Капана.БГ

Капана.БГ

Притежателите на билет за съвременния цирков спектакъл A SIMPLE SPACE могат да гледат премиерата на 12 октомври безплатно

С пълни зали, бурни аплодисменти и малко сълзи премина първата половина от ONE DANCE WEEK. В знак на благодарност към публиката, която се стече от от цялата страна, и която отделя от времето си, за да бъде част от това наистина специално издание на фестивала, организаторите връщат жеста със специален подарък. Всички, закупили билет за съвременния австралийски цирков спектакъл A Simple Space, ще могат да заявят безплатен билет за световната премиера на канадския спектакъл „Някога преди” на 12 октомври от 20:30ч.

За да заявите своя безплатен билет за световната премиера на НЯКОГА ПРЕДИ, е нужно да изпратите снимка на своя билет за A SIMPLE SPACE на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. В отговор ще получите своя билет-подарък.

Гостува на фестивала CineLibri, който вече върви в Лъки

Американският писател Гарард Конли ще представи лично филма „Заличено момче” по едноименния му роман в Пловдив утре. Прожекцията на лентата е част от програмата на фестивала CineLibri, който върви в Лъки Дом на киното.

Удостоен с 8 награди и 41 номинации, включително номинации за „Златен глобус” за най-добра авторска песен и за най-добър актьор в драматичен филм (Лукас Хеджис), филмът „Заличено момче” е част от конкурсната програма на CineLibri 2019.

Романът на Гарард Конли излиза от печат на 30 август. „Заличено момче” е една интелигентна, значима и разтърсващо искрена книга, която вече има прекрасна екранна адаптация с Никол Кидман, Ръсел Кроу и Лукас Хеджис в главните роли.

„Заличено момче“ (превод: Надежда Розова, цена: 18 лв., стр. 312) проследява пътуването на млад мъж към истинската му самоличност, търпеливото и великодушно преодоляване на травмата и срама, подклаждани от неговото фанатично и тесногръдо обкръжение. Под натиска на своите родители – баптистки проповедник и домакиня – деветнайсетгодишният студент Гарард Конли бива принуден да се включи в програмата „Любов в действие“ на подкрепяната от църквата конверсионна терапия, която претендира, че „лекува“ хомосексуалността. В противен случай той ще изгуби семейството, приятелите си и Бог, към когото отправя молитви всеки ден от съзнателния си живот. Фактологично прецизните описания на вбесяващо нелепата терапия се редуват с лирични абзаци и размисли за любовта и природата на сексуалността.

Гарард Конли (р. 1984 г.) е американски писател и ЛГБТ активист. Най-известното му произведение, мемоарната книга „Заличено момче“, е писана по време на престоя му в България през 2016 г., преведена е на повече от десет езика и е филмирана под режисурата на Джоуел Еджертън. Конли е автор на подкаста UnErased, в чиито четири епизода с помощта на многобройни интервюта и архивни материали изследва историята на конверсионната терапия в Америка. Негови произведения са публикувани във в. „Ню Йорк Таймс“, сп. „Тайм“, на уебсайта „Хъфингтън Поуст“, сп. „Вирджиния Куотърли Ривю“ и др. Живее в Ню Йорк със съпруга си и в момента работи над първия си роман.

Творби на енциклопедични имена от съвременното изкуство се разполагат в двете нови галерии в града

Снимка на Герхард Рихтер: Уикипедия

Пловдив посреща творба на един от най-значимите и скъпи съвременни художници- Герхард Рихтер. Работата на немския маестро вече е в Европейската столица на културата. Тя е част от най-мащабната ретроспекция с произведения от колекцията на Института за международни отношения на Германия (ifa). Изложбата „Пътуване по света. Изкуство от Германия“ представя за пръв път в България забележителна селекция от 400 произведения на близо 100 артисти, оставили силен отпечатък върху историята на немското изкуство и върху цялата артистична сцена в Европа от края на 40-те години на 20 век до наши дни. Колекцията ще заеме двете най-нови изложбени пространства в Пловдив – галерия „Капана“ и изложбена зала “2019“.

Кураторите на емблематичната изложба Матиас Флюге и Матиас Винцен си поставят за цел да покажат на публиката една различна картина от съдбата на Източна и Западна Германия. Специално внимание е отделено на следвоенното изкуство между реализма и абстракцията, поп-арт, флуксус, социална фотография на 50-те, феминистките тематики на 70-те и др.

Авторите, които ще могат да се видят за първи път в Пловдив, са енциклопедични имена като Бернд и Хила Бехер, Зибил Бергеман, Йозеф Бойс, Арно Фишер, Катарина Фрич, Херман Гльокнер, Андреас Гурски, Матиас Хох, Кандида Хьофер, Ребека Хорн, Барбара Клем, Райнхард Муха, Нам Джун Пайк, Дитер Рот, Томас Руф, Карин Зандер, Томас Шюте, Волфганг Тилманс, Гюнтер Юкер, Волф Фостел, Улрих Вюст и др.

Изложбата се организира от „Пловдив 2019“ и Институт за международни отношения на Германия – ifa в партньорство с Гьоте-институт България. Партньорството на фондацията с ifa датира още от 2017 г., когато в града гостува директорът на департамента за визуални изкуства Елке аус дем Мооре. По време на визитата тя изнесе лекция, с която представи разнообразните дейности на ifa, като постави специален акцент немския павилион на Венецианското биенале.

Изложбата се открива на 11 октомври от 18.30 часа в изложбена зала “2019“и ще остане в града до 8 декември. Входът е свободен.

Ifa или Институтът за международни отношения на Германия е най-старата организация, чиято цел е интернационалният културен обмен и популяризирането на немската култура по света. ifa инициира и продуцира разнообразни програми, изложби, уъркшопи, конференции и др. Институтът е комисионер на немския павилион на Венецианското биенале за съвременно изкуство.

Ifa е добре позната организация в България и заема важно място в историята на българското съвременно изкуство. След 1989 г. в галерията на ifa в Берлин са едни от първите големи участия извън България на някои от утвърдените днес български художници, което допринася за тяхната международна кариера. Така например Недко Солаков и Лъчезар Бояджиев имат самостоятелни изложби там, а през 1997 г. ifa показва изложбата „Menschenbilder, Foto und Videokunst aus Bulgarien“ с куратор Яра Бубнова и с участници Калин Серапионов, Правдолюб Иванов, Хубен Черкелов, RASSIM и др.

 
 

„Много често зад „Не искам да ми е трудно“ се крие или „не искам да ми е скучно“, или “не мога повече да издържам на това, което не е синхронично с мен“, смята експертът по кариерно ориентиране

Интервю с Елица Костова от фондация „Едо компас“, която работи по проект за кариерно ориентиране в Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешен дизайн и Професионалната гимназия по хранителни технологии

Таня Грозданова

Даниела Калчева, стажант

Елица Костова е трансформационен треньор, дипломиран към световно признатите Nobble Manhattan Coaching. Разработила е собствена методология за личностна трансформация.  Призванието на Елица е да подкрепя хората да реализират потенциала си, живеейки „оргазмичен живот“ – такъв, в който се наслаждават на всеки момент.

Тя е основател на фондация „Едо компас“, която се занимава с кариерно ориентиране и форматиране на различни кариерни пътеки и професии. В Пловдив неправителствената организация работи по проект с общината, в който промотира професионалното образование конкретно Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешен дизайн и Професионалната гимназия по хранителни технологии.  

– От колко време се занимавате с с това?

– Вече 10 години с кариерно ориентиране. Известно време работих в едно частно международно училище. Така установих, че има деца отвъд това училище, които имат нужда от подобни услуги и за тази цел създадохме цялостна методология и към нея  две бордови игри. Една за кариерно ориентиране и друга – за кариерно развитие.

 – Разкажете повече за проекта?

– Ние, като фондация, вярваме, че IT и банкерство не са единствените възможни кариерни пътеки за младежите. Също така идеята на проекта е свързана с това, че има различни кариерни пътеки и в крайна сметка доста често младежите, а може би и техните родители не осъзнават какви са преимуществата, които те предоставят.

Младите хора имат различни таланти. Според теорията за множествената интелигентност на Гарднър, има младежи, които са изключително добри в моделирането, има младежи, които много добре работят с аналитично мислене, такива, които работят много добре с ръцете си. И в моя над 10 годишен опит тогава, когато един младеж, който е силно кинестетичен или пък има талант за моделиране, изведнъж бъде насочен към банково дело или административна работа, това със сигурност не е добре за нито една от страните. А тези различни кариерни пътеки позволяват на младежи с такива таланти и с такава насоченост да се реализират.

– Как бяха избрани именно тези две учебни заведения?

– Ние направихме проучване и, изхождайки отново от нашата концепция за различните таланти, и за множествената интелигентност, решихме да изберем професионални училища, които съответстват на таланти, които по принцип биват потискани, ако може така да се каже. Ние знаем, че много малко родители ориентират децата си към танци, към изкуство, към дизайн или, не дай си Боже, към хранителни технологии.

Но всъщност гимназията по дървообработка засяга много таланти с дизайн, с архитектура, дори с моделиранe, със съобразяване.

И истината е, че младежите, които са в тази гимназия, доста често правят дизайн на програмите по AutoCAD  – нещо, което се случва почти само в университетите. Също така имат възможност доста добре да се развият както в компании, така и по-нататък да направят и собствен бизнес, именно с уменията си, свързани с дизайн, с моделиране и със съобразяване на различни компоненти.

А другото училище избрахме, тъй като за нас беше изненада да установим, че там доста се залага на химия и билология, но по практичен начин. Още нещо, младежите там са открили своя собствена компания и имат доста предприемаческо мислене.

Там се залага изключително много на таланта логическо мислене, но не логическо мислене, което е сухо и само когнитивно. Те реално го прилагат и правят изключително много експерименти, включително имат компания за кремчета, собствена и реална.

Другото нещо, което ни накара да изберем тези две училища е фактът, че там образованието е изключително практично. Още от 10-ти клас те ходят на стажове в компании и виждат реално как се случват нещата. А много от младежите от гимназията по дървообработка през лятото изкарват стаж, например, в матраци „Тед“, с което си покриват разходите по почивка и по бъдещи нужди, но заедно с това и практикуват.

– Каква точно е вашата роля по този проект?

Записали сме видео клипове и с двете училища и помагаме на екипа от учители да представят по по-атрактивен начин своите училища. Ние сме правили подобни проекти и в София, наричат се „Училища мечта“. Идеята е, че много често, когато ние, като възрастни, се опитваме да представим едно училище или една идея на децата, ние не говорим на техия език и ги отблъскваме, а понякога, за съжаление, ги и объркваме.

Истината е, че ние в работата си с много младежи сме се научили, че е много важно да говорим на техния език, за да може те да разберат, най-малкото да имат правилната информация за това какво представляват тези кариерни пътеки. Във видеото самите деца от двете гимназии споделят кои са позитивите и как се чувстват в тях. Това е много важно и също има добавената стойност на това, че тези деца се учат да изразяват свои собствени идеи и да представят училището си – тоест да дадат нещо на училището, в което са.

От друга страна, ние управляваме техните социални мрежи и създаваме различни визуални и текстове послания, които все пак обаче да говорят на един по-младежки език. Самата аз съм се занимавала много и с обучение и на педагози и знам, че така съществува и този мит, че те са с много остаряло мислене. Не е така. В България има и много готини учители, които са истински будители, но тяхната работа е да преподават, не да правят образователен маркетинг. Нашата работа е да помогнем на тези училища да се представят по по-достъпен за младежите начин и за родителите.

– От гледна точка на вашия опит, как ще коментирате рекламата на едно училище в градски транспорт, на висящи брошури на дръжките, за които се хващаш, за да не паднеш?

– Според мен няма лоша реклама, стига да е в добър контекст. Зависи кое е училището и по какъв начин е поднесена рекламата. По принцип всякаква креативна реклама е добра идея, но много често всички училища, не само тези две, подхождат от края, а не от началото. Тоест –  преди да са изградили свой визуален имидж, който наистина да говори на техните ученици, започват с билбордове или с брошури и всъщност малко се слага каруцата пред коня.

Всъщност конят е именно визуалният имидж или брандът. Както ви казах, работех дълго време в международно училище и всъщност там имаш цял маркетингов екип, включително, нает и от чужбина, който се занимаваше само и единствено с визуалния имидж на училището. И според мен това трябва да се случва както в частните училища, така и в държавните, защото в крайна сметка в един момент се оказва, че за да се конкурираме с всичко, което достига като информация до младежите е добре да сме все пак малко по-актуални и да инвестираме усилие и внимание, за да представим себе си по възможно най-добрия начин като училище и като родители. Иначе ще се появи една чудесна певица на телевизора и ще вземе вниманието на детето, вместо една например много дълга публикация с изключително много текст, който не говори нищо.

Има деца, които „избират“ средно училище по принуда от родителите, има и такива, които прилагат стратегията „избирам най-лесния път“. Чувала съм репликата „Искам езикова гимназия, но не най-елитната“. Как отговаряте на това като родител?

– Като родител не мога да кажа, тъй като не съм, но като експерт по кариерно ориентиране – отговорът не е еднозначен. На първо място има значение какъв е профилът на детето, талантите му. Има и различни профили, които са свързани с начин на учене и с динамиката, която всяко дете търси. Има много наши участници, които търсят много голяма динамика в работата си, в ежедневието си и затова ние отново се връщаме на въпроса защо избрахме тези две училища. Защото там се работи и по проекти и всъщност там е много по-динамично, отколкото в една чисто академична среда.

По-новите поколения поради средата, в която израстват, наистина имат нужда от повече динамика и повече сменяне на това, което правят. Много често зад „Искам да ми е лесно“ се крие или „не искам да ми е скучно“, или “не мога повече да издържам на това, което не е синхронично с мен“. Това е много труден въпрос, от една страна е важен какъв е профилът – ако става въпрос за дете, което не може много да седи на едно място или има нужда от динамика, то тогава „не искам да ми е трудно“ е „не искам да ми е скучно“.

Разказвам на всички младежи, че когато излезе един тенисист и вземе два милиона и петстотин долара награден фонд, той започва да тренира от 3 годишен, не е имал купоните и гаджетата, които другите са имали. В един момент всеки прави избори в живота си.

Няма правилен и  погрешен избор, един по-бохемски избор също не е погрешен, но е важно във всеки един момент младежите да осъзнават каква е цената на това, на изборите, които правят и каква е наградата. И, всъщност, ние в нашите курсове за кариерно ориентиране много често говорим за цената и за наградата, защото да кажем цената на това да не развиеш определено умение или определено знание, докато мозъкът ти е още по-пластичен, имаш повече време и има кой да те издържа, има цена, има и награда. Добре е да се слагат нещата в тази перспектива. Сега отново, за съжаление, в образованието рядко тези неща ги слагат в тази перспектива. Затова отново помагаме на тези две училища, защото никой не казва на младежите каква е наградата, когато отидат да учат там.

– Как ще убедите едно дете, което вярва, че по-добрия път не е професионалното образование, защото така му е набивано в главата от родителите да работи на бюро в светъл офис. Как ще го убедите, че това е пътят?

–  На първо място статистиките показват, че много от хората, които седят на бюро взимат по-ниски заплати от тези, които да кажем са ръководители на екипи във фабрика или се занимават с мебелен дизайн. Особено във връзка с мебелния дизайн има стартови заплати, които са буквално двойно над тези, които са по бюрата. Обществена тайна е, че в банковия сектор не просто стартовите заплатите са изключително ниски, но и условията на труд са много неприятни.

Добре е да знае каква цена ще се плати за избора си, защото много често седенето зад бюро означава амортизация на всякакви умения, загуба на интерес и на мотивация. Тук е добре да кажа, че освен в ролята си на човек, който се занимава с фондация, всъщност моят бизнес е свързан с кариерно ориентиране и кариерно развите и за възрастни. При нас идват ежедневно, буквално, и на събития, и на индивидуални консултации, хора, които са или вече на хапчета и медикаменти, или са тотално отчаяни от кариерата си, именно защото някой им е казал, че е добре да седят на бюро.

Заедно с това много младежи искат да имат собствен бизнес, но да имат собствен бизнес седейки на бюро, те не виждат целия процес и не успяват да придобият представа за това как могат да ръководят един такъв процес. А когато отидат да кажем в една малка фабрика за течен шоколад, те виждат процеса от А до Я. Когато в училището им дават предприемачески задачи да създадат свой собствен продукт и бизнес, те вече започват да имат това мислене като мускул и много по-лесно могат да създадат свой проект. Така че, накратко, нито ще спечелят повече пари, нито дългосрочно повече удовлеотворение.

Да не говорим, че със сигурност е ясно, че в по-големи корпорации седенето зад бюро означава много често казано на жаргон „лизане на задници“. Всъщност истината е, че в тези по-бюрократични и корпоративни среди, за съжаление самата политика и култура на работа е такава, че много често не се напредва само благодарение на таланти.

Докато при един дизайн на мебели или при едно тестване на храни, разбира се, по-адекватния дизайн и по-красивия ще спечели. Разбира се, ако някой се занимава с контрол на качеството по храни и допусне грешка, тя би била фатална. Но пък този, който наистина е умел и успее да се докаже ще прогресира. Тоест това са едни кариерни пътеки, които са много по-искрени, защото седенето зад бюро винаги е свързано с работа, която е изцяло когнитивна и интелектуална, и там вече субективният фактор също е много голям.

– Вярвате ли, че не е задължително средното и висшето образование да са свързани? Например, можеш да завършиш професионална гимназия, а след това да следваш хуманитарни науки?

Ами да. Ние, всъщност, разговаряйки с младежи от двете гимназии – професионални техникуми – стигаме до такъв извод. Също така нещо, което много хора се оказа, че не разбират е, че в техникума по хранителни технологии всъщност е много добър старт към медицина и фармацевтика, тъй като се изучава интензивно биология, химия и физика. От друга страна имахме случай на девойка от техникума по интериорен дизайн и дървообработка, която сподели, че след това се ориентира към хуманитарна специалност.

Така или иначе, уменията, които едната институция е дала и които ще даде другата могат много добре да се допълнят. И всички ние знаем, че в един момент ще се стигне до кариерно преориентиране до установяване „ох, това не е за мен“. Винаги е по-добре, тъй като когато експерт по финанси и по финансов одит осъзнае, че това не е за него – той тепърва трябва да гради някакви други умения и няма нищо, на което да стъпи. Но ако има две, макар и не напълно развити кариерни пътеки, когато се стигне до кариерното преориентиране, а вярвайте ми – това е нормата за днешния ден – много по-лесно е човек да има и нещо друго, върху което да стъпи.

Вторник, 08 Октомври 2019 11:05

И ангелите ходят на баня

Фотографът Мария Джелебова и керамикът Силвия Митовска откриват изложба в Баня Старинна, специално подготвена за залите за съвременно изкуство

Експозицията „И ангелите ходят на баня” се открива на 10 октомври от 18.30 ч. в Залите за съвременно изкуство „Баня Старинна“. Изложбата е създадена специално за пространствата на старинната сграда. Изкуствоведът Борис Данаилов определя проекта на фотографа Мария Джелебова с участието на керамичката Силвия Митовска като „ събитие в областта на съвременната визуална практика със своето концептуално решение и практическа реализация. Визуалния прочит на творческата биография на Джелебова, с интересни реализирани проекти, позволява констатацията, че и този път авторката не изневерява на своето естетическо и творческо кредо, чийто основен принцип е втъкаването на деликатна и сложна метафорика във фотографския образ.

Парадоксалното название на инсталацията и нейното разгръщане в пространствата на „Баня Старинна“, провокира сетивата и разкрива основното авторово послание – срещата между ежедневното и рутинното с необичайното и необяснимото, между грубостта на земното и безтелесната възвишеност на идеалното, между познаваемото и непознаваемото. Съпоставката между тези противоположни категории е изведена чрез изчистените и деликатно разработени изображения на ангелски фигури, които ненатрапчиво, но същевременно категорично припомнят нашите човешки слабости, блянове и мечти, често пъти цветни, често пъти уязвими и потъващи в мрака. Елементи на инсталацията ни срещат с обекти, които са разработени по начин противоположен на техните основни практически характеристики. Баня, вода и налъми от една страна, ангели пазители на идеалните човешки въжделения под формата на хапчета от друга. Така тривиалността на обичайния предмет или ситуация е преобърната и изведена в стилистиката на възвишена символика, както и обратното – идеалното се представя чрез образните характеристики на популярната предметност. Тези характеристики, допълнени от съвършеното техническо изпълнение на фотографиите, създават магическия визуален ефект на инсталацията.

Художественото послание на Мария Джелебова властно напомня, че света, в който живеем, е съставен от сложното вплитане на причини, зависимости и ефекти, които не се поддават на завършен и окончателно обясняващ всичко анализ. Или: „Човек никога не знае откъде започва и докъде завършва едно нещо…”

Експозицията ще може да се види до 2 ноември от 11.00 до 19.00ч. всеки ден от понеделник до неделя. Ето и текстът на Борис Данаилов за експозицията:

Човешки и небесни селения…

Проектът на Мария Джелебова „И ангелите ходят на баня“ като концептуално решение и практическа реализация е събитие областта на съвременната визуална практика. Парадоксалното название на инсталацията провокира сетивата и разчита на интелектуално усилие от страна на зрителя по отношение основното авторово послание – срещата между ежедневното и рутинното с необичайното и необяснимото, между грубостта на земното и безтелесната възвишеност на идеалното, между познаваемото и непознаваемото. Банята като нарочен избор на място за тези срещи оголва (включително и в буквалния смисъл на думата) човека, който лишен от атрибутите на своите основни социални и съсловни характеристики става анонимен, но тази анонимност създава усещането за отчетлива различност от останалия външен и твърде материално организиран свят. Това на пръв поглед тривиално разграничаване превръща банята в различно и защитено от външния свят място. Преминаването в това друго пространство е плод на рутинно действие и хората долавят крехкостта на това различие. Видяна глобално, в оптиката на човешкото съществувание, различията натрупани вследствие на рутинни човешки действия, внасят подобна крехкост и в екзистенциалните измерения на битието. Границата между двата свята – наличния, познатия, обикновения и този който е извън него – различния, неизвестния, необозримия, също е изтъняла, крехка, неочаквано лъкатушна. А това вече е предпоставка за необикновени и неочаквани срещи между тях…

Банята е място на подчертано телесна практика; но това е и средище за общуване, където бариерите на социалните йерархии са изчезнали за да остане само голото (в буквалния смисъл) присъствие на човека. В това състояние на оголено съществувание вероятно идеалният ангелски свят също неведомо откликва. Инсталацията представя фотографски изображения на ангели – такива каквито те изглеждат в нашите представи. Фотографията ни ги представя материално обозрими, отчетливо артикулирани от светлините и сенките – застинали в своята възвишена непознаваемост. (Затова те са и толкова еднакви). Това равномерно излъчващо се ангелско спокойствие, е нарушено от цветен акцент – ангелите носят в ръцете си розови хапчета. Тук, като че ли идеалният ангелски свят е подложен на изпитание, което би могло да го разруши – медицинската интервенция, популярно идентифицирана с хапче, е груба действителност и директният символ на човешките невротични състояния. Но ръцете на представителите на небесната йерархия, розовите хапчета изпълняват друга роля и имат друга символика – те са концентрирания израз, идеалния образ на нашите човешки идеали и копнежи. Положени в ръцете на ангелите те са своеобразната субстанция на човешката проекция в нейния порив към божественото. И тъй като ангелите в своя човешки облик са най-близко до нас от цялата небесна йерархия, те нежно съхраняват тези късчета на нашия стремеж към висините. Ангелите не ни предоставят тези малки предмети (те не са терапевти), така както не предлагат и решения на нашите проблеми – те ни ги показват, макар и от други селения, защото именно така, самите ангели изпълняват една основна своя мисия – да бъдат възвестители, а не изпълнители на нашите желания. Те – желанията и намеренията – остават единствено и изцяло в пределите на нашите земни усилия. В ръцете на ангелите хапчетата символизират онази грижовност, която поддържа и уравновесява вселенската хармония и показват мястото на човека в нея…

Подобна е символиката на използваните в инсталацията налъми от порцелан. /Те са създадени специално за инсталацията от керамичката Силвия Митовска/. От гледна точка на практическата, ежедневна функционална употреба, това са невъзможни предмети. Те не могат да бъдат обути или носени като част от онзи практически набор от предмети предназначени за употреба в пространството на банята. Присъствието им обаче е многозначително – форма изпълнена с изящната белота на керамиката, крехкост подобна на стъклото, подобие на предмет, но всъщност негова идеална проекция със скъпоценни измерения. Ако приемем тази стилизация на обичайни, тривиални предмети като търсена символика в цялостния контекст на инсталацията, тяхната значимост е съществена. Налъмите (каква груба дума!) издигнати в ранг на изящна образност отново са своеобразна граница между материалното и идеалното. В случая между водата – тази стихия, която обгръща телесното пространство на банята от една страна и светът на идеала от друга. Те не само измъкват човека от постоянната прегръдка на водата, но изпълняват важната роля на стъпала, които изкачват и примамливо посочват възможността за вертикално устремяване нагоре, към освобождаване от телесното и надмогващ стремеж за докосване възвишеността на идеала.
Баня, вода и налъми от една страна, ангели пазители на идеалните човешки въжделения под формата на хапчета от друга – тривиалността на обичайния предмет или ситуация се променя изведена в стилистиката на възвишена символика, както и обратното – идеалното се представя чрез образните характеристики на популярната предметност. Това преливане, разменяне на роли и състояния несъмнено внушава, че идеалното не може без материалното, както и обратното, но тази очевидност е изведена със забележителен художествен език. Дълбоката метафоричност на авторовото послание се подчертава от един завършващ акцент – фотографиите с балони, които оптимистично надути или безволево отпуснати маркират състоянията илюстриращи възхода и краха на човешките стремления. Отново и пак сред тези състояния виждаме ангелските фигури, изпълняващи една допълнителна функция – да бъдат пазители на светлината, която е застрашена от нахлуването на мрака. Като краен резултат пред нас се разгъва художествено послание, което деликатно се движи и осцилира между идеално и реално, между възвишено и ниско, между божествено и човешко. При това без да смесва тези противоположности търсейки грубо усредненото като краен резултат, а по-скоро обратното – чрез деликатно размиване на границите между тези противоположните състояния. Най-точното определение на авторовия подход в търсенето на такава сложна изразност е създаването на едно магическо състояние изградено от светлина, пространство и детайли, което има хипнотично оптическо въздействие. Така изведена авторовата концепция, властно напомня, че света в който живеем, е съставен от сложното вплитане на причини, зависимости и ефекти, които не се поддават на завършен и окончателно обясняващ всичко анализ. Или: „Човек никога не знае откъде започва и докъде завършва едно нещо…”

Вторник, 08 Октомври 2019 11:01

На кино в Капана

Галерия 28 кани на безплатни прожекции на улица Железарска

Галерия 28 кани на безплатно кино на открито на улица Железарска в Капана този уикенд. Прожекциите започват в 20 ч., а програмата ще бъде с продължителност около час. През първия ден зрителите ще могат да се насладят на селектирано българско късометражно кино, а през втория- на документален български филм. Местата са ограничени, заради което организаторите призовават пловдивчани и гости на града да бъдат навреме за прожекциите. Водещ на събитието ще бъде любимата актриса Елена Кабасакалова, а кино удоволствието ще е полято със селекция вина от Винарска изба Ямантиеви.

„Това е второто кино, което правим. Първите дати бяха 6-ти и 7-ми септември. Филмите, които прожектирахме безплатно бяха от платформата No Blink. Те събират на едно място най-добрите български филми. Седящите места бяха около 40, но зрителите в първия ден бяха над 100, а втория- около 70 души. Това е естествено продължение на дейността на Галерия28- да запознава аудиторията с развитието на българските творци и предвид интереса към събитието имаме намерение да го правим редовно в топлите уикенди”, обясни организаторката на кино вечерите и собственик на Галерия 28- актрисата Патриция Пъндева.

Това е първата депозитна библиотека в България и на Балканите

Създадена е по лична инициатива и с усилията на видният възрожденски деец Йоаким Груев, директор на народното просвещение в средата на 1879

На 15 септември 1882 г. за читатели е открита Библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Библиотеката изпълнява функциите на национално хранилище на българската книжнина и има огромен принос в опазване на българското културно-историческо наследство и съхранява над 1.5 милиона библиотечни единици.

Създадена е по лична инициатива и с усилията на видният възрожденски деец Йоаким Груев, директор на народното просвещение в средата на 1879 г. Голямо съдействие оказват Константин Величков (с пледоариите си в Областното събрание за гласуване на първия бюджет на библиотеката), Петко Каравелов, уредил специална поръчка за над 400 книги на английски език, директорът на Пловдивската мъжка гимназия – Димитър Благоев, както и руският вицеконсул Найден Геров, (издействали пренасянето в Пловдив на 1850 тома от известната Венелинова библиотека, създадена от български ученици в Одеса), митрополит Панарет (с ценните си дарения на старопечатни книги) и др.

Идеята на Йоаким Груев за библиотека и археологически музей е с начало още от м. май 1878 г. и до 1882 г. е общо хранилище на книги и старини и се помещава в част от помещенията на дирекцията на Народното просвещение на Източна Румелия. Така започва своето съществуване Областната библиотека и музей на Източна Румелия. с равни права с народната библиотека в София след Съединението.

Библиотеката в Пловдив се развива като архив на българската книга и периодичен печат, богато хранилище на ръкописната и възрожденска книжнина, създават се уникални колекции от редки и ценни издания. Важно значение има приетия през 1881 г. Закон за свободата на печата, съгласно който библиотеката получава по два екземпляра от всички публикации, книги, брошури, вестници, списания, възвания, гравюри, карти и др. на Източна Румелия. С този закон тя става първата депозитна библиотека в България и на Балканите. След закона от 1897 г. запазва равни права с другата национална библиотека в София.

За организацията, устройството и развитието и голям принос имат видни българи, значими личности като: Петко Каравелов, Константин Величков, Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Г. Данов, Илия Йовчев и др. Първи библиотекар уредник (управител) е руският публицист Александър Башмаков. След него библиотеката се ръководи последователно от Илия Йовчев, Стефан Ботев (брат на великият Хр. Ботев) Стоян Аргиров, Борис Дякович, Николай Райнов, Иван Радославов, Димитър Цончев, Вичо Иванов.

След Съединението библиотеката, местена многократно до тогава, е настанена по разпореждане на министър-председателя Петко Каравелов в сградата построена за Областно събрание на бившата вече Източна Румелия, и остава там от 1886 до 1974 г.

Притежава изключително ценен архив, между който има ръкописи върху пергамент и хартия от XII до XIX век, архиви на видни възрожденски книжовници и обществени дейци, многобройни цялостни и годишни течения на периодични издания, вестници и списания, сравнително най-пълната сбирка от национална литература, издадена в Източна Румелия до Съединението 1885 г., гравюри и щампи на видни възрожденски живописци, както и офортите на Рембранд от 1880 г., издание със стойност на оригинал, една от най-богатите фотографски сбирки в страната от стари снимки и портрети някои от които са единствени и други ценни издания.

Библиотеката има завидна издателска дейност. Още през 1885 г. е изготвен първият печатен каталог в България, съставен е „Опис на старите печатни български книги“ (В. Погорелов), в отделни издания са отпечатани изследванията „Славянски ръкописи и старопечатни книги в Народната библиотека в Пловдив“ (Б. Цонев), „Орнамент и буква в славянските ръкописи в Народната библиотека в Пловдив“ (Н. Райнов). От 1905 г. започва да излиза „Годишник на Народната библиотека в Пловдив“. Голям е приносът и в областта на краезнанието, като в това отношение са и възложени национални функции. През 1950 г. получава сегашното си име Народна библиотека „Иван Вазов“.

Сред най-ценните издания съхранявани в библиотеката са 354 ръкописни (18 върху пергамент и 336 върху хартия) книги: „Слепченски апостол“ (XII век), „Сливенски дамаскин“ (XII век), „Кюстендилско евангелие“ (XII-XIIIвек), „Постен труд“ (XIII век), „Часословец“ от Яков Крайков издадена през 1566 г. във Венеция, Своеобразна православна христоматия с произведения на Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Йоан Дамаскин, Кирил Александрийски, Григорий Синаит и др. В библиотеката се съхраняват единствените екземпляри в България на: „Псалтир“ – 1638 г., „Аврамов сборник“ – 1674 г., първата печатна българска творба със светско съдържание „Стематография“ – 1741г. на Христофор Жефарович, както и „Служебник“ – 1519 г. на Божидар Вукович, „Часословец“ – 1566 г. на Яков Крайков, „Четвероевангелие“ (XVIII век) на Макарий, „Историята на византийските емайли“ – 1892 г. от Г. П. Кондаков – библиофилско издание, отпечатано в 200 екземпляра и други.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Страница 6 от 1621

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…