Капана.БГ

Капана.БГ

Галерия „ L’ Union de Paris“ открива изложба на Кольо Карамфилов в месеца, в който през 2014г. художникът ни напусна. Експозицията ще бъде отворена от 20-ти сряда без присъствено откриване и без вернисаж.

По традиция в началото на всяка Нова година галерия „ L’ Union de Paris“ представя изложба на Кольо Карамфилов – един от най-любимите за много ценители на изкуството автор, оставил голяма следа в развитието на съвременното българско изкуство.

Кольо Карамфилов е част от едно бунтарско поколение творци, чиито прояви се свързват с неконвенционалното изкуство. Стремежът към търсене на нови форми и средства на изява – обекти, асамблажи, инсталации, хепънинги и пърформанси го прави един от най-артистичните, талантливи и свободни художници.

Изложбата, озаглавена „Живопис и рисунки“, включва избрани произведения от различни жанрове и периоди на артиста.

Експозицията показва специфичните търсения на автора в областта на рисунката и живописта. Неговата комбинативна страст винаги е била очевидна към материалите, формата и знака, чрез които Карамфилов удовлетворява безкрайното си желание да експериментира и разказва.

„ Визуалният прочит на картините е една добра възможност за близко надникване в мъдрите и философски светове на художника, наситени с метафорични послания, разкриващи идеята, че зад физическия свят съществува духовна реалност, там, където намира място искреното и преживяното през годините. Там има всичко, което е нужно на този свят – обич, грях, страдание и възторг, самота и вяра”, казват от галерия „ L’ Union de Paris“.
Силно впечатление прави една от картините, в която акцент е белият път. Пътят е като символ на живота на човека, на неговия начин на мислене и на вътрешния му свят. Този, по който всички ние уверено или със съмнения вървим. Път към онзи храм, който всеки от нас търси, а той е в самия него, т.е. към самопознанието.

„ И ето тази изложба е една покана за това да станем част от интелигентната игра, да стъпим на пътя на свободното мислене, да последваме знаците, за да разберем откровенията на талантливия Кольо Карамфилов”, допълват от галерията. Изложбата може да бъде видяна до 20 март.
 

Възпоменателна стела на първия главен архитект на Пловдив Йосиф Шнитер бе открита днес на мястото, където той е погребан в Централния траурен парк на града. Стелата е изработена по инициатива на дарители от група „Позитивните“ и с подкрепата на район „Централен“.

Тя е дело на пловдивския скулптор Цвятко Сиромашки и се нарича „Пламъкът на Шнитер“.

Статуетки за добротворие на хората, които участваха финансово и организационно в проекта на Цвятко Сиромашки, бяха раздадени веднага след церемонията. Те също са дело на скулптора.

 

На 15 януари излиза от печат „Кръстът”, дългоочакваната трета книга от нашумялата поредица с комисар Байер,на норвежкия журналист и писател Ингар Йонсрюд.

В „
Кръстът “ (превод: Стефка Кожухарова, 528 стр.) Фредрик Байер и Кафа Икбал разследват двойното убийство на значима фигура от норвежкия бизнес елит и приятелката му, открити мъртви в автомивка в центъра на Осло. По същото време безследно изчезва и телевизионна репортерка, която разполага с информация за покойния баща на Фредрик. В хода на разследването комисарят ще се сблъска със собственото си минало и с тайните на баща си, за които не е подозирал. Следата отвежда до загадъчна „Организация“ под закрилата на властимащите, а Фредрик ще бъде изправен пред решаващия въпрос: на кого може да има доверие и дали партньорката му Кафа не крие нещо от него… „Кръстът“ е умно замислен и изкусно завършен роман за волята да се бориш със злото и със собствените си демони и да се самосъхраниш дори и в най-кризисни моменти.

Ингар Йонсрюд вече има статут на звезда в криминалния жанр - с ярка индивидуалност и открояващ се почерк. Веднага след излизането си през 2015 г. „
Виенското братство”, първата книга от трилогията за комисар Байер, се превръща в бестселър - високо оценен както от критиката, така и от широката публика. „Калипсо “ затвърждава успеха на своя предшественик и също оглавява класациите за най-добри трилъри, а „Кръстът“, венецът на трилогията, налага името на Йонсрюд като майстор на жанра в световен мащаб. Според мнозина именно тази поредица е достойният наследник на култовата трилогия „Милениум” на Стиг Ларшон!

 

От началото на 2021-ва година ви показваме във фотопоредицата "Тъмните нощни оазиси" другото лице на култовите клубове в Пловдив по време на локдаун. Към тихите портерите на местата, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да танцуваме, да се забавляваме или да се вслушваме в глъчката около нас, добавяме още едни. Започваме нова поредица. Тя е за хората, които създават във времената на повсеместна световна криза.

Създателите в ерата на Сovid-19 са сред нас, те ходят по улиците на древния и вечен град под тепетата и както са казвали дедите ни „не седят мирни“. Запознаваме ви с немирниците, творящи  в период на локдаун.

Първият портрет е повече автопортрет, защото тя е колега журналист от така наречената „стара школа“ или както ние по-неопитните ги наричаме с уважение – доайен и учител. Кой, ако не тя, ще се нарисува най-добре?! От уважение към острото ѝ перо и таланта с куките!

Вижте плетените фантазии на журналиста Веселина Божилова, която твърди, че се чувства като в родилен дом за кукли:

„В коварни времена живеем. Не казвам тежки, защото още са живи хората, които са преживели война, бомбардировки. Дори моето поколение, едно от последните от бейби бума, може да разкаже истории на дефицит и ограничения, които по- младите няма да разберат. Сега или сме болни в къщи и изнемогваме от температура и страх как ще се чувстваме след час, или имаме такива близки и треперим с телефона в ръка как ще звучат, или потъваме в бездната от тревога, ако закараме близки в болницата и нямаме вест оттам, или, или… Вариантите са много, дори нищо да ти няма. Общото е вирусът. А странното е, че човечеството никога не е имало такава обща комуникация като него. Това е парадоксът. Той обединява хората от цял свят, в същото време ги затваря сами вкъщи. Някой ден ще го осмисляме. Сега само губим.

Аз се спасявам, като правя кукли. Те са плетени, на една кука, но не бих се определила като плетачка. Мога да плета от дете, но едва ли някога съм изплела два еднакви ръкава, а сложните плетки са ми скучни. Не мога да чета схеми, нито имам търпение да гледам клипчетата в мрежата. Целенасочено се научих да плета на една кука на принципа проба- грешка, защото ми трябваше като средство. Скоро разбрах, че направо съм го изобретила, защото хората май по друг начин плетат. Загърбих като дете дарбата си за рисуване, но тя не ме забрави. Все едно, с търпението и ината на козирог пробвах, пробвах, пробвах…Като полезно свое качество считам това, че ако някой се откаже на 17-ия път, примерно, аз ще опитам и за 18-ти. Та лека-полека открих, че в плетените играчки ме бива. Плета ги не по схема, а по снимки или от натура. Цяла зоологическа градина съм направила, дори игуана съм плела. То си е предизвикателство, а това е другото, на което не мога да устоя.

Куклите са вече тежката категория в тая работа и не веднага посегнах към тях. Първите бяха доста несмаслени, но лека полека поправях. Когато схващаш куклата като скулптура, а куката като длето, действаш бавно и полека. Това е моят подход. Да правиш кукли, обаче, е страхотно преживяване. Много си ги обичам. Докато правя главата, и аз не знам каква ще бъде. Като сложа очичките и ме погледне, вече ми се изяснява. Открих едни страхотни копчета, сякаш правени за очички и ги изкупих и от трите големи галантерийни магазини в Пловдив. Това беше моята подготовка за есенното затваряне- не лекарства, а 60 копчета. Последните. Като свършат и те, трябва да мисля нещо друго. Но мисленето е голямата част от процеса. Наистина го наричам хоби, но какво хоби е това, което те кара да работиш по десет часа на ден… Нещо запали ли ме, мога да го правя до безкрайност. Та и с куклите е така, нарича се вдъхновение.

Понякога се чувствам като акушерка в някой голям куклен родилен дом. Виждаш бебето и вече ти е ясно какво се е родило. Дотогава е кълбо прежда. Но изглежда някакси успявам да им вдъхна тая любов, с която ги правя, защото и хората им се радват. А от това по-голямо признание няма. В журналистиката не винаги ти се радват. А и като изнасяш нелицеприятни истини, по- скоро те атакуват. Няма го това чувство, че създаваш радост. Е, това е обратната връзка между куклите и журналистиката.Това, което направи куклите ми популярни до степен да се чудя как да правя обещаните, са фотосесиите ни с Димитра Лефтерова. Тя е фотограф на свободна практика, белязана от оная голяма магия на това изкуство да снима, да снима, непрекъснато да открива какво да снима и то с един характерен приказен подход.

И друг път съм снимала куклите си навън, в Стария град, на Римския стадион…

Но когато гледах снимките и от есенен Пловдив през ноември, и звъннах и и предложих да си направим заедно едно бягство от Ковида. Както и аз, и тя беше в оная средностатистическа степен на депресия, овладяла всички ни и предложението ми да снимаме куклите и хареса.

 

Моята идея беше да населим опразнените от хора пространства с куклите. Есента е най- хубавото време на Пловдив, Старият град обичайно по това време е доста населен с туристи. Докато снимахме, видяхме всичко на всичко двама италианци на колела, двама български туристи и една белгийка. Май ние им бяхме атракцията...

Още за родилния дом за кукли на Веселина Божилова може да научите ТУК.

Само чашата на Крис Корнел е пълна на масата му в Безистена

Семплата дървена мебел, край която легендарният музикант изнесе един от последните си концерти пред публика, е като артефакт на сцената в рок бара

Снимки: Десислава Цвяткова

Във фотопоредица ви представяме другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Безистена

„Само да му налея едно уиски…”, намига мистериозно Стоян Даскалов.  „ Ама вие не разчитайте, на вас ще налея друго”, дяволито добавя собственикът на  Безистена.  Взима бутилка и допълва с отлежала кехлибарена течност полупразна кристална чаша, ритуално поставена върху семпла дървена маса на сцената на рок бара. След което пали свещта върху дървената мебел. А столовете около масата са празни. „ За Крис е. Всеки път като отваряме да свършим нещо в заведението, му пълним чашата. Някакъв наш ритуал си е по време на локдауна”, обяснява Стоян шаманската си церемония. „ То един спиритуализъм ни остана. Но цялата тая работа има обяснение, де. Това е масата на Крис Корнел, не знаете ли?”, допълва Даскалов.

Не, не знаехме.

Масата на сцената на Безистена не е просто маса. Тя е артефакт. Край нея, на 10 май 2016-та, легендарният музикант изнесе фантастичен концерт на Античния театър, който се оказа и една от последните му изяви пред публика. Една година по-късно Крис Корнел отне живота си. Обикновената дървена маса, на която той държа минералната си вода по време на акустичното си шоу на древната сцена, за Стоян е най-ценното нещо в Безистена. След клиентите му, разбира се. В момента обаче бара има само един постоянен посетител- духа на Корнел, и Даскалов държи да се грижи за него.

И препраща към припева на парчето „Като камък” на Аудиослейв:

Стая след стая, търпеливо
ще те чакам там,
като камък – завинаги!
Ще те чакам там,
сам…

Целия фоторепортаж може да проследите в Под тепето.

 

Четвъртък, 14 Януари 2021 11:25

Зимен музикален празник в Куклен

Зимен коледен онлайн концерт организират в Куклен. Музикалният празник е на школата по пиано към Народно читалище „Н. Вапцаров – 1909“ –гр. Куклен с ръководител Валентина Трендафилова и вокална група „Музичко“. Събитието ще се проведе на 16.01.2012 от 17.00 часа.

В концерта ще участват 13 деца на възраст от първи до шести клас, които с изпълненията си ще потопят зрителите в магията на зимните и коледни празници. Изненадата на събитието ще бъде световната премиера на творбата, спечелила конкурса на Министерството на културата за коледна песен. Произведението се казва „Зимен сън“ и е на младата
композиторка Мина Ефремова, която също ще присъства на концерта.

Концертът се осъществява благодарение на Община Куклен и с подкрепата на Национален фонд „Култура“ към Министерството на културата по програма “Творчески инициативи“2020 за проект „Коледна песен“.

Още една реставрирана сграда се показа с ново лице на пловдивчани в дните след Нова година. Сградата на ъгъла на улица “Банкова” и Малката главна “Райко Даскалов” бе зад скеле в последните няколко месеца, което бе свалено. Тя не бе в отлично състояние – на много места мазилката се лющеше, а в даден момент и един от балконите бе опакован в мрежа, тъй като бе опасен за преминаващите.

Реставрацията на всички декоративни елементи на сецесионовата постройка изглежда отлично. Нищо не е добавяно, разширявано или променяно в различните цветни и абстрактни мотиви по фасадата. Запазени са металните парапети на балконите, оформени са дори и дъната на самите балкони. Розовеещият цвят, в който бе сградата преди е саменен с пастелено зелено, което вероятно е единствената разлика по фасадата ѝ.

Прочетете още и вижте много снимки в "Под тепето"

Страница 1 от 1822

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…