чанев – неделя, 6-ти септември, 13.00 часа – БНТ1.

Отново на шести септември в програмата на БНТ2 ще прозвучи още един изключителен български глас. Превърнал се в мяра за красота и съвършенство, наречен „глас Страдивариус“ той принадлежи на недостижимата оперна дива –Красимира Стоянова. 

„ГЛАСЪТ СТРАДИВАРИУС“  е не просто рецитал на световноизвестното българско сопрано – Красимира Стоянова. Това е лична среща и общуване чрез изкуството с примата, която определя камерното песенно творчество като един от любимите начини да споделя своя свят с публиката си. Този свят е населен от ангели, оперната дива вярва, че те са сред нас и ни подкрепят във важните избори. Не е случаен и изборът на мястото за изпълненията - един от шедьоврите на раннохристиянската архитектура и наследство по нашите земи, Малката базилика в Пловдив. В тази вдъхновяваща среда гласът на знаменитата солистка от най-големите оперни сцени по света,  звучи в изящния акомпанимент на виртуозната пианистка Боряна Ламбрева. След продължителен период на тишина и изолация в сложния за човечеството момент на пандемията, отличената с титла Камерзингерин на Виенската щатсопера, Красимира Стоянова поднася един дълбоко емоционален, почти интимен прочит на песенното творчество на Пучини, Чайковски, Рахманинов. С този изящен и много емоционален концерт, с участието и на младия баритон Йосиф Славов - студент в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и ученик в майсторския клас на Красимира Стоянова там през 2019 г. . Концертът сложи началото на пролетното издание на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ и бе първото сценично събитие след месеците пауза в музикалния живот.

По повод 6 ти септември, празника на Съединението на България и празник на град Пловдив, БНТ Пловдив подготви този вълнуващ музикален поздрав за зрителите на БНТ2.

неделя, 06 СЕПТЕМВРИ, 20.00 часа. БНТ2

Именити български музиканти ще гостуват тази есен на „Европейски музикален фестивал“ в Пловдив, който е част от Календара на културните събития на града. Цигуларката Мила Георгиева и пианистът Георги Черкин ще си партнират с Оркестъра на Класик ФМ радио в атрактивния мултимедиен концерт „Кино и класика“ на 22 октомври от 19 ч. в Дома на културата „Борис Христов“. На диригентския пулт ще застане харизматичният маестро Максим Ешкенази, а визуалното оформление на програмата е дело на популярния актьор и режисьор Иван Юруков. Събитието трябваше да се състои на 11 април, но противоепидемичните мерки наложиха отлагането му за тази есен. Всички билети от 11 април важат за 22 октомври без заверка. 

Програмата „Кино и класика“ залага на експлозивна комбинация от виртуозни класически пиеси и любими филмови хитове.  Публиката ще се наслади на творби от Сен-Санс, Чайковски и Моцарт и на вълнуващите мелодии на Джон Уилямс, създадени за големия екран. Пианистът Георги Черкин, който работи активно и като оркестратор, подготвя нови версии за цигулка и оркестър на теми от „Междузвездни войни“, а в програмата са още филмите „Хари Потър“, „Карибски пирати“, „Усещане за жена“, които също са се превърнали в класика. Премиерно за Пловдив ще бъде изпълнена втора част от Violintango Concerto от испанския композитор Мелани Местре. Творбата е създадена през 2010 година и съчетава в уникална сплав бароковата полифония на Бах и страстното танго на Пиацола.   

„Европейски музикален фестивал“ - Пловдив предлага и специално събитие за деца. Концертът „Музикално пътешествие”, обявен първоначално за 22 април, ще се състои на 18 октомври от 16:30 ч. в Дома на културата „Борис Христов“. Артистът от Националния музикален театър Александър Мутафчийски ще влезе в ролята на водещ,  за да въведе малките слушатели в необятния свят на ударните инструменти. На сцената ще бъдат демонстрирани над 100 различни инструмента, а изпълнители са  талантливите младежи от ансамбъл „Палиев Спаркълс“ към НМУ „Л. Пипков“ в София. Техните преподаватели Мария и Искра Палиеви продължават най-добрите традиции на българската перкусионна школа, основана от техния баща - проф. Добри Палиев. Всички деца в залата ще получат забавно-образователна книжка с информация за инструментите и изненади.

От 6 септември до 8 октомври художникът Нейчо Дойчев – Д’Нейчо ще представи пред пловдивската публика „Еволюция едно“ – изложба с ретроспективен характер, разположена на двата етажа в Галерия „Капана“, ул. „Райко Даскалов“ №29. На първия етаж авторът ще покаже творбите от едноименния си проект, а на втория ще се подредят произведения от различни етапи на творческия му път.

Отвореното откриване на експозицията ще е от 17 до 20 часа в Деня на Съединението, когато почитателите на изкуството ще могат лично да се срещнат с автора.

Нейчо Дойчев – Д’Нейчо за проекта ‘‘Еволюция едно‘‘:

„Мотивацията и идеята за проекта ‘‘Еволюция едно‘‘ са провокирани от протичащите процеси на дигиталната революция в обществото, започнала преди десетки години.

 
Човешкият вид е биологично същество с органично и духовно развитие в своята ‘‘Нулева еволюция“ , развивала се и оформяла се с милиони години.

‘‘Еволюция едно‘‘ е започналата подмяна на човешката анатомия чрез развитие на технологиите. “Еволюция едно“ е начало на промяна на естествената човешка еволюция.

‘‘Еволюция едно‘‘ е промяна на органичното и духовно съзнание в търсене на биологично безсмъртие в далечното бъдеще и с вероятност за изчезване на биологичния вид . ‘‘Еволюция едно‘‘ е втора версия човек.

 Проектът ‘‘Еволюция едно‘‘ е моя добавена реалност на въображение в алтернативния свят на бъдещето.

Проектът е нещо повече от изкуството на въображението, изобразявайки го със съвременни артистични материали - холограмно фолио , пластично огледало , плексиглас , скулптура и др.

Послание на проекта ‘‘Еволюция едно‘‘ : ‘‘Хора, трябва да опазим красивата си човешка биология.‘‘

Бъдещето изглежда толкова неизвестно и загадъчно, че всички мои методи да го визуализирам с формите на изкуството изглеждат абсурдни и нереални, но си струва… за артиста.“
 
Нейчо Дойчев – Д‘Нейчо

Нейчо Дойчев – Д‘Нейчо е роден в Стара Загора, България, на 3 януари 1950 година във военно семейство. Учи във военно училище по настояване на родителите си, но през 1972  го напуска и записва Великотърновския университет във факултета по изобразителни изкуства. Завършва монументални изкуства през 1976 година. От 1977 г. започва да работи в Градска художествена галерия в град Пазарджик, а от 1990 до 2010 г. е неин директор.

През 1986 г. прави първата си самостоятелна изложба в София. А в 1990 г. става член на СБХ. Член е на Дружеството на Пловдивските художници.

От 2013 г. пребивава в Нидерландия и от 2014 е член на Асоциацията на професионалните холандски художници/NABAК/.

Колекцията ‘’Evolution one’’показва в изложенията – ART EXPO AMSTERDAM, ART EXSPO ZALSBURG 2017 ,  ART EXSPO NEW YORK 2018 , ART EXPO MIAMI SPECTRUM 2018 , ART EXPO NEW YORK 2019 .

Пет млади автори ще участват заедно в изложба в павилион FLUCA пред галерия SARIEV под името "particular impulse / особен импулс". Авторите в групата изложба са Александра Ласкова, Елена Савова, Ива Вачева, Красимира Кирова, Марина Генова, под кураторството на Вълко Чобанов в сътрудничество с Веселина Сариева. Тя се открива на 4-и септември от 19:00 часа и ще продължи до 30-и. Mузикалната селекция е от Aliks Akantha.

Ако гледаме на човека като на физическо тяло, като на обект, който съществува движейки се по определена траектория в определена продължителност от време, разположен във физическото пространство на планетата Земя - има ли значение какво избираме като набор от обекти и събития, с които да формираме личните си наративи?

Или те се движат по детерминиран от физичните закони път и просто се сблъскват с нас, задавайки само импулс, оставяйки само бегли следи?

Те, ние, не сме разделени един от друг, дори и да не сме идейно близки. Емоциите които залагаме в творчеството са инструмент за сигнализация към самите нас и към другите около нас. Опит за затвърждаване на невидимата синхронизирана случайност.

Силата на случайността може да е вдъхновяваща и е желано или нежелано съпреживяна, но слабостите и отчужденията ни и разминаванията в тези синхронизации са необходими собствени траектории, те не са прокана за приливи на съзидателна енергия и емпатия.

Защо да се свързваме?

“No matter where you go, everyone's connected”*

В работите на Александра Ласкова, показани в изложбата, животът на авторката е третиран като медия на самото произведение. Тя ремиксира видеа и снимки от своя визуален дневник, като чрез добавена реалност им прибавя нов контекст. Работата си обяснява като “когнитивно реконструиране на спомени и събития, чийто продукт – колажи и видео - е по-истинският документ на изживяното”. Реконструкцията е използвана не като инструмент за пре-създаване на минали събития, а като инструмент за създаване на нов начин за пре-осмисляне и естетизиране на личните спомени. Работата се стреми да надскочи чисто документалната функцията на видеото и снимката чрез изместване на фокуса върху субективното усещане за момента.

В живописната работа „Воля за власт” на Елена Савова човешки тела са натрупани едно върху друго - всяко от тях заело ембрионална позиция. Фигуралната композиция е  авторова алегория за желанието на хората да властват над себе си, другите, и заобикалящата ги околна среда. Творбата е илюстративна за антропоцентричната гледна точка към заобикалящия свят, когато доминантното желание за господство създава среда, в която да избегнем натиска над и от другия е невъзможно.

Ива Вачева е представена в изложбата с живопис и рисунки, изобразяващи смесица от лични образи, архетипи и символи. Картините й имат особено свойство: погледнати отдалече на пръв поглед изглеждат като абстрактни петна, но при вглеждане наблюдаващият започва да забелязва присъствието на множество човешки и животински образи (кон с джапанка, куче и гълъб, които влачат каруца, обърнат кентавър…). Един противоречив прочит на реалността подобен на момента, когато човек прекосява границата между съновното и реалното и поглеждайки обектите в стаята, още преди да се е развиделило, още неразбуденото му съзнание започва да генерира образи в пространството на гънките и сенките. Обособен е портал към едно от съкровените ментални пространства - това на съновиденията.

Красимира Кирова показва текстилно произведение, в което изобразява бойна сцена между две жени, едната от които отсича главата на другата – два конфронтиращи се аспекта на женската личност, смъртта на единия от които не води до неговия край, а е трансформация и за двата. Паралелно с това, сюжетът е вдъхновен от сцените на ултра насилие във видео играта Mortal Kombat. Въпреки че реферира бойна игра, която типично се възприема като момчешко занимание, художничката, за да изпълни работата в материал, използва техники, които са асоциирани като типично женски занимания - шиенето и бродерията. По този начин тя развива наратива, като придава ново идейно значение, въплъщавайки силата в самият акт на шиене.

Работата на Марина Генова “Vs” има за цел да постави зрителя в ситуация, която да подложи на съмнение неутралността на връзката между обектите и безкрайните полета на тълкуване. Генерирани са невидими и нови наративи, с които обектите придобиват живот и човешки характеристики. Във видео инсталация, антропоморфна найлонова торбичка пълна с книги цитира Барт и Адорно като музикално произведение, вдъхновено от звученето на бас-рап и hypnagogic pop музиката. В дует-диалог с торбичката е поставена скулптурна форма - монотонно бълбукащ фонтан. ‘Vs.” ни въвежда в интимния свят на нееднозначните отношения между метаизкуство и художествена творба, разкривайки ни собствените им, често недооценени връзки.  

На пръв поглед единственото общо между авторите в изложбата е, че в даден момент от живота си те са живели на територията на град Пловдив, България. Самите работи показани в изложбата не следват обща концептуална нишка, нито имат общи стилови характеристики. Желанието ми като куратор е да подтикна публиката сама да създаде връзки и смисъл между несвързани на пръв поглед произведения. Това решение следва намерението ми да избегна практиката, в която кураторът заема властова позиция, като  налага своите идеи над тези на художниците, с които работи. Опит да се надскочи момента в който художникът се възприема като същество, което ангажира със своите мисли и преживявания само за да задоволи различни свои подсъзнателни потребности (или дори тези на куратора).

Изложбата функционира като временно пространство, освободено от идеята за конкуренция; пространство на подкрепа и признание, в което празнуваме творчеството и осмисляме особеностите му. Място в което между различните художници не са поставени във съревнование техните лични спомени чувства и идеи.

Началото на престижния Национален ученически конкурс по актьорско майсторство, който Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив организира за шести път, бе дадено днес. В него участват  талантливи ученици от цялата страна от средните училища по изкуствата и младежки театрални формации.

Учениците от първа възрастова група – от 8 до 11 клас, но ненавършили 18 г. до завършване на конкурса участват в надпревара за стипендия, която Министерство на културата отпуска при условията на Наредбата за закрила на деца с изявени дарби.

Конкурсът продължава и утре – 4 септември, а оценяването се извършва от авторитетно жури, съставено от утвърдени творци в областта на театъра. Заради строгото спазване на противоепидемични мерки по повод COVID-19, тази година обаче в залата не се допуска публика.

Националният ученически конкурс по актьорско майсторство  бе открит от директора на гимназията Николай Томов и заместник-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов, който приветства участниците и авторитетното жури и им пожела на успех в представянето. „Благодаря ви за отдадеността на изкуството и нека най-добрите да победят““, каза още заместник-кметът Панов.

Национална гимназия за сценични и екранни изкуства тази година чества своята 45-годишнина. Гимназията се открива през есента на 1975 година, като СХУ за Сценични кадри в града на художниците и на първия в историята на България професионален театър – гр. Пловдив. Историята на гимназията е белязана с високи постижения и като учебна институция – много от завършилите ученици са вече утвърдени творци в различни сфери на сценичните и визуални изкуства, и като творчески постижения в реализирането на проекти в професионални творчески институти – театър, опера и кино. Една от причините за това са адаптивните промени в процеса на обучение – общообразователно и професионално, свързани с развитието на образователния и творчески процес. Вследствие на което гимназията все повече се утвърждава като съвременна и модерна учебна институция. През 2005 г. училището заслужено получава името Национална гимназия за сценични и екранни изкуства. Този акт, не е просто технически, новото име по-точно определя същността на образователното съдържание, насочено към работа в театъра, киното, телевизията и други сфери на визуалните изкуства.

След близо 4-годишна пауза, пловдивската поп-рок банда Panic Station, отново в оригинален състав, издаде петия си сингъл – “Up In The Air”. Песента на групата, която през 2015 стана ученическа рок група на България, вече може да бъде чута по Radio 1 Rock и във всички дигитални музикални платформи.

Up In The Air е записана във "F.1 Sound Records Studio", микъст и мастерингът са дело на „EXA Audio” базирано в Лондон, а видеоклипът към парчето е режисиран от Тош Личев и  заснет и монтиран от Симеон Михалков и Георги Салпаров. Клипът към парчето може да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=_bRiQEsLFpE

Panic Station е поп-рок банда от Пловдив, създадена през 2014 година от Тош Личев и Йоан Баков, които тогава са съученици в Руската гимназия. По-късно същата година към тях се присъединяват Иван Маринов, който застава зад барабаните и дългогодишният приятел на Тош - китаристът Георги Земярски. Името “Panic Station” е вдъхновено от едноименната песен на една от любимите групи на момчетата  – Muse. Именно тя става повод за запознанство между Тош и Йоан.

По време на най-активните си години, 2014 – 2016, Panic Station издават 4 сингъла – Revelations, Amsterdam, Аз и Ти и Start The Show, всеки един от които намира място в българския радиоефир (Amsterdam дори звучи в Холандия). Групата е била номинирана за наградите на БГ Радио, прави множество телевизионни изяви, стигайки до полуфиналите на „България търси талант” през 2016-а и печели конкурса организиран от Д2 – „Голямото рок междучасие“, превръщайки се в най-добрата ученическа рок банда на 2015-та – същата година тогавашните тийнейджъри подгряват на супергрупата Легендите в пловдивската зала „Колодрум”.

През юни 2020-а, след близо 4-годишен хиатус, момчетата решават отново да свирят заедно. Тош, след около 2 години работа по соловия му проект GORGE.US, за първи път пише песен в стила на Panic Station – щом я предлага на другите и всички единодушно решават, че това е парчето с което ще се завърнат на музикалната сцена, става ясно, че наистина е дошло времето групата да поднови активността си.

За предстоящите им концерти, Panic Station са подготвили сетлист, който представлява смесица от актуализирани версии на синглите и най-популярните им авторски песни, нови кавъри и разбира се, новият им сингъл - Up In The Air. Panic Station ще бъдат специални гости на тазгодишното издание на S’Cool Rock Fest, който ще се проведе в парк „Лаута“ на 12 септември, а на 17 септември ще подгряват на софийските Jeremy. Двете рок групи ще забият в двора на Къща-музей „Златю Бояджиев“, където ще има специално построена сцена по случай тазгодишното издание „Празници на Стария Град“, което ще се проведе в периода от 14 до 20 септември под мотото „ОТНОВО ЗАЕДНО“.

Пловдивската поп-рок банда също така може да чуете и видите на живо в Морската Градина в Бургас на 5 септември, където за шеста поредна година ще се проведе „Локум Фест“. А на 25 септември, софиянци ще имат възможност да чуят момчетата от Пловдив в клуб „Live & Loud”, където ще направят съвместен концерт с групата домакин – 18% Сиво.

По-долу може да намерите линкове към социалните мрежи на групата, където може да следите проектите по които работят и къде може да ги чуете на живо. В YouTube канала им може да видите и чуете, както официално издадените им сингли, така и записи от участия на живо.

YouTube: https://www.youtube.com/PanicStationBG/

Facebook: https://www.facebook.com/PanicStationBG/

Instagram: https://www.instagram.com/panicstationband/

Танци и песни, представяни пред пловдивската публика в далечната 1975 година, възражда, за да покаже отново, ансамбъл „Тракия“. В продължение на половин година членовете на трупата издирват записки и спомени на артисти, които са участвали в първата публична изява, за да възстановят автентичната програма, дала начало на творческото дълголетие на емблематичния ансамбъл. Тя ще бъде представена с концерт по повод 45-годишнината от първата премиера на ФА „Тракия“ на 8 септември в Дома на културата.

Публиката ще чуе и види произведения, неизпълнявани от четири десетилетия на сцена. Зрителите ще се върнат назад във времето с песните „Кажи, маро“ и „Мома Дойна“ в изпълнение на мъжките вокали на оркестъра. Възстановени са и мелодиите на още две акапелни песни от пазарджишкия и котленския край по музика на композиторите Красимир Кюркчийски и Стефан Мутафчиев. В програмата са включени общо 13 фолклорни изпълнения, сред които и „Пловдивски кокони“ - един най-популярните танци от репертоара на ансамбъла.

ФА „Тракия“ заявява себе си на 5 септември 1975-а година. Концертът на новосформирания тогава младежки фолклорен състав на „Тракия“ се очаквал с огромен интерес не само от публиката, но и от изявени фолклористи, разказват архивите. Организацията и изпълнението на авторската програма са били дело на основателя и художествен ръководител Кирил Дженев, както и на диригентите на хора и оркестъра - Стефан Мутафчиев и Николай Стойков. Художник е известният илюстратор и сценограф Нева Тузсузова. Те решават да подберат за премиерното представление авторски и неизпълнявани до този момент танци, песни и инструментали от различни области. Екипът си поставил нелеката задача да поднесе по новаторски начин фолклорното изкуство, съчетавайки концерт и спектакъл едновременно. Още тогава танцът „Куди“, по едноименен обичай от град Съединение, печели сърцата на публиката и критиката.

Днес със задачата да възкреси песните и танците на своя баща и неговите колеги се е заела проф. Даниела Дженева, която е начело на ансамбъла вече 23 години. Отбелязването на годишнината от първата премиера на ансамбъла е резултат от нейните усилия като главен художествен ръководител, на диригента на хора Цонка Димитрова, на диригента на оркестъра Николай Паскалев, хореографа Катя Личева и главния балетмайстор Георги Карабахчиев.

Поради епидемичната обстановка, входът за събитието на 8 септември е с покани. Капацитетът вече е изчерпан. От ансамбъла обаче уверяват, че специално за най-верните си почитатели ще бъдат обявени и други дати, на които ще бъде изпълнена същата концертна програма.

Страница 9 от 1757

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…