Капана.БГ

Капана.БГ

 

Балетната трупа на Опера Пловдив кани на премиера на два едноактни танцови спектакъла с международно признание на водещия съвременен хореограф Раду Поклитару. „Дългата коледна вечеря“ по едноименната пиеса на Торнтън Уайлдър и музика на Вивалди и  „Жени в ре минор“ по музика на Бах ще се представят на 12 ноември от 19 часа.  Представянето на творчеството на Раду Поклитару е едно от най-ярките събития в танцовия календар в България за годината.

 

Раду Поклитару е основател и главен балетмайстор на Академичния театър за модерен балет Киев, заслужил деятел на културата на Украйна, народен артист на Молдова, носител на множество европейски международни награди, професор в катедрата по модерна хореография в Киевския национален университет за култура и изкуства.  Освен десетките спектакли в Киевския модерен балет, през годините той поставя балетни постановки в Болшой театър, Мариинский театър, националните опери на Украйна, Молдова, Латвия, Беларус, Чехия, Сърбия и др. От началото на годината Раду Поклитару е част от екипа на Опера Пловдив.

 

„Дългата коледна вечеря“ е балет-размисъл за преходността на живота, за суетните и безполезните дела, с които запълваме скъпоценните минути, часове и години от престоя си на Земята. Постановката проследява деветдесет години от живота на аристократично семейство, минаващи в поредица от коледни вечери.  Празник след празник съдбите на хората се разтварят в забрава като пеперуди еднодневки, без да оставят нищо след себе си.  Ярката, гротескна хореография по музика на Вивалди успява да достигне до сърцето на всеки зрител и без морализиране да постави въпроса  - с какво се различаваме от сценичните герои?  Пиесата „Дългата коледна вечеря“ на отличения с Пулицър американски драматург Тортън Уайлдър продължава да присъства в афиша на редица драматични театри в Европа и САЩ, по нея е създаден филм, както и опера от композитора Паул Хиндемит.

 

„Жени в ре минор” е спектакъл, пропит с преклонение пред гения на Й. С. Бах. Раду Поклитару разказва трагична история за едно несъществуващо женско приятелство, което служи само като извинение за разгръщането на необичайно сложни многофигурни композиции и пронизителни дуетни фрагменти.

 

След „Ана Каренина“ на Лео Муич по-рано през годината, това е втори премиерен проект, с който Балетът на Опера Пловдив заявява свой собствен ярък почерк, характерен с динамика, експресия и успешно маневриране между различни танцови стилове.

 

Билети за „Дългата коледна вечеря“ и „Жени в ре минор“ се продават онлайн на eventim.bg, на касата на Опера Пловдив и в мрежата на Ивентим.


 

На 11 ноември, от 18.00 ч. в Arsenal of art gallery (в Капана), очакваме своите зрители.

Текстовете на Чудомир оживяват благодарение на театрална трупа „Ами да”. След няколко отлагания заради ковид мерки, постановката вече е факт. Спектакълът "Пестете ни времето!" е изграден върху фрагменти от разкази, спомени и статии на Чудомир.

Актьори: Никола Мутафов, Милена Илиева, Петко Каменов, Кънчо Кънев

Режисьор и драматург: Десислава Боева 

Хореография: Владислава Боева

Костюми: Ива Кънева

"Отчаях се и реших да се спомина. Ще се отровя, рекох, и го ударих на вино. Пия вечер бяло вино и ям печени дробчета, пия вино и ям кебапчета - не помага. Тогава го ударих на черно. Черно вино и печени костенурки, варени крачка, пълнени шерденчета. Наям се, напия се и на туй отгоре, като се върна в къщи, пак ям, дано се пукна най-после и да се отървеш от мене, ама пак не ще."

„При избора на текстове не се опитвахме да привнесем измислен сюжет с причинно-следствена връзка. Целта на изследването ни, се насочи към обединението на отделни пасажи, фразеологични форми и думи, които превърнахме в повод за конструиране на драматургичен текст. Опорни точки, при създаването на този пъзел, бяха живите спомени на съвременника Чудомир, категоричната му морална позиция към изкуството и не на последно място, неподправеното и добронамерено чувство за хумор.“

Почетният гражданин на Пловдив събра 80 стихотворения за 80-тия си рожден ден

 

„Упорито отлагах това време, когато трябва да събера стиховете от досегашните си книги на едно място, но вече няма мърдане. Мене къде ще ме поместят като му дойде времето се знае, но на стиховете мястото им е в книгата”, споделя в автопредговора Петър Анастасов.

„Реших, че е по-честно да представя последователно издадените от мене книги, след като съм избрал от тях онова, което според мене и днес си струва да бъде прочетено.  Накрая представям и някои от последните си стихотворения”, допълва авторът. 

Поетът и драматург Петър Анастасов е почетен гражданин на Пловдив и носител на награда „Пловдив” за цялостно творчество и автор на текста на химна на града под тепетата.

„Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Площад на хълма”, „Както те обичам”, „Единствено безсмъртие любов”, „40 стихотворения”, „Този черен бял свят”, „Хубава и проклета си” са заглавията на неговите поетични книги. Към тях се прибавят двата тома „Избрано” – поезия и пиеси.

През 1985 г. Петър Анастасов дебютира в театър с остро полемичната си драма „Обещай ми светло минало”, която се поставя в почти всички театри в страната. Следващите му пиеси „От сняг помилвана душа”, „Голям колкото малка ябълка”, „Четирите посоки на света”, „Църква за вълци”, „Живите от мъртвата махала” се играят с успех в българските театри.

През 2007 година БНТ излъчи 12-серийният филм „Църква за вълци”, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса.

По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен” и „Оттатък ставаш невидим”. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма”.

Поетът и драматург Петър Анастасов е удостоен с националните награди за литература „Пеньо Пенев”, Наградата на българските писатели, „Изворът на Белоногата”, „Акад. Николай Лилиев” и е първи лауреат на приза „Валери Петров”.

Издателство Жанет 45 организира среща с Антина Златкова и нейната нова книга на 1 ноември, вторник, 19:00 в Литературен салон Spirt & Spirit, в клуб Петното на Роршах (Пловдив, ул. Йоаким Груев 36). Модератор ще бъде Ина Иванова. Входът е свободен.

 

"С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти."

– Емануил А. Видински

 

Антина Златкова е родена 1990 г. в Монтана. Завършила е Публицистика и интердисциплинарни изкуства във Виена, където живее и работи – предимно зад камери. В свободното си време пътешества. Пише поезия на български и на немски. Носител е на австрийската поетична награда „Schreiben zwischen den kulturen“. „Контражур“ е третата ѝ книга.

 

Премиерата на парчето „Еротична звезда", заснето специално за филма, се състоя по време на току-що приключилия кино-литературен фестивал Синелибри и беше съпроводена от дефиле с костюми от филма „φ1.618“. Режисьор на клипа е Валери Милев. Текстът и музиката са на Иво Димчев, аранжиментът е на Артур Надосян. Оператор е Емил Христов, а продуцент - Орлин Руевски.

След като даде старт на Синелибри 2022, изправяйки на крака зрителите в зала 1 на НДК за бурни овации, зашеметяващата приключенска антиутопия „φ1.618“ тръгва в разпространение от 25 ноември. Двете водещи роли са поверени на Деян Донков и Мартина Апостолова, партнира им цяла плеяда от талантливи актьори и публични фигури като Ирмена Чичикова, Владимир Люцканов, Николай Станоев, Герасим Георгиев-Геро, Васил Дуев, Китодар Тодоров, Георги Лозанов и др. В клипа на Иво Димчев са използвани кадри от филма, в който той самият също има участие.

„φ1.618“ беше излъчен като част от селекцията на Фестивала за ново кино в Монреал и пожъна възторжени отзиви от кинонаблюдатели и зрители, които го определиха като „фантастичен филм с потенциал да стане култов“. По думите на Рамин Ханджани „φ1.618“ е „пречистващо пътешествие, което може да напомни на зрителите за главните герои от творбите на Алехандро Ходоровски, без да засяга всички екстремни елементи в тях.“ Според Реда Бенкула филмът на Ушев изобличава свят, устремен към своето унищожение. Ако специалните ефекти са умишлен кич, то те служат и като препратка към наследството от комунистическата епоха. Тоталитаризмът, който режисьорът заклеймява, е храна за размисъл в контекст, в който краят на света във „φ1.618“ съвпада с кризата, която преживяваме в момента.“

 

Линк към клипа на Иво Димчев в YouTube:
https://www.youtube.com/watch?v=aiBXi_7DC2c

 

Световната премиера на „φ1.618“ е на 23 ноември в рамките на фестивала "Black Night Film Festival" в Талин, Естония. (PÖFF е ежегоден филмов фестивал от А класа, който се провежда от 1997 г. насам.) От 25 ноември филмът тръгва по кината в цяла България.

 

Едва ли има българин, който поне веднъж да не е чувал името на Джеймс Баучер. За повечето хора обаче ирландският журналист е известен най-вече с кръстените на негово име булевард и спирка на софийското метро, докато интересуващите се от история са запознати с неговите кореспонденции от Балканите за всекидневника The Times.
 
Днес за първи път българският читател ще получи възможност да се запознае с биографията на чуждестранния журналист. Това става чрез новото издание на сдружение „Българска история“ – „Животът на Джеймс Баучер“.

Книгата е написана от Елинор Флора Босуърт Смит, известна още като лейди Гроган и е публикувана през 1926 г. Близо век по-късно тя достига и до родната аудитория благодарение на превода на Аглика Маркова.
 
Самата авторка проявява подчертан интерес към България и дори посещава държавата ни, за да се запознае отблизо с проблемите на християнското население в Македония. Поради това периодът, в който Баучер пребивава у нас, заема централно място в нейната книга.
 
„Произведението е базирано на архива на журналиста, включващ множеството негови кореспонденции и личния му дневник. Определян като „непоколебим приятел на България“, Джеймс Баучер може да бъде пример както за професионалните журналисти, така и за хората, които под влиянието на емоции или лични интереси, поставят истината на втори план. Нещо повече, той никога не се е подчинявал на политическата конюнктура и е отстоявал докрай своите възгледи. Ирландецът е своеобразната съвест на Балканите – регион, в който всек

Възстановяват липсващите парапети на красивите стълбища в сградата. Предвижданията на проекта включват зала, фоайе с две по-малки, гъвкави презентационни пространства, изложбени площи, кафене със зони вън и вътре

Как ще изглежда кино Космос в близко бъдеще? Отговор на този въпрос получиха пловдивчани вчера, с представянето на проекта на архитектите Димитър и Елена Балджиеви. Разработката на проектантския екип бе посрещната с пълно одобрение и без нито една критика по време на събитието вчера в Дома на културата, на което присъстваха множество представители на архитектурната гилдия.

Всички бяха на едно мнение- проектът се отнася с изключително уважение към оригиналната идея на арх. Любомир Шинков, като в същото време ще превърне сградата в модерен многофункционален център за култура по всички съвременни стандарти. Същото се отнася и за площадното пространство пред киното, което запазва зеленината и се отваря към цялата градска среда наоколо.

Припомняме, че според проекта на архитектите Балджиеви, големият салон ще е с 599 седящи места и нова сцена, която може да приеме театрални и музикални събития, конференции и пърформанси.

Ето и архитектурната презентация на проектантския екип в детайл:

Представеният Технически проект е разработен като продължение на спечеления през 2019г. конкурс за Идеен проект за основен ремонт на кино „Космос“.  

Настоящият проект предвижда осъвременяване и съживяване на занемарения сграден фонд и оформяне на модерно, наситено с активности градско площадно пространство, в синхрон със съществуващата градска среда. А също и има за цел да обедини и допълни възможностите на културните сгради в Централната градска част на Пловдив за провеждане на събития от разнообразен характер, като ги обезпечи функционално и технически.

Предвижданията на проекта включват зала, фоайе с две по-малки, гъвкави презентационни пространства, изложбени площи, кафене със зони вън и вътре със съпътстващата техническа инфраструктура, обслужваща функциите. Залата предлага възможност да се ползва както за кино, така и за театрални представления, концерти, презентации, специфични експериментални аудио-визуални спектакли, събрания и конференции.

Предвидено е пълно обновяване на ВиК, ОВК, Електроинсталации и нови аудио-визуални решения. Предвижда се пълна подмяна на покривната хидроизолация. Новите проектни решения са с минимални влияния върху съществуващата конструкция.

В залата са поместени 599 места и е предложено е ново акустично решение, отговарящо на разнообразната типология на потенциално провежданите събития. Дадени са решения за отваряне на нови комуникации, осигурява се достъпност на средата и се предвиждат нови санитарни помещения. Въведени са решения за пожарна безопасност, евакуация, оповестителна и известителна системи, дренчерна система, както и нова система за вентилация и климатизация. 

Дадени са съвременни решения за фоайетата и са отворени възможности за лесно преконфигуриране на отворените зони в пространства за изложби, презентации, семинари, обучения, обсъждания и публични дискусии.

Интериорните предложения са силно вдъхновени от оригиналните решения. Използвани са подобни или сходни изразни средства, мотиви и материали.  Търсен е ефект на максимално приближаване до оригиналните виждания и духа на сградата.

Присъстващият геометричен пирамидален мотив, наличен в съществуващите екстериори и интериори е продължен и изведен в новопроектираните начупени акустични структури. Гъстото вертикално членение на гипсови ламели в коридора под трибуната и в централния отвор в залата вдъхновява решенията за софитите. Предложеният начин на полагане и фрезоване на варовиковите облицовки във фоайето е съвременен прочит, както от разместената фуга на съществуващите каменни облицовки, така и от хаотичните вертикални прорязвания на ламперията в задната част на залата. Пирамидалните форми на фасадата информират и проектния подход към оформянето на клоцовете на площада и перфорацията на решетките за дървета. “Разпиляната” настилка от контрастни бетонови блокчета е уедрен вариант на съществуващите мозайки във фоайетата.

Цялата информация за проекта може да намерите в Под тепето

Страница 8 от 2110

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…