Капана.БГ

Капана.БГ

Ръководството на най-голямото лечебно заведение в България призовава за подкрепа от нови кадри

Дарителска кампания „Първа помощ за първа линия“ стартира ръководството на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив. Събраните средства ще бъдат предназначени за подпомагане на лекари и медицински сестри, работещи в звеното за лечение на пациенти с COVID-19 към Клиниката по инфекциозни болести. Целта е да се осигури допълнителен финансов стимул на служителите, които поемат най-тежките дежурства, обявиха от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив.

Ежемесечно събраната сума ще бъде разпределяна между работещите в средата с COVID-19 като допълнително материално възнаграждение за повишаване на мотивацията и компенсиране на дългите часове работа и риска от заразяване при лечението и грижите за болните, изискващи непосредствен контакт и максимална отдаденост. В момента благодарение на проект на Министерството на здравеопазването, служителите на първа линия получават извънредно 1000 лева всеки месец. На фона на големия обем и тежестта на работата всеки допълнителен стимул е добре дошъл.

Най-голямото лечебно заведение в България има нужда и от привличане на нови лекари и медицински сестри, които да поемат дежурства в звеното за лечение на COVID-19. С лавинообразно нарастващия брой на пациенти с COVID-19 в последните дни, сме изправени и пред наближаваща криза от липса на медицински персонал, свръхизтощение и демотивация на опитните лекари и медицински специалисти, смятат от УМБАЛ “Свети Георги“.

 Близо 400 хоспитализирани пациенти с доказан коронавирус са преминали през Клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ от началото на епидемията с COVID-19 преди повече от 6 месеца. Средно на ден се извършват прегледи на 30-40 амбулаторни пациенти. В Клиниката по инфекциозни болести се лекуват и най-тежките случаи от Пловдив и региона. Разкритите 6 интензивни легла са почти през цялото време заети от пациенти с необходимост от дихателна реанимация, за чийто живот се бори екип от реаниматори. Героите на днешния ден – лекарите и медицинските сестри от Клиниката по инфекциозни болести и Клиниката по анестезиология и реанимация, са подпомагани от командировани служители от други звена. Голямата натовареност в борбата за излекуване и спасение на заразените пациенти, голяма част от които с множество усложнения, води до изтощение, прегаряне и демотивация, категорични са експертите на УМБАЛ „Свети Георги“.

Дарение в подкрепа на кампанията може да се направи на следната банкова сметка на лечебното заведение: IBAN: BG 25SOMB91301011684105

 

 

Методът ще подкрепи учителите, които работят с едни от най-уязвимите ученици в образователната система

 

20% от децата, които започват училище в България, говорят на различен майчин език

 

Първата специализирана езикова диагностика за ученици с различен майчин език от български вече е факт. Диагностиката дава възможност за задълбочено изследване на нуждите на учениците, свързани с усвояването на езика, вече развитите способности и полетата за подкрепа. Материалите, създадени от езиковите експерти, ще подкрепят директно работата на учителите в начална степен, които работят с една от най-уязвимите групи ученици в българската образователна система.

 

Диагностиката е първата ключова част от по-голям проект за разработка на специализирани учебни материали за допълнителна езикова подкрепа в начално училище за деца с майчин език, различен от българския. Проектът се осъществява от фондация “Заедно в час” в партньорство със сдружение EducArt от началото на 2020 г. и се финансира с публична кампания за индивидуални дарения, която продължава и в момента.

 

Експертите от EducArt и “Заедно в час” вече са завършили диагностичния инструмент и работят по неговото апробиране в истински класни стаи. В момента започва и работа по разработването на специални материали за учениците във втори клас. След това аналогично ще бъдат разработени и специализирани материали по български език с различни нива на трудност за учениците в следващите класове.

 

В диагностичния инструмент са включени и специално създадени илюстрации от художничката Еслица Попова. Рисунките целят да провокират вербалната реакция на децата и помагат учениците да не се чувстват оценявани, а да имат приятно преживяване - разглеждане и обсъждане на картинки. Това е и едно от първите впечатления, които споделят и учителите, изпробвали диагностиката.

 

“Провеждането на езикова диагностика е изключително важно по две причини: От една страна за разработването на учебните материали, тъй като по този начин ще се съберат данни за конкретните трудности в усвояването на езика и съответно децата ще бъдат подкрепени целенасочено. От друга страна за учителите, които ще работят със създадените учебни материали, тъй като ще могат да определят езиковото ниво на децата, да проследяват техния напредък и да откликват на техните индивидуални нужди.”, споделя споделя специалистът по многоезичие и дидактика на езиково обучение Анастасия Новикова от сдружение EducArt.

 

Всички ресурси, създадени в рамките на инициативата, ще съдържат подробни методически указания и насоки за преподавателите. Това ще позволи на учителите лесно да прилагат и адаптират материалите в своята работа и да подкрепят ефективно своите ученици, за които българският език не е майчин.

 

“Важно е да се отбележи, че материалите от проекта ще бъдат полезни също и при работа с деца от български семейства, които имат различни езикови дефицити или живеят в чужбина и общуват на български език ограничено предимно в семейна среда.”, допълва езиковедът Вяра Михайлова от EducArt.

 

Инициативата на двете организации надгражда върху вече успешно реализиран проект, осъществен от организации от България, Румъния и Германия, който подкрепя обучението по български език за деца в детската градина, предучилищна група и първи клас. Връзката между двата проекта позволява и по-плавно и логично надграждане в работата на учителите.

 

Като допълнителна дейност двете организации организират също и специализиран курс от обучения, които да помогнат на цели училищни екипи да въведат и съчетаят успешни практики за езикова подкрепа както в редовните часове по различни предмети, така и през извънкласни занимания. Обученията за “Езиково подкрепящи училища” вече стартираха, като през тях ще преминат част от училищата в новата програма “Училища за пример” на “Заедно в час”.

 

“Проектът се финансира изключително със средства набрани от индивидуални дарители от българия и чужбина. Затова и всички учебни материали и ресурси ще бъдат безплатни, широко разпространени и достъпни за образователната общност в страната.”, споделя Анжела Деянска, ръководител “Развитие и фондонабиране” в “Заедно в час”.

 

ЗА МНОГОЕЗИЧНИТЕ ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ

 

20% от децата, които започват училище в България, говорят на различен майчин език от българския, по данни споделени по време на Форум ”Образование: За бъдеще” през 2018 г. от тогавашния зам.-министър на образованието Деница Сачева.

 

В по-голямата си част това са деца от ромски произход, но в същата група влизат също и деца от различни малцинства като бежанци, мигранти от различни страни и такива с турски майчин език.

 

Според учителите невладеенето на български език е сред най-честите причини тези деца да изостават от своите връстници. Те изпитват затруднения с усвояването на учебния материал и нови знания, чувстват се неразбрани и неуспешни. Това ги определя в много по-голяма степен като деца в риск от отпадане от образователната система.

 

В България не е разработена достатъчно добра методика за преподаване на български език като втори, което затруднява учителите в подготовката на тези ученици. Липсват и конкретни материали за езикова подкрепа, съобразени със спецификите на усвояване на българския език като втори. Това затруднява значително учителите в подготовката на тези ученици.

 

 

За 20-ти пореден път, в неделя на 25  октомври ще бъде даден старта на Националния музикален конкурс „Милчо Петров”, Пловдив 2020 за възпитаници на Музикалните школи към читалищата от цялата страна по специалностите: пиано, акордеон, китара, цигулка и ударни инструменти.

 

Конкурсът се организира ежегодно от Народно читалище ”Шалом Алейхем 1945г.” и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Пловдив по програма „Пловдив за младите” и любезното съдействие на ОЕ ”Шалом” Пловдив.

 

В тазгодишното издание на конкурса ще вземат участие възпитаници от градовете Пловдив,  Шумен , Казанлък, Габрово, Пазарджик, Благоевград, София и други.

 

Оценка на изпълненията  ще направи престижно жури  в състав:  Председател - академик Николай Стойков и членове: проф. Живка Личева, д-р Милена Вълчева, Анелия Сталева и Дарина Кантарджиева.

 

 

 

Очаквайте Синелибри от утре в Lucky Дом на киното

Колкото и да е хубав един фестивал идва и неговият край. Днес в Lucky Дом на киното ще закрием 15-ото издание на София Филм Фест в Пловдив в 18:30 часа с “Диего Марадона”. Това е третият филм на отличените с награди „Оскар“ и БАФТА автори на Айртон Сена и Ейми и продуцента Пол Мартин. Документалният филм е създаден с пълното съдействие на футболиста, който е предоставил над 500 часа непоказвани досега кадри от личния си архив. След рекордна трансферна сума, на 5 юли 1984 г. Диего Марадона пристига в Неапол, където го очакват най-ужасните седем години от живота му. Най-известният футболист в света и най-опасният град в Европа са съвършената комбинация. На терена Диего Марадона е гений. Извън него той е третиран като бог. Харизматичният аржентинец безкомпромисно се изправя срещу всички предразсъдъци и повежда „Наполи” към първата му шампионска титла в историята. Но всичко си има цена... Безоблачните дни, в които Диего твори чудеса на футболния терен, са към своя край.

 

 

Очаквайте Синелибри от утре в Lucky Дом на киното!

 

Във връзка с пандемията от Covid 19 са изпълнени всички изисквания за безопасност на Министерство на здравеопазването - максималната запълненост на залите ще бъде до 50%, а билети ще се продават през място.

 

 

 

Песента е посветена на Христо Мутафчиев и единствената в албума, чийто текст е на гост автор – Александър Петров. Музиката е на Славчо Николов

Б.Т.Р. открива есенния концертен сезон с два концерта на 30 и 31 октомври в Sofia Live Club. Освен хитовете на групата, най-новата им песен „Пъзел“, на концертите ще е и видеопремиерата на „Равносметка“,  саундтрак към филма „Пепел върху слънцето“.

Клипът е с откъси от филма, дебют на триото братя Калинови в киното. Главните роли във филма са поверени на Юлиян Вергов, в ролята на хирург, обвинен в лекарска грешка и Силвия Петкова, в ролята на разследващ журналист. Филмът излиза по кината в цялата страна на 30 октомври.

"Равносметка" е 8-и сингъл от албума "Невидими стени". Песента е посветена на Христо Мутафчиев и единствената в албума, чийто текст е на гост автор – Александър Петров. Музиката е на Славчо Николов, аранжимент - Б.Т.Р. 

Концертите на -  30.10 , който е с подкрепата на НФК към Министерство на културата и 31.10 са от 22 часа. Билети в мрежата на Евентим.

Б.Т.Р. „Равносметка“

Музика – Славчо Николов

Текст – Александър Петров

Аранжимент - Б.Т.Р.

Продуцент - Б.Т.Р.

 

 

Пловдив чете 2020 и Издателство Жанет Ви канят на представянето една споделена вечер с хубава книга и среща с автора ѝ.

 

Русана Бърдарска гостува в Пловдив с книгата "Опитът"  в Първо студио на 28 октомври, сряда, от 18 час.  Книгата, издадена от ИК "Жанет45", ще бъде представена от проф. д.ф.н. Инна Пелева.

Информация за книгата

 

Човешката ми неспособност да си представя някои неща, въпреки богатото ми „писателско“ въображение, е един от обектите на цялата книга, споделя Русана Бърдарска във внушителната по обема си „Опитът“ (алюзията с Монтен не е случайна). Изданието на „Жанет 45“ от тази година е над 700 страници, които самата авторка определя като роман – както впрочем и предишната си книга с разкази („6 тъжни разказа, 1 весел + 1 интерактивен“, Жанет 45, 2002).

 

Не съм склонна без известен отпор да се съглася – мисля, че жанр като на „Опитът“ не се появява всеки ден в българската литература. Бих направила собствен опит да определя този труд: мемоари с елементи на разсъждение, философски есета с автобиографична нишка или, както самата авторка дава определение някъде, „популярна философия с екзистенциални елементи“. Във всеки случай мотото преди началото на същинския текст ни уверява съвсем лаконично и не без намигане: „Това е книга“. Нека добавя: това е книга на интелигентен, начетен, задълбочен автор.

 

На пръв поглед „Опитът“ събира несъвместими тематично, а и жанрово текстове – драматургичен сценарий, писма, предговор, разкази, антиутопия, спомени, научни реферати, разнообразни есета. Русана Бърдарска сама признава: „Превъртах на екрана на компютъра десетките страници записки, от които, след толкова години, бях твърдо решена да напиша книга, и се ужасявах при мисълта, че трябва някак да натъпча всичко, което исках да кажа, тоест съдържанието, в някаква… форма“.

 

Получил се е огромен обем (повече или по-малко оправдан, тъй като на места може да ни се стори в ущърб на книгата), който е като рудник за вадене на цитати, афоризми, мъдрости, сентенции, дори лозунги. И въпреки желанието ми, е невъзможно да илюстрирам всяка засегната в книгата тема с горните, тъй като самата ми рецензия би станала огромна.

 

„Опитът“ е едновременно и крайно лична, и абстрактно философска („биографичното ми и реално „аз“ беше изместено от един разказвач мислител“, пише Бърдарска), и художествена, и нон-фикшън литература. Мисля си, че преподавателите по творческо писане биха я дали като пример за текст, вдъхновен или подчинен преди всичко на темите и идеите, като едва след това се е мислило за вместването на герои и сюжет. Ярък пример за това е да кажем драматургичния текст в книгата – разговор между двама партньори, обсъждащи непосредствената възможност да си направят дете, на които Русана Бърдарска дава неправдоподобни за произнасяне в реалността реплики. Героите се превръщат в говорители на гледна точка, на афоризми, философски заключения и сентенции, разнообразявани за автентичност с несъразмерен разговорен тон на места. Всичко това пасва на схващането на авторката, че голямата литература се ражда в идеята, мисълта, истината, прозрението, афористичното наблюдение, докато езикът е само необходимото зло.

 

Темите на Русана Бърдарска несъмнено са най-големите. Тя признава, че чистите философи я отегчават и предпочита разказвачите мислители, които имат „нещо наистина важно за казване“, като самата се определя като писател фундаменталист заради фундаменталните теми в творчеството си – живота, смъртта, времето, езика, изкуството, любовта. Дотолкова, че някои нейни размисли по тях присъстват по няколко пъти в различните текстове, изказани едно към едно от разказвача или вкарани в устите на различни герои.

 

Много от тези разсъждения биха могли да бъдат припознати веднага от любознателните читатели, и в този смисъл не са революционно нови, а по-скоро един приятно синтезиран преговор. За други, тепърва размислящи по тези въпроси, те биха могли да носят заряда и на прозрения. Сред тях има и крайно интелигентни, и любопитни, и „верни“, и предизвикващи кимане, но и такива, които са твърде предъвквани или дори се родеят с шаблона. Давам само няколко примера за подобно залитане по популярни схващания: че „хората при комунизма бяха не само по-образовани, но и по–чувствителни“, че „лоши са само хората, които не са обичани, не обичат и не са щастливи от живота си“, че „мъжете си искат млади жени“, че „мъжът като че ли се страхува от човека в жената“, че „предпочита да се дърви гарантирано с „добри“, интелектуално необременени и най-вече млади момичета“, че „няма нищо по-тъжно от нелюбена повяхваща жена около и над 50-те с типично менопаузно коремче, която яде. И яде“, че „за мъжа пишещата жена не е точно жена“ и т.н. Разбира се (не)съгласието не е никакъв критерий за валидността на текста, но заради последните примери, които са от един иначе класически феминистичен текст, у мен остава усещането за предвидимост в излагането на клишетата от мъжкото възприятие, което създава грешното усещане за мизогиния у самия разказвач.

 

Лично за мен тази книга е ценна и нова преди всичко в чудесната си автобиографична и като че ли най-„топла“ част, която ни разкрива на части детството на разказвачката, нейното израстване, живота на нейните близки, нейните два брака и деца, имиграцията и професионалната й реализация в Брюксел, приятелите и семейството, опитите да пише. Това не се дължи на мое нездраво човешко любопитство към личното и интимното, а тъй като именно то дава плът на идеите. Впрочем самата Русана Бърдарска вярва в това. Тя си спомня за ранното си съприкосновение с една стара снимка на любовна двойка, от която е останал само този визуален документ (който обаче нищо не ни казва за двамата) – и съответно за обзелото я в онзи миг желание да пише само за живота на малките и обикновени хора, включително своя.

 

В книгата си Бърдарска непрекъснато противопоставя малкото и голямото, бита и битието, да имаш и да бъдеш, съществуването и екзистенцията, личното време и обективно научното t, педантичното документиране на живота и на съзнанието на неизключителния обикновен човек (по Кнаугор) срещу нуждата от епични текстове (по проф. Милена Кирова, с която авторката влиза в противоречие).

 

„Днес обикновеният и индивидуален човек е естетически изнасилван с екзотични или скандални, или мелодраматични, или умозрително-интелектуални сюжети, които са невероятни и неубедителни. Зад този тип литература прозира страхът, че от живота и съзнанието на обикновения човек не става добра литература, защото са недостатъчно драматични и интересни“, пише тя.

 

Още информация за събитието вижте във Фейсбук.

 

 

 

 

Пловдив чете 2020 и Издателство Жанет Ви канят на 23 октомври, петък, 18 ч. в Bee Bop Cafe, ул. Гладстон 1, където Алеко Желязков представя своя дебютен роман "Тежки елементи"

 

Вижте какво разказва за себе си автора пред Софиялайф:

 

Като малък исках да стана повечето животни, включително и костенурка. Лъв, орел - ясно, но костенурка... Слава богу - не станах. После исках космонавт, шпионин, капитан.

 

И станах режисьор. Искам да правя игрални филми. И дотам ще стигнем някой ден.

 

Заобиколен съм от хора, които са готини. Попаднаха ми едни техники за самоусъвършенстване чрез медитация. Трябваше да визуализирам човек, когото мразя... ами не можах.

 

Сред приятели минавам за малко забавен, очакват от мен като си отворя устата и нещо да ги разсмивам. Също за човек на изкуството, което ми е много смешно. Тъй като на театър не съм ходил от не знам колко години.

 

По душа съм мързеливец. И наивник - вярвам в невъзможни неща, мечтите ми са до космоса, бедна ви е фантазията за какви работи си мечтая. И смятам да си остана такъв, докогато ми го позволяват условията.
Проблемът ми е, че
съм мързеливец.

 

Грешките са мегдан за научаване на нови неща. Много са хубави, стига да излезеш от тях с всичките си крайници.

 

Скачам в дълбокото, когато има височина за скока.

 

Съревновавам се с времето и с конкуренцията, но философията ми е, че докато си гониш целите, трябва да си правиш кефа. Представете си го така - мечтата ти е една точка в бъдещето (което не съществува, нали, бъдещето и миналото ги няма, има само сега). Тази точка е с нула измерения, пътят към нея е с едно измерение повече. И ако този път ти е само едно драпане към тази точка, накрая не ти остава нищо. А ако си живееш добре, дори и да не стигнеш до целта, пак ти остава добро чувство от преживяното.

 

Успехът е да си в мир със себе си. Свързвам го с щастието, но ако си сто процента щастлив, развитието ти спира. За мен оптималният вариант е някъде между осемдесет и пет и деветдесет процента щастие.

Нещо, с което се гордея, са двата филма от периода ми на социална документалистика, единият от които се излъчи по трите национални телевизии.

 

Най обичам да спя.
Никога не знам
какво мисли една жена.

 

Ще ми се аз да бях измислил онази графика, когато преди няколко години скайп спря да работи. Някой беше пуснал оригиналното им лого с трите букви по средата в друг цвят. Тогава си казах: „Ей, как пък не се сетих аз да го направя."

 

Още за събитието във Фейсбук.

 


 

За автора:

Страница 1 от 1779

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…