Изложбата „Фантазен свят“ ще се открие на 11 ноември – вторник, от 16:00 ч. във фоайе „Изкуствотека“ на Пловдивската народна библиотека. 

Авторът Алекс-Кристофър Александров (работещ под творческия псевдоним Клен Хипостес) е студент в Националната художествена академия в София. 

„Фантазен свят“ е неговият най-нов проект, който представлява серия от картини, скулптури и текстилни творби, създадени в сътрудничество с поетесата Росица Нанкова. Всяка произведение е вдъхновено от нейна поетична миниатюра.

Изложбата ще остане в библиотеката до 28 ноември.

Вход свободен.

Това е финалният за 2025 г. концерт от поредицата „Музикален завет I – Интеграл на 32-те сонати за пиано на Бетовен“

Третият и финален за 2025 г. концерт от серията „Музикален завет I – Интеграл на 32-те сонати за пиано на Бетовен“, изпълнявани от проф. Иван Дончев, ще се състои на 15 ноември от 19:00 ч. в концертната зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.

Интригуващи, образователни и виртуозни – такива са лекториите и интерпретациите на Иван Дончев, който представя хронологично един от най-впечатляващите цикли в историята на музиката – 32-те клавирни сонати на Лудвиг ван Бетовен, създавани в периода 1795–1822 г.

Макар първоначално написани без намерение за циклично изпълнение, тези произведения са първата значима поредица пиеси, създадени за концертната сцена и формират основата на съвременния клавирен репертоар. След концертите „Дебют и наследство“ и „Между минало и настояще“, третата програма – „В откриване на музикалната драма“ – предлага среща със Соната № 5 оп. 10 № 1 в до минор, Соната № 6 оп. 10 № 2 във фа мажор и Соната № 7 оп. 10 № 3 в ре мажор.

Проф. Иван Дончев – докторант в АМТИИ и преподавател в Държавната консерватория във Вибо Валентия, Италия – изпълнява наизуст партитури с обем над 700 страници, демонстрирайки изключителна памет и артистична дълбочина.

Събитието се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, по проект на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ по Компонент 3 – „Гражданска активност“, и е част от Културния календар на Пловдив за 2025 година.

Вход свободен!

Богатата програма на поредното издание на Киномания в Пловдив идва със селекция от качествените нови заглавия от Франция, страхотни сканднавски филми и много музика на големия киноекран. Фестивалът започва този петък и ще продължи до края на месеца с ежедневни прожекции на най-новите филми, пожънали успехи по световните кинофестивали, които ще гледаме на традиционното място – LUCKY Дом на киното.

„Когато те обичах“ ни потапя в романтичните отношения между две кинозвезди – Симон Синьоре и Ив Монтан. Биографичната френска драма изследва последните години от бурната им връзка под сянката на аферата на Монтан с Мерилин Монро. Прожекцията е на 28 ноември от 18:30 часа.

Друго френско заглавие от кинопанорамата ни среща с още една легенда на световното кино. В „Новата вълна“ ще видим младият Годар, който решава, че най-добрата филмова критика е правенето на филми. Така той създава До последен дъх, който ще се превърне в един от шедьоврите на световното кино. „Новата вълна“ ще гледаме на 25 ноември от 18:30.

Поглед към литературната история ще направим със „Сервантес преди „Дон Кихот““. Филмът разказва за периода на Мигел де Сервантес в годините преди своята известност, когато като войник е ранен в морска битка и става роб на алжирски пирати. Там той развива дарбата си да разказва истории, която по-късно ще му донесе вечна слава. Прожекцията е на 17 ноември от 18:30 часа.

Специално внимание е отделено на Скандинавското кино. В „Последният виникг“ ще видим поредното превъплъщение на неповторимия Мадс Микелсен. Той играе луд брат на банков обирджия, който трябва да си спомни къде са заровени парите от последното престъпление. Датско-шведският филм, в който двамата ще преоткрият своята роднинска връзка, е с прожекция на 27 ноември от 18:30 часа.

Другата история от севера ни среща с „Грозното сестриче“. Филмът е един красив, болезнен и донякъде перверзен преразказ на историята за Пепеляшка, но от гледната точка на „грозната“ сестра. Прожекцията е на 19 ноември от 20:45  часа.

В селекцията на Киномания отново е отделено специално внимание на музикалните филми. В „Шопен – соната в Париж“ ще се срещнем с гениалния пианист и композитор през един почти разказ, в който стандартният биографичен разказ е заменен с почти сюрреалистични елементи. Прожекцията на полския филм е на 16 ноември от 18:00 часа.

Документално кино пък ще ни разкаже за „Историята на Лед Цепелин“. Легендарната рок група ще стигне до зрителите чрез архивни кадри, записи от интервюта и концерти, в които ще разберем чрез едни почти интимен поглед как музиката бе променена из основи. Прожекцията е на 19 ноември от 18:30 часа.

В рамките на 17 дни на Киномания ще бъдат показани общо 28 заглавия. Фестивалът се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града. Цялата програма с информация, цени и възможност за закупуване на онлайн билети може да се намери на сайта kinolucky.com. Билети се продават и на касата на LUCKY Дом на киното – всеки делничен ден от 16 до 21 часа и в почивните дни от 10:30 до 21 часа.

Националните есенни изложби се провеждат ежегодно в град Пловдив в периода 1 – 30 септември. Началото е поставено на 17 декември 1967 г., когато в дома на Атанас Кръстев (възрожденската къща на ул. „Д-р Чомаков“ № 5 в Стария град ) е показана самостоятелна изложба от 33 акварела на художника Георги Божилов - Слона. 

През есента на 1970 г., се откриват няколко самостоятелни изложби в къщите и дворовете на Старинен Пловдив. В самото начало те са наричани Камерни изложби в Стария град, като в тези първи години са представяни предимно пловдивски автори. Бързо след това форумът се превръща във важно събитие за художествената сцена в България, а заедно с това се променя и неговото название на Национални есенни изложби. През 1976 г., в организирането на изложбите за първи път се включва Съюзът на българските художници.

През 80-те изложбите се регламентират с въвеждането на критерии и система за представяне на художниците, а в края на десетилетието се въвежда и статут, чрез който се цели съхраняване на оригиналността на проявата и регламентиране на техническите изисквания към произведенията. Въвежда се и почетно участие като признание към най-изявените творци. Постепенно, от локално събитие за ограничен кръг от пловдивски творци, изложбите добиват авторитет и тежест на национален преглед на изкуството. В дългогодишната им история участие в тях взимат най-изявените български художници. Сред участниците в Националните есенни изложби през годините са Златю Бояджиев, Димитър Киров, Атанас Яранов, Иван Кирков, Петър Дочев, Енчо Пиронков, Любомир Самарджиев, Дечко Узунов, Ненко Токмакчиев, Валентин Старчев, Крум Дамянов, Тодор Панайотов, Петър Чуклев, Здравко Захариев, Йоан Левиев, Георги Баев, Георги Божилов, Димитър Казаков, Емил Стойчев, Любен Зидаров, Генко Генков, Ванко Урумов, Цвятко Сиромашки, Валентин Старчев, Свилен Блажев, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков, Станислав Памукчиев, Андрей Даниел, Божидар Бояджиев и още десетки от най-известните имена на българската художествена сцена.

През 90-те години Националните есенни изложби се организират вече не на принципа на общите художествени изложби, а на кураторски принцип. Известни български изкуствоведи и художници задават темата и селекцията на форума всяка година. От 2000 г. започва да се провежда и кураторски конкурс. От 2013 до 2024 г. изложбите имат постоянен куратор – проф. д-р Галина Лардева, която избира тематичния фокус, участниците и осъществява цялостната организация. 

От 2025 г., съгласно изискванията на българското законодателство и утвърдения от кмета на Община Пловдив Статут на Национални есенни изложби – Пловдив, се въвежда отново конкурсното начало. Целта на конкурса за куратор на НЕИ е да създаде разнообразен профил на това значимо събитие и на максимално прозрачен и демократичен принцип да се стимулира активното участие на специалисти в сферата на визуалните изкуства от цялата страна, да се постави фокус върху съвременните тенденции в изкуството, представени в характерната и неповторима среда на архитектурно историческия резерват „Старинен Пловдив“, като така се продължи и развие традицията на този важен форум.

Община Пловдив в партньорство с Общински институт (ОИ) „Старинен Пловдив“, Градска художествена галерия (ГХГ) - Пловдив и частни галерии ще осигури дворни и интериорни пространства в Стария град, както следва: Балабанова къща - двор, дълбока и сводеста зали; Къща Хиндлиян - дворно пространство, мааза и зали на верандата; Къща на Верен Стамболян - двор и партерни помещения; ГХГ- Пловдив – Постоянна експозиция „Мексиканско изкуство“ - двор и зала сутерен, ГХГ- Пловдив – Постоянна експозиция „Енчо Пиронков“ - двор; Галерия „Червеното пони“- двор.  

В зависимост от концепцията на конкретното издание, могат да се договорят и други изложбени площи. Схеми и снимки от обектите  - активен бутон в страницата https://culture.plovdiv.bg/

Условия за участие:

Национални есенни изложби се осъществяват въз основа на избран с конкурс куратор/кураторски екип и кураторска концепция при спазване на условията на Статут на Национални есенни изложби – Пловдив. В конкурса могат да участват български юридически лица, вписани в Търговски регистър или Регистър на юридическите лица с нестопанска цел, юридически лица, създадени със закон или с акт на държавен или общински орган и български пълнолетни физически лица, упражняващи свободна професия.

 Документите по чл. 18 от Статута  се подават по реда на чл.19 и при условията на чл.20 от същия. Концепциите и всички придружаващи документи се изпращат в PDF формат по електронна поща  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП).

Необходими документи за участие в конкурса:  

1. Попълнено заявление по образец;

2. Творческа биография и портфолио на кандидата/кандидатите с визуален материал и линкове към реализирани проекти;

3. Предварителна кураторска концепция в свободен текст до 10 стандартни страници, която трябва да включва: тема и обединяваща идея на събитието, кратка теоретична обосновка на избраната тема, предварителна селекция на артисти, предварително разпределение по избраните изложбени пространства, обща комуникационна стратегия;

4. Попълнен предварителен бюджет и график на дейности по образец;

5. Съпътстващ визуален материал – портфолиа на избраните артисти, скици и макети с разпределение в пространствата;

6. Препоръчителни писма и писма за партньорство (по желание).

7. Допълнителни изисквания към документите: названията на файловете трябва да са коректно изписани; портфолиата, визуалните материали и творческите биографии да се обединят в .zip файлове или в линкове; заявлението за участие и проектобюджетът се изпращат или подписани с електронен подпис от кандидата, или подписани и подпечатани на хартия и сканирани, като оригиналите на хартия се прилагат след селекцията и стават неизменна част от договора.

Необходимите документи за участие – приложени са в https://culture.plovdiv.bg/

Средства за организация на изложбите:

Финансовите параметри на средствата за организацията на НЕИ през 2026 г. са в размер до 23 500 Eвро (€) (Двадесет и три хиляди и петстотин евро) или 45 962.01 лв. (Четиридесети пет  хиляди деветстотин шестдесет и два лева и една стотинка) с включен ДДС.

Община Пловдив обезпечава средствата, необходими за покриване на следните разходи: 

1. Административни разходи по проекта – командировъчни на екипа, счетоводни и юридически услуги.

2.  Преки разходи по дейности

2.1. Творчески хонорари на куратор/кураторски екип и участници.

2.2. Продукционни разходи за създаване на нови произведения.

2.3. Технически разходи за инсталиране и деинсталиране на произведенията и транспорт.

2.4. Хонорари на технически лица и пазители.

2.5. Наем на техника и организационни разходи по откриване на изложбите.

2.6. Разходи за пътни и хотелско настаняване на участниците.

2.7. Визуална идентичност и рекламни материали.

Поощрява се привличането на допълнителни партньорства и спонсорства на събитието. Отразяването на допълнително финансиране в предварителния бюджет при кандидатстване става с писма за потвърждение от партньорите.

Срок за кандидатстване:

Срокът за подаване на кураторски концепции, ведно с документите и приложенията към тях е както следва: по електронен път на електронна поща  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. - до 24:00 ч. на 31.12.2025 г.

Начин на провеждане на конкурса:

Постъпилите предложения се оценяват от експертна комисия, назначена със заповед на кмета на община Пловдив. Комисията се назначава след изтичане на срока за приемане на документи с цел избягване конфликт на интереси. Преди оценяването комисията приема методика, по която ще работи и определя тежестта на отделните критерии. При оценяване се ръководи от следните критерии: 

1. Професионален опит на кандидата/кандидатите.

2. Яснота и оригиналност на кураторската теза, успешно и въздействащо интегриране в избраните изложбени пространства.

3. Селекция на предложените артисти.  

4. Реалистичност на предложения предварителен бюджет.

5. Възможност за достигане на разнообразни публики.

6. Потенциални връзки и препратки с дългата и интересна история на форума, почетни участия на пловдивски автори, ретроспективни елементи в експозицията.

7. Национална значимост на художествения факт, получен в резултат на реализирането на кураторската концепция.

Окончателно решение се взима на базата на дискусия. Протоколът от работата на комисията се утвърждава от кмета на община Пловдив и в тридневен срок се обявяват резултатите от конкурса. Взаимоотношенията между община Пловдив и класирания на първо място куратор/кураторски екип се уреждат чрез сключване на договори.

Всички съобщения и документи във връзка с конкурса се обявяват на интернет страницата на община Пловдив - https://culture.plovdiv.bg/

В Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ ще се състои представянето на книгата „Иво Андрич. Литературни диалози и етюди“ на 13 ноември 2025 г. – четвъртък, от 18:00 ч. в Читалня №2 „Акад. Петър Динеков“ .

Това е колективна монография, плод на усилията на три авторки – Евдокия Борисова, Мира Живодарева и Кадрие Джесур, посветили изследванията си на паметта на най-големия изследовател на Андричевото слово и личност – Светлозар Игов. Техният дългогодишен принос в международния проект „Инициативата Андрич: Иво Андрич в европейския контекст“ е своеобразна прелюдия към реализиране на този амбициозен, но и труден проект, отразил не само писателския талант, но и многостранната личност на Иво Андрич като дипломат, публицист, учен, критик, поет и есеист, както и своеобразието на балканския свят, психология, душевност – със своите „страсти и тревоги, конфликти, културни взривове и цивилизационни преимущества“ и по думите на Евдокия Борисова: „Балканите като по-доброто място на Европа, като нейната слънчева страна“.

Изследването не е „скучновато-академично“, но прелива от тази именно светлина, раждаща и вдъхновението и особената атмосфера в интерпретациите и вглежданията на трите авторки, които не се ограничават в едностранчиво предаване на важните страни на Андричевото творчество, а същевременно поставят конкретни произведения и автори от българската, албанската, турската, руската и западната литература в ключови творби като „Мостът на Дрина“, „Прокълнатия двор“ и други. Нещо повече, те откриват неизвестни снимки и новооткрити документи за писателя и тези извори за пръв път стават достояние на по-широката читателска аудитория в България. 

Издателство „Скайуей Пъбликейшънс“ прегърна проекта на авторките от самото начало и със съдействието на „Национален Фонд Култура“ и неговата програма „Създаване“ успя да го реализира, така че българският читател не само да държи в ръцете си тази изключителна книга, но и да се потопи в магията на Андричевото творчество и на виталния балкански дух.

Двадесет живописни платна, създадени от художници – възпитаници на Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ – Пловдив, оживяват пространството на Пловдивския културен институт. Авторите, завършили през 1993 и 1994 година, представят свои творби след успешното участие в първото издание на пленера „Созопол на един дъх“, реализиран с подкрепата на Община Созопол и читалище „Отец Паисий – 1896“.

Тридесет и пет години след завършването си дванадесет художници отново се събират, обединени от дългогодишното приятелство и споделената любов към изкуството. В изложбата са представени творби на Александър Гьошев, Ангел Хайтов, Ваня Попова, Георги Калев, Деница Факелова, Златка Шеткова, Златена Михайлова и Ники Кермов.

„Всеки един от нас има свой стил, но общото помежду ни – освен приятелството и споделената емоция – е страстта, която влагаме в картините си. Всяка творба носи част от душевността на автора, и това се усеща от всеки, който се докосне до нея“, споделя Златка Шеткова – един от организаторите и вдъхновителите на изложбата, която участва с три свои произведения.

Сред акцентите в експозицията се открояват платната на Николай Кермов, който за първи път представя пред пловдивска публика своя нов творчески почерк. В тях той използва стари географски карти, върху които надгражда живописни елементи, детайли и символи, вплитайки съвременни теми и лични истории.

„Използвам стари карти, които ги „надграждам“ към съвременния свят. Някои от тях ги откривам по антиквариати у нас и в чужбина, най-често оригинални офорти от Нидерландия. Картата се кашира и оттам започвам да я дорисувам – с кораби, животни, шарки. Всяка от тях има своя история, а аз добавям моята“, разказва Кермов.

В настоящата експозиция той представя две свои творби, вдъхновени от Япония, като в тях добавя стилистиката на островната държава с мотиви като вълни – символ на безкрайността, цъфнали вишни, животни и вулкани.

Художникът споделя, че идеята му се ражда още в детството, когато дълго време изучава картите не само като документ, а като произведение на изкуството.

„Харесва ми колко нереални изглеждат старите карти спрямо днешния свят. Те съдържат дух и въображение. Вдъхнови ме британски фотограф, който снима животни и работи с художник, дорисуващ техните истории. Аз правя същото, но връщам старата история с нейната стилистика и красота и добавям своята“, уточни творецът.

Той определя своя подход като концептуален, но визуален.

„Днес често концептуалното изкуство изисква да четеш десетки страници обяснения, за да го разбереш. Проблемът е, че е загубен визуалният ефект. Всяка картина носи в себе си концепция и история. В момента се бяга от визуалността и се премина към писането на трактати, за да се обясни какво сме представили визуално. Ако не можеш да го покажеш визуално, няма смисъл да пишеш. Изкуството е да създаваш красота, да провокираш, да разсъждаваш по тема… Картината трябва да носи емоция. Вярвам, че картината трябва да говори сама. Тя трябва да създава красота и да провокира зрителя да открие собствената си история“, коментира авторът.

Изложбата на випускниците от националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ демонстрира творческата връзка между приятели, която е непреходна във времето. Тя се превръща в източник на вдъхновение и нови идеи. Художниците ще продължат съвместни творчески проекти и през следващата година.