Под прожекторите на Етаж 0 в клуб Петното на Роршах ще застане Екатерина Григорова, за да чете свои стихотворения.

Очи в очи с публиката, очи в очи със себе си.

Заповядайте на 9 април, вторник от 19:00 часа в клуб „Петното на Роршах“ (ул. Йоаким Груев 32)

[…]

Препуска мрак с най-тихите подкови.

Все още тъмносиня е до кръста светлината.

Последен цвят. Последен.

Но някъде наоколо

е влакът –

грейнало елече от прозорци

с връхчета елхови.

Онази мъничка жена с кръстосани игли

е Мойрата на редовете:

трижди спи над гледаната плетка.

А дядото със вестника разтворен

завива с две изсъхнали ръце

вечерята, притоплена на коленете.

Едно невидимо момче на рамото му

преболява.

––

Екатерина Григорова е преподавател в департамент „Средиземноморски и Източни изследвания“ при Нов български университет. Носител на национални литературни награди, между които „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис), „Славейкова награда“, „Морето“ – на сдружение „Лумен“ и др. Нейни произведения са преведени на английски, испански, италиански, хинди, бенгали и други езици.

Автор е на стихосбирките „Фарадеев кафез” (2013), „Дъска по мокрия пясък“ (2014), „Празна зора“ (2019) и „Отвисоко в печката пада дърво“ (2024).

––

„Запазена марка в литературата ще остане това обръщение „куче мое“, през което по най-топлия, личен и спокоен начин преминават стихотворенията в първата част на книгата – „Поетически диалози с кучето“. В такова едно пълно спокойно щастие полага читателя още първото стихотворение „Това е щастието“ – в нирваната на „да заспим на мрамора в градината/ в тази лятна нощ,/ в тази черна стая със звезди далечни“ – в което само пулсът между бялото на мрамора и черното на нощта, това свиване и изтласкване на кръвта, това дишане в думи – ни държат далече от това, което би означавала мраморната плоча под небето сред цветята, отделяйки се от буквалната картина.

Това обръщение – „куче мое“ – обаче е много особено, ако го разчетем според т.нар. „фатичен код“ от теориите на Ролан Барт и Цветан Тодоров, който има за задача да постави началото на контакта и да го поддържа.“

– Веселина Василева, НБУ

––

„Откритието на Екатерина Григорова, много важното и само нейно си поетично откритие: „поезията не е спирала да се приспособява“. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия – едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци...“- Митко Новков

„Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ни дават сила и чувство за принадлежност. Фино поднесени моменти на прозрение за човешкото битие, за щастието, любовта, за осъзнаването на нашата мимолетност пред вечността на планината. Конкретика, съдържаща в себе си потенциала на безграничност.“

– Аксиния Михайлова

Събитието е част от пролетната програма на Пловдив чете 2024 и от културния календар на град Пловдив. Литературен фестивал Пловдив 2024 се реализира с подкрепата на Община Пловдив.