Print this page

Организаторите на събитието мечтаят за ремонт на галерията на Гладстон и за мотивация на младите 

Откриването на Първия Международен Фото Салон в галерията на ДПХ на Гладстон премина през рамките на сто и една снимки, петдесет и седем автора и двадесет и шест държави. Денят 21 май не е случайно избран. Това е Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие на ЮНЕСКО. Една снимка може да каже над хиляда думи, може да те накара да се разплачеш или разсмееш. Болка, щастие, непукизъм и мотивация бяха събрани в галерията. Зад стъклото на всяка една рамка се криеше повече от една история – тази на автора, тази на самото изображение, тази на чувствата и тази на спомените. 


Сребърният медал в конкурса в категорията цветна фотография прибра пловдивчанинът Минко Михайлов. Миналата година спечелих златен медал на подобен конкурс, но друго е да спечелиш приз в родния си град, казва той с усмивка на лице. Неговата снимка „Извисен” е правена тази година в Камбоджа. Любител пътешественик, обикаля по света и тази година покорената му цел е била Индокитай. Самата фотография е заснета в храма Ангкор Ват, който се посещава от туристи, но има и действащи монаси. Снимката ми пази усещането за преживяното там, щом я видя все едно съм пак там. По принцип се заниманието му е да снима сватби, но това, което му е на сърцето, са дивите животни, пътешествията и всичко, което фотоапаратът му може да запечата от тях. Сред всички отличени се чуха още цели 4 български имена – бронзът за цветна фотография беше присъден на Евгени Генчев, почетно поощрение на FIAP за черно- бяла и монохромна фотография отиде при Димитрина Андреева. С диплом на членове на журито бяха отличени Красимир Матаров и добре познатият ни пловдивчанин Стоян Илиев (велик пич и велик фоторепортер). Това си е чисто постижение за българската фотография предвид факта, че постъпилите снимки в началото са били цели 1257. 

За организаторите това е мечта, станала реалност след повече от две години опити за реализацията й. По-голямото удоволствие ще бъде да знаем, че много хора са дошли да я видят и са получили емоциите, които и ние изживяхме. Защото не съществува организатор, който прави нещо сам за себе си – прави го, за да го сподели с хората, казват виновниците за тази прелестна изложба. Макар и да смятат, че в галерията на Гладстон програмата е доста наситена казват, че държавата и местната власт могат да направят така, че арт пространството да се превърне в уникален център. Има даденостите, но всичко вътре се руши. Държавата трябва да си застане на мястото и да дава пари за култура, изкуство, за поддръжка, допълват организаторите. 

А те- правят всичко, което зависи от тях. Кандидатстват по конкурси и програми, канят ги, че даже и идват. Даже началникът на отдел Култура беше сред гостите на Фото салона и си тръгна с усмивка на лице и с пожеланието да продължават все така. Всички бяха съгласни, че за голяма изложба няма по-добро място в града. Отвореност, откритост, просто се нуждае от вътрешен ремонт, малко стягане и да се създаде едно красиво пространство, което да приютява красиви творчества. Този Международен Фото Салон е с амбициите да се превърне в една традиция. Рано или късно всеки творец стига до потребността да сподели своето изкуство с по-широка аудитория. Конкурсите са именно за това - къде се намира твоя талант, ще бъдеш ли харесан. Такива събития не бива да плашат младите, а точно обратното – да ги мотивират да се себеусъвършенстват. Не съществува успял фотограф, който не е опитал поне сто конкурса, половината от които задължително изгубени. Не съществува по-хубаво чувство от това творбите ти да бъдат разбрани, харесани и да доставят емоцията, която самият ти си вложил в тях. Младите трябва да творят и атакуват, мотивират организаторите новото поколение фотографи.

 

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…